Ивелина Василева: Гордеем се с направеното, цялото Черноморие е обезпечено с пречиствателни станции
Ключови думи:
Ечемишка, Ивелина Василева, Лиляна Павлова, БСП, ГЕРБ, концесии, вето, Румен Радев, президент, летище Бургас, летище София, летище Варна, Московски, Данаил Кирилов, Елен Герджиков
„Политиката, свързана с опазване на околната среда и мащабното инвестиране в екологична инфраструктура, стана приоритет по време на правителството „Борисов 1” и „Борисов 2”. Това каза вече бившият министър на околната среда Ивелина Василева на пресконференция в централата на ГЕРБ в София, в която участваха и ексминистърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, на транспорта – Ивайло Московски, депутатът от 43-ото Народно събрание Данаил Кирилов и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков.
Г-жа Василева описа картината преди управленията на ГЕРБ така: „Замърсяване на въздуха не само с фини прахови частици, но и с азотни оксиди, серни оксиди, с амоняк. Замърсяване на почвата, на водите. Милиони кубически метри отпадъчни води се изливаха в реките ни, замърсяваха морето ни. Предизвикваха не само екологични, но и здравословни проблеми.
Какво се случваше с отпадъците? Отпадъците се изхвърляха по деретата. България беше в наказателни процедури. Спомняте си и кризите в София с балите с боклук и с големия проблем, свързан с третирането на отпадъците.”
След това Ивелина Василева обясни какво са направили при техните две управления в сферата на екологията: „Да, това беше наш приоритет и ние се гордеем с направеното. Гордеем се с това, че през последните години ние успяхме да изградим 51 пречиствателни станции за отпадъчни води. Те обслужват повече от 900 хиляди жители. Цялото Черноморие е обезпечено - шест нови пречиствателни станции на стойност повече от 350 милиона лева.”
По отношение на София Василева посочи като тяхна заслуга за спиране на замърсяването затварянето на завода „Кремиковци”. Освен това столицата вече разполагала с 68 км нова ВиК мрежа.
Бившата министърка припомни, че през 2012 г. БСП отново отправяли критики за това, че по оперативна програма „Околна среда” са били пренасочени средства за нови транспортни средства – автобуси, тролеи и т.н. Впоследствие обаче се оказало, че това е било удачно.
Сега, в новия програмен период има изцяло нова ос – 115 млн. лева за развитие на общините по отношение на проблеми, свързани с екологията. Ивелина Василева се усъмни, че зад критиките на червените стоят икономически интереси към тези средства.
Тя заяви, че чистотата на въздуха е заложена като приоритет на ГЕРБ в програмата за следващото управление.
Бившият транспортен министър Ивайло Московски от своя страна беше силно възмутен от БСП, че когато са в опозиция бурно критикуват концесиите, но когато са на власт нямат проблем да правят такива.
Той попита с какво са по-различни летищата Варна и Бургас, отдадени от тройната коалиция на концесия, от аеропорта в София. И те са част от националната сигурност, но тогава нямаше проблем, а сега със столичното летище има, изрази недоумението си Московски.
Причината за недоволството му са критиките на БСП по отношение стартиралата процедура за отдаване на аеропорта в София на концесия. Червените дори се заканиха, че ще я спрат, ако дойдат на власт.
Според Московски БСП са направили „концесия” лоша дума и това било негативен сигнал към бизнеса и инвеститорите. Той разкритикува президента Румен Радев за решението му да наложи вето върху Закона за концесиите.
Върху него се работело в продължение на две години и бил съгласуван с всички заинтересовани страни. Постигнат е нужният баланс, каза от своя страна Данаил Кирилов.
Лиляна Павлова коментира казуса с падналото осветително тяло в тунела „Ечемишка”. Тя призова информация да се търси от служебното правителство, тъй като сега то разполагало с цялата документация.
Павлова отказа да отговори на въпроса кой е отговорен и виновен за инцидента, при който загина жена. Тя обясни, че това могат да кажат съответните разследващи органи.
Според наредба от 2007 г. обаче отговорност за състоянието на тунелите носела Агенция „Пътна инфраструктура”. Тя сключила договор още през 2006 г. за ремонт на въпросното съоръжение. Казусът обаче затънал в съдебна сага и така и нищо не било направено към момента.
Ремонт на лявата тръба на тунела, където се случи инцидентът, бил планиран за тази година, но първо била започната дясната тръба. Затова и Лиляна Павлова определи случилата се трагедия като „малшанс”.
40
Коментара по темата
40.
Образованието в Приморско
03.03.2017 13:49:41
Относно темата "Българско образование"
03.03.2017 11:17:50
В Бургас "рибата" се вмирисва откъм Инспектората. Нека г-жа Виолета Илиева да обясни защо й бяха нужни 15 години, за да освободи директора на училището в Приморско. Кому беше нужно това дълго прикриване на безобразията, които са ставали там? И защо сега не излезе с позиция по въпроса? Свалила е един директор на училище. Нека да каже ЗАЩО го е направила! Нека истината най-после да излезе наяве!
03.03.2017 11:17:50
В Бургас "рибата" се вмирисва откъм Инспектората. Нека г-жа Виолета Илиева да обясни защо й бяха нужни 15 години, за да освободи директора на училището в Приморско. Кому беше нужно това дълго прикриване на безобразията, които са ставали там? И защо сега не излезе с позиция по въпроса? Свалила е един директор на училище. Нека да каже ЗАЩО го е направила! Нека истината най-после да излезе наяве!
39.
еко
11.02.2017 19:10:47
Е,как да ги избере човек като ЛЪЖАТ като КИРЛИВИ ЦИГАНИ,пречиствателни станции няма във Варвара, Ахтопол Синеморец и Резово,а тая настъпена жаба ми говори че навсякъде има
38.
ЦИРК ГЕРБЕРАСКИ
09.02.2017 15:59:56
„Да, това беше наш приоритет и ние се гордеем с направеното. Гордеем се с това, че през последните години ние успяхме да изградим 51 пречиствателни станции за отпадъчни води. Те обслужват повече от 900 хиляди жители. Цялото Черноморие е обезпечено - шест нови пречиствателни станции на стойност повече от 350 милиона лева.”
С какво точно се гордеееете с това че по време на вашия мандат с вашите назначения на некадърни и неграмотни началници на пречиствателни станции пламна цяло Царево вонята беше страшна...че Лапчо, риос, вик всички гледаха и мажеха ......и това се повтори след две години с Лозенец ,какво направихте една яма с фикалии и цяло лято плащахте ,и заблуждавахте туристите ,че всичко е ок......затова вече никой не ви вярва
С какво точно се гордеееете с това че по време на вашия мандат с вашите назначения на некадърни и неграмотни началници на пречиствателни станции пламна цяло Царево вонята беше страшна...че Лапчо, риос, вик всички гледаха и мажеха ......и това се повтори след две години с Лозенец ,какво направихте една яма с фикалии и цяло лято плащахте ,и заблуждавахте туристите ,че всичко е ок......затова вече никой не ви вярва
37.
как може
08.02.2017 12:33:03
Като минавате покрай причиствателната станция на близо до бившия къмпинг Европа Поморие миризмата е непоносима . Незнам тези хора които строят r там как дишат и какво.
36.
До 34
08.02.2017 08:28:31
В първия коментар пишеше, че Ивелина Василева покровителствувала пречиствателната на Арабаджиев...но както казаха от Флагман: коментарът съдържа недоказуеми твърдения, касаещи конкретни личности
35.
zcds
08.02.2017 06:52:03
Пак на гърба на българите, да храним циганите, соросоидите продажните депутати слуги на банкерите, които гласуваха 16 милиардния заем. Ех ако имахме двеста депутата като патриота Сидеров да пратят на бунището цялата смрад с която ни заливат американските медии, американските организации, фондации ... Народни душмани. Убийци!!!
34.
ЗАЩО?
07.02.2017 22:40:16
Защо коментар 1 е премахнат? Каква толкова уличаваща информация съдържаше? Някой успя ли да го прочете?
33.
Голяма гордост
07.02.2017 22:32:11
Пречиствателните ви станции са с капацитет в пъти по- малък от необходимия. През лятото все едно ги няма - като в Сарафово. Морето бъка от лайно бактерии и не знам защо наричат причинените от тях болести летен грип като не са от вирусен щам а от бактерии лайнянки като ешерихия коли и т.н.
32.
Asega
07.02.2017 21:41:24
Турска подлага си ти, както гледаш и детска порнография, онзи същия, дето пише нон стоп!
31.
Иван
07.02.2017 21:35:55
Разкарайте я тази турска подлога Василева! С тази Ибрекчийка начело в листата ГЕРБ ще вкара двама депутати от Бургас
30.
Йахаха
07.02.2017 21:30:42
ИСТОРИЯТА, КОЯТО МЛАДИТЕ НЕ ПОЗНАВАТ . РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ СПОМЕНИ. ЧАСТ ПЕТА.
Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува
“Списък на доносниците във Великото народно събрание”.
Той включваше три групи лица:
на народни представители “подписали декларация за сътрудничество с Шесто управление на ДС”: Бойко Костов, Васил Костов, Георги Марков, Димитър Баталов, Ибрахим Татарлъ, Иван Михов /Драшков/, Йордан Кукуров, Йосиф Петров, Калин Димитров, Крум Неврокопски, Лазар Дългарски, Манол Журналов, Михаил Михайлов, Нуредин Ахмедов, Огнян Мишев, Митрополит Панкратий, Петко Огойски, Пирин Воденичаров, Стойчо Донев, Цанко Цанков, Янко Янков; на народни представители “поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление”:Иван Палчев, Борян Калчев, Петър Берон, Тодор Колев, Роман Садов, Трифон Георгиев, Дончо Каракачанов; и на народни представители – “щатни служители на Шесто управление”: Благой Дечев, Иван Кръстев, Ибрахим Татарлъ."
VNS skandaliСкандалът избухна с цялата си сила на следващия ден, 23 април, в 123-то заседание на 7-то Велико народно събрание. “Жертви и палачи” се вкопчиха в жесток словесен двубой. Системата отрязваше част от опашката си и с това искаше да прикрие съществуването си, да избяга в невидимото. Стенограмите от тридневните заседания говорят красноречиво. Поставят и много въпроси. В разисванията стана ясно, че едни възприемат вестникарската публикация като провокация срещу “стабилността на парламента”. Може би защото според тях стабилността се изразява в това бивши доносници и ченгета спокойно да играят ролята на народни представители. Мнозина реагираха емоционално – засегнати бяха на “чест и достойнство”. Други до голяма степен възприеха “достоверността” на списъка. Но има и такива като Янко Янков, които след това с години се опитваха да изчистят името си. Или такива, които категорично открекоха и отричат и до днес – като Петър Берон.
Във в. „Демокрация“ новоизбрания лидер на СДС Филип Димитров обърна внимание, че има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия. Според него е „непочтено да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят“. И посочи, че „голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност.“ (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91). Но дали това е било така? Д-р Петър Дертлиев се опита да защити „жертвите“ изтъквайки:
“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? ... Кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник....Нека истинските подлеци да бъдат показани.” (в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)
Beron Pasi sestra 1 dosieДискусията в парламента разкри, че досиетата на Шесто управление на ДС съществуват. Не са изгорени, не са унищожени, а дали са изнесени в Москва, каквато версия блуждаеше в публичното пространство, естествено не стана ясно. Не е ясно и до днес, макар че на тези въпроси подробен отговор би трябвало да даде в периода 1997-2001 г. „нашето правителство“. Твърдя това, защото ако се анализират думите на депутатите и от ляво и от дясно, се разбира, че те говорят за досиетата като за съществуващи. Председатели на парламентарни групи и партии имаха дори възможност да се запознаят със съдържанието на материалите на отделни досиета на свои народни представители. Като се опитвах да разсъждавам логично, аз стигах до извода, че е невъзможно ДС сама да се саморазкрива. И ако върши това само за лица, изхвърлени вече от системата то тя го прави с определена цел. Разчитах тази цел като опит да се имитира унищожаването на досиетата, да се “затвори страницата” без да е прочетена и никога да не бъде прочетена, тъй като изгорена страница не се чете. И да се заличат следите към досиетата на тези, които трябва да продължат „където трябва“ в политиката и бизнеса. Подозирах, че от БСП искат в резултат на дебата, ВНС да даде “зелена улица” на версията за унищожаването на досиетата. Чрез гласуване да прикрие тяхното евентуално прочистване, което към момента очевидно е вървяло с пълна сила. Същевременно подозирах, че с този скандал целят да объркат истината с лъжата. В една прококация да бъдат вкарани и истински и „неистински“ сътрудници на ДС. А същевременно да бъдат прикрити тези, които след това ще бъдат необходими за „употреба“.
След горещи и драматични дебати се откроиха две принципно различни позиции.Едната бе за унищожаване на досиетата на Шесто управление на ДС. Другата – за тяхното съхраняване и публично отваряне като исторически документи за характера, методите и действията на тоталитарната комунистическа система.
Първата позиция, за унищожаването на досиетата, се изрази в предложението на група народни представители между които режисьора Боян Папазов /СДС/, журналиста Коста Андреев /БСП/, писателите Георги Мишев /СДС/, Атанас Мочуров /СДС/ и Руденко Йорданов /БСП/, както и от младия юрист Янаки Стоилов /БСП/. От трибуната на парламента го представи писателя Кольо Георгиев /БСП/ . Нямам обяснения защо сред подкрепилите това предложение бе и председателят на РДП г-жа Елка Константинова /СДС/. РДП никога не е вземала решение да подкрепи теза за унищожаване на досиетата.
Като характеризират списъка във в. “Факс” като “неморален предумишлен акт”, който има за цел да парализира дейността на ВНС, тези народни представители от СДС и БСП, преценяваха публикацията като противозаконна, неморална и неотговаряща на документално установени и доказани факти. И предлагаха:
”Всички досиета за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление поради начина по който са осигурявани да се унищожат чрез изгаряне. Това да бъде внушително доказателство, че приемаме моралната повеля за национално помирение и примирение.”
Тази декларация–предложение е първия публичен документ с който се иска унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС. Любопитно е, че по-късно някои от подписалите я, щяха видят имената си в списъка на друг провокационен вестник – “Ранно утро”, който за разлика от “червения” “Факс”, упорито се пропагандираше като “син вестник” и демонстрираше информираност, каквато нямаше откъде да дойде освен от същите служби срещу които уж се бореше ранноутринния скандалджия.
В дискусията аз защищавах противоположната позиция. Тогавашните ми думи, произнесени от парламентарната трибуна и останали в стенограмите на ВНС са били:
”…съществувал е сценарий, чрез който комунистическата партия в България да остане на власт. Този сценарий е осъществяван чрез внедряване на агенти в средите на българската опозиция. Публикуваният вчера списък от имена остави в българската общественост съмнението, че освен тези имена, може да има и други. Че не това са истинските служители и доносници на Държавна сигурност, а има и други, и че Държавна сигурност като сателит на Българската комунистическа партия в миналото, или обратното – комунистическата партия като оръдие на Държавна сигурност, всъщност играят сложна и наистина мръсна игра.
Унищожаването на всички досиета в този политически противоречив момент ще доведе един ден, и той очевидно предстои, по върховете на държавното управление на страната вероятно да се появят хора, бивши служители на Държавна сигурност. Във всички случаи досиетата трябва да бъдат замразени, съхранени и когато един път в тази страна наистина дойдат достойни, честни хора на власт, когато наистина демокрацията победи, то нека тогава българския народ разбере кой и какъв е бил в миналата система, при тоталитаризма.”
Около тези две тези: за унищожаването на досиетата – от една страна, и т.нар. “замразяване” за по-демократични времена, за да се избегне тяхното “избирателно” ползване, се завърза горещ дебат. Представители на БСП и БЗНС / Красимир Премянов, Александър Стамболийски и др./ настояваха категорично за унищожаване, “изгаряне” на досиетата. Правеха го така разпалено и горещо, че оставиха силни съмнения за твърде “лично” отношение по въпроса. Техните изказвания обаче за мене бяха ясен сигнал, че към момента на дискусията “съдбата”, ако не на всички, то поне на част от досиетата / на т.нар. Шесто управление на ДС/ задкулисно е била решена, като само за пред обществеността е трябвало да изглежда, че те са “унищожени” с решение на Народното събрание /така и следите на престъплението по унищожаването се прикриват “законно”/. А в действителност те да продължават да съществуват в ръцете на тези, които и в бъдеще ще искат да дърпат конците на политическия живот в България, на икономиката и бизнеса в страната.
Красимир Премянов/БСП/ недвусмислено заяви:
“Дайте да унищожаваме досиетата щом сме на едно и също мнение. Всички изказвания, които противоречат на това са вредни и ще заложат една мина в нашето общество.”
Аз се оказах от „вредните“. Така с гласовете на БСП, БЗНС и отделни представители на СДС, във 7-то ВНС се даде своеобразна политическа подкрепа за “затваряне на страницата”. Тя оставаше затворена за хората и отворена за нейните автори. Те не само я препрочитаха от време на време, но и я дописваха – също от време на време. Много от странните и необясними, наглед, салтоморталета в българския политически живот, се обясняват с тази страница. Неочакваните възходи на посредствени или неизвестни образи по върховете на политиката, издигането на “наши” хора, които след това се оказват “техни” хора, провеждането на реформите така, че от тях да печелят все лица свързани с пъпна връв с бившата комунистическа партия. Примерите са във всеки град, във всяко село на България.
В края на своето 124 заседание ВНС прие следното решение:
„Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби, са противозаконни.
Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да представят в архива на народното събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.
Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.
Великото народно събрание счита, че информациите съдържащи се в направените вече публикации са непълни и недоказани.“
Запомнил съм изказването на Михаил Неделчев: ”Аз гласувах против това решение, защото според мен, както казах вече два пъти в нашата дискусия, едно такова решение не би ни дало възможност да проучим системата. Системата на доносничеството, системата на вербуването и т.н.“
Видялите имената си във “Факс” бяха доволни от това решение и сякаш забравиха за своите „палачи“ – оперативни работници и офицери, някои от които седяха редом с тях в залата на парламента. Те искаха да се скрие, прикрие, изобщо да изчезне скандала с огласяването на техните имена. В този дух обяснение на своя отрицателен вот направи и Александър Стамболийски от БЗНС:
“Ние говорим, че ще отиваме към демокрация, а не посмяхме да изгорим тези досиета на шесто управление и един път завинаги да отървем тези хора, които воля или неволю са били доносници, да ги освободим.”
Тази теза е жива и до днес. В съзнанието на мнозина демокрацията изглежда като “изгаряне на миналото”. Аз мисля обратното - демокрация ще има само, ако истината за миналото, бъде показана на светло и видяна с безпристрастни очи. За да не се повтаря. За да не могат хората от комунистическото минало да дърпат конците на некомунистическото настояще.
Така, в 22.00 часа на 24 април 1991 г. завърши първият парламентарен дебат върху българския досиегейт. Отломки от него падаха в следващите дни чрез публикации във в.”Дебати”,в. “Дума”, в.”Репортер 7”. Народни представители отправиха запитвания към министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев във връзка с появили се техни имена или псевдоними във формулата “служители на МВР”. Но като цяло темата изглеждаше изчерпана. Но само привидно, защото година по-късно, вече при правителство на СДС, проблемът с досиетата гръмна отново чрез серия от публикации във в.”Ранно утро”.
Политическият резултат от първия дебат върху темата за досиетата във ВНС не бе еднозначен.От една страна се огласи ясно тезата за унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС без доказателство, че това ще се направи и със съмнението, че към деня на дебата за част от тях може би е било вече направено. Така се отвориха възможности за бъдещи манипулации, тъй како остана съмнението, че досиетата нито се унищожават, нито се запазват за съхранение. И разбира се въпросите: къде са те, какво съдържат, кой кой е в България.
СДС получи тежък удар. Съюзът практически бе разцепен. Една част от него /СДС-център и СДС-либерали/, останаха в парламента и започна да приема заедно с комунистите новата конституция. Другата част, подкрепа от новото политическо ръководство на коалицията с председател Филип Димитров, и известна като групата на 39-те, месец по-късно напусна Народното събрание и част от нея обяви гладна стачка. От дистанцията на времето се налага извода, че тогава, през 1991 г., Държавна сигурност като структура създадена да пази и укрепва властта на комунистическата партия, постигна пирова победа. За известно време вниманието на обществото бе отклонено от престъпленията на комунистическата номенклатура в стопанския сектор. Опозицията бе поставена пред дилемите на вътрешните конфликти и разцепления. Отнета бе част от нейния морален ореол. Прие се конституция, която по-скоро работеше за блокиране на смяната на икономическата система и превърна т.нар. “мирен преход” в мъчителен за милиони българи процес с ясно изявени тенденции – запазване на много от старите структури на комунистическата държава, на комунистическите кадри и позиции във властта и заедно с това, създаване на условия за мафиотско разграбване на държавната собственост, взаимно блокиране на дейността на органите на сигурността и правораздаването, създаване на монополни икономически групировки, с доминиращо и ръководно в тях участие на служители на ДС и членове на БКП. България бе обречена да изостане в реформите, да закъснее в процеса на европейска интеграция. Ограбването на хората започна да се осъществява в “нови”, псевдодемократични условия. Дойдоха рекета, финансовите пирамиди, червените “орсовки”, менте-банките, продажните политици, жестоката инфлация, несправедливата приватизация. Виновни за тази българска трагедия все още няма. Мълчи прокуратурата, мълчи съда. Безвремие.
Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува
“Списък на доносниците във Великото народно събрание”.
Той включваше три групи лица:
на народни представители “подписали декларация за сътрудничество с Шесто управление на ДС”: Бойко Костов, Васил Костов, Георги Марков, Димитър Баталов, Ибрахим Татарлъ, Иван Михов /Драшков/, Йордан Кукуров, Йосиф Петров, Калин Димитров, Крум Неврокопски, Лазар Дългарски, Манол Журналов, Михаил Михайлов, Нуредин Ахмедов, Огнян Мишев, Митрополит Панкратий, Петко Огойски, Пирин Воденичаров, Стойчо Донев, Цанко Цанков, Янко Янков; на народни представители “поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление”:Иван Палчев, Борян Калчев, Петър Берон, Тодор Колев, Роман Садов, Трифон Георгиев, Дончо Каракачанов; и на народни представители – “щатни служители на Шесто управление”: Благой Дечев, Иван Кръстев, Ибрахим Татарлъ."
VNS skandaliСкандалът избухна с цялата си сила на следващия ден, 23 април, в 123-то заседание на 7-то Велико народно събрание. “Жертви и палачи” се вкопчиха в жесток словесен двубой. Системата отрязваше част от опашката си и с това искаше да прикрие съществуването си, да избяга в невидимото. Стенограмите от тридневните заседания говорят красноречиво. Поставят и много въпроси. В разисванията стана ясно, че едни възприемат вестникарската публикация като провокация срещу “стабилността на парламента”. Може би защото според тях стабилността се изразява в това бивши доносници и ченгета спокойно да играят ролята на народни представители. Мнозина реагираха емоционално – засегнати бяха на “чест и достойнство”. Други до голяма степен възприеха “достоверността” на списъка. Но има и такива като Янко Янков, които след това с години се опитваха да изчистят името си. Или такива, които категорично открекоха и отричат и до днес – като Петър Берон.
Във в. „Демокрация“ новоизбрания лидер на СДС Филип Димитров обърна внимание, че има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия. Според него е „непочтено да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят“. И посочи, че „голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност.“ (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91). Но дали това е било така? Д-р Петър Дертлиев се опита да защити „жертвите“ изтъквайки:
“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? ... Кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник....Нека истинските подлеци да бъдат показани.” (в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)
Beron Pasi sestra 1 dosieДискусията в парламента разкри, че досиетата на Шесто управление на ДС съществуват. Не са изгорени, не са унищожени, а дали са изнесени в Москва, каквато версия блуждаеше в публичното пространство, естествено не стана ясно. Не е ясно и до днес, макар че на тези въпроси подробен отговор би трябвало да даде в периода 1997-2001 г. „нашето правителство“. Твърдя това, защото ако се анализират думите на депутатите и от ляво и от дясно, се разбира, че те говорят за досиетата като за съществуващи. Председатели на парламентарни групи и партии имаха дори възможност да се запознаят със съдържанието на материалите на отделни досиета на свои народни представители. Като се опитвах да разсъждавам логично, аз стигах до извода, че е невъзможно ДС сама да се саморазкрива. И ако върши това само за лица, изхвърлени вече от системата то тя го прави с определена цел. Разчитах тази цел като опит да се имитира унищожаването на досиетата, да се “затвори страницата” без да е прочетена и никога да не бъде прочетена, тъй като изгорена страница не се чете. И да се заличат следите към досиетата на тези, които трябва да продължат „където трябва“ в политиката и бизнеса. Подозирах, че от БСП искат в резултат на дебата, ВНС да даде “зелена улица” на версията за унищожаването на досиетата. Чрез гласуване да прикрие тяхното евентуално прочистване, което към момента очевидно е вървяло с пълна сила. Същевременно подозирах, че с този скандал целят да объркат истината с лъжата. В една прококация да бъдат вкарани и истински и „неистински“ сътрудници на ДС. А същевременно да бъдат прикрити тези, които след това ще бъдат необходими за „употреба“.
След горещи и драматични дебати се откроиха две принципно различни позиции.Едната бе за унищожаване на досиетата на Шесто управление на ДС. Другата – за тяхното съхраняване и публично отваряне като исторически документи за характера, методите и действията на тоталитарната комунистическа система.
Първата позиция, за унищожаването на досиетата, се изрази в предложението на група народни представители между които режисьора Боян Папазов /СДС/, журналиста Коста Андреев /БСП/, писателите Георги Мишев /СДС/, Атанас Мочуров /СДС/ и Руденко Йорданов /БСП/, както и от младия юрист Янаки Стоилов /БСП/. От трибуната на парламента го представи писателя Кольо Георгиев /БСП/ . Нямам обяснения защо сред подкрепилите това предложение бе и председателят на РДП г-жа Елка Константинова /СДС/. РДП никога не е вземала решение да подкрепи теза за унищожаване на досиетата.
Като характеризират списъка във в. “Факс” като “неморален предумишлен акт”, който има за цел да парализира дейността на ВНС, тези народни представители от СДС и БСП, преценяваха публикацията като противозаконна, неморална и неотговаряща на документално установени и доказани факти. И предлагаха:
”Всички досиета за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление поради начина по който са осигурявани да се унищожат чрез изгаряне. Това да бъде внушително доказателство, че приемаме моралната повеля за национално помирение и примирение.”
Тази декларация–предложение е първия публичен документ с който се иска унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС. Любопитно е, че по-късно някои от подписалите я, щяха видят имената си в списъка на друг провокационен вестник – “Ранно утро”, който за разлика от “червения” “Факс”, упорито се пропагандираше като “син вестник” и демонстрираше информираност, каквато нямаше откъде да дойде освен от същите служби срещу които уж се бореше ранноутринния скандалджия.
В дискусията аз защищавах противоположната позиция. Тогавашните ми думи, произнесени от парламентарната трибуна и останали в стенограмите на ВНС са били:
”…съществувал е сценарий, чрез който комунистическата партия в България да остане на власт. Този сценарий е осъществяван чрез внедряване на агенти в средите на българската опозиция. Публикуваният вчера списък от имена остави в българската общественост съмнението, че освен тези имена, може да има и други. Че не това са истинските служители и доносници на Държавна сигурност, а има и други, и че Държавна сигурност като сателит на Българската комунистическа партия в миналото, или обратното – комунистическата партия като оръдие на Държавна сигурност, всъщност играят сложна и наистина мръсна игра.
Унищожаването на всички досиета в този политически противоречив момент ще доведе един ден, и той очевидно предстои, по върховете на държавното управление на страната вероятно да се появят хора, бивши служители на Държавна сигурност. Във всички случаи досиетата трябва да бъдат замразени, съхранени и когато един път в тази страна наистина дойдат достойни, честни хора на власт, когато наистина демокрацията победи, то нека тогава българския народ разбере кой и какъв е бил в миналата система, при тоталитаризма.”
Около тези две тези: за унищожаването на досиетата – от една страна, и т.нар. “замразяване” за по-демократични времена, за да се избегне тяхното “избирателно” ползване, се завърза горещ дебат. Представители на БСП и БЗНС / Красимир Премянов, Александър Стамболийски и др./ настояваха категорично за унищожаване, “изгаряне” на досиетата. Правеха го така разпалено и горещо, че оставиха силни съмнения за твърде “лично” отношение по въпроса. Техните изказвания обаче за мене бяха ясен сигнал, че към момента на дискусията “съдбата”, ако не на всички, то поне на част от досиетата / на т.нар. Шесто управление на ДС/ задкулисно е била решена, като само за пред обществеността е трябвало да изглежда, че те са “унищожени” с решение на Народното събрание /така и следите на престъплението по унищожаването се прикриват “законно”/. А в действителност те да продължават да съществуват в ръцете на тези, които и в бъдеще ще искат да дърпат конците на политическия живот в България, на икономиката и бизнеса в страната.
Красимир Премянов/БСП/ недвусмислено заяви:
“Дайте да унищожаваме досиетата щом сме на едно и също мнение. Всички изказвания, които противоречат на това са вредни и ще заложат една мина в нашето общество.”
Аз се оказах от „вредните“. Така с гласовете на БСП, БЗНС и отделни представители на СДС, във 7-то ВНС се даде своеобразна политическа подкрепа за “затваряне на страницата”. Тя оставаше затворена за хората и отворена за нейните автори. Те не само я препрочитаха от време на време, но и я дописваха – също от време на време. Много от странните и необясними, наглед, салтоморталета в българския политически живот, се обясняват с тази страница. Неочакваните възходи на посредствени или неизвестни образи по върховете на политиката, издигането на “наши” хора, които след това се оказват “техни” хора, провеждането на реформите така, че от тях да печелят все лица свързани с пъпна връв с бившата комунистическа партия. Примерите са във всеки град, във всяко село на България.
В края на своето 124 заседание ВНС прие следното решение:
„Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби, са противозаконни.
Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да представят в архива на народното събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.
Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.
Великото народно събрание счита, че информациите съдържащи се в направените вече публикации са непълни и недоказани.“
Запомнил съм изказването на Михаил Неделчев: ”Аз гласувах против това решение, защото според мен, както казах вече два пъти в нашата дискусия, едно такова решение не би ни дало възможност да проучим системата. Системата на доносничеството, системата на вербуването и т.н.“
Видялите имената си във “Факс” бяха доволни от това решение и сякаш забравиха за своите „палачи“ – оперативни работници и офицери, някои от които седяха редом с тях в залата на парламента. Те искаха да се скрие, прикрие, изобщо да изчезне скандала с огласяването на техните имена. В този дух обяснение на своя отрицателен вот направи и Александър Стамболийски от БЗНС:
“Ние говорим, че ще отиваме към демокрация, а не посмяхме да изгорим тези досиета на шесто управление и един път завинаги да отървем тези хора, които воля или неволю са били доносници, да ги освободим.”
Тази теза е жива и до днес. В съзнанието на мнозина демокрацията изглежда като “изгаряне на миналото”. Аз мисля обратното - демокрация ще има само, ако истината за миналото, бъде показана на светло и видяна с безпристрастни очи. За да не се повтаря. За да не могат хората от комунистическото минало да дърпат конците на некомунистическото настояще.
Така, в 22.00 часа на 24 април 1991 г. завърши първият парламентарен дебат върху българския досиегейт. Отломки от него падаха в следващите дни чрез публикации във в.”Дебати”,в. “Дума”, в.”Репортер 7”. Народни представители отправиха запитвания към министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев във връзка с появили се техни имена или псевдоними във формулата “служители на МВР”. Но като цяло темата изглеждаше изчерпана. Но само привидно, защото година по-късно, вече при правителство на СДС, проблемът с досиетата гръмна отново чрез серия от публикации във в.”Ранно утро”.
Политическият резултат от първия дебат върху темата за досиетата във ВНС не бе еднозначен.От една страна се огласи ясно тезата за унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС без доказателство, че това ще се направи и със съмнението, че към деня на дебата за част от тях може би е било вече направено. Така се отвориха възможности за бъдещи манипулации, тъй како остана съмнението, че досиетата нито се унищожават, нито се запазват за съхранение. И разбира се въпросите: къде са те, какво съдържат, кой кой е в България.
СДС получи тежък удар. Съюзът практически бе разцепен. Една част от него /СДС-център и СДС-либерали/, останаха в парламента и започна да приема заедно с комунистите новата конституция. Другата част, подкрепа от новото политическо ръководство на коалицията с председател Филип Димитров, и известна като групата на 39-те, месец по-късно напусна Народното събрание и част от нея обяви гладна стачка. От дистанцията на времето се налага извода, че тогава, през 1991 г., Държавна сигурност като структура създадена да пази и укрепва властта на комунистическата партия, постигна пирова победа. За известно време вниманието на обществото бе отклонено от престъпленията на комунистическата номенклатура в стопанския сектор. Опозицията бе поставена пред дилемите на вътрешните конфликти и разцепления. Отнета бе част от нейния морален ореол. Прие се конституция, която по-скоро работеше за блокиране на смяната на икономическата система и превърна т.нар. “мирен преход” в мъчителен за милиони българи процес с ясно изявени тенденции – запазване на много от старите структури на комунистическата държава, на комунистическите кадри и позиции във властта и заедно с това, създаване на условия за мафиотско разграбване на държавната собственост, взаимно блокиране на дейността на органите на сигурността и правораздаването, създаване на монополни икономически групировки, с доминиращо и ръководно в тях участие на служители на ДС и членове на БКП. България бе обречена да изостане в реформите, да закъснее в процеса на европейска интеграция. Ограбването на хората започна да се осъществява в “нови”, псевдодемократични условия. Дойдоха рекета, финансовите пирамиди, червените “орсовки”, менте-банките, продажните политици, жестоката инфлация, несправедливата приватизация. Виновни за тази българска трагедия все още няма. Мълчи прокуратурата, мълчи съда. Безвремие.
29.
Йахаха
07.02.2017 21:29:37
Само цигани пишат за опорките на БСП!
28.
FDS
07.02.2017 21:13:52
МИЖЕТУРКИ МРЪСНИ АЗ АКО МОЖЕХ ДА ГОВОРА ЩЕШЕ ДА ВИ КАЖА НА ВАС И ПО ТОЧНО НА БОРИСОВ В ЕДНО ОТКРИТО ПРЕДАВАНЕ ДА ЗАСТАНА СРЕЩУ НЕГО ЧЕ ОСТАВИ БЪЛГАРСКОТО СЕЛО НА ЦИГАНИТЕ ЧЕ ЦАРИ БЕЗПОРЯДЪК ЧЕ КРАВИ И КОНЕ СЕ РАЗХОЖДАТ ПО УЛИЦИТЕ ЧЕ МЕСТНИТЕ ХОРА ИЗБЯГАХА И ЧЕ ЦАРИ БЕЗХАБЕРИЕ НА КМЕТОВЕТЕ ТАМ НЕ ГО ВИДЯХТЕ А
27.
Lele
07.02.2017 21:06:25
С пречиствателната станция в Равда, която обгазява Ахелой ли се гордеете Василва, а Лили с тунела в Ечемишка може би, така ли?
26.
Asega
07.02.2017 21:05:05
Министерски син с два апартамента в Дубай
dubaiМалкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура 2000.
Въпреки че уредиха родата до 9 коляно, вчера на традиционния си митинг по случай Деня на труда, БСП отново заявиха „жертвоготовност“ да се заемат с управлението на страната. Най- верните им поддръжници от третата възраст ги
dubaiМалкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура 2000.
Въпреки че уредиха родата до 9 коляно, вчера на традиционния си митинг по случай Деня на труда, БСП отново заявиха „жертвоготовност“ да се заемат с управлението на страната. Най- верните им поддръжници от третата възраст ги
25.
Много е проста тая ива
07.02.2017 21:05:03
Гордее се че направила пречиствателни за лайна и други отпадни води!!! Що за гордост е това? Подобри ли се екологичната оценка? Чета доклада от ЕК лош и по-лош ще става с безхаберници
24.
frankfurt am Oder
07.02.2017 20:52:05
Кво направиха некомунистите за 28 години ? " Ми 2г Луканов +3 Жан + 4г коалиция с царчето + още 4г коалиция с ДПСто + 2г Орешко = 15г на червените комунисти останалите 13г са на сините комунисти 4г на жълтите комунисти от Герб 6г останалото до общата сума са служебни комунисти
23.
!!!!!!
07.02.2017 18:21:39
Бургас - Александруполис ще пречисти морето...
22.
До 17
07.02.2017 18:09:15
Нинче, защо стана аллоо? Как не можа да разбереш,че си "адвокат" на най големият КОМУНИСТ, Милиардера от Банкя, момата от Симитли. И другите в бандата на Винету са бивши комунисти. Докато управляват те мечтите ти са мираж.
21.
За Пецата
07.02.2017 17:51:42
ГРИГОР ДИМИТРОВ И ПЕЦАТА
Григор Димитров е мъж на 25 години. Висок е 191 см, тежи 80 кг. Роден е в Хасково, а сега живее в Монте Карло.
Пецата е мъж на 28 години. Висок е 180 см, тежи 112 килограма. Роден е в софийски панелен квартал и сега живее в същия панелен квартал.
Григор Димитров не знае за съществуването на Пецата, но Пецата знае за съществуването на Григор Димитров. И не само знае, но и се дразни от това съществуване.
Григор Димитров знае, че цената на успеха е изключително висока. Трябва да имаш талант и да работиш много, адски много, за да постигнеш нещо.
Пецата смята, че талантът и трудът нямат никакво значение. Единственото важно нещо в тоя живот е да имаш късмет. И връзки. Но той за съжаление няма нито късмет, нито връзки. Иначе щеше да е много по-напред от Григор Димитров. Във всяко отношение.
Откъде накъде например Григор Димитров ще спи с такива красиви, световноизвестни жени, а Пецата не успява да навие дори грозничката Мими от съседния вход да си легне с него? Пецата смята, че е така, защото няма връзки, а не защото е полуграмотен, има огромно шкембе, а гърдите му висят като на свиня-майка.
Пецата разбира много от политика, икономика, здравеопазване и телевизия. Към тях отношението му е еднозначно – “ай ше им еба майката връзкарска”.
Най-много Пецата разбира от спорт. Защото постоянно гледа мачове по телевизията и нарича “Манчестър Юнайтед” – “наште”.
Пецата гледа и тенис. Но не се радва на успехите на Григор Димитров. Според Пецата Григор Димитров е родоотстъпник, щото не бил дошъл на някакъв турнир в София навремето. Когато Григор Димитров бие, Пецата смята, че това е само защото има връзки.
Пецата по принцип не харесва известните, защото му е ясно как са станали известни – с връзки. От известните харесва само Миле Китич и Волен Сидеров.
Пецата мрази много Никол Шерцингер, защото си ляга с Григор Димитров, а не с него. Нарича я “оная мангалка” и често влиза във фейсбук-страницата й, за да я “храни”. Това му дава самочувствието, че е големата работа.
Пецата е убеден, че светът е несправедлив. Ако беше справедлив, той щеше да живее в Монте Карло и да спи с “оная мангалка”, а Григор Димитров щеше да гние в панелния апартамент, да седи пред телевизора в размъкнатия си анцуг, да пие домашна ракия и да замезва със зловонно кисело зеле.
Но така е, като няма връзки.
Очите на Пецата се насълзяват от ракията и от завистта, той гаси телевизора, дотътря се до самотната си спалничка, тръшва се в леглото, пръдва и захърква.
ИВО СИРОМАХОВ
Григор Димитров е мъж на 25 години. Висок е 191 см, тежи 80 кг. Роден е в Хасково, а сега живее в Монте Карло.
Пецата е мъж на 28 години. Висок е 180 см, тежи 112 килограма. Роден е в софийски панелен квартал и сега живее в същия панелен квартал.
Григор Димитров не знае за съществуването на Пецата, но Пецата знае за съществуването на Григор Димитров. И не само знае, но и се дразни от това съществуване.
Григор Димитров знае, че цената на успеха е изключително висока. Трябва да имаш талант и да работиш много, адски много, за да постигнеш нещо.
Пецата смята, че талантът и трудът нямат никакво значение. Единственото важно нещо в тоя живот е да имаш късмет. И връзки. Но той за съжаление няма нито късмет, нито връзки. Иначе щеше да е много по-напред от Григор Димитров. Във всяко отношение.
Откъде накъде например Григор Димитров ще спи с такива красиви, световноизвестни жени, а Пецата не успява да навие дори грозничката Мими от съседния вход да си легне с него? Пецата смята, че е така, защото няма връзки, а не защото е полуграмотен, има огромно шкембе, а гърдите му висят като на свиня-майка.
Пецата разбира много от политика, икономика, здравеопазване и телевизия. Към тях отношението му е еднозначно – “ай ше им еба майката връзкарска”.
Най-много Пецата разбира от спорт. Защото постоянно гледа мачове по телевизията и нарича “Манчестър Юнайтед” – “наште”.
Пецата гледа и тенис. Но не се радва на успехите на Григор Димитров. Според Пецата Григор Димитров е родоотстъпник, щото не бил дошъл на някакъв турнир в София навремето. Когато Григор Димитров бие, Пецата смята, че това е само защото има връзки.
Пецата по принцип не харесва известните, защото му е ясно как са станали известни – с връзки. От известните харесва само Миле Китич и Волен Сидеров.
Пецата мрази много Никол Шерцингер, защото си ляга с Григор Димитров, а не с него. Нарича я “оная мангалка” и често влиза във фейсбук-страницата й, за да я “храни”. Това му дава самочувствието, че е големата работа.
Пецата е убеден, че светът е несправедлив. Ако беше справедлив, той щеше да живее в Монте Карло и да спи с “оная мангалка”, а Григор Димитров щеше да гние в панелния апартамент, да седи пред телевизора в размъкнатия си анцуг, да пие домашна ракия и да замезва със зловонно кисело зеле.
Но така е, като няма връзки.
Очите на Пецата се насълзяват от ракията и от завистта, той гаси телевизора, дотътря се до самотната си спалничка, тръшва се в леглото, пръдва и захърква.
ИВО СИРОМАХОВ
20.
Игуменът
07.02.2017 17:44:26
Аз съм ГЕЙ-греб троль халка
19.
наблюдател от изборите
07.02.2017 17:43:55
А пречиствателната в Крайнорие, кога???? Мърши....???? Хората искат да инвестират...ама не може.....няма пречиствателна..... После правете бизнес в България гарантирано от ГРОБ......
18.
?
07.02.2017 17:41:45
Добре бе какъв е тоя урод, които Генчев е сложил най-долу? Да не е Нинова?
17.
Аллоо
07.02.2017 17:32:39
На децата трябва да се казва, че комунистите са прости, убийци, престъпници, подлеци и национални предатели. Те са избивали безразборно търговци, занаятчии, учени, професори, доктори и много други. Просто защото са били по-умни от тях, най-простите от най-простите, партизаните комунисти.
Това е достатъчно.
Да знаят, че никога, никога, ама никога няма да видят нищо добро от комунист.
И след още 50 години ще сме нормална държава.
Това е достатъчно.
Да знаят, че никога, никога, ама никога няма да видят нищо добро от комунист.
И след още 50 години ще сме нормална държава.
16.
До 11
07.02.2017 17:32:08
Не се дразни друже.
Флегмите ги манипулират.
Флегмите ги манипулират.
15.
Г-жа Лъжа
07.02.2017 17:13:40
Ми гордейте се, ама ся като пусна Бургас - Александруполис, ще ви разкажа играта на Черноморието
14.
ПОПИТО
07.02.2017 17:09:00
АКО ЦЯЛАТА ВИ РАБОТА Е КАТО ПРЕЧИСТВАТЕЛНАТА СТАНЦИЯ В МЕДЕН РУДНИК...ОСТАВЕТЕ ИМАТЕ ЖЕЛАНИЕ ДЕТО СЕ ВИКА.СТАРАТА БЕШЕ ЗА 30 ХИЛЯДИ ДУШИ А СЛЕД РЕМОНТА ЗА БАЧ ПАЧКИ СТАНА ЗА 40 ХИЛЯДИ ДУШИ А КОМПЛКЕСА Е ДВОЙНО ПОВЕЧЕ.ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ БЯХА ПОХАРЧЕНИ И ОТКРАДНАТИ ПАРИ ЗА 80 ХИЛЯДИ.РЕЗУЛТАТА Е НАЛИЦЕ А ТОВА Е И ГАВРА С ЕВРОСЪЮЗА
13.
Игуменът
07.02.2017 17:05:04
Ай, червените цигани под строй. Аман от тъпите ви опорки
12.
###
07.02.2017 17:03:35
Периодът “Орешарски”: Правителството на КТБ
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.
11.
ДО ФЛАГМАН
07.02.2017 16:54:06
ДРАЗНИ МЕ, ЧЕ ПОЗВОЛЯВАТЕ НА НЯКОИ СУБЕКТИ ДА МАНИПУЛИРАТ ЛАЙКОВЕТЕ!
10.
ЦИРК ГЕРБЕРАСКИ
07.02.2017 16:47:07
1.Баце-последния мохикан
2.Кака цачи-представлението на президента
3.Бойче-жонгльор с коктейли
3.Вълков-мотори в клетката на транспорната кимисия
4.Вафлата-конферансие
5.Ви АЙ АЙ - преводач на Балкански езици
6. Мантинелата
7. Пречиствате лката
8.
ВСЕ ОТБОР ДОКАЗАНИ ИЗМАМНИЦИ БЕЗ ДИПЛОМИ, АКО ИМАТ ДА ГИ ПОКАЖАТ
2.Кака цачи-представлението на президента
3.Бойче-жонгльор с коктейли
3.Вълков-мотори в клетката на транспорната кимисия
4.Вафлата-конферансие
5.Ви АЙ АЙ - преводач на Балкански езици
6. Мантинелата
7. Пречиствате лката
8.
ВСЕ ОТБОР ДОКАЗАНИ ИЗМАМНИЦИ БЕЗ ДИПЛОМИ, АКО ИМАТ ДА ГИ ПОКАЖАТ
9.
7
07.02.2017 16:41:34
ГОРДЕЕМ СЕ че оставихме народа по-ГЛАДЕН от преди 5 години че страната напуснаха още 1милион хора трудоспособни ГОРДЕЕМ се че напълнихме Бг. с ИНДИАНЦИ ВИНЕТУ от арабските страни и по точно от ИДИЛ ГОРДЕЕМ се че пенсионерите си броят стотинките на края на месеца и още 1000 злини направихме за наша ГОРДОСТ!
8.
*********
07.02.2017 16:41:03
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни или обидни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7.
Малшанс
07.02.2017 16:40:45
Ще видите на изборите.
6.
НАБЛЮДАТЕЛ
07.02.2017 16:40:10
Не задавайте въпроси на тия. Те повече няма да управляват. Имам чувството обаче,че медиите дават голяма трибуна на партия от миналото. Медиите в България не са гъвкави и трудно се преориентират при промяна на обстановката. Или много им е вкусно да продължават да ближат задните части на Б.Б?
5.
Donald Trump
07.02.2017 16:33:49
Говори Бат ви Доналд ,ей всички ще въ изплющя .
4.
куртака
07.02.2017 16:26:27
убихте невинната жена вдигнахте винетките 100лева уж да за подръжка на пътища и съораженията сега се оправдават като мишки порода Винету закопахте зелия народ в един ГРОП
3.
до кога ?
07.02.2017 16:18:38
Кога ще направите обхода на ахелой? Защо от сарафово до слънчев бряг хората са длажни да патуват 3 часа.. Всекий мандат обещавате и накрая само с обещанията си останахте. СРАМ
2.
П.Г.Удхаус
07.02.2017 16:09:04
Мдаааа, и докладът на ЕС казва същото: http://www.flagman.bg/article/120649 (една друга статия във Флагман).
Любовният сезон на търтеите е настанал...
Любовният сезон на търтеите е настанал...
1.
*********
07.02.2017 16:00:00
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържа недоказуеми твърдения, касаещи конкретни личности.