Хага пак иска да осъди създателите на "Тигрите на Аркан"
В началото на 90-те години на миналия век Йовица Станишич е шеф на сръбската тайна полиция, а Франко Симатович е негов заместник. Двамата се били пряко подчинени на покойния сръбски диктатор Слободан Милошевич. Станишич е смятан за един от най-близките сътрудници на Милошевич по време на юговойните. В Белград е било общоизвестно, че Станишич се ползва с неограничена власт и че без негово знание не се случва нищо. Всички важни въпроси той е обсъждал направо с Милошевич, без всякакви преписки и
без свидетели в специален шумозаглушен кабинет
Когато през юни 2003 г. Станишич доброволно се предава на Трибунала в Хага, той става един от най-важните обвиняеми. Преди това става ясно, че срещу него и неговия заместник се подготвя обвинение за извършени престъпления срещу човечеството по време на войните в Хърватия и в Босна и Херцеговина. Затова и процесът в Хага не изненадва никого. Толкова по-голяма обаче бе изненадата, когато десет години по-късно трибуналът произнася оправдателна присъда независимо от дадените над 100 свидетелски показания срещу двамата обвиняеми. Решението на съда се мотивира с това, че макар и да са създали и финансирали паравоенната групировка, Станишич и Симатович не са участвали лично във военни престъпления. При това не става дума само за "Тигрите на Аркан". Двамата началници на тайната полиция основават и финансират и други паравоенни групировки като "Червените барети" и "Скорпионите", давайки им картбланш за издевателства и терор над несръбското население в районите на военни действия. По този начин двамата подкрепят и насърчават сръбската политика за "етническо прочистване", чиято кулминация е достигната през юли 1995 г. с клането на над 5000 мюсюлмани мъже в Сребреница. Обвинението в Хага беше поискало доживотни присъди и за двамата, тъй като ги смята отговорни за убийствата и депортациите на десетки хиляди мюсюлмани в Хърватия и Босна между 1991 и 1995 г. През юни 2013 г. обаче трибуналът в Хага ги оправда, след което двамата се завърнаха обратно в Белград.
Тогавашният главен обвинител в Хага Серж Брамерц обаче отказа да приеме оправдателната присъда и обяви, че ще я обжалва. Неговата аргументация беше следната - дори да няма преки доказателства, че Станишич и Симатович са издавали заповедите за престъпните действия на паравоенните части, няма никакво съмнение, че и двамата са знаели какво вършат тези части в Хърватия и Босна. Според Брамерц, въпросните отряди са били създадени, оборудвани и използвани за съвсем ясна и конкретна цел. Затова бившият главен обвинител поиска двамата сърби отново да бъдат подведени под отговорност. Апелативният съд прие аргументите на Серж Брамерц и през декември 2015 г. отмени оправдателната присъда. Вторият процес срещу Станишич и Симатович бе насрочен за 13 юни, като трибуналът вече призова двамата обвиняеми да се явят в затвора в Схевенинген, съобщи "Дойче веле". В противен случай срещу тях ще бъде издадена международна заповед за арест. Самият Аркан е убит във фоайето на хотел "Интерконтинентал" в Белград на 15 януари 2000 г. По повод убийството му се правят различни догадки, като има две основни версии - разчистване на мафиотски сметки или премахване по политически причини.
Преди това през 2015 г. Международният съд в Хага отсъди, че Сърбия и Хърватия не са виновни за геноцид от времето на войните в бивша Югославия. Взаимните обвинения на двете държави отдавна имат само вътрешнополитическо значение. Както Хърватия, така и Сърбия бяха подали взаимни обвинения за геноцид от времето на югославските войни между 1991 и 1995 г. Магистратите обаче отсъдиха, че нито едното, нито другото обвинение са били убедително доказани. Само в Хърватия по време на войната загинаха повече от 13 000 души. Загреб обвинява например Белград за бомбардировката срещу Вуковар, както и за избиването цивилно население в източните части на Хърватия от сръбски паравоенни формирования. Сръбският контраиск пък бе за извършени от хърватската армия военни престъпления в края на войната. Според Белград в хода на хърватската военна операция "Буря" са били избити стотици цивилни граждани, а над 200 000 сърби са били прогонени от родните им места. Досега
съдът винаги е подхождал много въздържано
към обвиненията за геноцид от времето на войните в бивша Югославия. Единствено масовото избиване на мюсюлмани в Сребреница беше класифицирано в Хага като геноцид. При това не Сърбия беше обвинена за това престъпление, а армията на босненските сърби, както и редица паравоенни формирования. Миналата година Международният трибунал за престъпленията в бивша Югославия осъди на 40 години затвор бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич за геноцид по време на клането в Сребреница и за престъпления срещу човечеството по време на войната в Босна. Бившият командващ босненските сръбски части Ратко Младич все още е подсъдим за тези престъпления.
Присъдата от Хага обаче най-вероятно няма да е последната дума в дългогодишния спор за войната между двете съседни държави. Хърватия внесе иска си още през 1999 г., когато в Загреб и Белград на власт бяха двама непримирими врагове от войната - Франьо Туджман и Слободан Милошевич. Днес и двамата отдавна са мъртви, но дошлите след тях държавни ръководства така и не намериха куража да оттеглят своите искове. "Всяко управление в Загреб и Белград се превръщаше в заложник на собствената си политика, обременена от тъй наречените национални проекти. В този смисъл оттеглянето на обвиненията за геноцид от времето на войната би било равносилно на вътрешнополитическо самоубийство", казва по този повод хърватският политолог Ярослав Печник. Той твърди, че за управляващите в Хърватия и Сърбия отдавна вече въпросът не опира до жертвите и справедливостта - за тях е важно да демонстрират своята политическа мощ. Добави Коментар