Саксонска принцеса, почетен гражданин на града, дава урок по хуманност: Дарявам още 2 тира с болнични легла за УМБАЛ – Бургас
„Болницата имаше голяма нужда от тях и аз се постарах да ги намеря. Помагам на всички здравни заведения в страната, които се обърнат към мен. В Бургас ме доведе една смела старша сестра – Пепи Андонова. Тя обърна света да ме намери и така ме затрогна с молбата си, че аз се втурнах да осигуря нужното за УМБАЛ Бургас и ето, че то се оказа така необходимо, че го повтаряме. Сега ще дойде не само един камион, но и втори”, казва принцеса Фон Саксен, която е почетен гражданин на Бургас.
Тя е истински пример за хуманност. След 1944г. нейното семейство изживява много огорчения в България, всичко, което притежават, им е отнето и са изселени. Причината е, че бащата на Теофана - Петър Аладжов е бил върховен комисар на военновременното стопанство. Може да се каже, че по време на Втората световна война той е изхранил България и не се е стигнало до остри липси. Интересното е, че поради тази причина дори Народният съд се принуждава да го пусне.
„Може би той е единственият, преживял Народния съд, защото не успяха да намерят вина у него, а напротив – заслуга към народа. Въпреки това ни отнеха всичко и се наложи да напуснем родината. Това са големи огорчения, но от друга страна хората, които имат нужда от помощ в България, не са същите, които ни изселваха два пъти. Поради тази причина винаги помагам, когато ме помолят”, казва още принцеса Фон Саксен.
Нейната история звучи, като роман. В Германия тя случайно среща своя принц – саксонският благородник Херман, който се влюбва в нея за часове. Любовта им е толкова силна, че скоро след това се женят и създават прекрасно семейство с четири деца. За съжаление преди години съпругът на принцесата си отива от този свят.
Най-честият въпрос към Теофона е защо помага.
„Има една германска поговорка: „Прави добри неща и говори за тях”. Затова обявявам какво правя, защото се надявам да поощря и други хора да сторят нещо добро. В куфара си, с който идвам в България, винаги нося вещи, необходими на мои познати. По същия начин мисля, че всеки друг българин, който пътува, може да помогне на тези около него – било с дрехи, с техника или лекарства. Когато ме питат защо помагам, сякаш между думите чувам изненада, а на част от хората дори не им минава през ума да си мръднат малкия пръст. Аз виждам, че това, което правя, има смисъл”, споделя Теофана.
Макар да е напуснала страната преди половин век, нещо винаги я кара да се върне в родината си.
„България е много по-добре от старите ми спомени. След 9-ти септември беше избит един куп народ, а при промените към демокрация не се стреля, даже Тодор Живков си умря мирно и кротко, като един старец. А вижте какво стана с Чаушеску. Показано с този пример мисля, че има голям напредък в посока човечност”, допълва Теофана от гледна точка на времето.
Според нея една от основните разлики между българското и немското здравеопазване е държавният контрол.
„В България, поради ниските заплати, и здравните вноски са много малки и изглежда не достигат да се заплатят реалните разходи за здраве. Трябва да се работи по този въпрос, а единственият начин е, като се качат заплатите”, допълва тя.
Принцеса Фон Саксен споделя, че в УМБАЛ Бургас впечатление са й направили прекрасните хора, които правят всичко възможно да подобрят условията за пациентите.
„Виждам усилията им и вярвам, че за болницата се прави много. От УМБАЛ Бургас се свързаха с мен и за това дарение и след като ми обясниха веднага бях готова да помогна. Затова дойдох и до Бургас, за да поговорим лично с ръководството”, казва тя.
Теофана с усмивка споделя, че след товарене на толкова тирове с дарения може да бъде наречена професор по хамалогия, защото вече познава българските шофьори на ти и има опит в наемането на хамали и товареното, така че ценната пратка да стигне до крайната си точка непокътната. Събирането на товара, плащането на складови такси и самата логистика винаги са за нейна сметка.
„Когато има желание, има и начин. Вярвам, че повече хора трябва да следват това кредо”, споделя Теофана.