Даниел Митов: Излизането ни от НАТО е заплаха, в наш интерес е да сме част от цивилизования свят
Идеята, че България може да бъде извадена от НАТО, е проблемна. Алиансът е най-големият гарант за българската национална сигурност. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ външният министър в оставка Даниел Митов.
„70% от военния потенциал в света е в НАТО. Това е най-големият военно-политически съюз в историята на човечеството. Излизането ни от НАТО е заплаха“, каза той.
Той коментира твърденията, че България продължава да изнася оръжия в Сирия, произведени по руски стандарт.
„Не приемам обвинения от страна, която е виновна за цивилни жертви в Алепо. Русия не е част от договора за търговия с оръжие, от конвенцията за забрана за касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Не може страна като нея да морализаторства срещу България, която стриктно си спазва ангажиментите”, подчерта Митов. Страната ни спазва стриктно стандартите – не сме изнасяли оръжие за Сирия след началото на конфликта през 2011 г., уверява той.
След разпада на СССР лицензите спират да бъдат обслужвани и различни държави започват да произвеждат променени оръжия, т.е. с конструктивни изменения и по същество това е различен продукт, обясни министърът.
Той изтъкна, че дестабилизацията на ЕС е факт заради заради големите геополитически размествания. „Русия не ни е враг, но трябва да се види реалността такава, каквато е. Не става въпроси за врагове, а за интереси. Води се целенасочена кампания за възстановяване на някакъв тип руско влияние в държави, които са част от ЕС и НАТО. Това не е само в Източна Европа, но и в Западна. Започва се едно говорене в стил „някой си бил слуга на някого”. Но ние сме част от съюзи, които имат ценностни фундаменти. Не е нужно да смятаме някого за враг, за да можем да изричаме истини. Русия има своя интерес, но той не е българският. Нашият е да бъдем част от образования, цивилизован европейски свят”, каза още външният министър.
11
Коментара по темата
11.
morukutu
29.12.2016 18:05:21
Боже какво леке е тоя слава Богу вече бивш министър! Призванието му е да бъде прислуга, малиии къв сервитьор става от него н сънито, че и езици знае!
10.
обикновен българин
29.12.2016 14:36:32
Митов не се КриЙте зад НАТО и РУСИЯ,Говори ми за 15о лв пенсии .За 20 000 евро евродепутатска заплата 10 000 лв заплата на депутат български за най-големите мигранти българските-2 000 000 милиона и има ли бъдеще държавата или се предаваме .РУСИЯ САЩ НАТО ЕВРОПА -ГРЪМКИ ДУМИ за един опоскан народ-БОГ ВИСОКО ЦАР ДАЛЕКО.
9.
_nib_
29.12.2016 12:16:53
Митов,маймуно мръсна,за тази работа трябваше референдум да има.Не разчустван до сълзи евреин с трабанче да вкара православна държава във военна,гейска организация с приоритети да разпалва военни конфликти в целия свят.
8.
Flagman sa golemi jurnalsti che chak porno pishat
29.12.2016 12:03:17
Митов винаги е бил ясен и категоричен европеец и евроатлантик. Един от малкото които заслужават уважение и министър с чувство на достойнство, а това, че др.Борисов е една верна марионетка на Кремъл спор няма, кой спря министър на отбраната Ненчев да предложи за назначаването на нов началник щаб на армията ни естествено Борисов по този начин той улеснява служебното правителство и новият президент да си назначат техен соц.човек. Кой даде 50 милиона лева за старите и скъпи двигатели за руски мигове и кой за втори път подаде оставка преди закупуването на новото модерно и натовско въоръжение естествено, че е пак др.Борисов. Кой не издигна за втори мандат Плевнелиев, а с издигането на Цачева за кандидат настрой част от избирателите да гласуват на пук и по този начин улесни избирането на Радев които между другото ще играе ролята на двуликият Янус хем НАТО- ХЕМ Москва е не става под мишниците да държиш две дини. Румъния като лоялен член на НАТО вече има модерни системи за ПРО ПЛЮС РАКЕТИ ПЕТРИЪТ. Натовска Турция закупи съвсем на скоро 25 модерни американски изтребителя F 35. Само ние българите докато имаме такива слуги в парламента на Кремъл нищо не купуваме и само харчиме пари за руското, старо и скъпо оръжие.
7.
f
29.12.2016 12:02:21
Късата ни национална памет
и отсъствието на съзнание за историчност нанасят своите тежки поражения и в наше време. Особено пагубни за страната ни са онези бесепари и неокомунисти, които напук на историческата фактология непоколебимо вярват, че руснаците са не наши двойни поробители, а наши двойни освободители. През втората половина на ХІХ в., следвайки империалистическия си рефлекс, Кремъл все по-упорито търси достъп до проливите, а геополитически България се оказва на пътя му към тях. Така че не нас са освобождавали онези нашественици от север, които много от сънародниците ни и до днес наричат с умиление братушки – те просто са прогонили турските армии, които са се оказали преграда пред ненаситните им имперски амбиции. Конфликтът между две империи е едно – национална независимост – съвсем друго. Пък и нямало е от кого и защо да бъдем освобождавани. Руските дивизии, тръгнали да ни спасяват от едно несъществуващо робство, са съставени от примитивни, безпросветни крепостници, които са далеч по-малко свободни и по-нецивилизовани от българите, които претендират, че освобождават. За това свидетелстват и пътеписите на Достоевски, и фронтовите записки на ген. Тотлебен, и много чуждестранни кореспонденти, проследяващи бойните действия. Живели от рождението си в землянки, превърнати от императори и губернатори в почвеници и подвластни на необразовани помешчици, описани с толкова горчива ирония от Гогол и Толстой, руските мужици са били изумени от нашите китни села и паланки, от благосъстоянието и културата на местното население, което, както разказва Достоевски, ги посреща по-скоро с враждебно недоверие, отколкото със спонтанна възторженост. Население, което руските воини
грабят и плячкосват
попътно на поразия с плебейска алчност. Вероятно това е мужишкото разбиране за свобода.
Още по-фрапираща е дисхармонията между освободители и освобождавани през есента на 1944 г., когато съветската армия нахлува варварски в страната ни. Макар че в онези времена Царство България съвсем не е образец на демократичност, българите са отново несравнимо по-свободни, по-заможни и по-възпитани от освобождаващите ги червеноармейци. Които на българска земя не воюват, защото няма срещу кого. За сметка на това има кого да ограбват и да изнасилват – и го правят из цялата страна. Целта на нашествениците отново е не добруването на българския народ, а империалистическата експанзия – този път още по-брутална, защото е дело на най-деспотичната и тоталитарна държава под слънцето. Тъкмо деспотизъм и тоталитаризъм въдворява червеноармейската агресия на родна земя – при това за цели десетилетия. За цели десетилетия, за почти половин век България съществува на картата само формално – неформално, фактически страната ни е напълно лишена от национална независимост, превърната е
със силата на оръжията в истински придатък на Съветския съюз
без право на своя външна и дори на своя вътрешна политика.
Надеждите, че гибелта на комунизма и настъпилата демокрация ще сложат край на този кошмар, се оказаха пресилени. Едно просъветско правителство може лесно да бъде свалено от власт – един копнеещ по Русия народ, за сметка на това, нито може да бъде свален, нито неговите симпатии могат да бъдат току-така преобърнати, пренасочени от Русия към Европа, към онези фундаментални ценности, които са присъщи на всички проспериращи държави и които ние, българите, така и не последвахме, независимо от ведомственото си приобщаване към Европейския съюз. А не ги последвахме, защото по силата на своята демократичност демокрацията се съобразява с настроенията на масите – дори когато тези настроения са пагубни за националната съдба. България е единствената страна от бившата (дано и бъдеща не се окаже един предстоящ ден) Съветска империя, която и до днес съхрани по градове и села символите и на комунизма, и на съветското нашествие. Единствената страна, в която няколко парламентарно представени политически партии са открито финансирани от Москва. А не е необходимо да си кой знае какъв политически стратег, за да знаеш, че една велика сила не прави
безкористни подаръци
Най-малко Русия, която и след формалното рухване на комунизма (неформално комунизмът и до днес е на дневен ред в Русия) доказа своята властолюбива, империалистическа природа и в Южна Осетия, и в Абхазия, и в Крим, и в Източна Украйна, и къде ли още не, ще тръгне без време да прави жестове по адрес на държавици като България.
Когато имената на цели президенти на една суверенна страна се договарят и уговарят в една чужда държава, нейната суверенност става съмнителна. Съмненията нарастват неудържимо на фона на обстоятелството, че и министри, и партийни водачи, и цели държавни глави, и правителствени ръководители съгласуват мандат след мандат политическите си стъпки с кремълските господари. Нещо повече: дори партии, считащи себе си за консервативни, че и антикомунистически, се държат все по-компромисно към Москва, проявяват все повече търпимост както към скритите империалистически попълзновения на Русия, така и към ширещите се русофилски тенденции в собствените им редици. Случва се нещо странно и противоестествено: вместо с годините и десетилетията демокрация все по-дълбоко да осъзнаваме и преосъзнаваме негодността на тоталитарния модел, ние като че ли започнахме да недовиждаме пораженията на комунистическото господство, да го идеализираме, да омаловажаваме неговите действителни злодеяния и да превъзнасяме неговите мними социални добродетели. Настъпателното русофилство е попътният вятър на тази деструктивна тенденция, чието начало така и проспахме и чийто край не се вижда на хоризонта. А какво точно сме проспали и какво точно – недовидели, най-ясно формулира познатият и на българския читател Борис Акунин. Коментирайки обстоятелството, че и в днешните модерни и светски времена Русия се управлява по методите на Чингис Хан, писателят добавя:
Русия е „система, в която държавата се оказва най-висша ценност. В тази система не държавата обслужва хората, а хората обслужват държавата. В нея не съществува възглед за личните права – съществува само възглед за личните привилегии, които се предопределят от мястото ти в структурата и от степента на вярност към началството… И накрая – в тази система важно значение има тайната полиция, независимо как ще я наричаме. Тя е дублираща структура на властта, защото в една система, където няма разделение на властите, тя е единственият инструмент, с който Ръководителят може да контролира какво се случва по целия вертикал.”
А в страна като днешна (всъщност тя наподобява всестранно вчерашната) Русия по-важно от този упражняван свише контрол няма. В точния портрет, който Акунин прави на господстващата в руските вътрешнополитически отношения автократичност, разпознаваме грозните черти тъкмо на онези български политически партии и партийки, които са най-преданите слуги и храненици на Кремъл. Те мечтаят да въдворят и на родна земя държавни структури и нрави, които фаворизират личните привилегии и потъпкват личните права, които боготворят началството и копнеят да възстановят всевластието на онази командно-административна система и на онази тайна полиция, от чиито редове произлизат те самите. Става дума за населилите и пренаселили младата ни демокрация
пазители и реставратори на злото,
в което само допреди четвърт век се давеха цели поколения българи. Тези носталгици по комунизма са несъмнено русофили, но не по идеалистични, а по прагматични подбуди – защото като своите предшественици виждат в деспотизма и империализма на Русия надежден международен страж, който бди и над тяхното властолюбие. БСП, АБВ и Атака са социално близки на Кремъл. Сродява ги безскрупулността, която побратимява всички деспоти – от Чингис Хан до кагебиста Путин. Съвременната модификация на това побратимяване аз наричам комунистически интернационализъм. С този интернационализъм в сърцата бесепари и атакисти ходят чинно на поклонение при бащица Путин, с този интернационализъм в сърцата целят те да оглавят българската нация, да я употребят за обезпечаване на онези номенклатурни привилегии, които са принципно, органично несъвместими с парламентарната демокрация. Така че, доколкото съществува, демокрацията съществува в техните програми само като форма – не и като съдържание. Това не бива да учудва – по стара комунистическа традиция за тези формации символите никога не са отразявали и винаги са прикривали същностите. Те обичат не Путин, а путизма; не Живков, а живковизма, сиреч всички онези политически практики, които са готови с лека ръка да пожертват правата и свободите ни в услуга на собственото си властолюбие и сребролюбие. Права и свободи, които изстрадахме многократно като гражданите, които сме. И загубата на които начаса би ни превърнала в поданиците, които не искаме за нищо на света отново да бъдем. Така че има какво да губим. Но и какво да браним има…
и отсъствието на съзнание за историчност нанасят своите тежки поражения и в наше време. Особено пагубни за страната ни са онези бесепари и неокомунисти, които напук на историческата фактология непоколебимо вярват, че руснаците са не наши двойни поробители, а наши двойни освободители. През втората половина на ХІХ в., следвайки империалистическия си рефлекс, Кремъл все по-упорито търси достъп до проливите, а геополитически България се оказва на пътя му към тях. Така че не нас са освобождавали онези нашественици от север, които много от сънародниците ни и до днес наричат с умиление братушки – те просто са прогонили турските армии, които са се оказали преграда пред ненаситните им имперски амбиции. Конфликтът между две империи е едно – национална независимост – съвсем друго. Пък и нямало е от кого и защо да бъдем освобождавани. Руските дивизии, тръгнали да ни спасяват от едно несъществуващо робство, са съставени от примитивни, безпросветни крепостници, които са далеч по-малко свободни и по-нецивилизовани от българите, които претендират, че освобождават. За това свидетелстват и пътеписите на Достоевски, и фронтовите записки на ген. Тотлебен, и много чуждестранни кореспонденти, проследяващи бойните действия. Живели от рождението си в землянки, превърнати от императори и губернатори в почвеници и подвластни на необразовани помешчици, описани с толкова горчива ирония от Гогол и Толстой, руските мужици са били изумени от нашите китни села и паланки, от благосъстоянието и културата на местното население, което, както разказва Достоевски, ги посреща по-скоро с враждебно недоверие, отколкото със спонтанна възторженост. Население, което руските воини
грабят и плячкосват
попътно на поразия с плебейска алчност. Вероятно това е мужишкото разбиране за свобода.
Още по-фрапираща е дисхармонията между освободители и освобождавани през есента на 1944 г., когато съветската армия нахлува варварски в страната ни. Макар че в онези времена Царство България съвсем не е образец на демократичност, българите са отново несравнимо по-свободни, по-заможни и по-възпитани от освобождаващите ги червеноармейци. Които на българска земя не воюват, защото няма срещу кого. За сметка на това има кого да ограбват и да изнасилват – и го правят из цялата страна. Целта на нашествениците отново е не добруването на българския народ, а империалистическата експанзия – този път още по-брутална, защото е дело на най-деспотичната и тоталитарна държава под слънцето. Тъкмо деспотизъм и тоталитаризъм въдворява червеноармейската агресия на родна земя – при това за цели десетилетия. За цели десетилетия, за почти половин век България съществува на картата само формално – неформално, фактически страната ни е напълно лишена от национална независимост, превърната е
със силата на оръжията в истински придатък на Съветския съюз
без право на своя външна и дори на своя вътрешна политика.
Надеждите, че гибелта на комунизма и настъпилата демокрация ще сложат край на този кошмар, се оказаха пресилени. Едно просъветско правителство може лесно да бъде свалено от власт – един копнеещ по Русия народ, за сметка на това, нито може да бъде свален, нито неговите симпатии могат да бъдат току-така преобърнати, пренасочени от Русия към Европа, към онези фундаментални ценности, които са присъщи на всички проспериращи държави и които ние, българите, така и не последвахме, независимо от ведомственото си приобщаване към Европейския съюз. А не ги последвахме, защото по силата на своята демократичност демокрацията се съобразява с настроенията на масите – дори когато тези настроения са пагубни за националната съдба. България е единствената страна от бившата (дано и бъдеща не се окаже един предстоящ ден) Съветска империя, която и до днес съхрани по градове и села символите и на комунизма, и на съветското нашествие. Единствената страна, в която няколко парламентарно представени политически партии са открито финансирани от Москва. А не е необходимо да си кой знае какъв политически стратег, за да знаеш, че една велика сила не прави
безкористни подаръци
Най-малко Русия, която и след формалното рухване на комунизма (неформално комунизмът и до днес е на дневен ред в Русия) доказа своята властолюбива, империалистическа природа и в Южна Осетия, и в Абхазия, и в Крим, и в Източна Украйна, и къде ли още не, ще тръгне без време да прави жестове по адрес на държавици като България.
Когато имената на цели президенти на една суверенна страна се договарят и уговарят в една чужда държава, нейната суверенност става съмнителна. Съмненията нарастват неудържимо на фона на обстоятелството, че и министри, и партийни водачи, и цели държавни глави, и правителствени ръководители съгласуват мандат след мандат политическите си стъпки с кремълските господари. Нещо повече: дори партии, считащи себе си за консервативни, че и антикомунистически, се държат все по-компромисно към Москва, проявяват все повече търпимост както към скритите империалистически попълзновения на Русия, така и към ширещите се русофилски тенденции в собствените им редици. Случва се нещо странно и противоестествено: вместо с годините и десетилетията демокрация все по-дълбоко да осъзнаваме и преосъзнаваме негодността на тоталитарния модел, ние като че ли започнахме да недовиждаме пораженията на комунистическото господство, да го идеализираме, да омаловажаваме неговите действителни злодеяния и да превъзнасяме неговите мними социални добродетели. Настъпателното русофилство е попътният вятър на тази деструктивна тенденция, чието начало така и проспахме и чийто край не се вижда на хоризонта. А какво точно сме проспали и какво точно – недовидели, най-ясно формулира познатият и на българския читател Борис Акунин. Коментирайки обстоятелството, че и в днешните модерни и светски времена Русия се управлява по методите на Чингис Хан, писателят добавя:
Русия е „система, в която държавата се оказва най-висша ценност. В тази система не държавата обслужва хората, а хората обслужват държавата. В нея не съществува възглед за личните права – съществува само възглед за личните привилегии, които се предопределят от мястото ти в структурата и от степента на вярност към началството… И накрая – в тази система важно значение има тайната полиция, независимо как ще я наричаме. Тя е дублираща структура на властта, защото в една система, където няма разделение на властите, тя е единственият инструмент, с който Ръководителят може да контролира какво се случва по целия вертикал.”
А в страна като днешна (всъщност тя наподобява всестранно вчерашната) Русия по-важно от този упражняван свише контрол няма. В точния портрет, който Акунин прави на господстващата в руските вътрешнополитически отношения автократичност, разпознаваме грозните черти тъкмо на онези български политически партии и партийки, които са най-преданите слуги и храненици на Кремъл. Те мечтаят да въдворят и на родна земя държавни структури и нрави, които фаворизират личните привилегии и потъпкват личните права, които боготворят началството и копнеят да възстановят всевластието на онази командно-административна система и на онази тайна полиция, от чиито редове произлизат те самите. Става дума за населилите и пренаселили младата ни демокрация
пазители и реставратори на злото,
в което само допреди четвърт век се давеха цели поколения българи. Тези носталгици по комунизма са несъмнено русофили, но не по идеалистични, а по прагматични подбуди – защото като своите предшественици виждат в деспотизма и империализма на Русия надежден международен страж, който бди и над тяхното властолюбие. БСП, АБВ и Атака са социално близки на Кремъл. Сродява ги безскрупулността, която побратимява всички деспоти – от Чингис Хан до кагебиста Путин. Съвременната модификация на това побратимяване аз наричам комунистически интернационализъм. С този интернационализъм в сърцата бесепари и атакисти ходят чинно на поклонение при бащица Путин, с този интернационализъм в сърцата целят те да оглавят българската нация, да я употребят за обезпечаване на онези номенклатурни привилегии, които са принципно, органично несъвместими с парламентарната демокрация. Така че, доколкото съществува, демокрацията съществува в техните програми само като форма – не и като съдържание. Това не бива да учудва – по стара комунистическа традиция за тези формации символите никога не са отразявали и винаги са прикривали същностите. Те обичат не Путин, а путизма; не Живков, а живковизма, сиреч всички онези политически практики, които са готови с лека ръка да пожертват правата и свободите ни в услуга на собственото си властолюбие и сребролюбие. Права и свободи, които изстрадахме многократно като гражданите, които сме. И загубата на които начаса би ни превърнала в поданиците, които не искаме за нищо на света отново да бъдем. Така че има какво да губим. Но и какво да браним има…
6.
FREE BULGARIA 5
29.12.2016 11:59:10
Както винаги точен и смел. Ватниците пак ще се изприщят, ма хак им е!!!
5.
мони
29.12.2016 11:47:46
Тоя американски рупор няма ли най-после да млъкне?!Защо не отговори какво прави нашето оръжие в Сирия и защото касапите от ИДИЛ са облечени в нови американски военни униформи?!Папагал продажен!
4.
Русия, която е виновна за цивилни жертви в Алепо,
29.12.2016 11:46:54
стотиците избити *
стотиците хиляди
стотиците хиляди
3.
Русия, която е виновна за цивилни жертви в Алепо,
29.12.2016 11:44:03
Митов, продажно отрепко защо нищо не казваш за стотиците избити цивилни от американските ти работодатели?!?
2.
???
29.12.2016 11:43:11
"Русия има своя интерес, но той не е българският. Нашият е да бъдем част от образования, цивилизован, изпедерасчен, соросоиден европейски свят”, каза още външният министър.
1.
vui
29.12.2016 11:43:00
rysija da go dyxa, balgarija si ima sobstvena politika I svoi interesi....rysnacite da ne se barkat na balgarija.....