Проф. Румен Ралчев: Книгата ни ще научи депутатите как да работят за България (ВИДЕО)
Ключови думи:
Румен Ралчев, Великият приор на тамплиерите, масони, депутати, държавници, книга, Летопис,
Ще бъдем достатъчно добре представени в 44-то Народно събрание. Дано обаче следващите депутати да са по-масони от колегите си в предходния български парламент, които почти без съпротива гласуваха закон, който е срещу техни съмишленици. Това каза в „България сутрин“ по телевизия България ОН еър Великия приор на тамплиерите в България ген. май (о.р.) проф. Румен Ралчев.
„Според новата наредба всички служители в сферата на правораздаването трябва да декларират своята привързаност, членство към дадена тайна организация. Благодарение на масоните, този закон така бе направен, че практически почти не съществува“, добави професорът.
Водещите Лора Инджова и Симеон Белев показаха в ефир новата му книга "Летопис на масонството в България 1807-2017 г.", която бе представена преди два дни. Великият приор на тамплиерите в България обаче сподели, че тиражът й е почти изчерпан. Още на премиерата на първия том, която се състоя в Руския културно-информационен център в София, книгите са изкупени.
„С проф. Недев взехме решение да подарим от тази книга на всички народни представители в 44-тото Народно събрание, за да прочетат за техните предшественици преди 9 септември, които са били политици и масони. Надяваме се бъдещите депутати да разберат колко много масонството е помогнало на българските държавници за душевното им израстване“, заяви Румен Ралчев.
„Различните инициативи, които масоните по време на Първата до Втората световна война са имали, са били за солидарност, за консолидиране на обществото, за взимане на правилните политически решения, които са в полза на Царство България. Тук е силата на единомислениците да търсят приоритети, които да са свързани с това, за което са изпратени в парламента, а не за собствени интереси“, коментира Великият приор на тамплиерите в България.
След като Лора Инджова го пита дали и в следващият парламент ще има действащи масони, той отговори, че това е задължително.
Масонството е една представителна извадка от обществото и е съвсем нормално да има свои представители в парламента, подчерта той.
„Има много писмени документи, че Георги Стойков Раковски е бил масон. Някои са изготвени от него лично. Преди няколко години излезе книга „Кой съм аз“. Има и такава постановка, която е дело на масони. Успехът й е огромен, а това показва, че е разбираема за широката публика. Актьорите в нея също са масони“, заяви проф. Ралчев, след като водещият Симеон Белев го пита дали се знае достатъчно за връзките на Раковски с масонството.
„Историята по българските земи, свързана с масонството, започва през 1807 г. Осман Пазвантоглу, който е владеел част от Сърбия, Румъния и България, е бил масон. Още в самото начало с масонството са ангажирани велики умове у нас. Писатели, художници и политици са били масони. Дамян Велчев, Патриарх Кирил, Екзарх Стефан, са сред тях“, припомня авторът на "Летопис на масонството в България 1807-2017 г.".
бе на 4 април 2017 г. в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София
„Масонството в България идва по няколко канала. Единият е по Дунав, а вторият е от Цариград, където е имало над 100 000 българи и градът се е смятал едва ли не за български. Там са и първите български масони. Иван Ведър е сред тях“, добавя проф. Ралчев.
За русенецът, който се смята за основоположник на организираното масонство в България, е писал в своята книга „Страници за българското масонство“ и проф. Мико Иванов от „Факултета по журналистика и масова комуникация“ към Софийски университет. Ведър е и първият българин, достигнал до най-високата степен - 33-та.
Още през 1940 г., преди да влезе в действие Закона за защита на държавата, Великата ложа взема решение да се разпусне, заяви Великият приор на тамплиерите в България в студиото на България ОН еър.
Според него, Гиньо Ганев не е бил никога масон, но е бил запознат добре с идеите на масонската ложа, защото е бил зет на Кимон Георгиев, а той е изтъкнат представител на обществото на свободните зидари.
„Много хора прегръщат идеите ни и работят като масони, без да са такива. За да си масон, трябва да си положил клетва и да си минал съответната процедура“, обясни проф. Ралчев.
„През есента ще излезе вторият том от книгата ни "Летопис на масонството в България 1807-2017 г.". Посветена е на 100-годишнината от създаването на Велика ложа на България и на 300 години организирано масонско движение в света - създаването на Великата ложа на Англия“, добавя Румен Ралчев.
В интервю за в. „Стандарт“ пък той разкри, че има доказателства за това, че и Захари Стоянов е масон.
„В книгата сме приложили неговото масонско свидетелство. То за първи път се показва. За останалите герои като Раковски и Левски имаме сведения за масонска принадлежност, но не и безспорни доказателства“, уточнява професорът.
„Много малко са писмените паметници. Затова един от акцентите, който даваме в първи том, е върху политиците, които са участвали активно в масонството в България. Това е първият Велик Майстор ген. Александър Протогеров, една изключителна личност. Той е член на Централния комитет на ВМРО, съратник на Тодор Александров, доброволец в Сръбско-българската война. Убит е през 1928г. в София. За него всъщност са дадени всички документи - кога, къде и как е бил приет като масон във Франция“, разказва Проф. Ралчев.
„Прибавили сме и удостоверението на Никола Стоилов от членството му в ложа "Светлина". Показваме един широк спектър от политици, на които масонството не само не им е пречело, но е помагало в политическата дейност, тъй като са имали широки контакти в цяла Европа“, каза пред в. „Стандарт“ Великият приор на тамплиерите в България.
На въпроса кога и как е внесена светлината в България, той отговаря, че това е най-важното.
„През 1917 г. България е била въвлечена във война и е била противник на Франция. Силата на масонството е дала възможност две воюващи държави да се срещнат чрез своите масонски последователи и да се извърши това въвеждане на светлина в България именно от "противниците" французи“, разказва Румен Ралчев. Дали сме писмени източници за отношението на масоните в България към военните действия, тяхното неодобрение на войната и борба за мир чрез печатните им издания, добавя той.
„Участвали са в спасяването им като са събирали пари. Това е един изключително благороден жест и същевременно проява на гражданска доблест и смелост. За масоните всички хора сме еднакви. Има две категории: профани, които не са въведени в масонството, и посветени. Всичко останало - цвят на кожата, материално благополучие, църковна принадлежност или политически пристрастия, няма значение. И в това е силата на масонството, защото по този начин то обединява абсолютно всички представители на едно общество“, обяснява професорът. Българското масонство е призвано да създава кадри и да усъвършенства своите членове, на база на което със своето управление в обществото те да извършват възпитанието на същото и да пръскат светлината на философията на масонството, каза още той.
Според него всяка държава трябва да е горда, когато има една могъща и здрава масонска ложа, която е гаранция за разширен диалог между хора с различни политически убеждения по начина, по който масонството го разбира - на нивелата (т.е. на едно ниво).