Трансджендър революция. Или „институционализирана перверзия“
Както Явор Дачков в социалната мрежа успешно нарече този първи брой на списанието, посветен на „трансджендър революцията“ – това си е "институционализирана перверзия“.
Но – какво се казва в януарското издание по темата?
Ейвъри още четиригодишен заявява на майка си Деби, че всъщност е момиче. Увереността на детето, че принадлежи към противоположния пол била толкова голяма, колкото нещастен се чувствал той в тялото на момче. И в крайна сметка родителите му се примирили със ситуацията.
Според The Daily Mail, майката на Ейвъри Деби криела ножовете и ножиците в къщата, защото се страхувала, че детето може да си навреди.
На пет години Ейвъри започнал да ходи на училище, облечена като момиче. Но там така го/я тормозили и обиждали, че се наложило родителите да си я приберат вкъщи и оттогава тя се обучава вкъщи.
От Ейвъри и семейството й се отрекли много приятели и дори роднини, и постоянно получават заплахи и обиди. Но Ейвъри била толкова щастлива да бъде самата себе си, че всички беди си стрували, казва Деби.
„Най-хубавото в това да бъда момиче е, че повече няма да ми се налага да се преструвам на момче“, казва Ейвъри и това изречение е на корицата на списанието. Тя чака да стане пълнолетна и да си направи операция за смяна на пола.
80 връстника на Ейвъри от осем страни по света храбро и честно ни разказаха за това, как половата им принадлежност влияе на живота им“, пише в своята колонка главният редактор на списанието Сюзън Голдбърг. „Както и Ейвъри, всеки от нас цял живот носи кръста, който са му сложили другите. Някой път е приятно, защото си „щедър“, „весел“, „умен“ - и го носим с гордост.
Но кръстът, който трябва да носим завинаги и определя живота ни, е най-първият, който получаваме, едва появили се на бял свят: „Момче е!“ или „Момиче е!“.
Няма да коментираме друго. Изводите са за вас. Добави Коментар