Спомени от соца: Игрите на децата, когато нямаше таблети (СНИМКИ)
Днес децата почти не излизат от къщи и си играят с айфон или таблет. А през 70-те и 80-те и дори 90-те години на миналия век какви игри имаше само. Те се играеха на открито и изискваха много въображение и майсторлък. Да си ги припомним.
Играта на фунийки беше предимно за момчета. Имахме арсенали от импровизирани пушки с най-различни „патрондаши”. Играчите се разделят на два отбора и си устройват минивойна.
В играта на ръбче могат да се покажат умения за точност и сила. Децата се разделят на два отбора и заемат срещуположните тротоари.Използва се по-голяма топка. Тя се хвърля от единия тротоар към ръба на бордюра на отсрещния. Ако топката се удари в ръбчето, тя се връща и отборът получава 20 точки. Стражари и апаши беше гоненица, но с по-сложни правила, със стратегия и хитрости. От всички деца се избира едно, което да брои до 10. Другите оставят произволен предмет.
След това преброилият до 10 оглежда оставените предмети и решава кои да са апаши, а кои – стражари. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това апашите биват търсени и като ги намерят, се гонят. Когато ги хванат, казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И така той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкайки ги. Апашите пък си измислят истинска и фалшива парола. Те трябва да кажат на стражарите истинската парола, когато се налага.
В Сляпа баба един от играчите, определен първоначално обикновено чрез броилка, става Сляпа баба – завързват му се очите и останалите започват да обикалят около него и да го дразнят с викове, докато той се опитва да хване някого от тях и да го задържи. В този момент играта свършва и започва наново, като заловеният става новата Сляпа баба.
Развален телефон съвсем не бе тиха игра.
Децата сядат едно до друга в редичка и първото казва някаква дума на ухото на седящия до него. Той на свой ред прошепва какво е чул на следващия. И така - до последното дете, което трябва да каже думата на глас. И в този момент тишината изчезва, заменена от бурен смях. Колкото повече са участниците, толкова по-голямо е объркването. Ако думата, която е казана от първото (в редицата) дете, не е вярна, то отива последно и така се редуват.
Ех, какви щастливи времена бяха. Разбира се, имаше десетки други неща, на които играехме и винаги бяхме навън. А днес децата живеят във виртуална реалност.
12
Коментара по темата
12.
Петър
09.01.2023 18:35:20
Имаше народна топка с топката удряш някой в гърба от борно имаше игра на чилик заставаш за дърво с голяма пръчка удряш малка пръчка която ти се хвърля и пазиш дървото игра със стъклени топчета красивис един пръст удряш едно топче друго топче да удариш дупки в пръста да вкараш топчето.дама на асфалта игра. И какви ли още не игри на морето с нептун ех щастливо детство време на славни
11.
Kostadin
05.01.2021 05:45:45
Zdraveite nabori I dragi priateli ot Tova nahto vreme Sam I as I sam mnogo fort I htasliv chesam izrasnal sahto Kato bas sas sahtite igri I veseli Badete jivi i zdravi. Bog davi zakrilia I pazi.
10.
През соца
25.06.2017 18:05:42
С другите деца си играехме по строежите на тия грозните панелни блокове дет ся селяните се тъпчат кат сърдини в тях. Веднъж едно дете скочи от един панел, но се подхлъзна и се наниза на една стърчаща арматура от 7 метра височина.
9.
Бургазлия
25.06.2017 13:11:06
Първата снимка е някъде 2000 година. Вероятно лапетата, играещи на нея, са набор 92-93.
8.
Pepо
25.06.2017 10:55:13
Само където на първата снимка има Опел Вектра,която ако имахме през соца Хитлер би се събудил от гроба.
7.
Благодарен Соц Тинейджър
25.06.2017 09:57:54
Забравили сте играта на Билички !
Или може би нарочно , щото именно тя беше пионера в изграждането на детското хазартно мислене ...
Колкото и да звучи грозно обаче , да умееш да мислиш хазартно в годините на развития социализъм , си беше огромен плюс отвсякъде ! Щото довчерашните прашни и опърпани хлапета , които цял ден лазеха в прахта за да се доберат до заветните 3-4 жълти монетки , утре щяха да станат соц.гъзарчета с уокмени и дънкени якета от Кореком. Естествено купени с доларчета по втория начин от Виетнамците .
Еееееех , славна времена бяха.
Или може би нарочно , щото именно тя беше пионера в изграждането на детското хазартно мислене ...
Колкото и да звучи грозно обаче , да умееш да мислиш хазартно в годините на развития социализъм , си беше огромен плюс отвсякъде ! Щото довчерашните прашни и опърпани хлапета , които цял ден лазеха в прахта за да се доберат до заветните 3-4 жълти монетки , утре щяха да станат соц.гъзарчета с уокмени и дънкени якета от Кореком. Естествено купени с доларчета по втория начин от Виетнамците .
Еееееех , славна времена бяха.
6.
Мдааа
25.06.2017 09:52:58
Беше невероятно детство макар че през 80-сте години имаш и електроник игри и там се сбирахме да играем по цял ден съм висял там да играя.
Играехме и на билички въобще времето беше друго това е всичко с времето си.
Играехме и на билички въобще времето беше друго това е всичко с времето си.
5.
Аптикадир
25.06.2017 09:43:12
С някои момичета в храстите си играехме на чичко доктор и боцкахме ли боцкахме момичетата.
4.
*********
25.06.2017 09:31:29
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
3.
1981
25.06.2017 09:21:54
+1
2.
1981
25.06.2017 09:04:03
Да много яко беше. Наистина хубави времена бяха:)
1.
1988
25.06.2017 08:47:58
Супер много се радвам, че хванах тези времена и изкарах детството си по улиците, а не пред телевизора и компютъра ! :)