Спомени от соца: Как четирима българи похитиха самолет, за да избягат от страната
През онези години мнозина се опитват да избягат от режима в България. Някои искат да го направят по вода, други – с влак или кола, а трети пресичат граници през нощта с риск някой граничар да ги застреля на място. Други проявяват още повече креативност, като избират да избягат със самолет. Имало е различни начини – някои самолети, например, пътували към по-далечни дестинации. Заради дължината на разстоянието се е налагало те да спират на определени летища, за да презаредят с гориво.
Използвайки момента, докато самолетът е кацнал в друга страна (най-често страна от т.нар. „западен свят“), планиралите бягство хора успявали да слязат и да се предадат на тамошните власти, искайки политическо убежище. Подобни планове са били много трудни за изпълнение и главен фактор за техния успех е бил късметът.
Именно такъв е „Виенският случай” от 1983 година. Четирима младежи на възраст от 17 до 22 години се решават на бягство от родината. Това са Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. Три неща ги свързват – и четиримата са от София, и четиримата имат проблеми и сблъсъци с тогавашния строй и търсят бъдеще далеч от България. Планът им за бягство е изключително дързък. Мотивирани от разказа за поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано, четиримата младежи се решават да сторят същото. Техните намерения са да отвлекат самолета, изпълняващ полет София – Варна, и да пренасочат курса му в посока Виена.
Там, стъпили на австрийска земя, да потърсят политическо убежище и да намерят спасение от комунистическия режим.
Започва подготовката на изпълнението. Първата задача на бъдещите „терористи“ е да се снабдят с паспорти. Това е голяма трудност, защото Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да намерят паспорти за всеки. Другият проблем е да намерят западна валута. След търсене и посещаване на местата, където е вървяла незаконната търговия с валута, те разполагат с 300 долара и 100 марки – пари, с които да се установят след кацането си във Виена. За датата на бягство избират 7 март.
Неочаквано, ден по-рано, Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Успява да избяга и с такси пристига в София. Преоблича се с цивилни дрехи и се среща с другите трима заговорници. Почерпват се обилно в ресторант и потеглят в посока летището.
Планът им за действие е следният – първо, се разделят на две двойки, за да не събудят подозрение. Второ, уговарят се да минат проверката преди самолета през 15 минути, отново за да избегнат съмнения от страна на екипажа на летището. За самата проверка планират да скрият хладните си оръжия в катарамите на коланите си (оръжията им са джобни ножчета с остриета под 10 сантиметра, закупени само няколко часа по-рано от магазин в София).
Двама от младежите обаче нямат колани на панталоните си и пускат оръжията направо в джобовете си. Успяват да минат проверката без проблем, тъй като през онези времена контролът по летищата е бил силно занижен. За място избират последните четири седалки в самолета, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина Ан-24 отлита от летище София точно в 18 часа.
Около петнадесет минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе, стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото ѝ. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар скача на пътеката и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наръган. За преговарящ с тях е изпратен един полковник от пътниците, който предава на пилотите исканията на похитителите.
Ултиматумът им е самолетът да бъде пренасочен към Виена, инак те ще започнат да убиват пътниците един по един. Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не се харесва на четиримата младежи, които дори раняват стюардесата, за да покажат, че са твърди в техните искания и няма да отстъпят пред нищо.
Заплашват дори, че разполагат с бутилки експлозивна течност, които ще взривят, не бъдат ли изпълнени техните желания.
Трябва да се действа бързо. Пилотът решава да продължи с курса към Варна. Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат се мерки, подготвят се тактики за действие.
Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби.
За да успее планът на МВР – Варна, целият ток в града е спрян. В противен случай заговорниците лесно биха разпознали морето заради градските светлини и планът на служителите би се провалил, а с това животът на пасажерите би бил в изключителна опасност.
Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, във варненското летище кипи трескава подготовка за кацането. За „австрийски” служители са избрани двама офицери от летището, владеещи безупречен немски език (това са Марта Константинова и Стоян Милков).
Тяхната цел е да заблудят терористите, че вече се намират във Виена. Веднъж освободили заложниците, четиримата заговорници трябва да бъдат обезвредени от командосите по един или друг начин. Контрапланът на варненските служители от летището и МВР влиза в действие.
Минути преди осем вечерта самолетът захожда за кацане и се приземява на стотина метра от пътническия терминал на летище Варна. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на тримата похитители (четвъртият – Валентин, през това време е заключен в тоалетната със стюардесата, заплашвайки, че ще я убие) като служители на австрийските авиолинии. Само секунди по-късно планът на служителите е осуетен. Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България.
Четиримата заговорници побесняват, а Валентин крещи от тоалетната: „Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега ще колим!”
Налага се мигновената намеса на спецчастите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин, секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата, като дори успява да я нарани тежко, но не фатално. Пътниците, изпаднали в криза и шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Така, благодарение на ловкото планиране и навременна намеса, спецслужбите осуетяват потенциална трагедия.
Равносметката от отвличането на самолета е 10, 9 и 7 години затвор, съответно за Лъчезар, Красен и Ивайло. Екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени с почести и ордени. Единствената жертва на отвличането остава Валентин. Поради искането на четиримата самолетът да бъде пренасочен към Виена, този случай е кръстен от варненското МВР с названието „Виенският случай”.
14
Коментара по темата
14.
отстрани
21.01.2018 16:59:25
До 12 и 13 Нещо не виждам аргументи - сал едни клиширани лозунги от 90-те..... С тях няма да ви отпуснат грантовете и платят тежкия тролски труд :)
13.
мнение
21.01.2018 16:14:50
ей такива бяха комунягите. като няма какво да кажат още неразстреляните си измислят нападение.
12.
до 9
21.01.2018 16:13:02
Явно и ти си от комунистите. Аз имам отговора, но не зная ти дали го имаш..
11.
помнещ
21.01.2018 16:11:27
На съчувстващите и оправдаващите четиримата престъпници искам да им пожелая да са на мястото на стюардесата - след този случай и се наложи да носи около врата си шалче, фишу или както искате го назовете - белега и беше страшен и голям.... Това и остана "за спомен" от борците за демокрация.....
10.
илиян
21.01.2018 14:30:23
народен съд и разтрел за всички живи комунисти.
9.
до 6,7
21.01.2018 14:08:43
По въпросите които задаваш става ясно умственият ти багаж ! От висотата на своето време да питаш за порядки от вече отминали епохи е ... либерално. Попитай също така : САЩ 1955г. - абе вие защо биете негрите ? Франция -1909 - Абе защо в зоопарка си имате ..негри ? България (1910г.)- Абе при вас, защо не гласуват жените ? СТУДЕНАТА ВОЙНА е епохата към която отправяш своят либерален въпрос. Два лагера с разгънати ракети един срещу друг, за какво свободно пътуване, за какви 5лв. говориш. Да извадиш един аспект от живота на хората тогава и да го оценяваш от съвременна гледна точка е НИКОМУ НЕНУЖНО ! Това е работа на историците.
8.
Комуняга
21.01.2018 13:59:44
Чи ко му беше на кумунизъма ,,ток не плащахма, вода тоже,нафтата 8 ст,бинзинъ 25 ст,,, хляба 15 ст, типов ,,,бял 26 ст .Билетче за рейса 6 ст.Кой където работеше товА КРАДЕШЕ . Работиш в Родопа крадеш мръвка .Бинзинджия бинзин и кинти ..Шофьор бензин и т.н. Ама най се крадеше в строителството ,,дограма цимент желязо гориво . В ТКЗС -то беше приказка безкрай зърно, плодове, зеленчуци, месо ,мляко, сирене ,кашкавал+горива и масла .Живеехме като в РАЯ = само дето трябваше да не го напускаме.Абе майтап майтап ама си имаше много положителни неща имаше и лоши,въпреки че го оплюват и отричат.Да не забравя и това че се въдехме по 3,,4,,деца на село .Сега захранваме икономиките на запада с тия деца .чистим къщи ,гледаме баби ,колим пуйки ,строим сгради,.и казваме ,,ооо много сме добре на запада имаме пари по1500 евро взимаме ,а тука ко 500 лв. Много са противоречиви нещата .Зависи от коя страна ги гледаш..........
7.
въпрос
21.01.2018 11:40:39
На този въпрос освен тато има още живи комунисти, които могат да отговорят, защо от бг пиле не можеше да прехвръкне към ,, гнилия запад''..
6.
запитване
21.01.2018 11:38:07
Може ли някой да каже: въпросът е Защо беше забранено да се напуска страната??? ЗАЩО?
5.
изводи
21.01.2018 10:37:15
1. Некадърна милиця! Въпреки огромния хвърлен ресурс. не могат да намерят едно хубаво яке!Смятайте как са изглеждали българските дрехи тогава?Като северно корейските сега.
2.Колко ,,хубаво,, е било щом МНОГО хора са залагали живота си да избягат!
2.Колко ,,хубаво,, е било щом МНОГО хора са залагали живота си да избягат!
4.
Ченге
21.01.2018 10:33:05
Аз бях милиционер и бях добре. Ама те и сега ”колегите”са добре. От тук аванта,от там работа извън работно време,при един подземен бос,шофьор съм.
3.
Бебо
21.01.2018 10:10:12
Младежи на възраст 17-22 год. Имали проблеми с тогавашния строй. Колко ли са били осъзнат и тези деца. Имали са проблеми с милицията, а не със строя. Били са престъпници. Понеже са осъзнали, че са стигнали дъното вече е трябвало да се спасяват на някъде. Имаше много други методи да изчезнеш зад граница. Самият техен акт на насилие говори що за името са били. Историята знае колко умни българи са избягали зад граница и са се реализирали благодарение на знания и умения,но те не са отвличали или взривявали. Съжалявам за заблудени те по долу.
2.
Да живее Тодор Живков!
21.01.2018 09:48:04
Толкова хубаво беше при социализъма, че хората похищаваха самолети, за да могат да напуснат този неземен рай. За разлика от цивилизованите западни държави, където ако човек иска да отиде някъде другаде, просто си вземаше паспорта и се качваше на самолета.
1.
Джендъра
21.01.2018 09:47:22
"...Пътниците, изпаднали в криза и шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери...." Яяяя как са реагирали хора, които не са изучавали"комунистическият режим" по учебник за 10-ти клас а са живели в него ! СТРАННО ? Вместо да се радват, че за малко да бъдат освободени и изведени в свободният, демократичен свят те се опитват да линчуват освободителите си. ха ха ха ха .. ТОЗИ РАЗКАЗ ДА СЕ ЗАБРАНИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 10-тите класове ! Съвсем ще се объркат милите.