Успешно ли се интегрираха циганите по време на тоталитарния режим – мнението на ромски посредници
Ключови думи:
Ганчо Илиев, Деян Колев, Асен Колев, роми, цигани, политика, тоталитаризъм, соц, комунизъм
По време на комунизма ромите бяха добре интегрирани – нерядко такова мнение може да се чуе в публичното пространство. Дали обаче това е реалност или е поредният мит за соцсистемата. „Флагман” потърси мнението на ромски посредници, които в понеделник дадоха пресконференция в БТА-София по повод напрежението в Асеновград от последните седмици.
Попитахме дали примерът за позитивна интеграция при тоталитарния режим е мит и дали може моделът оттогава да се приложи днес.
Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” отговори следното: „Твърдението, че по време на тоталитарния режим ромите бяха много добре интегрирани и нещата като проблеми са станали през 90-те години за съжаление в голяма степен е невярно. Разбира се, в него има определени истини, но то е в голяма степен невярно.”
Според Колев интеграцията тогава била дотолкова, че циганите са имали работа, за което и днес е налице носталгия. Това обаче не е било удачно решение, защото ромите са заемали приоритетно длъжности, за които не е била нужна квалификация.
„И ако в ромска общност отидете днес, там има една голяма носталгия по времето на социализма. Тогава, когато сме ходили по махалите да записваме ромски легенди и приказки, винаги първия един час е разговор колко хубаво е било едно време. Хората имат такъв спомен заради това, че са имали заетост. Но това беше заетост на най-ниските нива. Ромите бяха заети като неквалифицирани работници. Образователното ниво на ромската общност продължи да бъде значително по-ниско от това на етническите българи и след промените. Когато големите предприятия бяха затворени, ТКЗС-тата - разформировани, ромите бяха първите, които останаха без работа. По-ниският им образователен ценз допълнително допринесе за това.”
По думите на Деян Колев - тоталитарният режим не е успял в ромската интеграция, макар че са се случили и добри неща.
Той припомни, че през 80-те години, по време на „възродителния процес”, на турците и ромите е било забранено да говорят на своите езици. На ромски сватби дори се слушала насила само българска музика.
„Знаем, интеграцията в никакъв случай не е асимилация и ние като представители на ромската общност настояваме на това, че интеграцията трябва да е свързана с обновяването на ромската културна идентичност като част от българската национална култура, но не с асимилация. Така че не мисля, че панацеята беше в тоталитарния режим.”
Второто мнение е на Асен Колев, който бе представен като един от първите доктори по философия от ромски произход у нас. Д-р Колев е роден и живее в размирния Асеновград.
Той обясни следното: „Разликата между 89-а година и сега е това, че преди 89-а година ромите по естествен начин общуваха с останалите български граждани – както в трудовия колектив, така и в системата на образованието, което е много съществен момент. За разлика от тогава по странен начин или по естествен начин започнаха да се обособяват училищата. Така например в Асеновград училище „Вапцаров” беше смесено и резултатите за ромската общност бяха коренно различни. Започнаха да се изтеглят българските деца, след това се изтеглиха турските деца и в момента обособеното училище дава съвсем друго качество на ромските деца.”
Асен Колев смята, че основен проблем сега е, че българите и циганите са спрели да общуват по естествен и нормален начин. Докато навремето са празнували заедно различни поводи като рождени дни и сватби.
„С това искам да кажа, че е необходимо да се търсят културни, спортни и други възможности, за да може нашите деца по естествен начин да общуват и да си изграждат нормални отношения”, заключи философът.
Старозагорецът Ганчо Илиев от сдружението „Свят без граници” като че ли бе най-критичен: „Не знам за какъв позитивен модел говорим, но позитивността на този модел определено дава своите негативни плодове сега. Доктор Колев каза – създаването на т. нар. сегрегирани образователни институции дава своя негативен резултат точно сега и негативният плод го берем в момента. И аз многократно съм го казвал и пак заставам зад думите си – няма нищо по вредно в момента от това да има образователна институция вътре в махалата. Това е съвременният геноцид спрямо ромската общност, който може да съществува в 21-и век.”
И тримата представители на ромите не посочиха какво от онази система би могло да се приложи днес.
На пресконференцията те увериха, че са успели да спрат големи цигански контрапротести по повод митингите срещу ромите и така са предотвратили ескалация на напрежението.
Според тях, в обществото не бива да се насажда внушението, че междуличностни криминални случаи се дължат на етнически конфликт. Тримата предупредиха, че ако продължава да се толерира омраза към ромската общност, в един момент положението ще излезе извън контрол въпреки техните усилия.
7
Коментара по темата
7.
Навремето Гошо Мечката...
12.07.2017 05:18:57
..., лека му пръст, много добре ги интегрираше -маймуните си стояха в РЕЗЕРВАТА!
6.
МТ
11.07.2017 15:25:57
Тия двата F18 бяха се запътили за кв.,,Победа",но ги върнаха.Следващия път,връщане няма да има
5.
Херман
11.07.2017 15:24:55
Историята ясно показва колко струват циганите и какво трябва да се прави с тях .Лошото е че соросоидите не четат история .
4.
ънмл
11.07.2017 12:35:32
мед,мед ми капе като чета справедливите средновековни закони. А по отношение на текста с ротарианците Касабова от Тополовград как ще вдига раждаемоста като е ялова??
3.
Абе, тези тримата да прочетат малко история
11.07.2017 11:54:44
През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
2.
F22
11.07.2017 11:26:17
Teq dva f15 li 18 ko bqha ot Incirlik sa
1.
Въпрос
11.07.2017 11:22:30
А това как ще го коментирате?https://youtu.be/5Kvp92-z0W4 Някакво мнение да изразите?