Спомени от соца: Как изглеждаха ресторантите по времето на Тато

"В заведенията е скъпо" ХАХАХАХА

И аз да допълня спомени от соца. Съпругът ми беше три поколения бургазлия. В ресторант Черно море редовно нямаше свободни места, но срещу 5 лв./ колкото струваше такси до Сл. бряг/, пиколото ни допускаше в ресторанта, това си беше практика.Съпругът ми беше роден и израстнал срещу Приморец. В Приморец всяка събота се събираха бургазлии. Когато моята свекърва купи радио, марка Христо Ботев казваше: ,,да бързаме да пуснем радиото, че да не заемат линията комшиите''. Най- хубавите кебапчета бяха на пл. Тройката и в ресторант Свобода, срещу Общината/ сега кафе/, където имаше жива музика и пееше Е.Куманова.

папиЙонката е защото е бил пийнал? след като сте неграмотни си инсталирайте spellchecker, поне граматиката да не куца...

Относно цените!
По него време майка ми вземаше заплата 90 лв., а баща ми 120, като постепенно се повишаваха през годините, но и цените мърдаха нагоре. Аз като ученик тогава получавах за училище 10 – 20 стотинки, а за 50 не съм си и помислял. На ресторант ходехме много рядко(един или два пъти в годината) в средната категория или по-долна и то - ядяхме по някое кебапче и толкова. Телевизията, която тогава прохождаше бе страшно тъпа, черно-бяла и по няколко часа само, а в петък – задължително руска. Сегашните вманиачени по ТВ младежи щяха да скочат от покрива от скука и тъпотия. Повече се разхождахме в Морската градина или ходехме на лятно кино, където гледахме 15 – 20 годишни филми и ни изяждаха комарите.
Относно ресторантите!
В Бургас имаше 2-3 свестни (но и скъпи) ресторанта. Приморец, Черно море и по-късно х. България. Там не беше за всеки – ходеха тия с по-големите доходи – т.е началниците (до един комунисти) и техните отрочета.
Оркестър имаше, но той свиреше два пъти по 15-20 минути и толкова. През останалото време седяха на най-хубавата маса, наливаха се и сваляха посетитиелките.
През 80-те някой от хората (повечето младежи – заради скуката и тъпотията) го удариха на пиянство по кръчми и второкласни заведения и затова там места се намираха трудно. Келнерита пазеха маси за „свои хора“ с прочутите табелки RESERVE. Менюто – от няколко позици, но повечето посетители отиваха там, за да се наливат. Обслужването бе отвратително – чакане и пак чакане. Ако речеш да вземеш такси, ще се наредиш на огромна опашка, където ставаха и пиянски сбивания.
Сегашната свинщина по някой заведения е по инерция от онова време. Ако щеш – така казваха тогава, а и сега.
А, за носталгиците по комунистическите свинщини – еднопосочен билет за Северна Корея или при мамаша им Раша, че е по-близо.
Така е другари – ако щете – нали така казвахте?!!!

Колко пъти ,другари комунисти си позволявахте да ходите на ресторант по вашето време ? Стига глупости рам ходиха само богоизбраните .А до сегашните ресторанти като не ти харесва гурмето просто сменяш обекта .

За носталгиците по онова време има решение на проблемите - при другаря Ким Че Ун.