Ето кой докара чехкините на море у нас!
Възрастният мъж не напуска дома си в София през последните три години, но умът и паметта му са свежи, съветите – мъдри, а ентусиазмът и вълнението му, с които говори за професията, са завидни. Всъщност веднага бърза да каже, че туризмът не е нито занаят, нито професия, туризмът е хуманност, благородство, човечност и призвание. И още – в туризма няма политика, няма граници, възраст и цвят, изповяда за “Труд” своето верую доайенът в бранша. Петър Дойчев е кавалер на ордена “Стара планина” I степен и почетен гражданин на Варна. Името му се свързва със създаването на курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Албена, Русалка, Слънчев бряг, на туризма в планинските курорти и в столицата. Автор е на книги – истински енциклопедии за трудното начало и наръчници и за най-големите експерти в бранша.
Петър Дойчев, или както умалително го наричат и до днес Бат’Петьо Балкантуриста, е посрещнал в старите варненски къщи с асмите първата група от 800 чехи и словаци през далечната 1948 г., а през следващата година е вече управител на първия хотел “Роза” в курорта Св. св. Константин и Елена, тогава Дружба. За гостите е нямало големи възможности за развлечения и затова по негова инициатива се организирали екскурзии със суха храна до неоткрития още голям плаж “Узункум”, за да събират мидички на пясъка – там, където след няколко години ще започне строителството на Златните.
На 11 август 1956 г. е направена първата копка на комплекса и на 30 юни следващата година е открит първият хотел – “Родина”, припомня Петър Дойчев.
“Нямаше вода и достатъчно електричество, нямаше път и канализация”, връща лентата назад той. За почистване на хотела, преди да го отворят за съветски туристи, дошли в България за eвропейското баскетболно първенство в столицата и с нощувка по Черноморието, жените в индийска нишка са носили кофи с морска вода, за да го мият. А побелелите от солта прозорци търкали повторно със суха кърпа. Най-любопитното при бурното строителство в курорта е битката със змиите, за чието унищожаване тогава докарали таралежи от Албания и викали на помощ специалисти от зоологическата градина (случаят вдъхновява сюжета на анимационния филм “Умно село” на Доньо Донев).
Възхитен от девствената природа, Петър Дойчев пише: “Няма да сгреша, ако оприлича курортен комплекс Златни пясъци тогава на голяма концертна зала в гората, в която главните артисти и музиканти бяха птиците.” От бързото на акорд соцстроителство той пази и горчиви спомени. Още през 1963 г. курортът е посещаван от богати туристи западняци, които изпадали в потрес как при тези дадености и климат материалната база е лоша. Със заповед от горе първите хотели са били строени с един санитарен възел на етаж, вместо вратичка на гардероба се веело перденце, душът обливал цялата баня, а на площ от два квадрата едва се побирали мивка и тоалетна, липсвала тоалетна хартия, лента за дезинфекция и сапун. По-късно се изграждат над 90 модернизирани луксозни хотелa с първокласни ресторанти и плувни басейни, атракционни заведения с богата фолклорна програма и хубава българска кухня, нощни барове и вариетета, яхтено пристанище, почват морски празници и конкурси за красота “Мис Златни пясъци”. Първият българин – гост на Златни пясъци, е бил Богомил Нонев, директор на радиото, посетил през ноември 1957 г. хотел “Сирена”.
“Когато откривахме хотела, нямахме дори радио. С пристигането на Вилхелм Пик, първия секретар на ГДР, младежта се оплака, че нямаме радио. Той се върна в Германия и ми изпрати личен подарък (още го държа вкъщи) – голям радиопарат “Страдивариус”. Монтирах го в хотела и започнаха да го слушат”, разказва Дойчев.
Той отново припомня историята на българския туризъм. Основоположникът му е д-р Ячо Кабаивански, бащата на известната оперна певица Райна Кабаиванска. Той написал концепция към икономиката да се създаде отрасъл международен туризъм и тогавашният държавен и комунистически вожд Георги Димитров харесал идеята. Заминал веднага за Москва, но Сталин го отрязал с думите “където има туризъм, има и шпионаж”. Върнал се Георги Димитров и заповядал да се махне концепцията и вече да не се говори за туризъм. Но когато отишъл през 1947 г. в Чехословакия да сключи договор за братство и приятелство, първият й секретар Клемент Готвалд след официалната част му казал: “Имам една молба към теб – моята интелигенция напира да ходи на море. Иска на далматинския бряг, но като отиде, няма да се върне, не смея да я пусна. Моля те, приеми я на вашето море.” Готвалд припомнил на Димитров, че България дължи пари на Чехословакия за национализираните й у нас електроцентрали и захарни заводи. Така виновникът България да започне да развива туризъм е министър-председателят на социалистическата държава, който изпрати първите чехкини на море у нас, посочва Петър Дойчев. На 6 януари 1948 г. е излязло постановлението за създаване на “Балкантурист” и за негов директор е бил назначен д-р Ячо Кабаивански. Дойчев бил студент във Варна и изкарвал прехраната си като бюфетчик в една сладкарница, когато първият секретар в града и един полковник го отвели за тайна среща.
“Бяха опасни времена и не знаех къде ме водят, много се изплаших, а те ме заведоха при Георги Димитров в Евксиноград. Стъписах се, като го видях, а той ми каза: “Ей, ти си бил много млад, бе, на колко си години?” Казах му, че карам 24-тата година, че съм студент.
“С теб ще правим туризъм, чехословаците ще посещават нашето море, а и други другари от социалистическите страни”, отсякъл Първият в държавата. През годините Петър Дойчев е бил и администратор, екскурзовод, управител на първия хотел на “Балкантурист” и дълги години работил в Държавния комитет по туризма. Като безпартиен обаче никога не е бил голям шеф.
Освен стотиците чужди гости е посрещал Тодор Живков, Мара Малеева, Станко Тодоров, посланици, популярни български актьори, космонавти, сред които и Юрий Гагарин. На посещение в Златните са били маршал Тито, етиопският император Хайле Селасие и др.
Петър Дойчев даде своя съвет към правителството “Борисов 3”. Според него трябва да се създаде инспекторат за туризма, подчинен директно на министър-председателя, за да се контролират всички министерства и ведомства, имащи отношение към важния отрасъл. Добави Коментар