НФСБ и „Обединени патриоти” пак се обявиха против Истанбулската конвенция - преводът й бил без значение
НФСБ ще гласува против Истанбулската конвенция. Това обяви депутатът от „Обединени патриоти” (ОП) Борис Ячев. Той обясни, че думите му са били изтълкувани неточно.
Припомняме, че вчера Ячев каза, че при подходящ превод не вижда проблем конвенцията да бъде приета.
Днес депутати и от трите партии от „Обединени патриоти” дадоха брифинг в Народното събрание. Председателят на парламентарната група Волен Сидеров обясни, че заглавията вчера били „фейк нюз”.
Преводът на Истанбулската конвенция нямал никакво значение. Тя отваряла вратата за налагане на понятието „трети пол” и за еднополови бракове, според Сидеров.
Лидерът на „Атака” призова ГЕРБ да изтегли конвенцията от парламента, макар че тя е гласувана от Министерския съвет.
Борис Ячев каза, че НФСБ е в пълен синхрон с групата на ОП против Истанбулската конвенция.
„Нашата партийна позиция беше изразена между другото още преди две седмици от г-н Валери Симеонов при обсъждане в Министерски съвет, когато той не само гласува заедно с Красимир Каракачанов, но убеди и министри от ГЕРБ да гласуват срещу Истанбулската конвенция. По повод вчерашно мое изявление в лично качество, което беше неточно интерпретирано, искам да заявя, че всички депутати на НФСБ, без изключение, ще гласуват срещу Истанбулската конвенция. Независимо с превод или без превод. И се присъединяваме към призива на нашата парламентарна група, призив към ГЕРБ – да не бъде внасяна за разглеждане въобще тази конвенция”, коментира Ячев.
Малко след това депутати от БСП начело с лидера Корнелия Нинова също направиха изявление. Те обясниха, че внасят законодателни предложения, свързани с утежняване на престъпленията при насилие над жени.
Припомняме, че преди дни Националният съвет на БСП реши, че не подкрепя Истанбулската конвенция, която всъщност цели именно ограничаване насилието над жените. "Пленумът" обаче компенсира неподкрепата на конвенцията с добавка, че следва да се направят законодателни предложения в посока срещу вредното явление.
5
Коментара по темата
5.
# 1
18.01.2018 13:49:53
Много точен коментар! Все повече ми става жал, че в "управлението" на държавата ни има толкова ИДИОТИ!
4.
Is this
18.01.2018 13:37:28
В една далечна галактика...5 години след подписването на истанбулската конвенция. Иванчо се прибира от училище плачейки защото учителката по физкултура му е писала двойка. Майка му го успокоява : - Хич да не ти дреме на путката, Иванчо. Ако я срещна тая твоя учителка такъв кур ще и тегля, че ще ....
3.
С
18.01.2018 11:34:12
Те са чове4ета бе Хумнета
2.
Едно умно мнение
18.01.2018 11:33:40
Арх. Христо ГЕНЧЕВ
Защо Великобритания не ратифицира Истанбулската конвенция?
Хубавото на Европа е, че сме много народи. Всички са различни и пак сме заедно.
Всеки го бива в нещо особено. Ние умеем да погребваме идеологии, които са ни натрапени с командно-административни методи. Няма значение дали е расовата теория на Третия райх или комунизма на СССР.
Виж германците ги бива да правят автомобили, механика и най-вече логистика, чехите правят страхотна бира, а французите…. Списъкът е безкраен.
Докато странствах в чужбина живях на две места - в Австрия и Великобритания. Като наблюдавах колко мърляво (за австрийски стандарти) работят лондонските монтажници се питах как тези
хора са направили най-голямата империя съществувала някога? Наблюдавах дълго и упорито и видях, че са велики дипломати и имат най-добрата правна система в света.
Сега се питам. Защо англичаните (много либерална страна с разрешени гей бракове) не ратифицира Истанбулската конвенция? Може би чакат нас? Може би искат жените и момичетата да бъдат бити? Не! В страницата на английския парламент има отделен документ от 21 февруари 2017 който описва каква е тяхната позиция:
http://researchbriefings.parliament.uk/ResearchBriefing/Summary/CBP-7829
Целият доклад обобщава перспективата за ратификация в точка 5.2 от доклада.
Следните пасажи най-ясно представят позицията на Обединеното кралство:
“Once the Government assess that the UK is compliant with all articles of the
convention, the Home Office will work with the Foreign and Commonwealth Office to go through the formal ratification process.”
В превод: “Щом правителството прецени, че (законодателството) на
Обединеното кралство съответства на всички членове на конвенцията, Вътрешното министерство ще работи заедно с Външно министерство за формалното ратифициране.”
“The Government takes its international commitments very seriously and will only commit to such ratification when we are absolutely satisfied that we comply with all articles.”
В превод: “Правителството приема международните си задължения много сериозно и ще се съгласи да ратифицира такива само когато е напълно уверено, че (местното законодателство) е в съответствие с всички членове (на Конвенцията).”
Подготвянето за ратификация включва
1) представяне на текста на договора и
2) обяснителния меморандум за разглеждане в двете камери на парламента.
Чак след това Обединеното кралство би могло да подходи към ратификация! Това означава, че страната с най-добра правна система и с една от най-силните дипломации подхожда по следния начин:
- Подписва конвенцията 08-06-2012
- Променя законодателството и се уверява в неговата пълнота и съответствие с международния договор (в тази фаза от 6 години)
- Внася за обсъждане документа в парламента (не е направено)
- Ратифицира конвенцията (не е направено)
Какво прави тандемът Захариева/Цачева, който управлява Министерство на правосъдието от 2015 г.
- Подписва конвенцията на 21-04-2016
- Чрез МС внася документа за ратификация в парламента, като дава уверения, че:
“Категорично няма да се променя Конситуцията” Ц. Цачева
“Категорично няма да се въвеждат различни бракове” Ц. Цачева
“Няма място за притеснение.” Ц. Цачева
“Няма текстове, които противоречат на нашата Конституция” Е. Захариева
- Аргументира за бърза ратификация:
“Почти всички са го направили”
“Тиммерманс изпрати телеграма ...”
“А защо не?”
“Да не навредим на кариерата на Сергей Станишев”
“Да пазим жените от насилие”
“ЕК го подписа” (Но не го е ратифицирала!)
- Планира промени на законодателството, които:
● са на път да променят вековно установен социален модел - правно
започваме преминаваме от непроменяем биологичен пол (sex) към
променяем пол по избор (gender).
Ратификацията на Истанбулската конвенция, ще предостави на чужда мониторингова организация инструмент за налагането му през следващите десетилетия.
● не са ясно обявени - бъдещите промени не са оповестени публично
● не знаем дали въобще са възможни. Водещи юристи се съмняват в думите на Ц. Цачева, че “няма проблеми с Конституцията”.
● не знаем как промените ще бъдат посрещнати в обществото.
С две думи, ако има отговорник за това че, към момента има пропуски в
законодателството ни и жените не са защитени, това са Е. Захариева и Ц. Цачева. Те повече от две години имат законодателна инициатива, от която не са се възползвали.
Аргументът “да защитим жените” е просто въздух под налягане. Само българският закон защитава от насилие в страната ни. Никой не ги е спирал да го направят.
Става въпрос ДАЛИ ДА ПОЕМЕМ МЕЖДУНАРОДЕН АНГАЖИМЕНТ ПРЕДИ ДА СМЕ ГОТОВИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ.
Нали после дружно ще се ядосваме, че пак ни проверяват, пак не сме готови, пак глоби и осъждания в Страсбург. Това ли искаме? Ами ако се окаже, че въпреки всичко по Конституцията трябва да се пипне нещо? Нали ще въвеждаме понятието “джендър”/социален пол. Няма ли да е необходимо в Конституцията да доуточним, че когато се говори за брак между мъж и жена става дума за биологичен а не социален пол?
Че в паспортите ще се внася само биологичния пол, а не социалния пол?
Като виждам каква каша забърка един доказано некомпетентен превод (Съвета на Европа го призна на 17-01-2018 официално) който мина незабелязано пред очите на външната и правосъдната министърка, страх ме хваща каква конституционна криза могат да спретнат с това бързане.
А един вътрешен глас ми казва, че бързат защото времето
изтича.
В САЩ “джендъристите” търпят тежко поражение и бързат да се окопаят в Европа.
Виж
https://www.nytimes.com/2016/11/13/world/europe/germany-merkel-trump-election.html
На мен все повече конвенцията ми прилича на подписан празен чек. Нека да ги накараме да я ратифицират, а после няма да има къде да ходят.
Ще приемат законодателство под наш натиск. Нали я ратифицирахте конвенцията, а?
Ако сега ратифицираме конвенцията, сегашния натиск ще бледнее пред това което ни чака. И следващите години ще трябва да добавяме промени под чужд диктат. Нека първо направим промените в законодателството и после да видим.
Един от знаковите случаи на припряно действие под чужд диктат в България е приемането на Закона за защита на нацията от 1941 г.. Протестите срещу него са от БПЦ, общественици и съсловни организации. Законът е много непопулярен. И въпреки това този
закон се приема. Мерките, които той налага в началото не застрашават директно живота на евреите. Законът обаче отваря врата за подписване на споразумението “Белев-Данекер” за депортацията на 20 000 евреи без вече да е нужно съгласието на обществото или Народното събрание!
Дали когато са го подписвали нашите депутати са мислили, че целта е била евреите ще бъдат депортирани и безмилостно унищожени в лагерите Треблинка и Освиенцим от най-съвършената логистична машина на света? Дали са знели каква съдба ще ги сполети тях самите няколко години по-късно? Съмнявам се.
Може би и тогава е трябвало да се поучим от “коварния албион”? Те винаги са бранили своя суверинитет и своите хора.
Време е и ние да кажем “дотук”. Ние не сме сами. Цяла Източна Европа ни подкрепя!
А на чуждестранните доброжелатели, които настояват да дадем знак като страна председателстваща ЕС ще напомня много точния и професионален анализ на един немски дипломат:
“Те (бел. на пр.- првителството на страната ни) са ограничени от
мaнталитета на българския народ комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите които да оправдаят особени мерки срещу тях. …
Във всеки случай намирам за тактически неправилно да упражним по-силен директен натиск заради който ще се нагърбим с отговорност а и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”
Адолф Хайнц Бекерле, германски посолство София, 7. юни 1943
С две думи да не предòбрят с натиска над България, не заради правителството (които са “с правилна идеологическа закалка”), а заради простия българин.
Историята от Втората световна война (а и след това) ни учи на едно. Когато чужда държава се опита да налага със дипломатическа, финансова или военна сила утопични социални модели - крайния резултат е винаги ясен и страшен.
Време е да започнем да се гордеем, че сме такива кавито сме. Време е да
браним българския манталитет. Със зъби и нокти.
Защо Великобритания не ратифицира Истанбулската конвенция?
Хубавото на Европа е, че сме много народи. Всички са различни и пак сме заедно.
Всеки го бива в нещо особено. Ние умеем да погребваме идеологии, които са ни натрапени с командно-административни методи. Няма значение дали е расовата теория на Третия райх или комунизма на СССР.
Виж германците ги бива да правят автомобили, механика и най-вече логистика, чехите правят страхотна бира, а французите…. Списъкът е безкраен.
Докато странствах в чужбина живях на две места - в Австрия и Великобритания. Като наблюдавах колко мърляво (за австрийски стандарти) работят лондонските монтажници се питах как тези
хора са направили най-голямата империя съществувала някога? Наблюдавах дълго и упорито и видях, че са велики дипломати и имат най-добрата правна система в света.
Сега се питам. Защо англичаните (много либерална страна с разрешени гей бракове) не ратифицира Истанбулската конвенция? Може би чакат нас? Може би искат жените и момичетата да бъдат бити? Не! В страницата на английския парламент има отделен документ от 21 февруари 2017 който описва каква е тяхната позиция:
http://researchbriefings.parliament.uk/ResearchBriefing/Summary/CBP-7829
Целият доклад обобщава перспективата за ратификация в точка 5.2 от доклада.
Следните пасажи най-ясно представят позицията на Обединеното кралство:
“Once the Government assess that the UK is compliant with all articles of the
convention, the Home Office will work with the Foreign and Commonwealth Office to go through the formal ratification process.”
В превод: “Щом правителството прецени, че (законодателството) на
Обединеното кралство съответства на всички членове на конвенцията, Вътрешното министерство ще работи заедно с Външно министерство за формалното ратифициране.”
“The Government takes its international commitments very seriously and will only commit to such ratification when we are absolutely satisfied that we comply with all articles.”
В превод: “Правителството приема международните си задължения много сериозно и ще се съгласи да ратифицира такива само когато е напълно уверено, че (местното законодателство) е в съответствие с всички членове (на Конвенцията).”
Подготвянето за ратификация включва
1) представяне на текста на договора и
2) обяснителния меморандум за разглеждане в двете камери на парламента.
Чак след това Обединеното кралство би могло да подходи към ратификация! Това означава, че страната с най-добра правна система и с една от най-силните дипломации подхожда по следния начин:
- Подписва конвенцията 08-06-2012
- Променя законодателството и се уверява в неговата пълнота и съответствие с международния договор (в тази фаза от 6 години)
- Внася за обсъждане документа в парламента (не е направено)
- Ратифицира конвенцията (не е направено)
Какво прави тандемът Захариева/Цачева, който управлява Министерство на правосъдието от 2015 г.
- Подписва конвенцията на 21-04-2016
- Чрез МС внася документа за ратификация в парламента, като дава уверения, че:
“Категорично няма да се променя Конситуцията” Ц. Цачева
“Категорично няма да се въвеждат различни бракове” Ц. Цачева
“Няма място за притеснение.” Ц. Цачева
“Няма текстове, които противоречат на нашата Конституция” Е. Захариева
- Аргументира за бърза ратификация:
“Почти всички са го направили”
“Тиммерманс изпрати телеграма ...”
“А защо не?”
“Да не навредим на кариерата на Сергей Станишев”
“Да пазим жените от насилие”
“ЕК го подписа” (Но не го е ратифицирала!)
- Планира промени на законодателството, които:
● са на път да променят вековно установен социален модел - правно
започваме преминаваме от непроменяем биологичен пол (sex) към
променяем пол по избор (gender).
Ратификацията на Истанбулската конвенция, ще предостави на чужда мониторингова организация инструмент за налагането му през следващите десетилетия.
● не са ясно обявени - бъдещите промени не са оповестени публично
● не знаем дали въобще са възможни. Водещи юристи се съмняват в думите на Ц. Цачева, че “няма проблеми с Конституцията”.
● не знаем как промените ще бъдат посрещнати в обществото.
С две думи, ако има отговорник за това че, към момента има пропуски в
законодателството ни и жените не са защитени, това са Е. Захариева и Ц. Цачева. Те повече от две години имат законодателна инициатива, от която не са се възползвали.
Аргументът “да защитим жените” е просто въздух под налягане. Само българският закон защитава от насилие в страната ни. Никой не ги е спирал да го направят.
Става въпрос ДАЛИ ДА ПОЕМЕМ МЕЖДУНАРОДЕН АНГАЖИМЕНТ ПРЕДИ ДА СМЕ ГОТОВИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ.
Нали после дружно ще се ядосваме, че пак ни проверяват, пак не сме готови, пак глоби и осъждания в Страсбург. Това ли искаме? Ами ако се окаже, че въпреки всичко по Конституцията трябва да се пипне нещо? Нали ще въвеждаме понятието “джендър”/социален пол. Няма ли да е необходимо в Конституцията да доуточним, че когато се говори за брак между мъж и жена става дума за биологичен а не социален пол?
Че в паспортите ще се внася само биологичния пол, а не социалния пол?
Като виждам каква каша забърка един доказано некомпетентен превод (Съвета на Европа го призна на 17-01-2018 официално) който мина незабелязано пред очите на външната и правосъдната министърка, страх ме хваща каква конституционна криза могат да спретнат с това бързане.
А един вътрешен глас ми казва, че бързат защото времето
изтича.
В САЩ “джендъристите” търпят тежко поражение и бързат да се окопаят в Европа.
Виж
https://www.nytimes.com/2016/11/13/world/europe/germany-merkel-trump-election.html
На мен все повече конвенцията ми прилича на подписан празен чек. Нека да ги накараме да я ратифицират, а после няма да има къде да ходят.
Ще приемат законодателство под наш натиск. Нали я ратифицирахте конвенцията, а?
Ако сега ратифицираме конвенцията, сегашния натиск ще бледнее пред това което ни чака. И следващите години ще трябва да добавяме промени под чужд диктат. Нека първо направим промените в законодателството и после да видим.
Един от знаковите случаи на припряно действие под чужд диктат в България е приемането на Закона за защита на нацията от 1941 г.. Протестите срещу него са от БПЦ, общественици и съсловни организации. Законът е много непопулярен. И въпреки това този
закон се приема. Мерките, които той налага в началото не застрашават директно живота на евреите. Законът обаче отваря врата за подписване на споразумението “Белев-Данекер” за депортацията на 20 000 евреи без вече да е нужно съгласието на обществото или Народното събрание!
Дали когато са го подписвали нашите депутати са мислили, че целта е била евреите ще бъдат депортирани и безмилостно унищожени в лагерите Треблинка и Освиенцим от най-съвършената логистична машина на света? Дали са знели каква съдба ще ги сполети тях самите няколко години по-късно? Съмнявам се.
Може би и тогава е трябвало да се поучим от “коварния албион”? Те винаги са бранили своя суверинитет и своите хора.
Време е и ние да кажем “дотук”. Ние не сме сами. Цяла Източна Европа ни подкрепя!
А на чуждестранните доброжелатели, които настояват да дадем знак като страна председателстваща ЕС ще напомня много точния и професионален анализ на един немски дипломат:
“Те (бел. на пр.- првителството на страната ни) са ограничени от
мaнталитета на българския народ комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите които да оправдаят особени мерки срещу тях. …
Във всеки случай намирам за тактически неправилно да упражним по-силен директен натиск заради който ще се нагърбим с отговорност а и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”
Адолф Хайнц Бекерле, германски посолство София, 7. юни 1943
С две думи да не предòбрят с натиска над България, не заради правителството (които са “с правилна идеологическа закалка”), а заради простия българин.
Историята от Втората световна война (а и след това) ни учи на едно. Когато чужда държава се опита да налага със дипломатическа, финансова или военна сила утопични социални модели - крайния резултат е винаги ясен и страшен.
Време е да започнем да се гордеем, че сме такива кавито сме. Време е да
браним българския манталитет. Със зъби и нокти.
1.
Едно умно мнение
18.01.2018 11:31:58
Арх. Христо ГЕНЧЕВ
Защо Великобритания не ратифицира Истанбулската конвенция?
Хубавото на Европа е, че сме много народи. Всички са различни и пак сме заедно.
Всеки го бива в нещо особено. Ние умеем да погребваме идеологии, които са ни натрапени с командно-административни методи. Няма значение дали е расовата теория на Третия райх или комунизма на СССР.
Виж германците ги бива да правят автомобили, механика и най-вече логистика, чехите правят страхотна бира, а французите…. Списъкът е безкраен.
Докато странствах в чужбина живях на две места - в Австрия и Великобритания. Като наблюдавах колко мърляво (за австрийски стандарти) работят лондонските монтажници се питах как тези
хора са направили най-голямата империя съществувала някога? Наблюдавах дълго и упорито и видях, че са велики дипломати и имат най-добрата правна система в света.
Сега се питам. Защо англичаните (много либерална страна с разрешени гей бракове) не ратифицира Истанбулската конвенция? Може би чакат нас? Може би искат жените и момичетата да бъдат бити? Не! В страницата на английския парламент има отделен документ от 21 февруари 2017 който описва каква е тяхната позиция:
http://researchbriefings.parliament.uk/ResearchBriefing/Summary/CBP-7829
Целият доклад обобщава перспективата за ратификация в точка 5.2 от доклада.
Следните пасажи най-ясно представят позицията на Обединеното кралство:
“Once the Government assess that the UK is compliant with all articles of the
convention, the Home Office will work with the Foreign and Commonwealth Office to go through the formal ratification process.”
В превод: “Щом правителството прецени, че (законодателството) на
Обединеното кралство съответства на всички членове на конвенцията, Вътрешното министерство ще работи заедно с Външно министерство за формалното ратифициране.”
“The Government takes its international commitments very seriously and will only commit to such ratification when we are absolutely satisfied that we comply with all articles.”
В превод: “Правителството приема международните си задължения много сериозно и ще се съгласи да ратифицира такива само когато е напълно уверено, че (местното законодателство) е в съответствие с всички членове (на Конвенцията).”
Подготвянето за ратификация включва
1) представяне на текста на договора и
2) обяснителния меморандум за разглеждане в двете камери на парламента.
Чак след това Обединеното кралство би могло да подходи към ратификация! Това означава, че страната с най-добра правна система и с една от най-силните дипломации подхожда по следния начин:
- Подписва конвенцията 08-06-2012
- Променя законодателството и се уверява в неговата пълнота и съответствие с международния договор (в тази фаза от 6 години)
- Внася за обсъждане документа в парламента (не е направено)
- Ратифицира конвенцията (не е направено)
Какво прави тандемът Захариева/Цачева, който управлява Министерство на правосъдието от 2015 г.
- Подписва конвенцията на 21-04-2016
- Чрез МС внася документа за ратификация в парламента, като дава уверения, че:
“Категорично няма да се променя Конситуцията” Ц. Цачева
“Категорично няма да се въвеждат различни бракове” Ц. Цачева
“Няма място за притеснение.” Ц. Цачева
“Няма текстове, които противоречат на нашата Конституция” Е. Захариева
- Аргументира за бърза ратификация:
“Почти всички са го направили”
“Тиммерманс изпрати телеграма ...”
“А защо не?”
“Да не навредим на кариерата на Сергей Станишев”
“Да пазим жените от насилие”
“ЕК го подписа” (Но не го е ратифицирала!)
- Планира промени на законодателството, които:
● са на път да променят вековно установен социален модел - правно
започваме преминаваме от непроменяем биологичен пол (sex) към
променяем пол по избор (gender).
Ратификацията на Истанбулската конвенция, ще предостави на чужда мониторингова организация инструмент за налагането му през следващите десетилетия.
● не са ясно обявени - бъдещите промени не са оповестени публично
● не знаем дали въобще са възможни. Водещи юристи се съмняват в думите на Ц. Цачева, че “няма проблеми с Конституцията”.
● не знаем как промените ще бъдат посрещнати в обществото.
С две думи, ако има отговорник за това че, към момента има пропуски в
законодателството ни и жените не са защитени, това са Е. Захариева и Ц. Цачева. Те повече от две години имат законодателна инициатива, от която не са се възползвали.
Аргументът “да защитим жените” е просто въздух под налягане. Само българският закон защитава от насилие в страната ни. Никой не ги е спирал да го направят.
Става въпрос ДАЛИ ДА ПОЕМЕМ МЕЖДУНАРОДЕН АНГАЖИМЕНТ ПРЕДИ ДА СМЕ ГОТОВИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ.
Нали после дружно ще се ядосваме, че пак ни проверяват, пак не сме готови, пак глоби и осъждания в Страсбург. Това ли искаме? Ами ако се окаже, че въпреки всичко по Конституцията трябва да се пипне нещо? Нали ще въвеждаме понятието “джендър”/социален пол. Няма ли да е необходимо в Конституцията да доуточним, че когато се говори за брак между мъж и жена става дума за биологичен а не социален пол?
Че в паспортите ще се внася само биологичния пол, а не социалния пол?
Като виждам каква каша забърка един доказано некомпетентен превод (Съвета на Европа го призна на 17-01-2018 официално) който мина незабелязано пред очите на външната и правосъдната министърка, страх ме хваща каква конституционна криза могат да спретнат с това бързане.
А един вътрешен глас ми казва, че бързат защото времето
изтича.
В САЩ “джендъристите” търпят тежко поражение и бързат да се окопаят в Европа.
Виж
https://www.nytimes.com/2016/11/13/world/europe/germany-merkel-trump-election.html
На мен все повече конвенцията ми прилича на подписан празен чек. Нека да ги накараме да я ратифицират, а после няма да има къде да ходят.
Ще приемат законодателство под наш натиск. Нали я ратифицирахте конвенцията, а?
Ако сега ратифицираме конвенцията, сегашния натиск ще бледнее пред това което ни чака. И следващите години ще трябва да добавяме промени под чужд диктат. Нека първо направим промените в законодателството и после да видим.
Един от знаковите случаи на припряно действие под чужд диктат в България е приемането на Закона за защита на нацията от 1941 г.. Протестите срещу него са от БПЦ, общественици и съсловни организации. Законът е много непопулярен. И въпреки това този
закон се приема. Мерките, които той налага в началото не застрашават директно живота на евреите. Законът обаче отваря врата за подписване на споразумението “Белев-Данекер” за депортацията на 20 000 евреи без вече да е нужно съгласието на обществото или Народното събрание!
Дали когато са го подписвали нашите депутати са мислили, че целта е била евреите ще бъдат депортирани и безмилостно унищожени в лагерите Треблинка и Освиенцим от най-съвършената логистична машина на света? Дали са знели каква съдба ще ги сполети тях самите няколко години по-късно? Съмнявам се.
Може би и тогава е трябвало да се поучим от “коварния албион”? Те винаги са бранили своя суверинитет и своите хора.
Време е и ние да кажем “дотук”. Ние не сме сами. Цяла Източна Европа ни подкрепя!
А на чуждестранните доброжелатели, които настояват да дадем знак като страна председателстваща ЕС ще напомня много точния и професионален анализ на един немски дипломат:
“Те (бел. на пр.- првителството на страната ни) са ограничени от
мaнталитета на българския народ комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите които да оправдаят особени мерки срещу тях. …
Във всеки случай намирам за тактически неправилно да упражним по-силен директен натиск заради който ще се нагърбим с отговорност а и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”
Адолф Хайнц Бекерле, германски посолство София, 7. юни 1943
С две думи да не предòбрят с натиска над България, не заради правителството (които са “с правилна идеологическа закалка”), а заради простия българин.
Историята от Втората световна война (а и след това) ни учи на едно. Когато чужда държава се опита да налага със дипломатическа, финансова или военна сила утопични социални модели - крайния резултат е винаги ясен и страшен.
Време е да започнем да се гордеем, че сме такива кавито сме. Време е да
браним българския манталитет. Със зъби и нокти.
Защо Великобритания не ратифицира Истанбулската конвенция?
Хубавото на Европа е, че сме много народи. Всички са различни и пак сме заедно.
Всеки го бива в нещо особено. Ние умеем да погребваме идеологии, които са ни натрапени с командно-административни методи. Няма значение дали е расовата теория на Третия райх или комунизма на СССР.
Виж германците ги бива да правят автомобили, механика и най-вече логистика, чехите правят страхотна бира, а французите…. Списъкът е безкраен.
Докато странствах в чужбина живях на две места - в Австрия и Великобритания. Като наблюдавах колко мърляво (за австрийски стандарти) работят лондонските монтажници се питах как тези
хора са направили най-голямата империя съществувала някога? Наблюдавах дълго и упорито и видях, че са велики дипломати и имат най-добрата правна система в света.
Сега се питам. Защо англичаните (много либерална страна с разрешени гей бракове) не ратифицира Истанбулската конвенция? Може би чакат нас? Може би искат жените и момичетата да бъдат бити? Не! В страницата на английския парламент има отделен документ от 21 февруари 2017 който описва каква е тяхната позиция:
http://researchbriefings.parliament.uk/ResearchBriefing/Summary/CBP-7829
Целият доклад обобщава перспективата за ратификация в точка 5.2 от доклада.
Следните пасажи най-ясно представят позицията на Обединеното кралство:
“Once the Government assess that the UK is compliant with all articles of the
convention, the Home Office will work with the Foreign and Commonwealth Office to go through the formal ratification process.”
В превод: “Щом правителството прецени, че (законодателството) на
Обединеното кралство съответства на всички членове на конвенцията, Вътрешното министерство ще работи заедно с Външно министерство за формалното ратифициране.”
“The Government takes its international commitments very seriously and will only commit to such ratification when we are absolutely satisfied that we comply with all articles.”
В превод: “Правителството приема международните си задължения много сериозно и ще се съгласи да ратифицира такива само когато е напълно уверено, че (местното законодателство) е в съответствие с всички членове (на Конвенцията).”
Подготвянето за ратификация включва
1) представяне на текста на договора и
2) обяснителния меморандум за разглеждане в двете камери на парламента.
Чак след това Обединеното кралство би могло да подходи към ратификация! Това означава, че страната с най-добра правна система и с една от най-силните дипломации подхожда по следния начин:
- Подписва конвенцията 08-06-2012
- Променя законодателството и се уверява в неговата пълнота и съответствие с международния договор (в тази фаза от 6 години)
- Внася за обсъждане документа в парламента (не е направено)
- Ратифицира конвенцията (не е направено)
Какво прави тандемът Захариева/Цачева, който управлява Министерство на правосъдието от 2015 г.
- Подписва конвенцията на 21-04-2016
- Чрез МС внася документа за ратификация в парламента, като дава уверения, че:
“Категорично няма да се променя Конситуцията” Ц. Цачева
“Категорично няма да се въвеждат различни бракове” Ц. Цачева
“Няма място за притеснение.” Ц. Цачева
“Няма текстове, които противоречат на нашата Конституция” Е. Захариева
- Аргументира за бърза ратификация:
“Почти всички са го направили”
“Тиммерманс изпрати телеграма ...”
“А защо не?”
“Да не навредим на кариерата на Сергей Станишев”
“Да пазим жените от насилие”
“ЕК го подписа” (Но не го е ратифицирала!)
- Планира промени на законодателството, които:
● са на път да променят вековно установен социален модел - правно
започваме преминаваме от непроменяем биологичен пол (sex) към
променяем пол по избор (gender).
Ратификацията на Истанбулската конвенция, ще предостави на чужда мониторингова организация инструмент за налагането му през следващите десетилетия.
● не са ясно обявени - бъдещите промени не са оповестени публично
● не знаем дали въобще са възможни. Водещи юристи се съмняват в думите на Ц. Цачева, че “няма проблеми с Конституцията”.
● не знаем как промените ще бъдат посрещнати в обществото.
С две думи, ако има отговорник за това че, към момента има пропуски в
законодателството ни и жените не са защитени, това са Е. Захариева и Ц. Цачева. Те повече от две години имат законодателна инициатива, от която не са се възползвали.
Аргументът “да защитим жените” е просто въздух под налягане. Само българският закон защитава от насилие в страната ни. Никой не ги е спирал да го направят.
Става въпрос ДАЛИ ДА ПОЕМЕМ МЕЖДУНАРОДЕН АНГАЖИМЕНТ ПРЕДИ ДА СМЕ ГОТОВИ ДА ГО ИЗПЪЛНИМ.
Нали после дружно ще се ядосваме, че пак ни проверяват, пак не сме готови, пак глоби и осъждания в Страсбург. Това ли искаме? Ами ако се окаже, че въпреки всичко по Конституцията трябва да се пипне нещо? Нали ще въвеждаме понятието “джендър”/социален пол. Няма ли да е необходимо в Конституцията да доуточним, че когато се говори за брак между мъж и жена става дума за биологичен а не социален пол?
Че в паспортите ще се внася само биологичния пол, а не социалния пол?
Като виждам каква каша забърка един доказано некомпетентен превод (Съвета на Европа го призна на 17-01-2018 официално) който мина незабелязано пред очите на външната и правосъдната министърка, страх ме хваща каква конституционна криза могат да спретнат с това бързане.
А един вътрешен глас ми казва, че бързат защото времето
изтича.
В САЩ “джендъристите” търпят тежко поражение и бързат да се окопаят в Европа.
Виж
https://www.nytimes.com/2016/11/13/world/europe/germany-merkel-trump-election.html
На мен все повече конвенцията ми прилича на подписан празен чек. Нека да ги накараме да я ратифицират, а после няма да има къде да ходят.
Ще приемат законодателство под наш натиск. Нали я ратифицирахте конвенцията, а?
Ако сега ратифицираме конвенцията, сегашния натиск ще бледнее пред това което ни чака. И следващите години ще трябва да добавяме промени под чужд диктат. Нека първо направим промените в законодателството и после да видим.
Един от знаковите случаи на припряно действие под чужд диктат в България е приемането на Закона за защита на нацията от 1941 г.. Протестите срещу него са от БПЦ, общественици и съсловни организации. Законът е много непопулярен. И въпреки това този
закон се приема. Мерките, които той налага в началото не застрашават директно живота на евреите. Законът обаче отваря врата за подписване на споразумението “Белев-Данекер” за депортацията на 20 000 евреи без вече да е нужно съгласието на обществото или Народното събрание!
Дали когато са го подписвали нашите депутати са мислили, че целта е била евреите ще бъдат депортирани и безмилостно унищожени в лагерите Треблинка и Освиенцим от най-съвършената логистична машина на света? Дали са знели каква съдба ще ги сполети тях самите няколко години по-късно? Съмнявам се.
Може би и тогава е трябвало да се поучим от “коварния албион”? Те винаги са бранили своя суверинитет и своите хора.
Време е и ние да кажем “дотук”. Ние не сме сами. Цяла Източна Европа ни подкрепя!
А на чуждестранните доброжелатели, които настояват да дадем знак като страна председателстваща ЕС ще напомня много точния и професионален анализ на един немски дипломат:
“Те (бел. на пр.- првителството на страната ни) са ограничени от
мaнталитета на българския народ комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите които да оправдаят особени мерки срещу тях. …
Във всеки случай намирам за тактически неправилно да упражним по-силен директен натиск заради който ще се нагърбим с отговорност а и при българския манталитет ще постигнем обратното на желания ефект”
Адолф Хайнц Бекерле, германски посолство София, 7. юни 1943
С две думи да не предòбрят с натиска над България, не заради правителството (които са “с правилна идеологическа закалка”), а заради простия българин.
Историята от Втората световна война (а и след това) ни учи на едно. Когато чужда държава се опита да налага със дипломатическа, финансова или военна сила утопични социални модели - крайния резултат е винаги ясен и страшен.
Време е да започнем да се гордеем, че сме такива кавито сме. Време е да
браним българския манталитет. Със зъби и нокти.