Спомени от соца: Как живееха ромите у нас, когато бяха просто цигани
Циганската общност от Втората световна война до Априлския пленум
По време на Втората световна война циганското население, наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите.
След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта.
Така в първите години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане на социалистическо национално изграждане на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с най-много права и свободи.По време на Втората световна война циганското население, наред с евреите, е засегнато от расисткото законодателство на българското правителство. Свидетелство за това са редица ограничения във всекидневния им живот. Забранено е да посещават централните квартали в София, да се возят в трамваите, а чрез купонната система получават по-малко храна и от евреите.
След 9-ти септември 1944 г. циганите за първи път стават обект на целенасочена политика, целяща пълноценното им включване в обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот на страната. Първоначало отношението на правителството на Отечествения фронт към циганите е свързано с убеждението, че те са естествени съюзници и че трябва да се подпомогне тяхното издигане в обществото. Поради най-голямата изостаналост на циганското население, спрямо останалите малцинствени общности, то се ползва с най-големи грижи за преодоляване на този проблем от страна на властта.
Така в първите години след войната се забелязват усилията на новото правителство за провеждане на социалистическо национално изграждане на циганското население и самоопределянето му като такова. Това е и времето, в което то се ползва с най-много права и свободи.
През пролетта на 1946 г. в София е създадена „Единна общокултурнопросветна организация на циганските малцинства“ под председателството на Шакир Пашов. Започва издаването и на вестник за циганското малцинство списван на техния език. Същата година Шакир Пашов е избран за народен представител, което го прави и първият циганин в парламента. Последвалата сталинизация в Източна Европа се отразява и на циганската общност.
Този период се изразява в подозрителност към всички различия, водещи до ограничаване на правата на етническите общности. На първо място е извършена репресия над най-значимия циганин по това време Шакир Пашов. Първоначално е изключен от редиците на БКП, а в последствие е изпратен в лагера на остров Белене. Промяната засяга и вестника, който спира да се издава. Друго доказателство за промяна е изселването на част от турското малцинство през 1950-1951 г. В изселническата вълна взимат участие и турчеещи се български цигани.
Точният им броя трудно би могъл да се определи, но се приема, че става въпрос за около 5000 души. Те стават и причина през 1951 г. турските власти да затворят границата, с което да се спре процеса на изселване. След смъртта на Сталин и най-вече след Априлския пленум от 1956 г. се наблюдава постепенно „размразяване“ на отношението към циганската общност.
1956 – 1989 г. – 33 годишната интеграция в социалистическото общество
След прословутия Априлски пленум започва и същинската интеграция на циганите в българското общество, наричано тогава с термина приобщаване. Новото ръководство на БКП начело с Тодор Живков, започва кампания за интеграция на етническите общности, в това число и циганите, която има за цел постепенната им асимилация и създаване на единна „българска социалистическа нация“. Това е период, през който се провежда политика за приобщаване на циганите към „социалистическия начин на живот“, чрез издигане на техния бит и култура.
По това време е реабилитиран и Шакир Пашов. Националният съвет на ОФ започва да издава нов цигански вестник „Нов път“, като този път той излиза само на български език. Този вестник е уникален с това, че е първия в Европа, който е предназначен за национално малцинство. В него се разглеждат широк кръг въпроси, свързани с образованието, здравеопазването, спазването на закона, нов социалистически морал. Вестникът се издава до ноември 1988 г. Този първи период завършва през декември 1958 г., когато се приема Постановление на министерски съвет (ПМС) № 258, регламентиращо усядането на циганите чергари. С него за пръв път в страните от бившия соцлагер се урежда въпроса на циганите.
4
Коментара по темата
4.
Пурко
25.02.2018 16:52:04
Жив пример-Иван Костов
3.
Xaxa
25.02.2018 14:06:23
Ппц повечето цигани са работливи. Културата им е като на българите - кючеци. Няма голяма разлика между българи и цигани, освен ония, които са номади и обичат да живеят в катуни. Обаче, в момента циганите са нужни на политиците като отцепен етнос, със свое различно самосъзнание, да не се чустват БГ. В демокрацията основното правило е - разделяй и владей. Затова се търси всевъзможно деление между хората. Една шепа хора си играят с живота на останалите. Ако не си роден от правилния етнос, в правилната държава, в правилното време, при правилните родители, тогава много зле за теб. Демокрацията дава право да се развиват само тези , които имат късмет. Нямаш ли късмет, няма как да постигнеш нищо, колкото и да упорстваш. Има и изключения, но те се броят на пръстите. Ние в момента сме като в джунглата - оцелява по-силния и късметлията. Аз лично мога да дам примери с хора, които попадат при лоши родители или просто не са от знатно семейство и тяхния живот е обречен на провал. За мен е отвратително да има цигански махали и те да се водят като чужди хора. Също така е отвратително само децата на богатите да могат да учат специализирано, да посещават различни мероприятия, да се хранят по-добре,,и като цяло да се развиват по-добре. На много хора живота им върви ей така напразно. Давам пример с Криско ( не му слушам песните) , който има много по-добри песни от Пъф Деди, но понеже не е американец , няма как да е световна звезда. Място има за всички под слънцето, но една шепа хора искат една голяма част от населението да живеят под сянката да буреносни облаци. Демокрацията е най-лошата система , защото не дава шанс на тези с лоши родители, бедни родители или малцинствени етноси да се включат пълноценно в живота
2.
Адолф
25.02.2018 13:54:49
Мангала си е мангал каквото и да го праеиш.За това в другите държави има предградия и там ги държат.А тук ми ходят на нашия пляж и по централните улици на групи.
1.
*********
25.02.2018 08:47:43
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.