„Мирни бежанци“ се гаврят с български момичета в градски автобус, антитерорист ги спасява случайно
Ключови думи:
бежанци
И България като наивна и толерастка Европа започна да се пълни с всякаква сган, която нелегално се промъква през границите ни, но вместо затвор и незабавно експулсиране, получава подслон, храна и свобода да се разхожда навсякъде из страната. Трезвите гласове отдавна алармират, че това не са мирни бежанци, за каквито ни ги представят, а опасни нашественици-ислямисти, които застрашават нашата сигурност, но тези гласове са системно заглушавани от кресливи либерали, проникнали във всички нива на държавата. Разказ от първо лице на антитерориста Неделко Маслев, публикуван на личната му страница във Фейсбук, показва каква огромна злина сме на път да си причиним, приемайки с отворени обятия тези ислямистки агресори. Предаваме разказа едно към едно, без промени и съкращения.
„Тази неделя имах непланиран малък сблъсък с десетина афгански ислямисти, дошли в България с маските на „бежанци“, и осъзнах колко много сме уязвими срещу потенциален терористичен атентат.
Пътувах в автобус 413 на Софийския градския транспорт. Стоях прав до втората врата. На една от спирките видях десетина мургави младежи, облечени с джинси, якета и раници. Единият от тях беше негър. Автобусът спря и отвори вратите си. Ислямистите се разделиха на две групи. Петима влязоха през първата врата, а другите петима – през задната.
Организираната им тактика и съмнително поведение предизвика единствено моето внимание. Може би заради 25-годишния ми опит в антитероризма. Другите пътници (повечето млади момчета и момичета от Студентски град) зяпаха в телефоните си и през прозорците. Завъртях се така, че да държа под поглед и двете групички „бежанци“. Петицата при предната врата стояха кротко. Само нервно оглеждаха пътниците с бързи погледи. Аз скришом опипах пистолета си под якето. Имах 17 патрона в пълнителя. При нужда можех да натръшкам и десетимата за секунди.
Втората групичка се скупчи около две български момичета, които стояха прави по средата на автобуса, и започнаха да ги закачат с ръце и с подигравателни викове. Разбрах, че са афганци по езика им Пущу. Точно до момичетата стояха двама възрастни охранители с черни униформи с надпис „Security“. Те носеха пистолети. Очаквах, че те ще направят нещо, за да защитят нашите момичета, но охранителите гузно подвиха опашки и се преместиха в близост до мен. В автобуса имаше още тридесетина млади мъже, но всички мълчаха страхливо и гледаха встрани. Едно от момичетата извика: „Оставете ни на мира! Айде, изчезвайте оттук!“, но ислямистите посрещнаха думите й с подигравателен смях. Усетих, че адреналинът ми нахлува в мозъка и тръгнах към петимата афганци. Избрах си най-едрия от тях. Силно го блъснах в гърдите и респектиращо изръмжах на английски:
– What is your problem? (Какъв ви е проблема?)
„Бежанецът“ показа предизвикателна смелост и се опита да ми отвърне със същото. Посегна да ме блъсне в гърдите с дясната си ръка. Улових му дланта и му усуках китката с „коте-гаеши“. Ключът го принуди да клекне на колене и мургавото му лице почервеня от гняв. Държах го с лявата си ръка, а с дясната улових ръкохватката на пистолета си, без да го вадя от кобура. Очаквах другите петима да ме атакуват в гръб, но всички стояха на място. Аз отново изръмжах:
– Do you have any problem? (Имаш ли някакъв проблем?)
Едрият афганец смотолеви:
– No, no problem. (Не, няма проблем)
Пуснах го и отстъпих назад. За секунди ислямистите си намериха места, извадиха скъпи смартфони и започнаха да се ровят кротко из тях, поглеждайки ме изпод вежди. Високият ислямист отстъпи назад, заплашително прокара изпънат показалец пред гърлото си в знак, че ще ме заколи, и процеди през зъби:
– Soon we will see again. (Пак ще се видим скоро.)
Спокойно свих рамене, макар че сърцето ми биеше като полудяло от адреналина, и отвърнах:
– I’ll wait. (Ще чакам.)
Върнах се на мястото си и след минути слязох на моята спирка. Замислих се дали тези ислямисти не тренираха нещо. В раниците си можеха да носят взривни устройства или огнестрелно оръжие. Можеха да извадят ножове и за минута да изколят всички в автобуса. Може би се вманиачавам, но опитът ми ме е направил такъв. Афганците са обучени убийци. А нашата политическа власт им дава статут на бежанци и им позволява да се разхождат свободно из нашите улици. Никой не ги контролира. Позволява им се неограничен достъп до публични места, включително и градския транспорт. Кой може да гарантира, че те са проверени и безобидни?
*Но най-много ме възмути страха, бездушието и пасивността на българските мъже. Тези ислямисти можеха да изнасилят двете момичета насред автобуса и никой нямаше да им се притече на помощ. Можеше някой от „бежанците“ да ме наръга с нож в гърба. Нито един от българските мъже не застана до мен. Всички мълчаха и се спотайваха като плъхове.“
12
Коментара по темата
12.
Да!
13.05.2017 12:11:38
Достойно за уважение е поведението на господина! По всички медии ни внушават " толерантност" към тая напаст, такава е политиката на измислените еврочиновници! А нашите "политици" безропотно изпълняват указанията! За жалост! Не е нужно премиерът да ходи в Харманли, достатъчна е бърза процедура по екстрадиране и контрол на границата!
11.
Неа
13.05.2017 11:45:43
Засегналите се са същите путьовци като тези които не са не намесили !
10.
Smith
12.05.2017 22:06:16
Кълвете ли шаранчета? Тая простотия е писана от фалшив профил и от самолет се вижда, че е свободно съчинение на някой чикиджия. Ама вервайте де, калпав материал...
9.
bgman
12.05.2017 21:54:07
Това е писано от 15-годишен пъпчив пубер, когото всички го бият в училище и в нета се изживява като герой...
8.
Колега
12.05.2017 21:02:15
Колега вярвам ти същите завършени убийци бяха и в Харманли,когато палеха българското знаме,рушаха лагера и хвърляха камъни по нас.
7.
Неа
12.05.2017 19:02:47
Браво на полицая !
Често пътувам с този автобус , не съм засичала такива неща , но не бива да се мълчи . Директно ще звънна в полицията и да се спасяват . Аман от мангалски номера .
Често пътувам с този автобус , не съм засичала такива неща , но не бива да се мълчи . Директно ще звънна в полицията и да се спасяват . Аман от мангалски номера .
6.
бай чеп
12.05.2017 18:07:15
"Толерантност и апатия са първите признаци на едно умиращо общество". Аристотел (384–322 пр.н.е)
5.
Димитров
12.05.2017 18:04:47
До-4 абе паляк смотан ако се случи на майка ти или на сестра ти друга песен ще за пееш . А на господина шапка му свалям, хвала на такива като него и дано се множат.
4.
Efendi
12.05.2017 17:43:33
Този гусдин Мазнев,става за писател на евтини еротично-криминални романи
3.
Hoi
12.05.2017 17:41:30
Mi kat sa izmisleni policai polvinata tur ci sa za uvolnenie
2.
Granihen
12.05.2017 17:23:39
Mi kak niama da vlizat kato na Turskata granica v momenta niama armia razgraden dvor
1.
българка
12.05.2017 17:14:56
Много тъжно !!!И поклон за смелостта и мъжествеността на този човек! Всички знаем ,че българското овчедушие е ненадминато,но в анонимните коментари по всички сайтове, всички са големи смелчаци и раздаващи правосъдие !Напълно подкрепям казаното от автора на този разказ-г-н Маслев!