Къде са сега героите на славния "Нефтохимик"
Всеобщото мнение тогава беше, че бургазлии играят най-силния футбол в България и те трябваше да се окичат със златните медали. През същото първенство „Нафтата“ буквално смазва противниците си, а в Бургас отборът е като машина. „Левски“ е прегазен с 4 на1, ЦСКА също пада, а гостите на стадиона в комплекс „Лазур“ идват със страх на терена. На домакинските мачове идват средно по 20 хиляди зрители, а трибуните се пръскат по шевовете. Сега това звучи като спомен от приказките, но беше реален факт. Къде обаче са героите от онзи славен сезон.
Започваме с Христо Порточанов, който тогава беше президент на клуба и е справедливо да бъде наречен автор на явлението "Нефтохимик". Ексцентричният бос беше дълги хит в българския футбол и фактор със сериозно значение. Той води клуба до 29 февруари 2004 година, когато напусна завинаги "Нефтохимик". След това влезе в скандал с новия шеф Митко Събев, а след това направи нов проект - „Черноморец 919“, който по-късно се превърна в ПСФК „Черноморец“. Тогава обаче Порточанов вече не беше в този проект. В последните години той се занимава с успешен бизнес и не иска повече да чува за футбол. Феновете обаче въздишат по него и си спомнят славните години по времето на големия Порточанов.
Старши треньорът Димитър Димитров-Херо направи успешна кариера след „Нефтохимик“. Той напусна отбора три месеца след историческия успех, оставяйки го на своя заместник Димитър Стойчев. Херо води последователно „Литекс“, „Левски“, „Велбъжд“, „Локомотив“ Пловдив, завърна се отново в "Нефтохимик" през 2003 година, но след 10 месеца напусна със скандал. След това направи кариера и в Саудитска Арабия. След това отново се завърна начело на ПСФК „Черноморец“, но напусна в края на 2008 година. След това пое руския „Амкар“, беше отново в Азия и пак се завърна в „Черноморец“. В момента е треньор на „Иртиш“ - Павлодар, Казахстан. Междувременно на два пъти застава начело и на националния отбор. Херо се превърна в едно от големите имена на българския футбол и сериозен ас в треньорската професия. Има бизнес с производство на тестени продукти. Наскоро построи голяма къща в квартал „Крайморие“, която според строителните експерти струва поне 300 хиляди евро.
Капитанът на големия "Нефтохимик" тогава беше Радостин Кишишев. Той направи много сериозна кариера. След „Нафтата“ отиде за три сезона в „Литекс“, а след това беше продаден в английския „Чарлтън“ за сумата от 1,8 милиона паунда. След това играе последователно в „Лийдс“, „Лестър“, „Чарлтън“. Завръща се в България, а после отново поема за Албиона, където носи един сезон екипа на „Брайтън“. Играе още малко в „Черноморец“, а после се отдава на треньорската професия. Води тимовете на „Верея“, Бургас, "Нефтохимик", В момента е директор на ДЮШ на ФК „Черноморец 1919“. Тинката има и успешен бизнес. Той върти верига от пицарии в Бургас. Откри първото си заведение в Слънчев бряг през 2006 година, но след това се отказа и продаде обекта. След това откри кафенета и ресторанти в Бургас и като цяло се отдаде на този вид бизнес.
Друго славно име от тогавашния тим е Митко Трендафилов. Дребничкият халф беше магьосник с топката, като се превърна в любимец на публиката. Той рита с отбора до 1999 година, когато беше продаден на ЦСКА за 500 хиляди марки. След това игра за Локомотив Пловдив и отново се завърна в Бургас. Носи зеления екип до 2004 година, а после отиде в Несебър. Отново се завърна в Бургас, но този път в „Черноморец“. После игра за малко в Малта и отново облече фланелката на "Нефтохимик". Показа завидно футболно дълголетие, като активно практикува футбол до 2011 година. Той се отказа на 43 години, а сега е главен скаут на "Нефтохимик".
Милен Георгиев е също популярно име от онези години. Като футболист той има много богата кариера. Започва с "Нефтохимик", където е част от великия тим от средата и края на 90-те години. След това продължава в тимове в Китай, Белгия, Гърция и Русия. У нас носи още екипите на „Спартак“ Вн, „Литекс“ и „Черноморец 919“. Още като футболист със зеления екип той откри пицария в Бургас. След това пък реши да стопанисва и кафене. В чужбина Милен успя да припечели прилични суми в долари и евро, които обаче успя сполучливо да инвестира в бизнес начинания. Още през 2005 година той се усети, че от строителство могат да се спечелят много пари и след няколко ударни сделки даде силен тласък на бизнеса си. До кризата през 2008 година Милен се наложи и като един от най-прозорливите предприемачи и мъдро инвестира средствата си. От строителство и туризъм извади хубави пари, но самият той цифри не споменава. След това създаде своя футболна академия и се посвети на футболен мениджмънт. Сега е собственик на частната школа „Бургас спорт“, както и на спортния комплекс „Каменица Арена“. Отделно, в последните години се наложи и като един от най-перспективните футболни мениджъри у нас.
Веселин Бранимиров направи дълга кариера в "Нефтохимик". Той игра в Бургас до 2005 година, след това опита късмета си в „Тобол“ - Казахстан. Завърна се след една година и още два сезона носи зеления екип. След това се занимаваше с частен бизнес. Въртеше във Варна веригата за закуски "Форнети", но след това се отказа. В последните години е в Германия, където изкарва прехраната си.
Илия Груев е друго знаково име от онзи период. Той игра в "Нефтохимик" до 2000 година. След това бе продаден в германския „Дуисбург“ за 200 хиляди марки. Там рита до 2004 година, а след това сключва договор с „Рот-Вайс Ерфурт“. Играе за един сезон и в турския „Алтай“ - Измир. Груев има е няколко мача и гол за националния отбор. Прави успешна кариера като треньор и дори стига до поста помощник-наставник на националния отбор по времето на Лотар Матеус. Сега е главен треньор на „Дуисбург“, който се намира в трета дивизия на немското първенство.
Станимир Димитров игра в "Нефтохимик" до 2005 година. Имаше и един мач за националния отбор. След това отиде в „Тобол“-Казахстан, където направи силна кариера. Завърна се в Бургас през 2009 година и носи за малко екипите на „Черноморец“ и "Нефтохимик", преди да окачи футболните обувки на пироните. Сега е спортен директор на "Нефтохимик", занимава се и с малък собствен бизнес.
Станчо Цонев също беше част от звездния отбор от 1997 година. Той игра със зеления екип още една година, а след това облече екипа на „Антибиотик“ - Разград. Две години носи и фланелката на „Порт-Бургас“. През 2007 година е един от основателите на „Атлетик“ - Бургас, който по-късно бе преименуван на "Нефтохимик" и стана част от новата история на зеления тим. Сега е домакин в клуба.
Тодор Киселичков се превърна в една от големите фигури на тима и носи екипа на "Нефтохимик" до 2004 година. После направи два сезона в Несебър, завърна се отново в Бургас и игра за „Черноморец 919“. Има и още един сезон с "Нефтохимик" през 2009 година. В последните години се занимава с треньорска работа. Сега е наставник на тима на „Ураган“ - Бояджик.
Веско Петков беше голмайстор и централен нападател на "Нефтохимик" през знаменития сезон. Тогава той отбеляза 18 гола. През лятото на 1997 година е продаден на турския „Алтай“-Измир за 250 хиляди долара. Тогава това е и първият по-значим трансфер на бургаския клуб. След това се завръща за малко в "Нефтохимик", а после до 2001 година рита за варненския „Черно море“. В момента се занимава с частен бизнес.
Вратарят Веселин Шулев също е една от колоритните фигури от онзи отбор. Той пази на вратата на "Нефтохимик" до 2003 година. Има и един мач за националния отбор. След това практикува като треньор в различни отбори. В момента се занимава със собствен бизнес.
Росен Петров игра за тима до 1998 година. След това облече екипа на „Ботев“ Пловдив и „Локо“ Пловдив. Опита и като треньор.
Красимир Димитров, който беше ляв защитник, също премина в „Ботев“ през 1998 година. След това стигна и столичния „Левски“, след това отиде в „Локомотив“ Пловдив. Получи наградата за спортсменство на ПФЛ през 2007 година. В последните години се занимава с треньорска дейност.
Благомир Митрев се превърна в една от легендите на "Нефтохимик". Той игра със зелената фланелка до 2009 година. След това стана треньор и изпълнителен директор. Беше и директор на школата в „Берое“. Сега отново е изпълнителен директор на клуба.
В тогавашния отбор беше и Антон Спасов, който година по-късно стана и голмайстор на първенството със 17 попадения. Тежка контузия му попречи да реализира безспорния си потенциал и да направи по-запомняща се кариера. Сега е главен треньор на футболната академия „Бургас спорт“, която е собственост на Милен Георгиев и Георги Чиликов. Самият Чиликов тогава, през 1991 година, бе млада надежда, която тепърва пробиваше за големия футбол. След това обаче направи сериозна кариера.
През 2001 година бе продаден за фантастичната за родната действителност сума от 2,5 милиона лева на столичния „Левски“. Игра и в Насионал Мадейра – Португалия, Далиен-Китай, облече дори екипа и на ЦСКА и „Локомотив“ Пловдив. На стари години поигра за „Черноморец“ при Херо. Сега е главен скаут на ПФК „Левски“, има и собствен бизнес. Записа и 9 мача с един гол за националния отбор.
В славния отбор беше и Стойко Сакалиев. Той игра в Бургас до 2003 година, а след това облече екипа на ЦСКА. Направи силни два сезона, но получи тежка контузия. След това рита за „Академик“ София, за малко се завърна в "Нефтохимик". Три сезона игра в Малта. В последните години се занимава със строителен бизнес.
Малин Орачев е друго знаково име. Той игра в Бургас до 2004 година, когато напусна със скандал. След това направи три силни сезона в „Локо“ София и отново се завърна край морето. Сега е старши треньор на ОФК „Поморие“.
Еролин Кючуков тогава беше втори вратар на тима. След това той се наложи като един от най-добрите треньори в тази специфична дейност.
Стигаме до великия Велиян Парушев. За съжаление той напусна този свят твърде преждевременно. Със своята сърцата игра и с пълното си себераздаване обаче Велиян завинаги остава в сърцата на зелените фенове. Головете му срещу „Левски“ пък остават в историята на великите победи и славните "бургаски вечери".Той е постоянна част от историята на този клуб.
Тогавашният "Нефтохимик" е вече само спомен. На 12 февруари все пак бургаските фенове ще могат да се върнат към този спомен в зала „Младост“. Очаква се зрелището да бъде голямо на този мач на поколенията между звездния и настоящия отбор. А за бургазлии ще остане надеждата, че в бъдеще ще има отново поводи за футболна радост.
22
Коментара по темата
22.
Бургас
27.05.2021 19:30:22
Благодаря за положителните емоции на тези истински мъже, ЛЕГЕНДИ НА СЛАВНИЯ НЕФТОХИМИК !!! ...
21.
до asu и nikolai
14.02.2017 19:45:42
искам да кажа, че човекът е направил каквото е направил. построи стадион с държавни пари, което е добре за Бургас, верно че можеше да се направи много повече за целият град, улици и т.н., а не сега да се надяваме на европейски пари, но можеше и нищо да не се направи, дори стадион да не се построи.
20.
до asu и nikolai
14.02.2017 19:42:21
никой не се интересува от порточанов
19.
asu
14.02.2017 19:04:16
Портос беше сол ташак на Батето много преди да заеме пост във федерацията. Два пъти Батето печели изборите благодарение на обиколките на Портос по клубове и клубчета да му осигурява гласове. 2/3, ако не и повече от съдиите имаха отпуснати заеми по няколко стотин хиляди лева от касата на някакъв "Нефтохимик" и ако бяха послушни не ги връщаха. Позаинтересувай се първо от вашите хора, нямам намерение сега да се потя да ти давам линкове и други доказателства. А пък ако искаш да продължиш да вярваш в легенди, все ми е тая.
18.
nikolai
14.02.2017 13:46:33
golemi gluposto si napisal priqtel lii togava o6te ne si bil roden ili si bil malko mom4e Kakav Porto4anov toi otide vav federaciqta mnogo po kasno kogato Naftata ve4e be6e rasbita UMI6LENO OT 6OPITE Togava beha komunistite na vlast i mrazeha otbora za6toto ima6e nai hubaviq i to nov stadion i ma4ka6e Levski i ZSKA pla6eha gi sas vzemane na stadiona i kakvi li ne drugi gadni nomera dokato ne rasbiha otbora i nakaraha sponsora da se otegli tova e istinata i horata ot togava q znaqt
17.
asu
13.02.2017 20:44:51
А иначе отбора си беше абсолютно средна ръка. След година-две, като изчегъртаха Порточана от федерацията, отбора със същите "звезди" знаеш къде отиде в класирането.
16.
asu
13.02.2017 20:39:33
Пълни глупости, Кольо. Благодарение на работата на Порточанов със съдиите, Нефтохимик онези години беше най-толерирания от съдиите отбор. Публиката беше свикнала и си приемаше авантите като нещо нормално. Аз като небургазлия гледах мачовете по-безпристрастно и винаги съм се забавлявал, когато някой съдия засвири 50:50, как публиката веднага скача "Ма-фи-я, ма-фи-я..." :))
15.
nikolai
13.02.2017 19:59:48
ne e verno 4e sa tancuvali edno lqto 4etiri pet godini bqha vinagi v parvata 4etvorka i se boriha za titlata pone dva pati trqbva6e da stanat 6ampioni no gi rejeha sadii i ot sofia i politici poneje ma4kaha sofiiskite otbori
14.
бургазлия
13.02.2017 18:15:35
Танцуваха само едно лято!После тангото се играе от Колю Лимонадата и продажни общинари,даже и кмета се върза да се точи общината!Това не е Бургаски отбор!
13.
....
13.02.2017 15:58:46
Nenov 6matka,predatel.samo lapa6e pari ot vsi4ki otbori i nakraia vsi4ki sa aut ot vsiakade.bokluk bezraboten.
12.
nikolai
13.02.2017 13:15:53
Beha golqm otbor igraeha strahoten futbol na skorost Togava ba4kah v Germania i sam hodil napravo ot avtogara ta kadeto pristigache avtobusa s schantata na stadion Neftohimik da ne propusna Naftata
11.
M-r Gara Dembele
13.02.2017 09:37:23
Eролин беше тренер на вратарите,никога не е пазил в А група за Нефтохимик,Шулев,Кънев и Тодоров бяха вратарите,след тях Данчо Господинов...Керанке,от кога и от футбол взе да разбираш
10.
Интригант
13.02.2017 09:34:36
Ганчо Евтимов,Иван Тенев-Цаната,Миро Косев бяха в отбора,за тях нито дума,важното е за Милен Георгиев да пише,най големия неакдърник в тогавашния отбор
9.
jeko
13.02.2017 07:53:19
Така си беше, гордеехме се и още се гордеем с тези момчета! А какви момичета имаше там на трибуните- невероятни красавици! Нищо общо със сегашните плашила! Успех на всички!
8.
До 5
13.02.2017 07:31:05
Винагие било така и няма да се промени.
7.
Сакалиев
13.02.2017 06:54:56
Е мен що ме пропуснахте???
6.
Лимонаден Кольо
13.02.2017 00:59:29
Вуцата,не Яйцата
5.
Лимонаден Кольо
13.02.2017 00:57:56
Забравили сте да уточните,че всичко това стана след доста уговорки,помощ от страна на Батето и Яйцата покрай ръководенето на мачове от подходящи съдии,а когато и това не помагаше се размахваха и пищови от страна на дебелията мустак.Така дойде и победата над ЦСКА.И всичко това на гърба на българския данакоплатец,който заплащаше източването на Нефтохим,както и сега бургаския данъкоплатец плаща разни пирове по време на чума.Другият смешен факт е,че по това време отбора нямаше агитка и разчиташе на тази на Черноморец
4.
Тафурката
12.02.2017 23:15:56
Не съм ходил на мач от тогава, това е показателно за страста към емоциите, които тези мъжкари ни доставиха!!!
3.
бьйдхд
12.02.2017 23:12:08
флагман, не ви ли писна да се излагате бе хора?! станимир димитров бил домакин на отбора? дайте малко по-сериозно, скоро никой няма да ви чете :)
2.
Велики са !
12.02.2017 22:57:02
А Парушев бе най-големия,Бог да го прости !
1.
Съгражданка
12.02.2017 22:35:00
Изобщо не се интересувам от футбол,но като жител на Бургас съдбата ме е засичала с тях при различни жизнени ситуации.Истински човеци са до един!