Магдалена Ралчева: Отношението към една жена зависи изцяло от нея
Тя е от дамите, които респектират със своята ненатрапчивост и грация – все по-малко жени умеят да ги носят с такава лекота. Избрала е „мъжка” професия и се справя с нея не с амбиция на „мога, защото искам”, а с увереността на жената, приемаща предизвикателството да изпита своята интелигентност, воля и въображение.
Вижте какво сподели пред Story режисьорът за новия си проект „12А”, чиято премиера ще бъде на 14 септември, но вече получи окуражаващи отзиви на фестивала в Кан, за неслучайните й срещи и още по-неслучайните избори.
- Кинофестивалът „Златна липа”, който организирате, се превърна в един от най-авторитетните в Европа. Какво е бъдещето на европейското кино, би ли могло да се опази от холивудската комерсиализация?
- Със своето многообразие, с особената си чувствителност и с важните послания европейското кино е вдъхновявало всички големи имена в световното кино, но за съжаление, през последните десетилетия връзката ни с него бе изкуствено разрушена. То не се радва на интерес от страна на разпространители, по тази причина зрителите са залети предимно с лентите на Холивуд. Това, което ми доставя изключително удоволствие като главен селекционер на фестивала е, че европейските ленти са създадени почти винаги със значително по-нисък бюджет, но художествената им и емоционална стойност е несравнима. За опазване от холивудската комерсиализация не може да се говори, защото американците отлично знаят как се прави кино и как да напълнят салоните, по-важно е хората да имат избор и да им се даде възможност да гледат и друг тип кино. Когато преди пет години създадох фестивала за ново европейско кино в Стара Загора, много колеги и журналисти бяха песимистично настроени за неговото съществуване, но аз никога не съм се съмнявала в добрия вкус и интелигентността на българския зрител. Препълнените зали, огромният, ескалиращ интерес всяка следваща година показват потребността от това кино. Но не бива да забравяме, че отношението се култивира с много качествени и стойностни филми. Всяка година в рамките на 5 дни могат да се видят между 40-45 заглавия от 17 европейски страни, създадени през последните две години.
-Разкажете как създадохте „12А”, как подбрахте екипа и актьорите? И какво е посланието ви с тази лента?
- Както вече знаете, филмът е своеобразно продължение на „11А”, защото сценарист и на двата е Николай Колев. Продуцентите, творческият екип и актьорският състав на „12А” са различни. Получих покана от главния продуцент Дейвид Варод да заснема филма и миналата година по това време започнахме предподготовката. Винаги е сложно, когато се прави продължение, защото зрителите имат изградена представа за филма и имат определени очаквания, така че отговорността, която поех, беше голяма, а тя нарастваше с факта, че за главната героиня – учителката Лина, както и за целия 12 а клас трябваше да се избират съвсем нови лица.
Кастингът не беше лесен, но съм доволна от крайния резултат, защото актьорите, на които се спрях, не ме разочароваха и се постараха да дадат всичко от себе си, за да направят ролите си, а повечето от тях не бяха заставали никога пред камера. От утвърдените имена зрителите могат да гледат голямата актриса Мария Каварджикова, Дарин Ангелов, Василена Атанасова.
В главната роля е Радина Кърджилова – нейната героиня е въплъщение на онези български учители, за които професията е призвание и които, въпреки трудностите, успяват да мотивират своите ученици да вървят по пътя на познанието. За мен беше удоволствие и предизвикателство да направя филма „12А”, защото той е ориентиран към най-съществената част от зрителската аудитория – подрастващите млади хора. Но същевременно е и за нас родителите, за да ни каже, че трябва да бъдем по-търпеливи с тях, да умеем да ги слушаме и разбираме, за да бъде пътят им по-лек и да носят своите житейски кръстове със силата и достойнството на хора, които са били ценени и обичани.
-Как една красива и умна жена като Вас пробива в „мъжкото” кино, но и успява да запази женствеността си?
-С много работа и любов към живота. Във всяка професия чувството за отговорност и професионализмът са ценени, това естествено важи и за режисьорската, но ако не умееш да общуваш добре с хората от екипа, ако не съумееш да ги приобщиш като съмишленици в целия творчески процес, ти си обречен и филмът няма как да се получи.
Киното е колективно изкуство и зависимостта от уменията на екипа е голяма. Ценя изключително много всеки човек, с когото съм работила, защото винаги са съумявали да дадат най-доброто от себе си за създаването на филмите.
-Била сте асистент на легендарната Иванка Гръбчева. Кое е най-ценното, което научихте от нея?
-Тя беше немски възпитаник и това рефлектираше изключително върху работата й. Беше много стриктна и педантична, винаги беше подготвена на терен и нямаше излишно суетене. Създаването на кино изисква много практически и, разбира се, човешки умения – те няма как да се научат от учебника. Благодарна съм на съдбата за възможността да работя с тази изключителна жена. Когато започнах да снимам самостоятелно, ми каза: „Никога не забравяй, че ако филмът стане добър, всички, които са работили по него, ще казват, че заслугата е и тяхна, но ако не се получи, виновна ще бъдеш единствено ти.”
-Подценявана ли е в България красивата жена?
-Българката е наистина много красива жена, но по-важно е, че тя непрестанно се променя – любезна е, пътува, сравнява и се самоусъвършенства. Моето мнение, че отношението към всяка жена, независимо дали е красива или не, зависи изцяло от нея, от това как тя се поставя в обществото и ако е подценявана, трябва да търси причината в себе си.
-Кое е онова, от което черпите вдъхновение, не само за киното?
-От красотата около мен. От природата, от красив залез или изгрев, от картина, от хубава книга и музика, от усмивка. Човек може да черпи вдъхновение от всичко, ако има сетива за това.
-Казвате, че сте маниак на тема чистота. Какво е онова, което не можете да „изчистите”, а бихте искала?
-Не мога да изчистя страховете и опасенията, които всяка една майка има за децата си, затова да не им се случи нещо лошо и знам, че съм безсилна пред това.
-Как обичате да си почивате, къде намирате спокойствие?
-Истински си почивам сред природата, това ме зарежда най-добре. Когато сме в къщата ни в Родопите, правя всекидневни 10-километрови преходи в планината. Много обичам морето и всяка възможност, която имаме през лятото прекарваме там.
-Омъжена сте за Великия приор на Ордена на рицарите тамплиери Румен Ралчев, разкажете ни как се „отглежда” дългогодишна връзка и за онова, което предпочитате да правите заедно?
-С обич, всеотдайност, понякога компромиси и чувство за хумор. Тъй като и двамата сме заети много и всеки се занимава със своите ангажименти, винаги ни е интересно и забавно, когато можем да прекараме повече време заедно и да бъдем най-вече с децата. През ваканциите пътуваме много, харесва ни да откриваме нови и интересни места. Изминалото лято беше прекрасно и дълго за цялото семейство, защото дъщеря ни завърши и преди да замине да учи в чужбина, искахме да бъдем всички заедно възможно най-дълго. Добави Коментар