15 януари в българската история
Ключови думи:
история, българия, дата, 15, януари, през, годините, македония, георги, раковски, бойко, борисов, никола, филчев
На тази дата през 1992 година България става първата държава, признала независимостта на Бившата югославска република Македония. Далеч назад в историята: През ХІХ век продължава борбата на българите за освобождение от гръцкото духовно и турското национално потисничество. През 1872 година Църковен събор, свикан от Цариградския патриарх, низвергва митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е отлъчен от църквата. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са служили в истанбулската църква “Свети Стефан” без разрешение от патриарха. Любен Каравелов издава първия брой на списание “Знание” в Букурещ (1875 г.). Руски отряд, воден от капитан Бурго, освобождава Пловдив през 1878 година. На тази дата са родени: историкът Йордан Венедиков, поетът Гео Милев.На 15 януари умират: поетът Теодор Траянов, писателят Владимир Свинтила.
2013 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на Йордан Йовчев за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.
2002 г.
След среща на главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР Бойко Борисов двамата отправят призив към политиците да не дестабилизират съдебната система. Причината за призива е оспорването от висши магистрати на легитимността на избора на главния прокурор Никола Филчев, на председателя на Върховния административен съд Владислав Славов и на Върховния касационен съд Иван Григоров.
1992 г.
България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. Тя също се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа от балканските страни признава нейната независимост. В Скопие обаче продължават да настояват да се признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.
1990 г.
Народното събрание отменя чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.
От 3 до 15 март 1990 г. се провежда заседание на Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация.
1958 г.
Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов. Първи заместник-председатели на Министерския съвет са Райко Дамянов и Георги Трайков. Заместник-председатели са Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министри на вътрешните и на външните работи са съответно Георги Цанков и Карло Луканов, а на отбраната - ген. Петър Панчевски.
Антон Танев Югов е политически и държавен деец. През 1933 г. е включен в състава на ЦК на ВМРО (об) и на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. В периода 1941–1944 г. развива активна партийна дейност като секретар на ЦК на БРП, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БРП, член на Главния щаб на НОВА. След 9 септември 1944 г. участва активно в държавното управление на страната. През 1962 г. е прекратено членството му в ЦК на БКП и е освободен от държавния пост. Реабилитиран с решение на Политбюро на ЦК на БКП и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия в началото на 1990 г.
1924 г.
Излиза първия брой на списание “ Пламък”. Основните теми са изкуство и култура. Създател и главен редактор е Г. Милев, с участието на Хр. Ясенов, Ламар, Н. Хрелков, М. Марчевски, Г. Шейтанов, А. Страшимиров. В списанието се поместват творби на български и чужди писатели, публицистични, литературнокритични и театрални статии, рецензии, отзиви, културни прегледи и информации, книгопис, черно-бели илюстрации. Основна творческа личност е Гео Милев със статиите си "И во тме светится", "Държава и църква" (кн. 7-8), "Народ - стадо" (кн. 9-10), "Отворено писмо до г-н Борис Вазов" (кн. 11), "Фашизмът", некролозите за В. И. Ленин (кн. 2) и Д. Благоев (кн. 5). Чужди автори - Р. Демел, В. Брюсов, В. Маяковски, Л. Андреев, Ем. Верхарн, В. Юго и др. След редица конфискации списанието е спряно, а Г. Милев и помощниците му Хр. Ясенов и Г. Шейтанов изчезват безследно.
1903 г.
В с. Студена, Пернишко, е основано първото Кооперативно млекарско дружество от 9 стопани по инициатива на Министерството на търговията и земеделието.
1900 г.
Гласуван е Закон за натурален десятък върху зърнените храни, въпреки негативното отношение на общинските съвети (83% от тях) и мащабното протестно движение на земеделското население след август 1899 г. (в сила до юни 1901 г.).
1879 г.
Зачислен първият випуск юнкери във военното училище.
1878 г.
По време на Руско-турската освободителна война малък руски отряд под командването на капитан Бураго влиза в Пловдив. Противникът отстъпва към Асеновград.
1875 г.
Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. "Знание". Списанието има просветителски характер и това дава повод за нови атаки срещу Каравелов от страна на Христо Ботев.
Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.
1872 г.
По нареждане на цариградския патриарх е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски - на отлъчване. На 20 април 1872 г. българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се отмени наложеното на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански наказание. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са се осмелили да служат в църквата “Св. Стефан” без разрешение от патриарха.
1865 г.
Георги Раковски започва да преподава българска история на българските студенти в Медицинското училище в Букурещ. Добави Коментар