Св. Синод: Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация
Ключови думи:
истанбулска конвенция
Вчера се случи нещо знаменателно в новата ни история. В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе обществено обсъждане на Истанбулската конвенция в присъствието на експерти, политици и посланици и на граждани. Първи взеха думата правосъдният министър Цецка Цачева и омбудсмана Мая Манолова, които с познати политически маниери се опитаха да обяснят, че конвенцията е основно за защита на жените от насилие и в нея няма нещо страшно.
Но след тях на трибуната се изправи старозагорският митрополит Киприян, който изчете Обръщение на Светия Синод, в което ясно, точно и аргументирано назова истинския проблем - че основната задача на документа не е да предпази жените и децата от насилие, а да наложи джендър-докрината в българското общество и така да унищожи хилядолетните ни ценности.
Ето и самото обръщение:
Мили сънародници,
Скъпи в Господа чеда на светата ни Българска православна църква,
Уважаеми представители на държавната власт,
Повод за обръщението ни към Вас е „Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие“, известна като Истанбулска конвенция.
Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека - човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си.
Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека - до „втората смърт”, която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи, че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече срещу насилието над жени!
Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в светогледа ни.
Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и др., противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство.
Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж - да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ”, „Божий народ” /1 Петр. 2:9-10; 1:15-16/, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели.
Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.
В официалния текст на Конвенцията на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол”, се използва терминът „джендър”. В този текст понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език.
Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър“ и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие.
Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание.
Според тази идеология биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.
Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“(Битие 1:27) .
За Светия Синод, като изразител на българските източноправославни християни, борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най-голяма от които е любовта към Бога и към хората.
Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища” са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъжа и жената - домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека.
Според „Всеобщата декларация за правата на човека“:„Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.”
Нравствен ориентир за съхраняването му е верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, грижа и възпитание.
Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър” идеологията отдавна е държавна политика.
Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система!
Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания!
Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Ис. 5:20).
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
+ НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
14
Коментара по темата
14.
До Цицка Ц.
25.01.2018 00:30:52
Цецке ти от кой пол ще се самоопределиш? Много ми е интересно.
13.
свобода
24.01.2018 22:28:53
Християнството - това не е система от забрани, ние не говорим за това какво може и какво не може, а за това какво е полезно, какво съгражда човека, и какво го подготвя за вечноста, а какво друго -което го разрушава, и го прави НЕпригоден за вечноста.
игумен Нектарий/Морозов/
игумен Нектарий/Морозов/
12.
Да отбележа
24.01.2018 20:55:37
Цачева пак е в издънка
11.
fen
24.01.2018 20:27:27
neznam dali sym djendyr no Manolova iskam da q sloja na 6i6a
10.
Хаха
24.01.2018 19:00:17
Аз съм "ЗА" узаконяването на еднополови бракове, но не и за узаконяването на термина "социален пол", както и изучаване на джендърството в детски градини и училища. Реално джендърството се пробутва в много анимации и детски сериали, но поне тях можеш да ги спреш. Еднополовите бракове по нищо не застрашават циливизацията, защото не са заплаха за морала на обществото. Дори да осиновят дете, то няма как да се превърне в нещо по-зло от децата на хетеро семействата. Най-големите бандити, канибали, масови убийци, са от хетеро семейства. Няма нищо лошо, че една жена си присажда мъжки полови органи, и обратното. Когато мъж си смени пениса с путка, тогава може да се нарече жена или полу-жена. Но мъж с пишка да се нарича жена е психическо заболяване. Опасността в "Инстабулската Конвенция" е в термина "социален пол", и изучаване на джендърството. "Социалния пол" ще доведе до схващания за "социален вид", "социална наука", "социална природа, "социална вяра", и прочие... По-този начин, В БЛИЗКО БЪДЕЩЕ, всеки ще започне да се самоопределя, да приема фактите по свой "Социален Светоглед", който няма връзка с истината, но ти няма да можеш да кажеш нищо, защото ще те съдят, че дискриминираш социалното самоопределяне на другия. Оттам нататък се слага КРАЙ на разбирателството между хората и започват редовните конфликти. Големците подготвят жестока секира за човечеството. Както се казва - двама се карат, третия печели. НИЕ ЩЕ СЕ БИЕМ, ТЕ ЩЕ СИ ПИЯТ КОКТЕЙЛИТЕ НА ЧАСТНИТЕ ОСТРОВИ И ЩЕ НИ ГЛЕДАТ СЕИРА
9.
цитат
24.01.2018 16:24:56
Нека се помни, обаче, че вековната нравствена сила на българския народ е била, и завинаги си остава православната вяра. Това е здравата, чиста и неизменна вяра, каквато е начертана от Христа Господа, каквато са я проповядвали Неговите апостоли, каквато са я изложили Вселенските събори и разяснили светите Отци. Тази вяра е давала възможност на народа ни да бъде в благодатно общение с Бога и чрез нея народът е получавал победна сила да брани своята самобитност и своята целокупност.
Видински митрополит НЕОФИТ, 1938 г.,
Видински митрополит НЕОФИТ, 1938 г.,
8.
Дарко
24.01.2018 13:50:00
След време фемилистките ще се преборят че господ е джендър да няма ущетени помнете това
7.
g7mjkujh
24.01.2018 13:24:25
Има един римски бог, който няма аналог в Древна Гърция. Янус – мъж с две лица, който закриля дверите, прехода от едно място към друго, едно състояние в друго, границата между часовете, дните, епохите. По време на война неговият храм зее отворен, за да посрещне войниците, които се връщат от бойното поле, а по време на мир вратите му са заключени. Вероятно над изборите, които хората правят бди именно този персонаж от римския пантеон. Хората се надяват на промяна, на преход от мрака към светлината, на това дверите към злото най-сетне да се хлопнат зад тях и светът да утихне от грохота на оръжието, на болката, несигурността, бедността и да се завърне спреведливостта. Изборите у нас, онези, които предстоят, също трябва да изглеждат така. В последното се опитаха да ни убедят и политиците, които на два пъти се събраха при президента, за да заровят томахавките и уговорят дата за оставка, назначаване на служебен кабинет и парламентарен вот. Междувременно държавата, неочаквано за всички, преживели кризата на 90-те, успя да парира опитите за дестабилизация на банките, да укроти тревогата на вложителите и да устои на подмолните, а и явни опити на някои да потопят всичко в хаос. След всичко, което се случи последния месец нещата изглеждат така, сякаш всичко е наред. Ситуацията е балансирана, играчите са ясни, резултатите от предстоящия вот предидими. Но дали е така?!
Една банка бива затворена не без участието, а даже с активното съучастие на същата тази държава, която миг по-късно демонстрира тъкмо обратното в аналогична ситуация. В период от десетина дни разбрахме, че стабилността, за която в пространството бяха хвърлени толкова думи, трябва да се чете с едно наум или поне едно затворено око. Ако една банка пречи на държавата и актуалните играчи по политическите върхове то тя може да бъде жертвана, а защо не и присвоена. Ден по-късно и за друга банка държавата и актуалните играчи вече се прегрупират в друга игра, с други роли и реплики.
Кога държавата играе за стабилността и в името на справедливостта?
Когато нагнетява напрежението, праща прокурорски проверки в една институция, месеци наред спекулира с името й в пространството и накрая я затваря или когато разблокира резерва за друга банка, прави изявления чрез гуверньора на БНБ в национален ефир, ангажира държавния глава в мощна защита, а видни спортисти и актьори биват пренаети, за да пазят имиджа на нещо, което за друга банка в аналогична ситуация бе спестено или лицемерно пропуснато? Значи, за една банка държавата отваря дверите на храма на Янус, а за други ги затваря…
Същото очевадно двулико отношение към публиките бе демонстрирано не само от държавата с нейните размити една в друга институции. Двойна игра имаше и от страна на лидера на БСП Сергей Станишев, който веднъж обяви, че няма да става евродепутат, а няма и месец по-късно се изметна, плю зад себе си и се втурна към Европа. Бойко Борисов от своя страна също не остана встрани. В период от няколко дни той описа апокалиптична картина за финансите на държавата, като определено нагнети напрежението, а няма и миг по-късно се изкара спасител от същата тази ситуация, която сам бе опръскал с кал. За да не останат в миманса и потънат в сенките реформаторите също минаха по подиума с две маски. В неделя изглеждаха едва ли не като държавници, които „барабар Петко с мъжете“ дискутират при държавния глава изхода от кризата, обединяват се зад решенията на съвета за избори на 5-ти октомври, а няма и денонощие по-късно искат незабавна оставка, което по Конституция би трябвало да изтегли изборите по-напред, ако ГЕРБ от своя не се изметне и в рамките на това НС състави правителство с подкрепата на ДПС, а защо не и на БСП, щом лидерът на партията абдикира и освободи пространство за компромиси, договорки, преразпределение или директен пазарлък. Същото с почти същата глаголна температура се отнася и за протестиращите, обединени под шапката на миражната, необхватна по броя на лицата, посланията и поведението си Протестна мрежа. В началото те изглеждаха решими, ядни, бойни, оперени, когато се бореха срещу олицетворението на злото, което те припознаваха в лицето на Делян Пеевски. Не след дълго обаче се оказа, че те заеха именно неговата страна, когато случайно или не, се оказаха на една бойна линия с най-големия си враг във войната му с един, нарочен и от прокуратурата, банкер. Къде остана доблестта им, в която толкова време се опитваха да убедят горките, потънали до шията в олигархичната тиня, избиратели? Къде потъна блясъкът им, който трябваше да заслепява с морала на новото, неопетнено, неподкупното и решимо, безкомпромисно и по ангелски чисто лице?
Този текст няма за цел да убеждава случайните си читатели, че всички са маскари. Клишетата за спасителен пояс са за онези, които нямат въображение. Затова и прелетът над събитията ще бъде завършен с една прогноза, която не претендира за изчерпателност, но може да повдигне ъгълчето на завесата, но без илюзията, че промяна може да настъпи. Настоящите актьори на сцената, легитимирани от избирателите в това Народно събрание, не искат да делят славата, която им гарантира статуквото. С удар върху една банка, една телевизия и един вестник не може да се съсипе държава. Не може да я съсипе и един единствен човек, който площадите припознават зад маската на „Кой?“… Тя и в този си вид е прекалено свидна за онези, които искат да я управляват. Нова криза от мащабите на онази, която преживяхме през 90-те би била политическо харакири за настоящия елит, но и взрив в сърцето на ЕС. А последният също не може да си го позволи…
Голямата лъжа дори не е в това, че държавата в лицето на лидерите си играе двойна, а понякога и тройна игра. Истината е, че системата е бетонирана. Либералната демокрация плавно преминава в ръцете на популистките лидери, които избуяват в полудиктаторски псевдодемократични режими. Това важи не само за нас, а и за ЕС в този му вид…Така че, голямото зло е именно в това, че политическата система е цивилизационна системна грешка, която упорито се прикрива като се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Според случая…
Никога освен в режима на т. нар. демокрация светът не е раждал реваншизъм в такива големи размери, каквито съществуват в Европа последните 70, че и повече години. Никога политическата система не е била толкова зависима от налудничави страхове… Призраците на миналото пречат на хората да избират рационално…, отделен е въпросът, че няма и между какво. То затова и в парламента, вместо да правят закони се занимават с това да се преброяват кой от кой е по-голям комунист… Страхът на едните да не загубят властта се сблъсква с омразата на другите, неусвоили достатъчно власт. Тези първобитни на пръв поглед паранои преминават у избирателя, но преработени до удобни за логаритмуване идеологеми като ляво или дясно, либерално или националистическо. За да участваш, трябва да се определиш по мярката, с която някой вече те е определил. Определиш ли се, ти си част от войната. Пред теб е врагът, а богът с двойно лице те чака у дома. Битката обаче, както твърдят източните мъдреци, е вечна. А докато тя съществува вратите на храма на Янус ще са вечно отворени и никога няма да сме сигурни кое точно лице ни очаква, когато и ако се завърнем.
Затова и думи като реформа, промяна и производните й никога няма да загубят актуалност. Те ще присъстват с еднаква сила и в репертоара на лъжедясното, лъжелявото, винаги удобното либерално и националистическо. Зад всяко едно от тях стоят по една банка, един олигарх, един вестник и стотина интернет трола. Партиите във варианта, в който съществуват днес са просто корпоративна, добре маскирана машина за усвояване на територии и… пари. И също, подобно на антивирусните програми са проектирани така, че да унищожат всеки елемент, за който системата сигнализира, че е заплаха. Идеологиите нямат значение, те са празни, хората също, те вече са забравили на коя страна са се били, на коя страна се бият сега и със сигурност не могат да отговорят какво си представят след това… И единственият актуален въпрос е, дали познаваш някой във властта или поне да познаваш някой, който познава някой във властта… Жалка история…
Така че, драги зрители, наблюдавайте внимателно кога се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Поне това е безплатно…
Една банка бива затворена не без участието, а даже с активното съучастие на същата тази държава, която миг по-късно демонстрира тъкмо обратното в аналогична ситуация. В период от десетина дни разбрахме, че стабилността, за която в пространството бяха хвърлени толкова думи, трябва да се чете с едно наум или поне едно затворено око. Ако една банка пречи на държавата и актуалните играчи по политическите върхове то тя може да бъде жертвана, а защо не и присвоена. Ден по-късно и за друга банка държавата и актуалните играчи вече се прегрупират в друга игра, с други роли и реплики.
Кога държавата играе за стабилността и в името на справедливостта?
Когато нагнетява напрежението, праща прокурорски проверки в една институция, месеци наред спекулира с името й в пространството и накрая я затваря или когато разблокира резерва за друга банка, прави изявления чрез гуверньора на БНБ в национален ефир, ангажира държавния глава в мощна защита, а видни спортисти и актьори биват пренаети, за да пазят имиджа на нещо, което за друга банка в аналогична ситуация бе спестено или лицемерно пропуснато? Значи, за една банка държавата отваря дверите на храма на Янус, а за други ги затваря…
Същото очевадно двулико отношение към публиките бе демонстрирано не само от държавата с нейните размити една в друга институции. Двойна игра имаше и от страна на лидера на БСП Сергей Станишев, който веднъж обяви, че няма да става евродепутат, а няма и месец по-късно се изметна, плю зад себе си и се втурна към Европа. Бойко Борисов от своя страна също не остана встрани. В период от няколко дни той описа апокалиптична картина за финансите на държавата, като определено нагнети напрежението, а няма и миг по-късно се изкара спасител от същата тази ситуация, която сам бе опръскал с кал. За да не останат в миманса и потънат в сенките реформаторите също минаха по подиума с две маски. В неделя изглеждаха едва ли не като държавници, които „барабар Петко с мъжете“ дискутират при държавния глава изхода от кризата, обединяват се зад решенията на съвета за избори на 5-ти октомври, а няма и денонощие по-късно искат незабавна оставка, което по Конституция би трябвало да изтегли изборите по-напред, ако ГЕРБ от своя не се изметне и в рамките на това НС състави правителство с подкрепата на ДПС, а защо не и на БСП, щом лидерът на партията абдикира и освободи пространство за компромиси, договорки, преразпределение или директен пазарлък. Същото с почти същата глаголна температура се отнася и за протестиращите, обединени под шапката на миражната, необхватна по броя на лицата, посланията и поведението си Протестна мрежа. В началото те изглеждаха решими, ядни, бойни, оперени, когато се бореха срещу олицетворението на злото, което те припознаваха в лицето на Делян Пеевски. Не след дълго обаче се оказа, че те заеха именно неговата страна, когато случайно или не, се оказаха на една бойна линия с най-големия си враг във войната му с един, нарочен и от прокуратурата, банкер. Къде остана доблестта им, в която толкова време се опитваха да убедят горките, потънали до шията в олигархичната тиня, избиратели? Къде потъна блясъкът им, който трябваше да заслепява с морала на новото, неопетнено, неподкупното и решимо, безкомпромисно и по ангелски чисто лице?
Този текст няма за цел да убеждава случайните си читатели, че всички са маскари. Клишетата за спасителен пояс са за онези, които нямат въображение. Затова и прелетът над събитията ще бъде завършен с една прогноза, която не претендира за изчерпателност, но може да повдигне ъгълчето на завесата, но без илюзията, че промяна може да настъпи. Настоящите актьори на сцената, легитимирани от избирателите в това Народно събрание, не искат да делят славата, която им гарантира статуквото. С удар върху една банка, една телевизия и един вестник не може да се съсипе държава. Не може да я съсипе и един единствен човек, който площадите припознават зад маската на „Кой?“… Тя и в този си вид е прекалено свидна за онези, които искат да я управляват. Нова криза от мащабите на онази, която преживяхме през 90-те би била политическо харакири за настоящия елит, но и взрив в сърцето на ЕС. А последният също не може да си го позволи…
Голямата лъжа дори не е в това, че държавата в лицето на лидерите си играе двойна, а понякога и тройна игра. Истината е, че системата е бетонирана. Либералната демокрация плавно преминава в ръцете на популистките лидери, които избуяват в полудиктаторски псевдодемократични режими. Това важи не само за нас, а и за ЕС в този му вид…Така че, голямото зло е именно в това, че политическата система е цивилизационна системна грешка, която упорито се прикрива като се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Според случая…
Никога освен в режима на т. нар. демокрация светът не е раждал реваншизъм в такива големи размери, каквито съществуват в Европа последните 70, че и повече години. Никога политическата система не е била толкова зависима от налудничави страхове… Призраците на миналото пречат на хората да избират рационално…, отделен е въпросът, че няма и между какво. То затова и в парламента, вместо да правят закони се занимават с това да се преброяват кой от кой е по-голям комунист… Страхът на едните да не загубят властта се сблъсква с омразата на другите, неусвоили достатъчно власт. Тези първобитни на пръв поглед паранои преминават у избирателя, но преработени до удобни за логаритмуване идеологеми като ляво или дясно, либерално или националистическо. За да участваш, трябва да се определиш по мярката, с която някой вече те е определил. Определиш ли се, ти си част от войната. Пред теб е врагът, а богът с двойно лице те чака у дома. Битката обаче, както твърдят източните мъдреци, е вечна. А докато тя съществува вратите на храма на Янус ще са вечно отворени и никога няма да сме сигурни кое точно лице ни очаква, когато и ако се завърнем.
Затова и думи като реформа, промяна и производните й никога няма да загубят актуалност. Те ще присъстват с еднаква сила и в репертоара на лъжедясното, лъжелявото, винаги удобното либерално и националистическо. Зад всяко едно от тях стоят по една банка, един олигарх, един вестник и стотина интернет трола. Партиите във варианта, в който съществуват днес са просто корпоративна, добре маскирана машина за усвояване на територии и… пари. И също, подобно на антивирусните програми са проектирани така, че да унищожат всеки елемент, за който системата сигнализира, че е заплаха. Идеологиите нямат значение, те са празни, хората също, те вече са забравили на коя страна са се били, на коя страна се бият сега и със сигурност не могат да отговорят какво си представят след това… И единственият актуален въпрос е, дали познаваш някой във властта или поне да познаваш някой, който познава някой във властта… Жалка история…
Така че, драги зрители, наблюдавайте внимателно кога се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Поне това е безплатно…
6.
kubgrhioyvgbt
24.01.2018 13:10:24
„Приемането на Истанбулската конвенция ще даде на враговете на традиционното семейство изключително ефективен инструмент за ерозия. Благодарение на тази конвенция и текстовете в нея всеки мъж може да се обяви за жена и да може да посещава дамски тоалетни. Случва се вече това в други страни. Всеки мъж може да се определи за жена и да поиска да бъде в защитено жилище за жени. Има случаи вече на трансджендър мъж, който е изнасилил жени в такова защитено жилище, а те са избягали там именно от насилие. Благодарение на тази конвенция бивш мъж вече има сребърен медал при вдигане на тежести в женска дисциплина. В Австрия и Германия има случаи, при които транссексуални мъже, преоблечени като феи отиват по детските градини, за да обясняват на децата как могат да бъдат и момчета, и момичета. Има случаи на паник атака на деца, които са били ужасени как могат от момиченца да станат момченца“,обясни Урумов.
Приемането на конвенцията ще въведе изучаването на нестереотипни роли на мъжете и жените:
„Това е, което ще се случи. От тук нататък този мониторингов механизъм, който се въвежда на България, ще определя какви учебни програми да има в училищата и да се изучава нестереотипни роли на мъжа и на жената като травестизъм, педерастия, лесбийство“, посочи още той.
Приемането на конвенцията ще въведе изучаването на нестереотипни роли на мъжете и жените:
„Това е, което ще се случи. От тук нататък този мониторингов механизъм, който се въвежда на България, ще определя какви учебни програми да има в училищата и да се изучава нестереотипни роли на мъжа и на жената като травестизъм, педерастия, лесбийство“, посочи още той.
5.
Bars
24.01.2018 13:05:15
Браво !!! Респект, поклон и адмирации!!! По-точно не може да се каже.
4.
Един
24.01.2018 13:05:11
ПРАВ Е ! Абсолютно е прав !
3.
2XL
24.01.2018 13:04:35
Не е само Истанбулската конвенция,ами цялостната политика на ЕС е заплаха за европейската християнска цивилизация.
2.
шсэжктиеца
24.01.2018 13:03:18
Ами,самото име говори красноречиво........нищо лично към комшулар...ама и те като братята японци...жените им вървят 2 метра зад тях..............от там нататък губи смисъл всичко.........педерастка история или хибридните войни на Путя и Фащ.........никой от простолюдието няма да разбере НИКОГА......
1.
наблюдател
24.01.2018 13:00:21
А двете клявки на снимката от кой пол са? Хайде за Цачева е ясно- поне по визията и че е от трети пол, но Мая Манолова до сега даваше сигнали,че е разумен човек. От кога и тя залитна към другия бряг?