Тихичко сме на път да признаем еднополовите бракове в България
Тази позиция, очевидно, се споделя от част от управляващото мнозинство, ако се съди по писмения въпрос на депутата от парламентарната група на "Обединените патриоти" Николай Александров, което той отправя, логично - до министъра на правосъдието, която вече е Цецка Цачева.
От отговора на министъра на правосъдието се разбира, че България наистина възнамерява да пристъпи към употребата на дефиницията "полова идентичност" или т.нар. "социален пол" (в превод на английски – gender).
В писмения си отговор министърът на правосъдието отговаря и на конкретното питане, дали ратифицирането на "Истанбулската конвенция" би довело и до промяната на чл. 46, ал.1 от Конституцията, който гласи: "Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак". По думите на Цачева, ратификацията Конвенцията не налага промяна на Конституцията по начин, който да доведе до регламентиране на еднополовите бракове у нас.
Това уточнение Цачева прави и на финала на писмения си отговор до парламентариста. Министърът на правосъдието изрично пояснява, че след промяна на националното законодателство (Закон за защита от дискриминация и Закон за защита от домашното насилие – бел.ред.) със защита от всички актове на насилие ще се ползват не само бивши и настоящи съпрузи, но и лица, които съжителстват с партньори от същия пол, "без обаче това да налага нормативно уреждане на еднополовите бракове".
"Правен свят" публикува пълния текст на писмения отговор на министър Цецка Цачева до депутата Николай Александров:
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) е всеобхватен правен акт, който урежда борбата с насилието срещу жени и домашното насилие във всичките му аспекти - превенция на тези форми на насилие, защита на пострадалите лица и съдебно преследване на извършителите.
С цел постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, Истанбулската конвенция поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка. С оглед на предмета на акта авторите на Конвенцията са счели за необходимо да дефинират в член 3, б. "в" от нея понятието "пол". Както е посочено в обяснителния меморандум към конвенцията в контекста и за целите на тази Конвенция терминът "пол" не следва да се свързва единствено с разбирането за мъжки пол или женски. Понятието "пол" има по-широк смисъл и може да се обясни със съществуващи и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи и типични за жените или съответно за мъжете. Определението се базира на направени изследвания, които показват, че дадени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези обществено приети роли на половете, член 12 (1) от Конвенцията формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието.
На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението. Също така Обяснителният меморандум към Конвенцията изрично посочва, че терминът "пол", използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините "жени" и "мъже", които се използват в Конвенцията.
С оглед на гореизложеното и предвид предмета и целите на Конвенцията, не считаме, че въз основа на член 3, б. "в" от нея се налага промяна на член 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, даваща дефиницията за брак, като по този начин може да се регламентират у нас еднополовите бракове.
Що се отнася до изготвените нормативни промени, свързани с въвеждането на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство и по- конкретно на член 3, б. "в" от нея, на този етап не предвиждаме разписването на изрична дефиниция за "пол", а сме приели за достатъчно определението по § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закон за защита от дискриминация. Счели сме за необходимо обаче да допълним признаците, въз основа на които се забранява всяка пряка или непряка дискриминация по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация като добавим и "полова идентичност". Също така предвиждаме в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 2, т. 9 и т. 10 от Закона за защита от домашното насилие от думите "фактическо съпружеско съжителство" да отпадне "съпружеско". По този начин от една страна ще се въведе хармонизация в националната ни уредба, а от друга ще се отговори на изискванията на Конвенцията за защита срещу всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството. Такава защита ще получат не само бивши или настоящи съпрузи, но и лица, които съжителстват с партньори от същия пол, без обаче това да налага нормативно уреждане на еднополовите бракове. Добави Коментар