У нас реално туристите за 2017 г. са не повече от 6,5 млн. и да се говори за грандиозен ръст е манипулативно

Георги Мицов е сред най-разпознаваемите фигури в бранша в Бургаския регион, мениджира Интерхотел „България”, проджект мениджър на Гранд Хотел Поморие, на бутиковите комплекси „Бългериан роуз гардънс” и „Гардения”. Човек с енциклопедични познания, богат житейски и професионален опит. Често транслира до широката публика посланиятата на целия сектор, има активна гражданска позиция и не пести критики към слабостите на туристическото ни ведомство през годините. Поводът да разговаряме с него сега е отчетеният рекорд на министър Николина Ангелкова за 2017 година – над 11 млн.туристи. Според Мицов статистиката е подвеждаща, данните не са реални. Вижте защо и какви да са очакванията за 2018 година

-Г- н Мицов, правителството отчете предновогодишно, че държавата е посетена от над 11 млн.туристи през 2017 година и се похвали с невероятния ръст, но на което Вие реагирате така: „безполезен показател и дъвка за непознаващите туристическия бизнес”. Какви данни да анализираме, за да отчетем реалностите?

-Безспорно това, което пишат официалните медии, Флагман също го написа, за ръста на България в туризма радва ушите. Но по мое мнение се разминава с реалността, защото всичко е в данните и тяхното екстраполиране. Считам, че показателят „Брой преминали туристи” е най-подвеждащото нещо в материята на туризма. Човек, който по една или друга причина влиза през границите на България и излиза, не значи, че е турист. Поне 30- 40 % не са туристи в действителния смисъл на думата, защото те не ползват услуги на територията на страната, съответно не създават национален доход. Това са т.нар. транзитно преминаващи. В тази статистика ние погрешно броим хората, които по една или друга причина влизат в страната и излизат в рамките на същия ден, само т.нар. турски гастербайтери са повече от милион на година. Огромна е бройката и на румънските граждани, които пътуват за Гърция. За сериозните анализатори това не е качествен показател. Ние работим с други данни – налични стаи, доход, който стаите в експлоатация носят, вложените средства, за да се произведе даден туристическа услуга или продукт. Тази приятна полемика, която се вихри в момента е несериозна, тя радва ушите на началниците, но не дава вярна представа.

-От тези 11 млн., с които се похвали кабинетът, колко тогава са реално пристигналите туристи в България, които са подпомогнали, така да се каже, нашата икономика?

-Около 6,5 млн. Няма как да бъдат повече. Ние се консултираме помежду си, наблюдаваме тенденциите, виждаме приходите, а те не са повече от 2,5 % в положителен ръст на година. Това е реалността! Бавно и спокойно България върви към по-добро и това се вижда – развива се инфарструктурата, влагат се пари в пречиствателни станции, нашето море е може би най-чистото на Балканите. Подобрява се пътната инфраструктура, което е похвално, защото, за да има туризъм трябват и хубави пътища. Това е добро, но да се говори за грандиозен ръст в туризма е най-малкото манипулативно.

-Може ли да се ориентираме в статистика за сумите, които оставят чуждестранните туристи на българското Черноморие спрямо Гърция и Турция, напр.?

-Няма човек, който може да извади подобна статистика. Това ще бъдат данни, които са изсмукани от пръстите, в резултат на косвено наблюдение и няма да бъдат верни. По-добре да не се работи с тях, защото са подвеждащи. Да не забравяме, че част от сектора все още е в сивата икономика, въпреки че постоянно се работи в тази насока и това обезателно ще изиграе отрицателна роля при опит за подобно изследване.

-Късно ли е България да променя имиджа си от евтина дестинация на скъпа, подходяща за друг тип туристи?

-България винаги е била интересна и много добра туристическа дестинация благодарение на самото си геостратегическо местоположение – страна на кръстопът, през която минават група от важни пътища. България е благословена от Бога, с уникални дадености. При правилна политика неминуемо ще мине в по-висока категория. Същевременно можем да продължим да развиваме и т.нар. евтин туризъм, защото носи приходи. Между другото, професионалистите в туризма казват, че най-високият приход идва от средна категория туристи. Ние няма какво да се срамуваме, че предлагаме евтини услуги. Предлагаме определен тип туризъм, който се отплаща добре и носи доходи. Това е важното. А за да се развие туристическият пазар и да привлечем висок клас туристи трябва да се работи много. На първо място трябва да излезем от тесногръдието и да подберем правилни рекламни стратегии. На българския пазар вече работят и много хотели с качествено обслужване. Но какво означава добър хотел в дестинация, която не предлага нищо друго като атракция, напр.?!

-Но все още няма верига от рода на „Хилтън” по българското Черноморие.

-Няма и логика да има. Абсолютно погрешна теза е, че „Хилтън” е нещо велико. Това е верига, която продава на франчайзинг името си срещу съответната цена. За да се появи „Хилтън” трябва да има целогодишен бизнес, т.нар.цел на престоя, а ние предлагаме цаца, бира, пясък, вода и нищо друго. Докато не се развият съпътстващите видове туризъм, докато няма инфраструктура, няма как да чакаме гости, свикнали на ценовите равнища на „Хилтън”. В крайна сметка още днес, ако реша да похарча 300 хил.евро, ще брандирам която си искам колиба с марката „Хилтън”. Но това няма да ми гарантира туристи, „Хилтън” не гарантира нищо освен дохода на „Хилтън”. Мечтателите първо това трябва да разберат.

-Може ли туризмът като сектор да увеличи добавената си стойност като изкупува само продукцията на българските производители, а не да залага на евтините продукти от Нова Зеландия, Канада и Гърция, от големите вериги? Знам, че в един от управляваните от Вас хотели го правите, но срещате и много бюрократични трудности.

- Тук е мястото на самата държава като регулатор да облекчи процесите. Да се появят фермерски пазари, да се облекчи възможността за продажба на производителите, да се облекчи лицензионният режим. Необходими са опростени правила, за да се развие и средното ниво в туризма. Да помислим сериозно за връщането на патентния режим. Сега само изтъкваме какъв ръст бележим, но пропускаме, че 30 % от фирмите не плащат осигуровки и са в сивия сектор. Трябва ред и законност, а един от начините този бизнес да излезе на светло, е намаляване на бюрокрацията. Не може един павилион, продаващ сандвичи, да е натоварен с всички административни мерки, както голям хотел. На въпросния павилион трябва в началото на месеца да му се прибира патент и да се остави да работи, за да продава хубави сандвичи, а не да се занимава със счетоводство. Не проумеем ли това, сме обречени.

-Какъв сезон очаквате през 2018 година?

-Абсолютно същият като през 2017 година, с ръст между 2,5 и 5 %. Конкретно за нашия регион като туристическа дестинация, ако дай Боже се открият няколко международни самолетни линии, това би било от огромна полза и веднага ще даде резултат още в рамките на 2-3 месеца. Правителството на Иван Костов продаде националния авиопревозвач и двете летища на една и съща фирма, така Бургас е откъснат от света. Може да имате хубав хотел, но туристите няма как да стигнат до Вас, защото белият човек е свикнал да лети със самолет. Няма нормален турист, който да пътува 7 часа от София до Бургас.

-Ще имаме ли ръст в туризма от нискотарифните компании или по-скоро те ще се използват от нашите сънародници за пътувания в Европа?

-Лично аз очаквам ръст. Ако правят пет полета на седмица и всеки самолет вози по 130 човека, това са 800 човека на седмица, 2400 в месеца. Около 10 хил.туристи ще влязат в Бургас, половината от тях ще са българи, които пътуват, а останалите 5 хил.човека ще са туристи. Това би вкарало в Община Бургас 2000 лева на ден от курортни данъци. Ако Общината успее да си ги събере от милионите хотели, къщи и бараки, разбира се.

-Как ще бъде разрешен проблемът с липсата на достатъчно работна ръка, има ли потенциал бизнесът да увеличи възнагражденията, за да привлича квалифицирани кадри?

-Потенциал да се увеличават възнагражденията има, ако се увеличават доходите, но в момента пак казвам: Трябва да се облекчи самият бизнес - да се намалят административните процедури, за да може той да си отдъхне и да генерира приходи, съответно работни места. В същото време трябва да има инвестиции в сектора на образованието, защото преди всеки зимен или летен сезон ние се оплакваме, че няма работници. Е, няма и да има, защото някой трябва да произведе въпросните млади, научени и интелигентни хора. Същевременно миналата година отрязаха приема в Колежа по туризъм в Бургас, а всички партии, които ни агитираха да гласуваме за тях за 43-тото НС, твърдяха, че туризмът е приоритет №1 за тях. Ако това е така, защо не откриха още едно учебно заведение.

-А не трябва ли да проявите тези претенции към отговорните за специалното средно образование, за да може да ви осигурят кадри на 18-19 години, а не да чакате да завършват бакалавърско или магистърско образование?

-Първо трябва да се облекчи и цялата процедура по наемане на работници, защото смея да твърдя, че близо 10 % от работещите в дребния и малък бизнес са нелегални работници. Всяка година правя чудеса, за да взема 10-15 човека, които са непълнолетни, но затъвам в бюрокрация. Какво пречи тези деца да работят, те самите искат да работят. По-добре ли е да са на улицата?!Мантрата, че ние ще се отворим за работници от Молдова и Украйна няма да спаси туризма, трябва ни гръбнак, а той е в българските работници. Христоматиен пример как се прави туризъм и открива нова дестинация, е Турция. Преди 17 години възможността да намериш човек, който говори английски език там, граничеше с шанса да спечелиш от българска лотария. Днес не мога да изброя колежите, които обучават кадри в Турция. Това трябва да е приоритет на държавната политика.

-Г-н Мицов, да завършим с нещо позитивно. Коя е новина №1 в сектора на туризма за 2017 година?

-Новина №1 на нашето Черноморие е, че то е обхванато от всички страни от пречиствателни станции и гарантираме 100 % чистота на водата. Ето това е добра новина, която остава встрани.