Бащата на кмета на Обзор обира призовете на световни изложения с уникални "пеещи“ каруци
Кой българин не е чувал за Йовковия емблематичен разказ „Песента на колелетата” и за изкусния майстор Сали Яшар, който превръща обикновените железа в “пеещи каруци”? Тайната на героя е, че влага в тях дарбата, таланта и вдъхновението на майстора, за когото това не е просто работа, а смисъл на живота.
Не знаем колко човека са се вдъхновили от героя Сали Яшар и са последвали неговия пример за измайсторяване на “пеещи каруци”, но един от тях живее в град Обзор. 65-годишният Яни Янев от години произвежда автентични, ръчно изработени каруци, изрисувани с народни фолклорни елементи. За изтъкнатия майстор ни разказва неговият син – Христо Янев, кмет на Обзор.
И макар 65-годишният мъж да произвежда различни изделия от ковано желязо, овациите остават за уникалните каручки, които могат да се определят като произведения на изкуството.
„Този занаят изчезва и вече почти не се срещат майсторите, които го практикуват. Баща ми е един от малкото останали с това занимание в България. Коларо-железарството е със затихващи функции, защото няма интерес от подрастващото поколение. Колелетата по каруците се изковават много трудно и всичко се прави изцяло на ръка. Дори железните шини по колелата са без нито една заварка. Всичко е ковано желязо, което е много трудоемко занятие. Интересното при тези каруци е, че имат на колелетата си чампари (б.а. - кръгли метални плочи, подобни на кастанети, които се удрят за ритъм при танц). Така се получава едно дрънкане, поради което изделията са известни като „пеещите каруци““, разказва за занаята Христо Янев.
Освен със своите произведения, с които радва хората по цял свят, Яни Янев успява да изуми зрителите и с други, по-майтапчийски номера. С един от тях и синът му, Христо Янев, е спечелил редица басове с приятели, които със съмнение подхождат към уменията на занаятчията.
„Изненада за много хора е как баща ми си пали цигарата – само с чук и желязо. Взима чук и започва да чука желязото, докато то стане червено и се нажежи. Много пъти съм канил мои приятели, за да видят как го прави и те остават изумени. С този номер на баща ми съм печелил и доста басове“, смее се кметът на Обзор.
„Това е човек, който цял живот с труд си е вадил хляба“, казва в заключение гордият син.
*Коларо-железарският занаят възниква през двадесетте години на миналия век след обединяването на двата отделни занаята – коларския и ковашкия. Колата е най-старото превозно средство за превоз на товари и хора, а в миналото и по време на война. До 80-те години на 19 век колата се прави изцяло от дърво — дъб, бряст или орех за главините и спиците, бряст и осен за наплатите и осите, бук за сандъците. След това проникват железните оси и железните обръчи, наричани най-често шини. Такива коли, пригодени да се теглят от коне, се наричат каруци (талиги). Голямо било вниманието към каруците — при направата им се изисквало да бъдат не само здрави, но и красиви. Често те били украсявани с цветни бои с цветя и орнаменти. Защото, освен че служели във всекидневната земеделска работа, те били и мерило за имотността и усета за красота на стопанина. С каруците семействата ходели по сватби, сборове и празненства, с тях се пренасял моминският чеиз, с тях при нужда стопаните предприемали и по-далечни пътувания.