"Нешънъл интерест": Балканите могат да се превърнат в следващото бойно поле за Русия и САЩ
Това коментира за "Нешънъл интерест", цитиран от БГНЕС, Джеймс Карафано, вицепрезидент на фондация "Наследство" по въпросите на външната и отбранителна политика и ръководител на научно-изследователските програми в областта на международните отношения и националната сигурност. Едва ли някой ще оспори, че мирът и стабилността на Западна Европа не трябва да бъде за САЩ от жизненоважен интерес. Най-сериозната външна заплаха за Европа е Путин. Балканите са площадка за ненадеждни хора - и вероятно ще бъдат за тях все по-важен приоритет. Има смисъл тази напаст да бъде спряна, преди те да излязат извън контрол. В сянката на Кремъл Русия активно се е намесвала в ставащото на Балканите, а отношенията на Москва със САЩ станаха "явно враждебни". Но дори и при това Путин има ограничени възможности за по-нататъшни провокации по отношение на Запада. Което прави Балканите най-вероятната цел за намеса на Русия.
Ситуацията в Украйна е един активен и изтощителен конфликт, който е замразен в известна степен. Путин не изпълни своите задължения по Споразуменията от Минск, а вероятността сделката от 2015 г., често наричана Второ минско споразумение, да донесе мир е нищожно малка. Това, естествено, не изключва войната. Само че в настоящия момент Споразумението от Минск е единственият стоящ на обсъждане въпрос. Между другото Съединените щати и европейците дадоха ясно да се разбере, че санкциите срещу Русия, свързани с изпълнение на споразумението, периодично ще бъдат преразглеждани, но няма да бъдат отменени в близко бъдеще.
В същото време американските чиновници дадоха да се разбере, че ще продължат да подкрепят Украйна. През февруари Тръмп каза на известен депутат от украинския парламент, че в близко време САЩ няма да настояват за отмяна на санкциите. А седмица по-късно Тръмп изрази поддръжката си за Украйна в писмо до президента на Литва. Подобни обещания отправи съвсем наскоро и държавният секретар Рекс Тилърсън. Проведеното неотдавна допитване до експерти показа, че "само след няколко месеца президентстване на Тръмп... неговата администрация прави резки изявления и заема дипломатически позиции, подобни на курса на неговия предшественик Барак Обама". Тези събития почти не оставят на Кремъл възможност да разширява мащабите на своите действия в Украйна без по-нататъшно противопоставяне както на европейците, така и на американците. Перспективите за Путин в Прибалтика също не станаха по-оптимистични. Руската активност - от разгръщането на войски в Беларусия до енергиен шантаж, кибернетични машинации, агресивна дезинформация и кампании на активни мероприятия - ненужно разтревожиха региона.
И действително разговорите за военна намеса на Москва достигнаха безпрецедентно равнище след края на Студената война. "Русия притежава възможности за нападение срещу страните от Прибалтика за 24 часа", гласи скорошен доклад на литовското разузнаване. Това предупреждение съвпадна с доклада на мозъчния тръст RAND, в който беше направено заключението, че Русия за броени дни би могла да превземе голяма част от Прибалтика - дори и при намесата на НАТО. От друга страна, трансатлантическата общност убедено заяви, че няма да позволи засилване на руското присъствие в региона. Страните от Северна Европа дадоха да се разбере, че смятат Прибалтика за своего рода граница на сигурността. НАТО засили операциите и военните маневри в региона и активизира своята мисия на въздушна полиция в страните от Прибалтика.
При това в региона продължават да се полагат значителни усилия за намаляване на зависимостта от руски енергийни ресурси. В Литва се намира Центърът за челен опит на НАТО по енергийна безопасност, а в Латвия - Центърът за челен опит на НАТО в областта на стратегическите комуникации, насочен да работи основно за дезинформация. На територията на Естония е разположен центърът за кибербезопасност на НАТО. С други думи Русия привлече вниманието и поддръжката към страните от Прибалтика подобно на това, как магнитът привлича железните стружки. Което съществено увеличава залога в контекста на по-нататъшната намеса от страна на Путин. Перспективите за него в Грузия също са непредсказуеми. Девет години след руско-грузинската война Москва, както и преди заема 20% от територията на Грузия.
Окупираните райони Абхазия и Южна Осетия постепенно се интегрират в Руската федерация. Но въпреки полаганите от Русия усилия за забавяне интеграцията на Грузия в евро-атлантическата общност, тази република отбеляза значителен прогрес. Тя се намира в тесни отношения с НАТО, стана официален кандидат за влизане в алианса и неотдавна получи безвизов режим за пътуване в ЕС. Неотдавнашното изявление на Русия за даване на разрешение за войниците на Южна Осетия да се присъединяват към нейната армия предизвика рязко осъждане от страна на САЩ. Заобикаляне на Европа през обширните територии на Близкия изток също е малко вероятно. Макар Русия и да е установила значително военно присъствие в Сирия, трудно е да бъде разбрано по какъв начин Путин разширява своето по-нататъшно присъствие в региона. Дори независимо от това, че Русия в последно време повече се изяви в Либия, изглежда, че тези усилия са насочени повече към търсенето на слабости, отколкото към нещо друго.
За Путин проблемът се състои в това, че бъдещата политика на САЩ в Близкия изток не прилича на нищо от това, което сме виждали през последните осем години. Вместо да се дръпнат встрани, Съединените щати чакат възможност да се върнат, укрепвайки антируската коалиция и прилагайки големи усилия за борба с екстремизма в региона. В хода на възраждането на Съединените щати като доминиращ играч в Близкия изток, положението на Путин ще се разклати. Ако Путин избере пътя на най-малкото съпротивление, то Балканите очевидно ще станат за него най-добрият вариант.
Много места той може да превърне в реални огнища на напрежение. Ето някои от най-важните проблеми: Противопоставянето Сърбия-Хърватия-Косово. Разговорите за миниатюрна надпревара във въоръжаването може и да са преувеличени, но че напрежението се засили няма съмнения. Сърбия неотдавна обяви за доставката на допълнителни бойни вертолети от Русия. Косово заплаши със създаването на собствена армия. А в центъра на всичко това се намират почти 5000 войници на НАТО. Трудности в Македония. Намесата на Русия, корупцията, разправиите с Албания и обърканият отговор на САЩ - всичко това се смеси в един отровен коктейл. Очевидно Москва е настроена да се възползва от безпорядъка и да откъсне малката страна от Запада. Сраженията в Босна и Херцеговина. Растящото сепаратистко движение в Република Сръбска заплашва отново да разпали разногласия, които къкрят на слаб огън от 1995 г. и Дейтънското споразумение. Изглежда Путин с удоволствие налива масло върху тлеещите въглени. Неблагоприятната обстановка в Черно море. Путин много би искал да превърне Черно море в руско езеро. Точка.
Време е Америка да усъвършенства стила си на игра. Съединените щати трябва да намалят степента на намеса на Русия на много фронтове. В няколко ключови области новата федерация вече демонстрира решимостта си да защитава жизненоважните интереси на САЩ, сред които и отбраната на трансатлантическата общност. Но ситуацията на Балканите остава слабото място в трансатлантическата политика на САЩ. Длъжни сме да станем по-далновидни по този въпрос - и колкото по-бързо, толкова по-добре. Повишаване ефективността на управление и намаляване на корупцията. Има редица области, в които Съединените щати трябва да се активизират. Вместо да сплита рога в битка с Русия, много от това, което Америка може и е длъжна да направи, за да извади от уравнението пагубните усилия на Путин, е да се съсредоточи върху самия регион, а не върху поведението на Кремъл. Съединените щати и Евросъюзът биха могли да обединят и активизират усилията за създаването на по-силни, по-демократични, ефективни и жизнеспособни държавни и частни организации в региона. Поощряване на икономическата свобода. Нито една друга част на Европа не се нуждае толкова силно от подобряване на икономиката, колкото страните от Балканския полуостров.
Някои от тях изостават по ключовия показател икономическа свобода. Политическите реформи в тези области биха предизвикали бурен икономически растеж. Борба с транснационалната престъпност. На Балканите процъфтява търговията с хора, наркобизнесът, прането на пари и други форми на транснационалната организирана престъпност. Тази дейност е особено дестабилизиращ фактор, с който трябва да има борба. Предотвратяване на транснационалния тероризъм. Ислямските екстремисти също следят отблизо региона. Италианската полиция неотдавна "покри" терористична групировка, поне един от членовете на която беше пришълец от Косово. Няколкостотин души от региона воюваха заедно с джихадистите в Ирак и Сирия. Сътрудничеството на балканските страни с участниците в антитерористичните операции трябва да стане всекидневие. Развитие на регионалното сътрудничество. Съединените щати трябва да поощряват и съдействат на Адриатическата инициатива с участието на Албания, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония. Такива инициативи укрепват доверието, увереността и регионалната солидарност. Те ще помогнат за намаляване на търканията вътре в региона и ще разрушат руската стратегия, основана на принципа "разделяй и владей".
Поддръжка на енергийната диверсификация. Съединените щати трябва да поддържат строителството на Трансадриатическия и други проекти, които ще помогнат за диверсифициране на европейското енергоснабдяване и ще способстват за либерализирането на енергийните пазари. Контрол на движението на бежанци и мигранти. Неконтролируемата масова миграция представлява сериозна и потенциално дестабилизираща заплаха за региона и Европа като цяло.
Трансатлантическата общност трябва със съвместни усилия да решава хуманитарните проблеми в Близкия изток и да съкращава дестабилизиращите конфликти и броя на групировките, занимаващи се с незаконен трафик на хора от юг на север. Между равнодушието и военната намеса се намира символично пространство, в което Съединените щати биха могли да спечелят много с минимални усилия. Крачките вътре в това пространство, насочени към пресичане на опитите на Руси за дестабилизиране на Западна Европа, трябва да станат един от висшите приоритети за САЩ.
5
Коментара по темата
5.
678
14.04.2017 09:30:21
Путин е най-силния световен политик! Има далновидно държавническо мислене! А американците пълнят хазната си от продажба на оръжия и целта им е да поддържат военни конфликти по целия свят, уж "загрижени" за демокрацията. ФАЛШ И ЛИЦЕМЕРИЕ!
4.
Рускиня
14.04.2017 01:42:42
До 3: Спирате, моля, на всеки рскоговорящ да казвате"руснак"!!! Над 50 нации говорят на рски, но само една РУСНАЦИ. Защо не казвате на всеки говорящ на българки "българин", а дори и ядосате, като някой нарече циганина "българин"
3.
До 2ри шебек
13.04.2017 20:03:25
А защо според теб терористите са руско говорящи от узбекистан, чечня, киргизтан и този атентатора в санк петрбуг също беле некъв руснак? Разкажи ни за путин "великия"
2.
DJARO
13.04.2017 18:36:50
Vsi4ki voini gi pravqt ZRU-i tehnite slujbi.......tova sa palni gluposti...A otnosno BALKANITE.....osven Amerika tam i Sauditska Arabiq i KATAR nalivat mnogo pari sredstva za PROKARVANE na ISLQM(radikalen)4rez Nepravitelstveni Organizacii...kakto u nas otkade idvat tiq pari-koi im pla6ta da hodqt s BURKI ,Bradi nai-golemite klo6ari po Ziganskite Mahali stanaha nai-vqrva6tite musulmani.......na koi gi govorite tiq...Rusiq si pazi granizite 6toto Amerikanzite seqt INTRIGA SLED INTRIGA-toq 6te vi napada onq 6te vi strelq s edi kakvi si raketi-i saotvetno si predlagat POMO6TA koqto NE E BEZPLATNA se6taite se...kak da ne vzemat KRIM mi te prosto gi prinudiha.....ina4e UKRAINA STAVA 4LEN na NATO....i na KRIM da napravqt NATOVSKA BAZA,,vse edno v samata RUSIQ----ABSURD>>>>NQMA KAK DA STANE...Putin e golqm politik
1.
Бургазлия
13.04.2017 18:29:32
Ами как няма да намалява интереса на САЩ към балканите с толкова много русофили и путиногъзоблизци и празни глави у нас!