Антрополог: Строгостта към шведа, който ритна жена в Слънчев бряг, трябва да е същата и срещу мутрите (ВИДЕО)
Ключови думи:
социален антрополог, Васил Гарнизов, насилие, агресия, ритник, метрото, циганин, спирка в Бургас, швед, камериерка, Слънчев бряг, мутри, Евелина Славкова,
Строгостта към шведа, който ритна камериерка в Слънчев бряг, трябва да се симетрична с тази срещу мутрите, които всеки ден издевателстват по нашите улици. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ социалният антрополог Васил Гарнизов.
Той припомни как на автобусна спирка в Бургас бе ритната възрастна жена. „Това е абсолютно безобразие и отзвукът е голям в обществото, но е слаб в институциите. Трябва да натискаме българската правосъдна система, но да знаем какво искаме! Ако целта е да напълним затворите, е нужно да си зададем въпроса какво се случва зад решетките с младите хора, които влизат след сбиване, защото често оттам едни момчета излизат рецидивисти“, коментира Гарнизов.
Той коментира и новия случай на агресия в берлинското метро, при който мъж бута по стълбите един от пътниците. Случката много прилича на тази от миналата година, заради която беше осъден български гражданин. Националността на извършителя все още не е ясна.
„Това вероятно не е запазена марка на българите, но ще е отчайващо, ако се окаже, че е наш сънародник”, обясни Гарнизов. Ще ни се залепи като марка, както стана с чадъра и Георги Марков, добавя той.
Социалният антрополог направи сравнение между правораздавателната система в България и Германия. „От октомври е случаят, при който българин ритна жена в гърба, май месец излезе присъдата. Без да има средни и тежки телесни повреди, заради големия обществен отзвук, го въдворяват в институция за две години и половина”, обяснява Гарнизов.
Социологът Евелина Славкова пък каза, че общественият отзвук и социалните мрежи могат да изиграят превантивна роля за случаите на насилие у нас.
„Социалните мрежи и фактът, че всеки човек може да заснеме дадена ситуация, по един или друг начин могат да окажат своето влияние. Хората не вярват на правосъдието, не вярват на полицията и има много случаи на насилие, които не стават достояние на медиите и на правосъдната система”, добавя Славкова.
Според нея усещането за безнаказаност у нас е предпоставка за честите прояви на насилие и агресия. Гарнизов пък изтъкна, че агресията се засилва и от начина, по който изглеждат и се държат политиците ни.
„Ангела Меркел не слага министри с дебели вратове и бръснати глави. Публичните власти създадоха прецедент, физическата сила и грубото решаване на проблемите станаха легитимни. Тази образност на насилието се е настанила и на „Дондуков”, допълни Гарнизов.
„Тук хората имат усещане, че е позволено да слезеш и да удариш един шамар на някого, защото нещо се е случило. Тази безнаказаност създава желанието у хората сами да приемат инициативата да се защитават“, коментира социологът.
Всяка седмица имаме сигнали за насилие над лекари, но същите тези хора в бели престилки след това с фалшиви болнични и разни други манипулации, пазят мутри, които са извършили друго безобразие, добавя Гарнизов.