3 г. условно за убийство?! Възможно в България
3 г. условно за убийство, пък било то и по непредпазливост, как ще се отрази това върху другите членове на обществото?
Този въпрос задават трима върховни съдии, които за втори път върнаха делото за убийството на 30-годишния художник Цветомир Христов на Варненския апелативен съд, за да промени наказанията.
Подсъдими са перничанинът Ивайло Първанов и софиянецът Васил Гергински, припомня "24 часа".
Според прокуратурата те пребили Цветомир с ритници и юмруци в разгара на тридневно технопарти на Камен бряг в края на август 2011 г. Причината - той ги замерял с хляб, сирене и пластмасова бутилка и ги предизвиквал, защото бил употребил алкохол и марихуана. Бил отчаян от раздялата с приятелката си, и прегрял от жегата.
По това време Ивайло и Васил са на 27 и на 26 г. Занимават се с компютри. Вече 6 г. след смъртта на Цветомир, който умира на 8.IX. 2011 г. след 10-дневна кома, няма наказани.
Делото се прехвърля между апелативния съд във Варна и Върховния касационен съд (ВКС). Основната причина са леките присъди, които магистратите в морския град дават на Ивайло и Васил.
Двамата получават по 3 г. условно от няколко съдебни състава. Първо в Добричкия окръжен съд през 2014 г., после наказанията им са потвърдени от апелативния съд във Варна два пъти. През пролетта на м.г. делото за първи път стигна до ВКС, който го върна с указание да се увеличат наказанията. Въпреки това обаче присъдите са потвърдени. Мотивът е - Ивайло и Васил можело да се поправят и без да лежат в затвора. Имали много добри характеристични данни, работели и не били физически силни. Дори напротив - Васил Гергински бил слаб, дребен, с очила, още от дете страдал от астигматизъм. Имал и голям диоптър - 7,5, поради което не бил заплаха дори за ученик в прогимназията.
През пролетта на тази година ВКС отново върна делото във Варна, като отбеляза, че указанията, които са дали на техните колеги, изобщо не са изпълнени. “Втората инстанция е проявила избирателност и превратност при оценката на доказателствата”, смята ВКС. Варненските съдии дори били на мнение, че нападателите не са проявили бездушие.
Понеже освен кървящия нос нищо друго не показвало, че Цветомир е наранен тежко, а Ивайло и Васил били млади, “нямали подходящ социален опит” и поради това не може да се твърди, че са проявили коравосърдечност и незаинтересованост, казват съдиите от Варна.
“При умишлено нанесена тежка телесна повреда, в резултат на която е последвала смърт по непредпазливост, подсъдимите предвиждат тежкото увреждане на здравето на жертвата, съзнават общественоопасния характер на деянието и искат настъпването на общественоопасните последици”, смятат обаче върховните съдии.
На 7 юли Варненският апелативен съд за трети път гледа делото за убийството на Цветомир. Сега се чака решението.
Първата и последна среща на художника, който е родом от Нова Загора, но живее в София, с Ивайло и Васил е на 29 август 2011 г. на технопартито на Камен бряг. Неговата палатка била в съседство с тяхната. Денят не започнал добре за Цветомир. След като се посдърпал с приятелката си, я изпратил за София. Бил разстроен.
После с още четирима младежи седнал на скалите и пил мастика. Около 14 ч художникът се върнал в палатката си, държейки в едната си ръка полупразната бутилка. Час по-късно, чувствайки се самотен, Цветомир се спречкал с компанията на Ивайло и Васил, които обядвали наблизо. Във въздуха полетели камъни и празна пластмасова бутилка от минерална вода, които Цветомир метнал по съседите си.
Ивайло го попитал какво иска. Цветомир изломотил ругатня. Ивайло не му останал длъжен, станал от мястото си и се изправил срещу художника. Двамата се сдърпали и си разменили удари.
Васил също не останал безучастен и избутал Цветомир към палатката му. Според младежите художникът продължил да ги обижда, но докато ги наричал “шибаняци”, се строполил на земята.
Успял обаче да се изправи и се насочил към Васил, който се обърнал с гръб, за да свали инстинктивно очилата си. Ивайло, който е поне два пъти по-едър от тежащия около 50 кг Цветомир, му направил захват на ръцете и го съборил на земята. Васил му хванал краката, за да не рита. Намесил се и приятелят им Христо Павлов, който е свидетел по делото. Пред разследващите той признал за побоя, после отричал.
Ден след побоя, на 30 август, Христо бил разпитван два пъти. Първо в 13,50 ч, когато твърдял, че заедно с Васил и Ивайло “малко го понаритали”. По време на втория разпит, започнал в 17,30 ч, подробно описал какво е станало. “Тримата го бяхме заобиколили и който където му беше удобно го риташе. Целта ни беше с шутове да го закараме до палатката му и най-накрая да миряса.
Той се търкаляше и ние го ритахме по тялото, бяхме наредени в една линия, като в началото аз бях по средата. Докато го ритахме, той не се търкаляше в права линия към палатката си и ние си сменяхме местата, за да можем да го ритнем удачно.
Мъжът се опита един - два пъти да се изправи на крака, но ние го сваляхме на земята с удари с крака. Забелязах, че му тече кръв от носа”, разказва Христо. “Апелативният съд обаче не обсъжда тези показания, а само констатирал, че и той го ритнал”, отбелязват върховните съдии.
С бутане, дърпане и удари младежите отдалечили Цветомир на 4-5 метра. Две от момичетата от компанията на Ивайло и Васил тръгнали да викат полиция. Цветомир се разгневил, че го гонят, станал и се запътил към групата. Грабнал един плик с храна и го метнал. Във въздуха се разхвърчали хляб и сирене. Младежите отново се нахвърлили върху него. След 20 мин пристигнали и полицаите.
“Ние решихме проблема, сложихме го да си легне”, казали от компанията на Ивайло и Васил на униформените.
Единият от тях се приближил към Цветомир и го видял да лежи край палатката си със затворени очи, а по носа му имало засъхнала кръв. Полицаят го побутнал, но Цветомир реагирал едва на 6-ия път, надигнал се и седнал, като напсувал униформения.
Той го попитал за името, но художникът изломотил нещо. Изправил се, пъхнал главата си в палатката и се завил с част от платнището. Полицаите предупредили младежите да го оставят да се наспи и си тръгнали. След десетина минути Цветомир станал и олюлявайки се, се отправил към близката сцена, пред която имало паркирани камиони. Няколко пъти падал, ставал и сочел с ръце към компанията.
Близо до сцената се строполил. Там, припаднал, го намерил французин, който в 16,06 ч се обадил на тел. 112. На помощ се притекло и друго момче, което в 16,17 ч също позвънило на спешния номер.
Бърза помощ откарала Цветомир, който бил в кома, в спешния център в Каварна, оттам го транспортирали до болницата в Добрич, а след това в болница “Св. Анна” във Варна. В линейката по пътя за Добрич от устата му започнала да излиза бяла пенеста и слузеста секреция, която постепенно се засилила.
По спешност в болницата в Добрич му направили неврохирургична операция, за да премахнат хематом върху твърдата мозъчна обвивка.
Експертизата показала, че Цветомир е имал контузия на мозъка в лявото слепоочие, контузия в лявата част на тила и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, контузия на бял дроб, счупване на три ребра, оток на белите дробове, охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците.
На 8 септември 2011 г. художникът починал. Според съдебните лекари Цветомир е понесъл най-малко 4 силни удара в главата и поне 5-6 по тялото и крайниците. Боят продължил с прекъсвания около час и половина.
Сега предстои поредното решение на апелативния съд във Варна, а после последната дума има ВКС, който по закон повече не може да връща делото, а трябва да излезе с решение. Добави Коментар