7 псевдонаучни идеи, които си отиват с 2016
В зависимост от нейната същност и степен, последиците биха могли да са особено вредни в психичен, физически и материален план - както за нас, така и за хората, с които общуваме.
В някои случаи може да се говори за дезинформация, защото отделните проучвания в една или друга сфера си противоречат (например в нутриционистиката). В други случаи става въпрос за измамници или преки интереси в разпространяването на лъжи и псевдонаука. И все пак понякога просто съществуват странни митове, които по случаен път са се заформили и отказват да си отидат (като например идеята, че трябва да пием по 8 чаши вода на ден - не трябва).
Едва ли някога светът ще бъде напълно свободен от безсмислици. Според експерименталния психолог Майкъл Шърмър склонността да вярваме в странни неща може да бъде разглеждана като продължение на еволюционно обусловен механизъм в нервната ни система. Все пак да вярваш е човешко, но да се съмняваш е антисоциално.
Представяме ви 7 мита в областите на здравето и науката, които бяха категорично опровергани през тази година според класацията на Vox.
1. Физическите упражнения ви помагат да свалите тегло
Свикнали сме да мислим за упражненията като ключов фактор - може би най-важния фактор, при каквото и да е усилие за намаляване на теглото. В действителност обаче през годините се натрупаха доказателства, че упражненията - макар и да са полезни за здравето, не са толкова важни за свалянето на тегло.
Това е така, защото калориите, които изгаряме при физическо натоварване, са само малка част от общия енергиен разход на нашето тяло. Поради тази причина намаляването на приема на храна е далеч по-ефективна стратегия за сваляне на излишните килограми (дори с 10%!).
Физическото натоварване има големи ползи за организма - намалява риска от хронични заболявания като Диабет от тип 2 и сърдечносъдови заболявания, увеличава здравината на костите и мускулите и дори помага с поддържането на тегло, но просто не е най-ефективният начин за отслабване.
2. Няма глобално затопляне от 1998 година насам
Когато погледнете тази диаграма на средните температури на повърхността в хода на времето, какво откривате?
Защо изглежда все едно, че Земята става постепенно по-топла - със средни температури през 2015 г., които са приблизително с 0,89 градуса по Целзий по високи от средните за 20 век. Това представлява глобално затопляне и съществува голям брой научни доказателства, че то е предизвикано от човешка дейност.
Но забележете, че нарастването не е плавно - наблюдават се флуктуации в хода на времето. Една причина за това е, че при изгарянето на фосилни горива по-голямата част от топлината се отразява обратно към земната повърхност. Но 90% от тази топлина се абсорбира от океаните. Затова взаимодействията между атмосферата и океаните могат да предизвикат естествени колебания между годините. Когато Ел Ниньо е по-мощен над Тихи океан, повече топлина се прехвърля към сушата. Обратно, когато се наблюдава Ла Ниня, повече топлина отива в океана. На това се дължат колебанията, въпреки че посоката като цяло е ясна.
В продължение на много години опонентите на климатичните промени използваха като аргумент в своя подкрепа въпросните колебания, за да твърдят, че глобално затопляне не съществува. В едно широкоразпространено твърдение, направено на базата на подбиране на данни от гореизложената графика, се казва, че не съществува глобално затопляне от 1998 година насам (която на времето е била рекордно топла година в частност благодарение на особено силен Ел Ниньо).
За известно време можеха да се измъкнат с това. Ето каква е тенденцията между 1998 и 2013 г.
Колкото и да е неприятно за отричащите климатичните промени, ефектите на излишния CO2 в атмосферата далеч надвишават естествените колебания. 2014 е рекордно гореща година - дори без Ел Ниньо. И тогава Ел Ниньо се завръща през 2015 г. и поставя нов температурен рекорд. По всичко изглежда, че 2016 също ще разбие всички рекорди.
Така че макар и твърдението "няма глобално затопляне от 1998 г. насам" да е било винаги подвеждащо, сега е просто категорично погрешно, както тази диаграма с добавени стойности за 2014 и 2015 г. показва:
3. Антибиотиците лекуват настинки
В продължение на години здравните експерти почти умоляваха хората да спрат да вземат антибиотици за грип и настинка.
Първо на първо, те не работят. Антибиотиците се използват за бактериални инфекции. Настинката и грипът се предизвикват от вируси. Така че вземането на антибиотици за тези проблеми е напълно безсмислено упражнение по разход на пари.
Но дори по-важно - колкото повече вземаме антибиотици - особено когато са ненужни, толкова повече нараства вероятността за развитие на антибиотична резистентност на бактериите. Тези "свръхорганизми" се превърнаха в голяма здравна заплаха по света, убивайки хиляди души всяка година и някои здравни експерти подозират - още много милиони в идните десетилетия.
Тук не говорим за вредата, която антибиотиците оказват на чревната микрофлора, унищожавайки бактериите в нашето тяло, които ни поддържат здрави.
При все това - въпреки всички предупреждения, посланията нямат особена ефективност. В проучване, публикувано в JAMA миналата година, учените установяват степента на ненужни предписания на антибиотици в САЩ. Близо 30% от антибиотиците, раздавани в спешните отделения и лекарските кабинети, са ненужни. Това се равнява на 47 милиона предписания всяка година! Повечето излишни предписания са за респираторни проблеми, предизвикани от вируси - настинки, болки в гърлото, бронхит и синусни и ушни инфекции - които дори не отговарят на антибиотици.
4. Силата на волята ни помага да постигаме целите си
Много от нас приемат, че ако искаме да постигнем големи промени в нашия живот, трябва да се помъчим за тях. Чинията с бисквити пред вас трябва да бъде отказана. Трябва да си наложите да спестите пари.
Но все повече психолози установяват, че силата на волята сама по себе си е неефективна стратегия.
Известно е, че ако се намирате пред чиния с бисквити, бисквитите вече са победили.
Ето какъв е ключовото откритие от скорошните проучвания - "хората, които са особено добри в самоконтрола не водят тези битки по принцип" - според Кентаро Фуджита, психолог от Държавния университет в Охаио, който изучава самоконтрола.
Тази идея кристализира в резултатите на проучване от 2011 г., публикувано в Journal of Personality and Social Psychology. Проучването проследява 205 души за една седмица в Германия. На участниците са раздадени телефони BlackBerry, които в случаен момент се включват и ги питат въпроси за техните желания, изкушения и самоконтрола, който изпитват в дадения момент.
Проучването се натъква на парадокс: хората, които казват, че се справят отлично със самоконтрола, почти не го използват. Следващи проучвания установяват, че променянето на средата, в която сме, до голяма степен води до въпросния самоконтрол без усилия. С други думи, хората, които не се изкушават да харчат много пари по търговските центрове, оставят кредитната си карта вкъщи. Хората, които не се изкушават да гледат последните новини в социалните мрежи, докато са заедно с близки и приятели, изключват телефона си и пр.
Приложенията са големи: Ако приемем, че силата на волята сама по себе си не работи, бихме могли да се чувстваме по-добре, когато се поддадем на нещо, което ни изкушава.
5. ГМО не са безопасни за ядене
От появата на генно-модифицираните растения на пазара през 90-те години, милиарди хора в световен план консумират генномодифицирани съставки - обикновено царевица, соя и канела - без някакви забележими здравословни проблеми. Същевременно кампаниите против ГМО продължават да настояват, че тези храни са някак опасни за консумация.
През май Националната академия на науките в САЩ публикува доклад върху ГМО растенията, който категорично опровергава тези страхове. Той представлява независим поглед в рамките 420 страници върху наличните до момента доказателства и установява - подобно на предишните доклади, че ГМО-тата са също толкова безопасни за ядене, колкото техния нормален аналог.
Учените не установяват повишаване на нивата на затлъстяване, рак, гастроинтестинални проблеми или алергии, които да корелират с въвеждането на ГМО храни в една или друга част на света. Изводите се подкрепят и от проучвания с животни, които макар и с недостатъци, не установяват особена опасност от консумирането на ГМО храни.
Също така няма причина да се смята, че ГМО-тата могат да застрашат здравето, като прехвърлят модифицираните си гени на хора или животни.
Поради тази причина докладът стига до заключение, че "не са установени разлики, подсказващи по-висок риск за здравето и безопасността на хората при настоящите генно моделирани храни, отколкото този при техните нормални разновидности".
Разбира се, в доклада се обсъждат и други аспекти на използването на генно-модифицирани организми - от въздействията върху икономиката до тези върху околната среда (добри и не толкова добри), и техния потенциал да помогнат за изхранването на увеличаващото се глобално население. [ вж "Публикуван е официален доклад за безопасността на ГМО от Американската академия на науките"]
6. Хомеопатията работи
Хомеопатията е една от най-трайните форми на шарлатания, достъпни за потребителите. Хората се увличат по нея от 1814 г. насам. От тази година обаче правителството в САЩ взе историческото решение върху продуктите на хомеопатична основа да присъстват научни данни, определящи тяхната ефективност.
Основната идея зад хомеопатията е, че екстракт от дадено животно или растение, предизвикващ симптоми, сходни на тези, от които пациентът страда, може да излекува симптомите. Или с други думи, подобното лекува подобното. Затова хомеопатичните лекарства на пазара представляват силно разредени версии на растителните или животинските екстракти, за които се вярва, че ще донесат облекчение от симптомите.
Научната общност е напълно обединена срещу хомеопатията. Съществуват много изследвания, книги и разследвания, които демонстрират, че този вид терапия е измама.
Има безбройни доказателства за провалите на хомеопатията да помогне на хората, че всъщност някои учени са на мнение, че вече е време да се прекрати финансирането от страна на правителството на подобни проучвания, насочвайки го към лечения, които всъщност биха могли да помогнат на пациентите.
И все пак това не означава, че подобни добавки ще изчезнат от пазара. Производителите само ще бъдат задължени да обозначат тяхната непотвърдена научно ефективност.
7. Позирането като "силен" човек ви кара да действате като такъв
През 2010 г. учени от Университета на Колумбия публикуваха статия в Psychological Science. Проучването установява, че когато участниците застават в самоуверена поза (рзтворени крака, изправено тяло, тн), те всъщност започват да се чувстват по-силни, поемат по-големи рискове и имат по-високи нива на хормона тестостерон.
Това изследване се превръща в основата за т. нар. "силно позиране" (power posing). Ейми Къди, един от съавторите на проучването, представи резултатите в TED презентация, която оттогава насетне е видяна над 38 милиона пъти. За тях също така Къди посвети цяла книга.
Идеята звучи чудесно. За да станете по-силен, единствено ви трябва малък трик.
В последните шест години други изследователи се опитват да повторят резултатите с по-големи извадки от хора, но те показват малък или никакъв ефект. Тази година Дана Карни, водещият автор на проучването от 2010 г., реши най-сетне да признае, че всъщност не е убедена в резултатите от своето проучване. "Не вярвам, че ефектите на силната поза са истински", пише тя на своя сайт, като добавя, че смята, че допълнителна работа по темата би била "загуба на време и ресурси".
Същевременно съавторът Къди продължава да вярва в проучването и в интерес на истината, репликативен тест установява, че участниците изпитват субективно усещане за сила. Но тестът не успява да потвърди хормоналните и поведенчески промени, които правят оригиналната статия сензация.
Но е нечестно да говорим единствено за "силната поза". Това е просто малка част от все по-разрастваща се тенденция в психологическата наука.
Все повече психолози приемат, че устройството на институциите е така структурирано, че да е по-вероятно фалшивите положителни резултати да бъдат приети за публикация, отколкото неубедителни резултати.
В допълнение на това се оказва, че експерименталните методи, широко използвани само допреди няколко години, не са достатъчно добри. Това означава, че цели мета проучвания, основаващи се върху публикувани резултати, може да са погрешни.
Тази т. нар. "Репликативна криза" стимулира нови реформи в рамките на методите на дисциплината, работа с по-голям размер на извадките, предварително регистриране на методите, които ще бъдат приложени в проучването, и по-голямо споделяне на данни.
През изминалите няколко години много психологически явления бяха опровергани или значително коригирани при внимателни опити за репликация. Списъкът включва: изтощаване на егото (идеята, че силата на волята е ограничен ресурс), хипотезата за лицева обратна връзка (ако активираме мускулите, отговорни за усмивка по лицето си, започваме да се чувстваме по-щастливи), откритието, че четенето на художествена литература подобрява емпатията и теорията на ума и как по-големи количества от хормона окситоцин ни правят по-доверчиви. А също и много други. Добави Коментар