ГЕРБ Бургас: Служебният премиер Герджиков опетни името си, връща кадри на БСП във властта през задната врата

Герджиков - свиня,
герб - купчина лайна,
бсп - помия, нфсб - чикия

Аферата „Акрам”, или тайното финансиране на БСП



През 1992 г. – годината, в която за първи път от 1944 г. наследниците на комунистическата партия са отстранени от властта по време на правителството на СДС и нямат присъствие в управлението на страната, представители на БСП участват в схема за тайно финансиране на партията чрез отпускане на необезпечени кредити от няколко банки в Северна България.

Случаят за източването на 93 млн. лева[1] придобива публичност през 1994 г. като аферата „Акрам”[2]. Тя става възможна благодарение на корупционни практики, в които освен представители на преименувалата се четири години по-рано комунистическата партия са замесени бивши щатни сътрудници на ДС и банкови служители.

Този случай е един от малкото, по които българското правосъдие достига, макар и трудно, до осъдителни присъди, въпреки многобройните пречки и петте смъртни случая на ключови фигури, замесени в скандала. Четиринайсет години по-късно, през 2006 г., съдът признава седем от замесените лица в случая за виновни и им издава присъди, възлизащи общо на 33 години затвор.[3]

Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев[4]; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г.

Все повече се убеждавам , че тези партии БСП и ДПС трябва да се забранят със закон да участват в избори, защото са наследници на терористи БСП църквата"св. Неделя", ДПС - гара Буново , други коментари са излишни, а партизаните колко храна са изяли и изакали през техните управения е друг въпрос . Кражбите и продажбите са им приоритет в програмата .

Тая Кина не правеше ли свирки на Къната в тоалентите в морската да е сложат на меко столче , а Къната си плати на Курнелка 100 бона да е водач на малоумните червени пендели дето са все наведени в Бургас

Знам я тая другарка Кина. Колко я ухажвах на младини, но тя скочи в леглото на Петър Къняв, водач на БСП в Б-ска област.Как няма да я уреди?! Тя изпълнява по-специфични партийни услуги. Сега е там да промени вота. Хора не го ли виждате? Пак ли ще мълчите? Пак ли ще стоите наведени?

Аферата „Акрам”, или тайното финансиране на БСП



През 1992 г. – годината, в която за първи път от 1944 г. наследниците на комунистическата партия са отстранени от властта по време на правителството на СДС и нямат присъствие в управлението на страната, представители на БСП участват в схема за тайно финансиране на партията чрез отпускане на необезпечени кредити от няколко банки в Северна България.

Случаят за източването на 93 млн. лева[1] придобива публичност през 1994 г. като аферата „Акрам”[2]. Тя става възможна благодарение на корупционни практики, в които освен представители на преименувалата се четири години по-рано комунистическата партия са замесени бивши щатни сътрудници на ДС и банкови служители.

Този случай е един от малкото, по които българското правосъдие достига, макар и трудно, до осъдителни присъди, въпреки многобройните пречки и петте смъртни случая на ключови фигури, замесени в скандала. Четиринайсет години по-късно, през 2006 г., съдът признава седем от замесените лица в случая за виновни и им издава присъди, възлизащи общо на 33 години затвор.[3]

Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев[4]; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г. Участниците в нея са следните лица:



- Ангел Златанов с рождено име Джамал Абулибде – Акрам, палестинец, пристигнал в НР България в началото на 80-те години и завършил с отличие Висшето народно военно училище (ВНВУ) „В. Левски” във Велико Търново. Придобил българско гражданство, а след промените започва бизнес благодарение на социалистите във Велико Търново, които му предоставят под наем ресторант и офиси. Президент е на няколко фирми, в които основното име е прякорът му „Акрам”;

- о.р. Радослав Радославов – бивш първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС Велико Търново, а след това заместник-началник на Окръжно управление на МВР-ДС, отговарящ за ДС. След 10 ноември е началник на РДВР Велико Търново, освободен от този пост след идването на власт на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през есента на 1991 г. След освобождаването му започва работа при Акрам и е негов бизнес партньор;

- о.р. кап. Людмил Досев, бивш служител в ДС, приближен на Радославов. След промените е началник на сектор „Вътрешна сигурност” в РДВР Велико Търново. След като през есента на 1992 г. излиза от системата на МВР, регистрира фирма „Жорж 93”;

- Стефан Косев – председател на БСП в Дряново е член на Висшия съвет (ВС) на БСП и на ръководството на ОСД. Той е завършил ВНВУ „В. Левски” – политически офицер, а от 1993 г. работи като шеф на охраната на Габровския клон на Първа източна международна банка (ПИМБ);

- Мария Златанова – съпруга на Акрам, президент на една от фирмите му;

- Абдулджабар Абулибде – брат на Акрам;

- Христина Гичева – съпруга на Абдулджабар Абулибде;

- Пламен Катрев, служител на Акрам;

- Яна Маринова – секретарка на Акрам.



Системата, по която действат, се оказва успешна за тегленето на кредити без покритие. Прилагат я в провинциални клонове на няколко банки в Северна България – Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Провинциалните клонове не могат да отпускат кредити от над 1 млн. лева без разрешение от централата. В същото време клоновете в провинцията нямат ограничение в броя на кредитополучателите. Това дава възможност на аферистите чрез множество легални и фиктивни фирми да теглят многократно суми по 1 млн. лева. След получаването на кредита съществуващите фирми се закриват и откриват отново с незначителна промяна в името.[5] Схемата действа безпроблемно до началото на декември 1993 г., когато Стефан Косев се опитва да изтегли два кредита от по 1 млн. лева от клона на ПИМБ в Габрово, в който работи, с фалшиви гаранции от Българска пощенска банка[6] в Плевен. Банкерите в Габрово се усъмняват в документите и се свързват с директора на банковия клон в Плевен Александър Митев. Той, от своя страна, разбира, че банката е завлечена и с други кредити на същата група. Участниците в аферата един по един започват да напускат страната в различни посоки. Сред напусналите България са Акрам, Стефан Косев, Катрев, Гичева и братът на Акрам.

През януари 1994 г. председателят на Българска пощенска банка Владимир Владимиров сезира за случая с докладна записка лидера на БСП Жан Виденов. Той запознава Изпълнителното бюро (ИБ) на партията с проблема и съветва банкера да се обърне към компетентните органи. Полицията започва разследване по случая през февруари 1994 г., когато повечето от основните участници вече са извън страната.

В БСП скандалният случай е разгледан от Общопартийната контролна комисия, която констатира, че председателят на местната структура в Дряново и член на ВС на БСП Стефан Косев е направил значителни дългове към банки, които не изплаща. Комисията провежда разговори с шефовете на партийните структури в Плевен и Габрово Румен Петков и Ивелин Николов, а Димитър Йончев отказва да се срещне с представители на партийния контролен орган. Установено е, че при тегленето на кредитите от Стефан Косев „допълнително обстоятелство” за отпускането им е било партийното му положение.Комисията установява, че Косев е придружен и представен в банката от Румен Петков. Също така той нееднократно е присъствал, когато с молба за бързо разрешение са искани кредити за фирмата „Акрам Къмпани”.



Косев не е никакъв банкер, за какъвто се е представял. Румен и Ивелин [Николов, председател на БСП в Габрово] признаха, че са го протежирали да започне работа в една габровска банка. Тъжното е, че Румен [Петков] не осъзнава своята морална отговорност – как чрез името и поста си замества цялата партия[7],



Това заявява Сашка Каракашева, председател на Общопартийната контролна комисия. Контролният орган препоръчва местните партийни организации да разгледат поведението на замесените партийни функционери, срещу което последните протестират.

По нареждане на Жан Виденов в средата на март 1994 г. партийният орган в. „Дума” публикува първите информации за финансовата афера. През май 1994 г. в партийния орган тогавашният депутат от БСП и журналист Георги Тамбуев публикува материал, показателно озаглавен „Раждането на мафията”[8].

Започват да се случват фатални инциденти, като във филм за мафията, с банкови служители, участвали в отпускането на кредитите. Смъртоносно прострелян със законно притежавания от него пистолет е открит Михо Михов, директор на Кредитна банка – Ловеч. Заключението на следствието е, че банкерът се е самоубил, а впоследствие става ясно, че той е предоставил кредити в размер на 5 млн. лева на Акрам. Смъртта му е приета като самоубийство, но остават съмнения, че банкерът не е сложил сам края на живота си. В началото на април 1994 г. е открит втори мъртъв банков служител, прострелян в главата – Ангел Кабаиванов, председател на клона на Първа частна банка (ПЧБ) в Павликени. До него е намерена ловната му пушка. Преди това той е шеф на клон на Балканбанк, откъдето също са изтеглени кредити от групата на Акрам. Преди промените той е кмет на Павликени и първи секретар на Общинския комитет (ОК) на БКП[9]. Следва арестът на Ивелин Петков – шеф на клона на Централна кооперативна банка (ЦКБ) във Враца.

Разгласяването на тази грандиозна финансова афера навремето принуждава основната фигура в схемата, палестинецът Джамал Абулибде – Акрам, с българско име Ангел Златанов, да проговори от чужбина. В интервю от Бейрут той признава за бизнес отношенията си с БСП още през 1990 г. и за многократните си срещи с Луканов и Стефан Косев. Акрам заявява:



От 30 до 40 на сто от всеки отпуснат кредит отиваше в БСП, това беше решено в Плевен на среща през септември 1993 г. На съвещанието присъстваше и Андрей Луканов. По думите на Стефан Косев, парите минаваха през Българска пощенска банка и отиваха директно в касата на БСП в Плевен[10].



Луканов му отвръща от страниците на партийния орган, като отрича да е замесен и определя Акрам като „крадец и политически провокатор”[11].

Малко след това, от Москва обаче, замесеният в случая член на ВС на БСП и лидер на партията в Дряново Стефан Косев потвърждава казаното от Акрам. Той заявява, че на тайна среща в Плевен през май 1993 г., на която присъствали кметове от БСП, депутати и членове на ВС на БСП, е поставен въпросът за финансовото състояние на социалистическата партия. Румен Петков е разказал как се справят с този проблем в Плевен – отпускали кредити на фирми, а след това делели комисиони с директорите на банковите институции. Той обяснил, че трима от шефовете на банкови клонове в Плевен са назначени от Луканов и „нямало къде да мърдат”[12]. Според Косев комисионите са варирали между 15 и 20 процента. Той заявява също така, че е бил нает да изпере 300 млн. лева за партията. От „Позитано” 20 отричат неговото твърдение.

През лятото на 1994 г. разследващите органи арестуват двамата бивши служители на ДС, замесени в аферата – Радослав Радославов и Людмил Досев, съдружници на Акрам, теглили също необезпечени кредити.

През януари 1995 г., когато на власт вече е БСП с еднопартийното правителство на Жан Виденов, в страната се завръща братът на Акрам Абдулджабар Абулибде, а след него от Испания и Пламен Катрев, служител при палестинеца, който също е задържан. Последва го и Стефан Косев, който се завръща след петнайсетмесечно изгнание в чужбина и е задържан през март 1995 г.

През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” в МВР (контраразузнаването) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г. Тези данни остават неизвестни за прокуратурата, за да може само дребните риби, замесени в аферата, да отговарят по нея[13].

През есента на 1995 г. Главна прокуратура обявява, че е приключила следствието и изправя на съд обвиняемите Стефан Косев, Пламен Катрев, Яна Маринова, Людмил Досев, Радослав Радославов и Абдулджабар Абулибде. Задочно на съд са дадени Акрам и снаха му Христина Гичева. Делото е изпратено да се гледа във Враца, където клонът на ЦКБ е завлечен с 21 млн. лева. Останалите засегнати държавни банки са Стройбанк АД – София с 30 млн. лева, Кредитна банка – Ловеч с 5 млн. лева, ПЧБ – Габрово с 11 млн. лева, Балканбанк – Велико Търново с 10 млн. лева, Българска пощенска банка – Плевен с 21 млн. лева и ПИМБ – Габрово с 2 млн. лева. Прокуратурата доказва, че общо по аферата са изтеглени 93 млн. лева кредити чрез фирми фантоми, които с лихвите в края на 1995 г. надхвърлят 200 млн. Лева. Според разследващите следите на част от милионите се губят в банкови сметки на Канарските острови.

Началото на делото тогава обаче се проваля. През следващите години поради различни процедурни причини и местенето на подсъдността на съдебния процес случаят потъва и не му е даден ход, като многократно е отлаган. Медиите продължават да следят случая, за който е ясно, че по него ще отговарят по-дребните риби и подставени лица в схемата за тайното финансиране на БСП след излизането ѝ от властта през 1992 г.

Най-изненадващо Акрам и снаха му Христина Гичева, обявени за издирване чрез „Интерпол“, са задържани в Испания през ноември 1997 г., когато в България вече управлява правителството на ОДС начело с Иван Костов. Междувременно в България делото е прекратено от Врачанския съд през април 1998 г. с мотива, че отсъстват двама от подсъдимите, а именно Акрам и снаха му Христина Гичева, които трябва да бъдат екстрадирани, и материалите са прехвърлени във Върховния съд в София. Следва налагане на по-леки мерки за неотклонение на останалите подсъдими и те един по един са пуснати на свобода.

Испанските съдебни власти потвърждават екстрадирането, но малко преди него, на 6 май 1999 г. в затвора „Сото дел Реал” край Мадрид, Акрам е намерен обесен. Така е затворена устата на главния изпълнител на схемата, чрез която по криминален начин е финансирана БСП. От Испания малко по-късно е екстрадирана Христина Гичева. Съдебното дело е прехвърлено на Великотърновския окръжен съд през 2001 г. Следват повече от четири години отлагания на делото заради заболяване или неявяване на подсъдими и адвокати.

Едва през март 2006 г. съдът във Велико Търново стига до присъда по т. нар. „дело „Акрам“, като издава общо 33 години лишаване от свобода в шест ефективни и една условна присъда на обвиняеми по делото.

Съдът признава за виновни Стефан Косев (38) от Габрово, Пламен Катрев (49) от Горна Оряховица и великотърновците Яна Маринова (58), Христина Гичева (35), Людмил Досев (47), Радослав Радославов (62) и Абдулджабар Абулибде (33), че през периода 1992–1993 г. в различно съучастие чрез използване на документи с невярно съдържание са получили неправомерно кредити на стойност общо 93 000 лева[14] от клонове на Българска пощенска банка в Плевен, на ЦКБ във Враца, ПИМБ в Габрово и Балканбанк във Велико Търново. Съдът постановява условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за секретарката на Акрам Яна Маринова.

Между шест и четири години затвор са наказанията на останалите подсъдими, но те ще бъдат намалени с изтърпения от тях срок на предварителен арест. Най-големи са присъдите на бившия член на ВС на БСП Стефан Косев и бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването след промените Людмил Досев, които са осъдени на шест години затвор. Пет години са присъдени на Пламен Катрев и Христина Гичева. Четири години затвор са постановени за Абдулджабар Абулибде и Радослав Радославов. Бившият кадър на ДС, който е и бивш директор на РДВР Велико Търново след промените, е признат за невинен по обвинение за това, че като подбудител и помагач на главния обвиняем Ангел Златанов – Джамал Абулибде – Акрам неправомерно е изтеглил кредити за 10 000 лева по курс към 2006 г.



Хиперинфлацията при кабинета „Виденов” в началото на 1997 г. и последвалата деноминация на лева при кабинета „Костов” значително намалява обществената опасност от това деяние заради намаляването на отклонените суми,



коментира Теодор Милев, председател на съдебния състав, произнесъл осъдителните присъди.

След произнасяне на присъдата Димитър Йончев, председател на бившето идейно течение в БСП – ОСД, а към 2006 г. преподавател в академията на МВР и в НБУ по теория на разузнаването, заявява по радио „Нова Европа“, че Румен Петков е съпричастен по някакъв начин към случая. По ирония на съдбата през това време Румен Петков се е издигнал до министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Йончев си спомня, че по случая „Акрам” му е звънял покойният Николай Добрев (БСП), Валенто Василев (заместник-председател на Съюза на бившите командоси и нещатен сътрудник на ДС) и дори Андрей Луканов, за да го питат „идваха ли едни наши хора да те питат нещо”. „Значи са били в течение”[15], заключава Йончев.

Няколко месеца по-късно, след обжалване от страна на подсъдимите на присъдата на първоинстанционния съд, състав на Апелативния съд във Велико Търново намалява значително присъдите на шестимата.[16] Наказанието на Радослав Радославов от четири години затвор е намалено на две години и три месеца. На бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването Людмил Досев – от шест години на четири години и девет месеца затвор. На бившия шеф на БСП в Дряново Стефан Косев – от шест години затвор на три години и седем месеца. На Абдулджабар Абулибде – от четири на три години. На снахата на афериста Акрам Христина Гичева - от пет години затвор на две години и девет месеца. Тези наказания са потвърдени от Върховния касационен съд (ВКС) и на практика никой от подсъдимите не влиза в затвора, тъй като сроковете на занижените наказания са покрити с престоя на виновниците по време на предварителния арест.



[1] Първоначално в пресата се публикуват информации за източването на 350 млн. лева. Впоследствие, при започването на делото, прокуратурата повдига обвинения за 93 млн. лева, като с лихвите сумата е много по-голяма. След деноминацията през 1997 г. въпросните 93 млн. лева стари пари се превръщат в 93 000 лева. Това значително намаляване на сумата повлиява благоприятно съдбата на подсъдимите по отношение на окончателното съдебно решение, с което присъдите им са намалени.

[2] Акрам (от арабски: „щедър“, „милостив“) е прякор на един от основните участници в нея – палестинецът Джамал Абулибде, известен още с българското си име Ангел Златанов.

[3] Втората съдебна инстанция, Апелативният съд във Велико Търново, намалява наполовина присъдите на първоинстанционния съд.

[4] Димитър Йончев е председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то Велико Народно събрание (1990–1991) и в 36-то Народно събрание (1991–1994), служил в Българската народна армия (БНА) през периода 1962–1990 г., съосновател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП след промените.

[5] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994. Схемата на аферата е подробно описана в публикацията.

[6] Първият клон на Българска пощенска банка е открит през 1991 г. в София. Банката е преименувана на Пощенска банка (с юридическо име: „Юробанк И Еф Джи България“ АД), когато от 1998 г. става собственост на гръцката EFG Eurobank Ergasias.

[7] Николова, Дора. Ние не сме съд. Интервю със Сашка Каракашева. – В: Дума, бр. 97, 3 май 1994. Описаните и цитирани факти са изнесени от председателя на Общопартийната контролна комисия на БСП Сашка Каракашева в интервюто.

[8] Представители на полицията обявяват, че с разгласяването на случая се е попречило на разследването, което е позволило участници в случая да заметат следите на финансовите си престъпления.

[9] През 1994 г. се случват още два смъртни случая с банкери – на директора на направление „Жилищно и текущо кредитиране” в ДСК Антония Антонова и на Александър Банков, директор на клона на Кредитна банка във Враца, но няма доказателства, че те са свързани с аферата „Акрам”.

[10] Шопова, Милена. Луканов измисли банковата афера. Интервю с Джамал Абулибде. – В: 24 часа, бр. 131, 21 май 1994. В интервюто е посочено, че Акрам сам се свързва с редакцията на вестника, като преди това изпраща до нея факс.

[11] Луканов, Андрей. Акрам е крадец и политически провокатор. – В: Дума, бр. 115,26 май 1994.

[12] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994.

[13] Христов, Христо. Акрам е в ръцете на контраразузнаването. – В: Демокрация, бр. 83, 10 април 1995.

[14] Сумата от 93 000 лева към момента на деянието представлява 93 млн. лева без лихвите, но след деноминацията през 1997 г. спада до въпросните 93 000 лева.

[15] Петков знае къде отидоха парите от аферата „Акрам”. – Медиапул, 6 юни 2006 (http://www.mediapool.bg/dimitar-yonchev-petkov-znae-kade-otidoha-parite-ot-aferata-akram-news117953.html).

[16] Седмият подсъдим – секретарката Яна Маринова, не обжалва условната си присъда.

Добре де, защо Владо това момче младо не издаде и той стихосбирка ?
Може даже и да направи на Бойко да направи свирка.

Бряяяяяяяяяяяя, тролчетата на ГЕРБ побесняха. Вие като сменяхте не беше реваншизъм. Само така стига некадърници в Бургас пък то и от Карнобат, Владимир Крумов бивш стругар. Каква компетентност е имал , че е назначен на поста зам обл. управител. А , сетих се член на ГЕРБ. За да е уволнен има защо, другият що е пуснат в отпуск , нали и той е ГЕРБ.

1. И ние не разбрахме защо я назначиха Шереметова?
2. Защото не знаеше какво да прави, затова ли бе неотлъчно до закъсалите автомобили и помагаше с каквото можеше?
3.Къде е работел преди това ли? А Шереметова от къде е почнала? За да станеш някакъв, трябва да се докажеш. Всички започват от нулата, с изключение на тези които мама и тати са им постлали на меко.

Периодът “Орешарски”: Правителството на КТБ

Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.

Палачинката се обръща

В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.

За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”

В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.

Аферата „Костинброд”

Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.

Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”

Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.

Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.

Игра на едро

Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.

Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.

Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.

Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.

Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.

Как сменяха обл. управители при първия служебен кабинет на Плевнята помните ли? Колко помия се изля върху хората, защо тогава не бяхте толкова загрижени? Или за нашите може, за другите - не. Лицемери.

Г-жа Лъжа няма сила да управлява собствената си партия, а иска да управлява държавата

Време е за истината за това кои са националните предатели, време е за истината за гласуването в Европейския парламент. За истината, г-жо Лъжа, е време. Това каза Десислава Атанасова от ГЕРБ по време на пресконференция за приетото днес Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС (СЕТА). Изявлението на Корнелия Нинова по темата бе определено от представителите на ПП ГЕРБ като „поредното биполярно разстройство“.
Официалната разпечатка на гласуването днес, с която и медиите разполагат, показва, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев и голяма група от европейските социалисти подкрепят СЕТА. „Опитахте се да прикриете истината със странна пресконференция, на която заявихте, че Станишев много се е объркал в гласуването си в подкрепа на СЕТА. Може би се е объркал и Джани Питела - шеф на Групата на европейските социалисти в ЕП. Ред е да обяснявате, че ще ги мъмрите, ще ги наказвате до стената... но това не се случи по един друг повод - гласуването на резолюцията за наводняване на Европа с бежанци. Време е за истината, г-жо Лъжа“, подчерта Атанасова.
Според председателя на МГЕРБ Георг Георгиев лъжовните твърдения, изречени за СЕТА от Нинова, са няколко. По думите му, не е вярно, че пазарът ще се наводни с ГМО продукти. „СЕТА не отменя директивите на ниво Европейски съюз. Напротив, търговското споразумение залага два важни компонента - елиминиране на над 98% на тарифите и митата между Канада и ЕС, както и предвижда строга защита на интелектуалната собственост. Това е в услуга на европейските пазари“, обясни той. Георгиев припомни, че правителството на Бойко Борисов постави като условие за ратифицирането на СЕТА отпадането на визите за български граждани в Канада. „Това е едно от най-големите постижения, реализирани в последните 20 години. БСП не отчитат ли възможността, че България извлече най-доброто в случая, бяхме лидер на мнение във взимането на решението. БСП нямат ясна оценка какво е в национален интерес. Когато показват неразбиране на процесите в Европа, поне да не говорят - нееднократно са ни излагали. Как Станишев, опитен политик, ще се обърка така?“, коментира Георг Георгиев.
Лидерът на МГЕРБ бе категоричен, че Корнелия Нинова не е способна да упражни контрол върху процесите в собствената си партия. Георг Георгиев припомни, че евродепутатите от БСП гласуваха в подкрепа на резолюция, насърчаваща мигрантския поток в Европа. „Тогава Нинова привика за обяснение представителите на левицата в ЕП и никой не се отзова на поканата й. Очевидно тя не може да осъществи обратна връзка със собствените си евродепутати. Председателят на БСП твърди, че има капацитета да управлява България. Няма как да ни убеди, че може да управлява цялата държава, при положение, че не може да управлява собствената си партия“, категоричен бе Георг Георгиев.
Според Димитър Главчев разминаванията между Корнелия Нинова и Сергей Станишев датират от далечно време - още от времето, когато той е бил премиер. „Очевидно продължават да се разминават. По-интересно е как може да каже, че всички гласували за СЕТА са национали предатели. Г-жа Лъжа прекалява с етикетите“, подчерта Главчев.
„Малко смелост не достига на Нинова да обяви, че членството ни в ЕС е национално предателство - членство, което е постижение на десницата. Ако присъединяването ни към Европейския съюз е национално предателство, тогава и СЕТА е. Трябва да се каже кой се опитва да унищожи България. Гласувалите в подкрепа на споразумението Джани Питела и бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц- те ли искат да унищожат България, според Нинова?“, попита Тома Биков. Той призова БСП да не употребяват израза "национално предателство", защото именно те стоят зад редица национални предателства - поръчковите атенати отвън, взривяването на църквата „Света Неделя“, масовите убийства от т.нар. Народен съд, опитът за унищожаване на българската православна църква, предателството на Деветосептемврийския преврат. Според Биков безотговорните изказвания на председателя на БСП Корнелия Нинова застрашават икономическото развитие на България и рушат авторитета на страната ни в Европа. „Когато потенциален кандидат за премиер говори по подобен начин, никой няма да иска да инвестира у нас, защото няма да знае какво ще се случи в бъдеще. Да имаме граници в говоренето си и да се опитаме да съхраним постигнатия авторитет и резултати в развитието на България до момента“, призова Тома Биков.

ПРОСТАЦИ..

А виновен ли е Герджиков, че вожда - Голямата Тиква, два пъти сам абдикира от власт?

"„Служебният премиер проф.Огнян Герджиков опетни доброто си име, връщайки през задната врата кадри на БСП“. Това заяви областният лидер на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев " Зализания, ти пък какво разбираш от добро име, че даваш оценка на хора с доказана автобиография, за разлика от други известни само с това, че са биле "политици"! Пфу!!!

Как Държавна сигурност унищожава национализма в България

Редно е да се запитаме какво търсят кадри на бившата Държавна сигурност сред националистическата ниша в политическото пространство. Дали е нормално националистите да вярват в един доносник на ДС, като Волен Сидеров или на Красимир Каракачанов, който е бил агент от Шесто управление на ДС с псевдоним „Иван“.
Националистическата ниша в България се разви относително в късен период, но в момента когато тя трябваше да роди политически субект, който да я обедини, се пръкна отнякъде доносник на бившата ДС – Волен Сидеров. Нищо, че преди го е играел на демократ, сега са му поверили да играе ролята на националист.
Появяването на националистическата партия „Атака“ през 2005 година е било добре обмислен ход, който е имал за цел да привлече към себе си крайнолевия електорат на БСП като по този начин социалистите бъдат лишени от мнозинство. Това може да ни наведе на мисълта, че партия „Атака“ е имала някаква връзка с олигархията управлявала по онова време НДСВ. Причината е, че по време на НДСВ се е крало прекалено много и откраднатото са искали да го задържат на всяка цена. За да го задържат е било нужно БСП да няма абсолютно мнозинство и да трябва се коалира с НДСВ. Това е и една от възможните причини да се появи на бял свят партия „Атака“. Никой да не си мисли, че в този проект има нещо националистическо, освен правилното плямпане на артиста доносник на ДС.
Интересната схема, която използва бившата ДС е всяка националистическа партия да е използва, като политическа патерица на основната партия, която е спечелила изборите. Така ние имахме партия „Атака“, която подкрепяше безрезервно ГЕРБ при първия им мандат. Тогава артистът Волен Сидеров го играеше на прозападно настроен и дори заедно с ГЕРБ протестираше срещу визитата на Владимир Путин в България. Същият този Волен Сидеров и неговата партия подкрепяха безрезервно и правителството на Пламен Орешарски, което бе съставено от БСП и ДПС – трудно е за вярване, но е факт. В настоящия парламент Волен Сидеров го играеше в началото на русофил, като се мъчеше да се докопа до руско финансиране, но на руснаците не им вдъхна доверие и те го отсвириха. Сега в момента Волен Сидеров го раздава на националист – обединител или по-модерното „патриот“. Той се обедини с Валери Симеонов и Красимир Каракачанов и почна да пее друга песен – раздава го, като патерица на ГЕРБ вече.
Националистите в България заемат ниша от около 10% от имащите право на глас. Това предполага, че ако се обединят всички националисти в една партия и биха стигнали до трета сила в парламента. Тази националистическа ниша обаче е разпокъсана умишлено и съставена от множество партии и формации. Целта е ясна – разделяй и владей.
Цялото това политическо шоу иска да ви покаже, че национализмът в България не е нищо друго, освен една политическа ниша, където си играят с истинските националисти, като ги подвеждат и те сляпо вярват на своите лидери. Ако не бяха тези бивши доносници на ДС и национализмът в България може би щеше да се развие и сега да е основен фактор, като в Унгария например.

ГЕРДЖИКОВ Е КОМУНИСТИЧЕСКА ПОДЛОГА НО ИЗБОРИТЕ ИДВАТ И БСП ПАК ЩЕ ГО ДУХАТ ДОЛНИ ПЕДАЛИ

Абе Бойчев , от 10 год сте на власт в Бургас ..., само 1чистачка на тоалетната в Славейков не е кадър или член на ГЕРБ ..., явно не си броил резултата ти в Бургас преди 3 месеца...., Кой беше пред ГЕРБ - Марешки или БСП..., за каква задна врата говориш....или просто се слагаш на вашия племенен вожд Винету.. ? Добре , че не съм аз на мястото на Герджиков , тогава щеше да видиш къде "зимуват раците.."

Митак, нали ако някой искаше да нагласи изборите щеше да смени директно областния и Калоянов! Май вече се предадохте ;) губим избоите!

Еми бабата да си ходи, щом няма да има машинно гласуване...стига само пенсии навсякъде!!!

тея изчадия от БСП изпълзяха от дупките си ама след 2 месеца ще трябва да се връщат пак там нали ви е ясно ?

E, герберчетата се включиха вече...

Изобщо не се учудвам, то нали с тази цел са избрани тези-да заемат постове във служебния кабинет и да обслужват интересите на комунистите, които някак "живнаха" в последно време.Ама тя еуфорията от президенските избори мина, хората се осъзнаха какво следва и ще си поправят грешката на парламентарните избори!

На БСП не им трябват млади и кадърни хора, трябват им такива които не вършат работа, и умеят много добре да ЛЪЖАТ хората. Те не познават думата РАБОТА и ЧЕСТНОСТ. Те знаят само да КРАДАТ и ЛЪЖАТ.

Абе къде сте тръгнали да сменяте без едни спечелени избори ?

каква реалност това според вас реално ли е ???? да вкарват кадри на БСП в изпълнителната власт......до къде ще ни докарат пак......

Големи ревльовци излязохте от ГЕРБ. Имайте малко достойнство, приемете реалността.

Стига сте ревали! Вие не ги ли сменихте всичките?