Фирми в спор кой да достави самолетните билети на депутатите
Изборът на победител
На 18 юли т.г. Народното събрание открива обществена поръчка за предоставянето на самолетни билети за пътуванията на депутатите в страната и чужбина с прогнозна стойност 1.4 млн.лв. без ДДС за период от две години. Почти три месеца по-късно – на 10 октомври, е избран и победител – "Аргус травел интернешънъл". В конкурса участва и авиопревозвачът "България ер". Компанията обаче е отстранена, тъй като документите за участие не са подписани от всички членове на съвета на директорите на дружеството.
Казусът е интересен – тъй като в съвета на директорите влиза юридическото лице "Бългериан еъруейз груп". Възложителят – Народното събрание, определя, че документите за участие са подписани от пълномощник, чиято представителна власт не е отразена в Търговския регистър. Заради това превозвачът е отстранен. НС иска и получава от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разрешение за предварително изпълнение на договора.
Оспорването
"България ер" обаче подава две жалби пред КЗК – първата е заради това, че дружеството е било отстранено от конкурса. Втората, защото Народното събрание е допуснало предварително изпълнение на договора с "Аргус травел". Освен изложените от НС причини за отстраняването си от конкурса, авиопревозвачът оспорва и друго - техническата възможност на избрания победител "Аргус травел" да изпълни поръчката. А мотивите са особено интересни. "Участникът "Аргус травел интернешънъл" няма техническата възможност да осигури самолетни билети за превоз на народните представители и служители от Народното събрание в страната, тъй като няма оторизация да издава самолетни билети на авиокомпания "България ер", която единствено осъществява вътрешни полети - до летищата Варна и Бургас", се казва в жалбата на авиопревозвача.
Изискване за оторизация за продажба на билети от "България ер" обаче по спецификациите на обществената поръчка няма. Народното събрание изразява становище, че предложението на "Аргус травел" е в съответствие с техническите изисквания. Така производството пред КЗК приключва с отхвърляне на жалбата на "България ер". В хода на проучването антимонополната комисия е установила: "Участникът "Аргус травел интернешънъл" е представил в своята оферта техническо предложение, напълно съответстващо на указанията на възложителя, посочени в документацията и приложения към нея образец. С техническото си предложение участникът е заявил и декларирал спазването и изпълнението на посочените от възложителя изисквания."
Авиопревозвачът обаче не се отказва и обжалва пред Върховния административен съд, който предстои да се произнесе по жалбата.
Опасен прецедент
Така ВАС ще трябва да се произнесе по въпрос, който има потенциал да се превърне в опасен прецедент. В случай че намери втория аргумент на "България ер" за основателен, оттук нататък участниците във всички обществени поръчки за самолетни билети, включващи вътрешни полети, ще зависят изцяло от наличието или липсата на оторизация от превозвача. Като същевременно участват наравно с него в конкурса.
Втората жалба на "България ер" - срещу предварителното изпълнение на договора, първоначално е отхвърлена от КЗК, но на първа инстанция Върховният административен съд (ВАС) отменя заповедта за предварително изпълнение на договора. Докладчик по делото е съдия Бисерка Цанева, която беше командирована в съда през 2011 г., докато съпругът ѝ беше депутат от ГЕРБ.
В определението си тричленен състав на ВАС посочва, че възложителят – Народното събрание – не е обосновал необходимостта от такова изпълнение. Съдът счита аргумента на НС, че неизпълнението на договора ще доведе до затрудняване на предстоящите международни ангажименти на депутатите за неоснователен – защото върху възложителя тежи надлежната организация на обществената поръчка в съответните срокове.
Предстои делото да бъде гледано на втора инстанция от петчленен състав на съда.
Разнопосочна практика за предварителните изпълнения
Преглед на практиката на съда по въпросния чл. 205, ал. 4 от ЗОП за предварителното изпълнение (както и по идентичната разпоредба в стария ЗОП) показва, че всъщност тя е разнопосочна – случва се при идентични казуси съдът да е оставял в сила определението на КЗК, но друг път да го отменя. Причината се крие в това, че самата разпоредба предоставя поле за широко тълкуване, което пък до голяма степен оставя решението до преценката на съдията. Тази нееднаквост в практиката може да бъде преодоляна чрез приемането на тълкувателно решение от ВАС. Добави Коментар