БСП надцакват националистите, яхнаха здраво Истанбулската конвенция – искат референдум

Кой цака в прокуратурите ,за да се прикриват престъпленията и имотните измами на някои хора
Нали нямало КОРУПЦИЯ или за СИЙКА ТЕНЕВА това не важи

абе ганювци късопаметни- забравихте педофилскя скандал с тенесистката Сесил Каратанчева - Забарвихте кой педофил и пращал SMS- да я вика в хотелската си стая!
Не ви е срам ,че избрахте един педофил да ви командва. Много ясно ,че същия педофил сега ви натриса педерасите и травеститите ,защото и той е такъв. Обаче Вие много го обичате педофила и пак и пак си го избирате.......
Той е такъм пропаднал и извратен педофил обаче срам ме е ,че и вие сте такива малоумници и продажници да гласувате за него.........

Има един римски бог, който няма аналог в Древна Гърция. Янус – мъж с две лица, който закриля дверите, прехода от едно място към друго, едно състояние в друго, границата между часовете, дните, епохите. По време на война неговият храм зее отворен, за да посрещне войниците, които се връщат от бойното поле, а по време на мир вратите му са заключени. Вероятно над изборите, които хората правят бди именно този персонаж от римския пантеон. Хората се надяват на промяна, на преход от мрака към светлината, на това дверите към злото най-сетне да се хлопнат зад тях и светът да утихне от грохота на оръжието, на болката, несигурността, бедността и да се завърне спреведливостта. Изборите у нас, онези, които предстоят, също трябва да изглеждат така. В последното се опитаха да ни убедят и политиците, които на два пъти се събраха при президента, за да заровят томахавките и уговорят дата за оставка, назначаване на служебен кабинет и парламентарен вот. Междувременно държавата, неочаквано за всички, преживели кризата на 90-те, успя да парира опитите за дестабилизация на банките, да укроти тревогата на вложителите и да устои на подмолните, а и явни опити на някои да потопят всичко в хаос. След всичко, което се случи последния месец нещата изглеждат така, сякаш всичко е наред. Ситуацията е балансирана, играчите са ясни, резултатите от предстоящия вот предидими. Но дали е така?!
Една банка бива затворена не без участието, а даже с активното съучастие на същата тази държава, която миг по-късно демонстрира тъкмо обратното в аналогична ситуация. В период от десетина дни разбрахме, че стабилността, за която в пространството бяха хвърлени толкова думи, трябва да се чете с едно наум или поне едно затворено око. Ако една банка пречи на държавата и актуалните играчи по политическите върхове то тя може да бъде жертвана, а защо не и присвоена. Ден по-късно и за друга банка държавата и актуалните играчи вече се прегрупират в друга игра, с други роли и реплики.
Кога държавата играе за стабилността и в името на справедливостта?
Когато нагнетява напрежението, праща прокурорски проверки в една институция, месеци наред спекулира с името й в пространството и накрая я затваря или когато разблокира резерва за друга банка, прави изявления чрез гуверньора на БНБ в национален ефир, ангажира държавния глава в мощна защита, а видни спортисти и актьори биват пренаети, за да пазят имиджа на нещо, което за друга банка в аналогична ситуация бе спестено или лицемерно пропуснато? Значи, за една банка държавата отваря дверите на храма на Янус, а за други ги затваря…
Същото очевадно двулико отношение към публиките бе демонстрирано не само от държавата с нейните размити една в друга институции. Двойна игра имаше и от страна на лидера на БСП Сергей Станишев, който веднъж обяви, че няма да става евродепутат, а няма и месец по-късно се изметна, плю зад себе си и се втурна към Европа. Бойко Борисов от своя страна също не остана встрани. В период от няколко дни той описа апокалиптична картина за финансите на държавата, като определено нагнети напрежението, а няма и миг по-късно се изкара спасител от същата тази ситуация, която сам бе опръскал с кал. За да не останат в миманса и потънат в сенките реформаторите също минаха по подиума с две маски. В неделя изглеждаха едва ли не като държавници, които „барабар Петко с мъжете“ дискутират при държавния глава изхода от кризата, обединяват се зад решенията на съвета за избори на 5-ти октомври, а няма и денонощие по-късно искат незабавна оставка, което по Конституция би трябвало да изтегли изборите по-напред, ако ГЕРБ от своя не се изметне и в рамките на това НС състави правителство с подкрепата на ДПС, а защо не и на БСП, щом лидерът на партията абдикира и освободи пространство за компромиси, договорки, преразпределение или директен пазарлък. Същото с почти същата глаголна температура се отнася и за протестиращите, обединени под шапката на миражната, необхватна по броя на лицата, посланията и поведението си Протестна мрежа. В началото те изглеждаха решими, ядни, бойни, оперени, когато се бореха срещу олицетворението на злото, което те припознаваха в лицето на Делян Пеевски. Не след дълго обаче се оказа, че те заеха именно неговата страна, когато случайно или не, се оказаха на една бойна линия с най-големия си враг във войната му с един, нарочен и от прокуратурата, банкер. Къде остана доблестта им, в която толкова време се опитваха да убедят горките, потънали до шията в олигархичната тиня, избиратели? Къде потъна блясъкът им, който трябваше да заслепява с морала на новото, неопетнено, неподкупното и решимо, безкомпромисно и по ангелски чисто лице?
Този текст няма за цел да убеждава случайните си читатели, че всички са маскари. Клишетата за спасителен пояс са за онези, които нямат въображение. Затова и прелетът над събитията ще бъде завършен с една прогноза, която не претендира за изчерпателност, но може да повдигне ъгълчето на завесата, но без илюзията, че промяна може да настъпи. Настоящите актьори на сцената, легитимирани от избирателите в това Народно събрание, не искат да делят славата, която им гарантира статуквото. С удар върху една банка, една телевизия и един вестник не може да се съсипе държава. Не може да я съсипе и един единствен човек, който площадите припознават зад маската на „Кой?“… Тя и в този си вид е прекалено свидна за онези, които искат да я управляват. Нова криза от мащабите на онази, която преживяхме през 90-те би била политическо харакири за настоящия елит, но и взрив в сърцето на ЕС. А последният също не може да си го позволи…
Голямата лъжа дори не е в това, че държавата в лицето на лидерите си играе двойна, а понякога и тройна игра. Истината е, че системата е бетонирана. Либералната демокрация плавно преминава в ръцете на популистките лидери, които избуяват в полудиктаторски псевдодемократични режими. Това важи не само за нас, а и за ЕС в този му вид…Така че, голямото зло е именно в това, че политическата система е цивилизационна системна грешка, която упорито се прикрива като се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Според случая…
Никога освен в режима на т. нар. демокрация светът не е раждал реваншизъм в такива големи размери, каквито съществуват в Европа последните 70, че и повече години. Никога политическата система не е била толкова зависима от налудничави страхове… Призраците на миналото пречат на хората да избират рационално…, отделен е въпросът, че няма и между какво. То затова и в парламента, вместо да правят закони се занимават с това да се преброяват кой от кой е по-голям комунист… Страхът на едните да не загубят властта се сблъсква с омразата на другите, неусвоили достатъчно власт. Тези първобитни на пръв поглед паранои преминават у избирателя, но преработени до удобни за логаритмуване идеологеми като ляво или дясно, либерално или националистическо. За да участваш, трябва да се определиш по мярката, с която някой вече те е определил. Определиш ли се, ти си част от войната. Пред теб е врагът, а богът с двойно лице те чака у дома. Битката обаче, както твърдят източните мъдреци, е вечна. А докато тя съществува вратите на храма на Янус ще са вечно отворени и никога няма да сме сигурни кое точно лице ни очаква, когато и ако се завърнем.
Затова и думи като реформа, промяна и производните й никога няма да загубят актуалност. Те ще присъстват с еднаква сила и в репертоара на лъжедясното, лъжелявото, винаги удобното либерално и националистическо. Зад всяко едно от тях стоят по една банка, един олигарх, един вестник и стотина интернет трола. Партиите във варианта, в който съществуват днес са просто корпоративна, добре маскирана машина за усвояване на територии и… пари. И също, подобно на антивирусните програми са проектирани така, че да унищожат всеки елемент, за който системата сигнализира, че е заплаха. Идеологиите нямат значение, те са празни, хората също, те вече са забравили на коя страна са се били, на коя страна се бият сега и със сигурност не могат да отговорят какво си представят след това… И единственият актуален въпрос е, дали познаваш някой във властта или поне да познаваш някой, който познава някой във властта… Жалка история…
Така че, драги зрители, наблюдавайте внимателно кога се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Поне това е безплатно…

Много правилно.Нека има референдум и ние да си кажем какво искаме.Съвсем просто-да или не.

Нинова си залага капан, тя не знае ли Бойко как може да манипулира всеки избор в своя полза?