Мисията ми е да помагам на нуждаещите се и призът "Личност на годината" го доказа
Ключови думи:
бургас, личност на годината, награда, михаела стойкова, приз, благотворителност, победител, операция плюшено мече, уганда, доброволческа мисия
Михаела Стойкова е 28 години, завършила е Английската гимназия в Бургас. Висшето й образование е „Маркетинг” в престижен университет в Лондон. След като завършва, тя се завръща в България и става преподавател по английски език в един от големите центрове в София. Тя е основател на НПО, свързано с огромна благотворителна кауза в България – Операция „Плюшено мече”, която всяка година връща усмивките на децата от институциите с красиви коледни подаръци.
- Михаела, какво е за теб призът „Личност на годината”, с който бе удостоена в родния Бургас?
- Много се изненадах, че са ме номинирали. Когато излязохме всички на подиума, в мен се появи едно радостно чувство, че съм рамо до рамо с хора, които влагат времето и усилията си в благотворителни каузи. Призът е едно потвърждение, че се движа в правилната посока. Хората забелязват това и са благодарни. Хубаво е, когато правиш нещо за другите, да усещаш, че делата ти са правилни.
- Каква е твоята оценка за останалите кандидати, ти се обърна много ласкаво към тях на церемонията, споделяйки ?
- За мен всички бяхме победители. Самият факт, че посвещаваш живота си на важна за обществото кауза, те прави победител. Съзнанието, че даваш частичка от себе си на другия, те прави победител.
За мен всички определено сме победители, наградата е за всички нас.
- Ти си създател на най-голямата доброволческа инициатива в България. Откъде дойде идеята за Операция „Плюшено мече” и до колко деца без семейства достигнахте през тази година?
- Тази година зарадвахме с подаръци около 7 хиляди деца в България. Идеята се роди много отдавна – преди цели 9 години. Другата Коледа имаме юбилей.
Операция „Плюшено мече” беше вдъхновена от благотворителна инициатива в Лондон, в рамките на която дарители пълнят кутии за обувки с подаръци и ги изпращат на деца в Африка, които празнуват Коледа и иначе ще останат без подарък. От там се появи желанието да имаме нещо подобно в България. Първите години сме работили с дарения втора ръка или с нови такива, но не по списъци. След това започнахме да изпълняваме личните желания на децата с чисто нови подаръци.
- Обясни какъв е механизмът на даряване, как един подарък достига до своя притежател?
- Всяка година в средата на октомври започваме да получаваме списъци с желанията на децата от институциите. Регионалният отговорник от нашата организация се свързва с всяко учреждение, което се занимава с деца. Ние обхващаме деца, лишени от родителска грижа, деца в риск и деца с увреждания. Молим за тези списъци с желанията на децата. Директорите или персоналът ни ги пращат, след което ние ги публикуваме в нашия сайт. От там всеки дарител може да се запише, като влезе в сайта, избере си регион, където иска да прати подарък или да го занесе лично до пункта, след това кликва на името на детето, за което иска да е дарител. Когато се е регистрирал и е избрал детето, той има ангажимента да купи подаръка, да го опакова и да го изпрати или занесе на посочения адрес.
В първата седмица на декември ние спираме с получаването на подаръците, тогава изтича срокът за събирането им. Имаме 5 дни да проверим дали всичко е налично, ако нещо липсва – издирваме го, ако не можем – намираме извънреден дарител. Когато всички подаръци са налични, обявяваме и датите на посещенията, като дарителите мога да дойдат с екипа ни и да ни помогнат да раздадем подаръците, да се срещнем с децата, да си поговорят с тях и да чуят техните истории.
Най-хубавата част са самите посещения. Когато отиваш на място и видиш как децата те чакат с огромно нетърпение, искат да те прегърнат, да отворят подаръка си, да играят с теб и да споделят това, което ги вълнува.
- Как става набирането на доброволците и колко души бяха необходими, за да достигнете до 7 хиляди деца през тази година?
- От две години работим в цялата страна и имаме регионални отговорници. Тези хора имат нужда от помощ, най-малкото за транспортирането на подаръците. Публикуваме информация къде имаме нужда от коли, от помощници при раздаването. Почти изцяло организираме операцията във Фейсбук, много ни помагат и Time Heroes или се свързваме с други НПО, които биха имали интерес и желание да помогнат за нашата кауза.
Тази година имаше няколко региона, където отговорниците буквално сами се бореха и трябваше да излязат в отпуск, за да стигнат до всички домове и лично да раздадат подаръците, за което съм безкрайно благодарна.
- Има ли регистър – колко са домовете за деца в България?
- В края на месеца ще излязат крайните цифри при нас. ние обхващаме над 80% от тези институции в България. Догодина предполагам, че ще има и нови, защото все повече хора чуват за нас. Така директорите на домове започват сами да се свързват с нас, ако ние не сме ги намерили предварително.
- Има ли големи дарители в лицето на фирми и организации?
- Да, има големи фирми, които се свързват с нас и вземат списъците за няколко институции, за които да осигурят подаръци. Тази година една фирма купи подаръците за почти всички деца от региона. Те поеха ангажимента.
Благодарна съм, че има дарители, които с много голям замах се включват в нашата кауза.
- Разкажи ни и за другата твоя мечта, която осъществи – доброволческата мисия в Уганда?
- През юли и август 2016 г. бях в едно село в Уганда, което се намира в централна Африка. Там в продължение на два месеца се грижех и обучавах деца от 0 до 6-годишна възраст, като в класната ми стая бяха децата от 3 до 6 години. С тях учихме английски език, писане, смятане, изкуство, физкултура, английски език. Освен това се грижихме за тях – всеки ден ги къпехме, хранехме и играехме с тях. Предоставяхме им нужната подкрепа и вниманието, от които никое дете не трябва да бъде лишавано.
- Как реши да се включиш в подобно предизвикателство?
- Това е моя лична мечта от много години. Баща ми навремето беше моряк и пътуваше с корабите точно до Африка. Съответно аз съм отраснала с много красиви истории за континента-майка и винаги съм искала да отида. Впоследствие това се смеси с желанието ми да работя с деца и да им помагам. Така постепенно решението само ме намери и се взе. Пуснах се по течението и то ме отведе там.
- Ти все още продължаваш да помагаш на тези деца. Поддържаш ли контакт с хората, с които прекара 2 месеца в Уганда?
- Там имаше доброволци от цял свят. Още си пишем с тях, поддържам контакт с организатора, който ръководи НПО-то там, която отговаря за проектите с децата. Поддържам контакт и с директорката на това сиропиталище.
Като се върнах в България, моят екип беше събрал и сортирал над 1,5 тона дарения под формата на детски обучителни книжки, материали, обувки, дрехи и играчки за децата. 120 кг. от тях изпратихме в Уганда, а останалите бяха разпределени за други места в България, където има нуждаещи се деца.
След това друг екип от доброволци купи за децата пречистваща станция за вода. Сега ние сме събрали пари, за да им купим люлки за двора. Движим нещата там и в никакъв случай не сме забравили децата. Опитвам се всячески с каквото мога да помагам, за да знам, че те са добре.
- Откъде целия този ентусиазъм и как ти и екипът ти преодолявате десетките митнически пунктове и бюрокрация, докато изпратите подаръците до Уганда?
- Страшно приключение и борба си беше с митническите пунктове. Отне един месец само за да придвижим всичко, да извадим документите и да платим огромните такси и мита.
Когато обаче един ден се събудиш и си получил снимки с децата, които се радват на играчките, прегръщат ги и си играят, отварят книжките, които си пратил или облекли дрехите на дарители от цяла България, си казваш „ето, имаше смисъл, има значение това, което правиш.”
- По-различно ли живеят децата в Уганда от тези в България?
- Децата са почти едни и същи. Единствената разлика е, че децата в Уганда не можеш да ги впечатлиш с електронни игри или филми. Те обичат да играят навън, да правят неща с ръцете си, да са сред природата. Те имат много голяма нужда от внимание през цялото време. Като цяло са същите като нашите деца. Всяко си има изграден характер и ти трябва да го опознаеш, за да намериш начин да работиш правилно с това дете, да го навигираш в учебния процес. Някои от децата схващат бързо, други по-бавно реагират, когато става дума за обучение на език – това го има и при нас.
- Имаш ли планове да се върнеш отново в Уганда?
- Да, имам, разбира се и ще бъда много щастлива, ако се осъществят.