Бойко Борисов: Ще направим партийната субсидия 1 лев, но ще вкараме олигархията във властта

Към момента най-скъпа в медиите е кампанията на Румен Радев и Илияна Йотова. За реклама кандидатпрезидентската двойка, подкрепена от БСП, е изразходвала – 420 847 лв. (без ДДС)

Това сочат данните от мониторинга на Институтът за развитие на публичната среда, който той продължава в изпълнение на изискванията в Избирателния кодекс.

"Партия ДПС няма своя кандидатска двойка и официално обяви подкрепата си за независимия кандидат Пламен Орешарски. Мониторингът обаче показва, че партията е сключила два договора за отразяване на предизборна кампания по БНТ и БНР. В самите договори, не е посочено за чия кампания са сключените те, нито става ясно в какви форми ще е отразяването. Общата сума на договорите е 9 820 лв. без ДДС (9 660 лв. за БНТ и 200 лв. за БНР). На сайта на БНТ е публикувано видео от излъчена платена форма на реклама, отразяваща откриването на кампанията на кандидата Орешарски в “бастиона на ДПС” в гр. Кърджали, “за да покаже, че движението е силно и решено да спечели изборите”, се отелязва в мониторинга на неправителствената организация.

Мониторингът ни включва и първите безвъзмездни договори за отразяване на кандидатите, публикувани от тв. Евроком. От телевизията са обявили 5 договора за безвъзмездно отразяване с кандидатите Кемил Рамадан – Момчил Добрев, Александър Томов – Радослав Радославов, Димитър Маринов – Радослав Петров, Румен Гълъбинов – Веска Волева, Камен Попов – Георги Неделчев. С приетите по-рано тази година промени в Изборния кодекс, доставчиците на медийни услуги вече са длъжни да обявяват на интернет страниците си информация и за безвъзмездните договори, сключени във връзка с предизборната кампания.

Най-много дарения е привлякъл Радев

Към 27 октомври справката с регистъра за даренията в Сметната палата показва, че 9 от 21 кандидат-президентски двойки, са декларирали получаването на парични дарения – Радев – Йотова, Енчев – Велева, Трайков – Събев, Калфин – Халачев, Марешки – Петров, Орешарски – Папазов, Господин Тонев – Андреев, Дончева – Спасов, Ганчев – Парамов.

Всяко получено дарение трябва да се декларира в 7-дневен срок от получването му.

Към този момент най-много дарения за кампанията си е привлякал ген. Румен Радев – 284 236 лв. В допълнение към тази сума, инициативният комитет, издигнал генерала е “вложил” средства в размер на 14 100 лв. От тях 10 000 лв. са лично внесени от кандидата за президент, а останалите – от членовете на комитета Корнелия Нинова, Стефан Данаилов и Невяна Малчева.
Моля, влезте в профила си или се регистрирайте, за да участвате в разговора!

Флагман.Да не би да имате пристрастия към ГЕРБ? Повече няма да влизам във Вашият сайт.

Антон Тодоров извади оригинален документ, уличаващ кандидата на БСП в злоупотреба с власт

От 1984 година до падането на комунизма през 1990 г. кандидатът на БСП за президент Румен Радев е бил член на БКП. Това заяви по БНТ политологът Антон Тодоров. Според него Радев е приет за член на обявената за престъпна комунистическа партия, още като курсант във Военното училище в Долна Митрополия. Радев обаче крие този факт и се прави на независим по време на цялата кампания.

Негови съвипускници към коментират, че е бил и делегат на 14-я конгрес на столетницата.

Антон Тодоров показа и оригинален документ от МО, който доказва, че Радев като шеф на ВСС е назначил и на втори щат любовницата си Деси, още преди да му стане официална съпруга.

„Вижте какви големи любовчии са във ВВС. Представяте ли си, какво ще прави Радев, ако стане президент. Това назначаване е абсолютен конфликт на интереси и злоупотреба с власт", атакува Тодоров моралните и професионални ценности на генерала.

Опонент в студиото му беше червеният социолог Кольо Колев, който се опита да внуши, че ваденето на автентични документи е лоша пропаганда. Тодоров обаче го атакува, че няма познати нито едни избори до сега и за това няма право да дава съвети

Флагман,едва ли четете изказванията на читателите си във форума, иначе нямаше да оставяте ненормалници КАТО ЧИЧО ВИ ПЕНЧО, например, но намирате време да следите моите постове и да ги триете, въпреки, че нито са нецензурни, нито крайни, а само реални. Така сте направили за пореден път и в този форум! Браво, браво, Флагман, утре ще се надявате на медал за плурализъм, както се надявате да получите такъв за най-много отваряне на сайта ви/за да псуват хората на воля и да ви поправят правописните грешки което учителките ви в трети клас не са направили. За стилистични грешки въобще и не говорим - то кой ли от вас разбира от журналистика, че поне да правите и такива.../

Зад многословието се крие истината. А тя е следната: Ц.Цачева- партиен секретар,предложена от Б.Борисов-лице с тъмно минало/според посланика на САЩ/, подкрепена от евроатлантика Местан и ДОСТ и сатрапа Ердоган. Точно, кратко, ясно. Гласувайте за тези.Те устроиха себе си, ще "оправят" и Вас.

Лисица, Р. Овч. e!

Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки


Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.

Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.

Двигателите на далаверите

Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.

На адреса на ромска колиба

Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.

Верни хора по бордовете

Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------


Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“

Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро

Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.

Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.

Премиерът и днес не спести критики към социалистите

като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.

"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.

От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.

В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че

ще изиска плащане на дължимото

За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.

„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.

Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.

„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.

Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като

само част от сумите са платени

От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.

Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.

Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.

Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.



Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.

Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..

Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.

За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.

За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.

След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.

Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.

На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.


Преградата „Луканов”



Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.

Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.

И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.

Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.

Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.

Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.


На върха



Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.

Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:


2005 г. :

Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.

Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7

Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.



2006 г.:

Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.

Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат

два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,

“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.

Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ

“Белене”, кандидати не се появяват.

Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.



2007 г.:

Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.

Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.

Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.

Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.

Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.



И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.



От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.

Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.

"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".

Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."



По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.



През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:

"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.

"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.

Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.


Надолу



Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.

През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“

В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.

След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.

Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.

Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.


Ракетата „Фронтиер”



Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:

Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.

Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.

Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.



Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.

“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.

Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.

Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.

Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.

Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.

Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.

Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.

Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.

БЪЛГАРИ ,вразумете се не бива да предаваме РОДИНАТА си на алчните и нагли кгб бандити ! Колко време ядем прокисналият руски буломач , стига ! Нима тази прекрасна територия БЪЛГАРИЯ с многовековна история ще продължаваме да я даваме да я тъпчат руските ботуши ! Там където е газил трева не расте ! курнелия , идиотова радев и вся остальная сволочь като толкова им харесва да сърбат попарата на руснаците да стягат куфарите и да заминават на север. путин ще е първият ,който ще им види сметката . предателите всички ги нанавиждат.

Ми що пак да не напиша, като това ни очаква! Комунисти и развитие - антиподи. Жалко....

Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки


Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.

Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.

Двигателите на далаверите

Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.

На адреса на ромска колиба

Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.

Верни хора по бордовете

Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------


Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“

Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро

Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.

Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.

Премиерът и днес не спести критики към социалистите

като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.

"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.

От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.

В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че

ще изиска плащане на дължимото

За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.

„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.

Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.

„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.

Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като

само част от сумите са платени

От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.

Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.

Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.

Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.



Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.

Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..

Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.

За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.

За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.

След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.

Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.

На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.


Преградата „Луканов”



Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.

Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.

И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.

Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.

Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.

Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.


На върха



Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.

Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:


2005 г. :

Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.

Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7

Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.



2006 г.:

Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.

Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат

два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,

“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.

Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ

“Белене”, кандидати не се появяват.

Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.



2007 г.:

Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.

Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.

Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.

Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.

Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.



И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.



От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.

Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.

"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".

Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."



По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.



През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:

"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.

"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.

Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.


Надолу



Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.

През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“

В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.

След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.

Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.

Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.


Ракетата „Фронтиер”



Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:

Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.

Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.

Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.



Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.

“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.

Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.

Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.

Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.

Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.

Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.

Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.

Тя олигархията не е излизала от власта.Ще разкараш малките партий дост,абв и т.н. защото ако намалите субсидийте те така или иначе ще фалират незаблуцдавай хората с твойте глупости

Без да сме страна в кандидат-президентската надпревара, не можем повече да си затваряме очите пред несръчните опити на бившия командващ ВВС генерал-майор о. з. Румен Радев да заблуждава общественото мнение и косвено да въвлича Българската армия и офицерския корпус в предизборната си кампания.

Поради липсата на политически опит и на политическа култура г-н Радев превърна проблемите на националната отбрана в крайъгълен камък на хаотичната си агитация сред част от запасното войнство и електората на БСП. Сред разнопосочните му послания бяха изречени доста неистини, които бяха използвани от неприятелите на българската държава в хибридната война срещу нея и срещу съюзници от НАТО.

Така например, г-н Радев твърди, че от две години водел борба срещу „приземяването на българската военна авиация” и срещу използването на чужди самолети за въздушно патрулиране (Air Policing). Същият господин помпозно заяви, че "За мен като генерал от Българската армия и командир на ВВС тази Концепция е по-унизителна дори от Ньойския договор".

Куцото сравнение между Концепцията за съвместно патрулиране със самолети на натовски държави в българското въздушно пространство и зловещия договор от Ньой бе взето на въоръжение от враждебно настроения срещу България руски печат и бе снабдено с подобаващо заглавие, че „НАТО унищожава Българската армия”, както се изрази бившият флагман на съветските СМИ в. „Правда”.

Да наричаш безплатното патрулиране на съюзнически изтребители „Ньойски договор” означава, че си
скаран с науката История
и че ти липсва професионална почтеност, за да признаеш, че съвместното патрулиране е временна мярка за излизане от затрудненията на ВВС, за които пряка вина носиш ти самият заедно с твоите политически и военни наставници.

Истината е, че Ньойският договор ликвидира и забранява на българската държава да развива Военновъздушни и Военноморски сили, да притежава тежка артилерия и настъпателни родове войски, свива Българската армия до 20 000 души и въвежда редица други ограничения на националния ни суверенитет.

Нищо подобно не предвижда Концепцията за съвместно патрулиране на български и на натовски самолети във въздушното пространство на Република България. Този документ бе приет през декември 2015 г. от Съвета по отбрана в МО. Автор и вносител на концепцията е тогавашният заместник-министър Димитър Кюмюрджиев. В разработването на документа участваха генерали, щабни офицери и командири от ВВС, от МО и от другите видове въоръжени сили. Концепцията бе приета на заседание, в което участва и командирът на ВВС ген.-майор Румен Радев, без той да оповести несъгласието си с документа или поне да регистрира за историята особено мнение. За каква „борба” срещу приземяването на ВВС и срещу съвместното патрулиране говори днес бившият командир на бойната авиация?

„Проблемът е, че концепцията е инициирана от български зам.-министър на отбраната и одобрена от български министър, а не е наложена отвън", твърди г-н Радев. Така е, но нима българското авторство на документа е проблем, а не предимство? По-полезна ли щеше да бъде концепция, наложена отвън и пренебрегваща българските национални интереси?

Логически и професионални противоречия
изпъкват и в следващото изявление на запасния генерал: "Винаги съм твърдял, че съвместната охрана е добре за България, това означава повече сигурност и подготовка. Но почнем ли да си плащаме, това не е на добре”. Е, стана ясно, че няма „да си плащаме”, че американските военни пилоти ще патрулират във въздушното ни пространство заради съюзническа солидарност. Какво още не достига на ген. Радев, за да се насочи към общополитическите проблеми на държавата и поне за малко да остави на мира осиротялата без него Българска войска?

С непланираното си напускане на ВВС ген. Радев остави далеч повече въпроси, отколкото отговори на наследилия го командир.

След като не се бил „занимавал с политика”, би ли отговорил г-н кандидат-президентът защо на 4 август 2014 г., седмица преди правителството на Пламен Орешарски да падне, самият той е предложил да бъде организирано авиационно шоу на 20 или на 28 септември 2014 г., седмица-две преди парламентарните избори? И едва след намесата на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов въпросното шоу е било преместено на 9 и 10 октомври, след изборите на 5 октомври 2014 г.

Защо г-н Радев критикува министър Николай Ненчев за ремонта на двигателите на МиГ-29 в Полша при цена 1,050 млн. евро за двигател, но не обели и дума срещу предшественика му Ангел Найденов, сключил договори за същия ремонт с руската компания РСК МиГ при цена 1,6 млн. евро за двигател, тоест, с 52 % по-скъпо?!

Може ли г-н Радев да обясни защо новата оферта на РСК МиГ за 1 млн. и 50 000 евро за двигател се появи точно в момент, когато стартира изпълнението на договора с Полша и вече четири ремонтирани двигателя са в България? И защо руската страна изпрати офертата си точно на о. з. ген. Михов, бивш командващ ВВС, сегашен председател на парламентарната Комисия по отбрана и доскорошен ментор на по-младия ген. Радев? На 7 септември т. г. в телевизионно интервю о. з. ген. Михов заяви, че Радев „бил успешен командир”.

Може ли г-н Радев да обясни за какъв Ньойски договор се кахъри, когато от 2003 г. до днес над 75 % от капиталовите разходи за цялата Българска армия са изразходвани за ВВС, за ВМС - само 7 %, и забележете: за най-многолюдния вид въоръжени сили, Сухопътните войски – едва 0,45 %?

Ще обясни ли г-н кандидат-президентът защо за модернизация на радилокационната система са изхарчени над 250 млн. лв., но тя е напълно негодна, поради което ген. Радев е поискал нови 200 млн. лв. за 5-6 цифрови локатора? За какво са били похарчени първите 250 млн. лв.?

Защо през октомври 2015 г. ген. Радев изпрати копие от оставката си, която щеше да оттегли, в най-голямата българска авиационна база „Граф Игнатиево”? Какъв ефект очакваше от този акт: спонтанен митинг, подписка или авиационни демонстрации с МиГ-29 над сградата на Министерския съвет? Беше ли тази постъпка нарушение на ЗОВС?

"Не съм излъгал премиера Борисов. През октомври, когато подадох оставка, той ме пита дали действам под политически натиск, аз му казах, че с политика не се занимавам", заяви политическият новобранец г-н Радев. Позволете да не му повярваме. Няма как още преди да е подал рапорт за освобождаване от кадрова военна служба, ген. Радев да е обявен като първа и единствена кандидатура от лидера на БСП г-жа Корнелия Нинова, без да има договореност между двете страни. Как г-жа Нинова номинира човек, когото изобщо не познава, с когото не се е срещала и с когото не са били извършвани предварителни сондажи от партийни експерти? На кафе, на карти или на боб е бил идентифициран, сканиран и оценен кандидатът за президент от втората парламентарна партия у нас?

Кандидатурата на г-н Радев не предлага нищо оригинално на българския избирател. По доста стандартен начин о. з. генералът повтаря политическия пилотаж на тримата си предшественици. Привидно деполитизираните генерали Михо Михов и Никола Колев също командваха ВВС, после оглавиха Генералния щаб на Българската армия, а на следващия ден след пенсионирането си „безпартийно” се оказаха военни съветници и членове на политическия кабинет на президента Първанов. Поради „чистия” професионализъм и чистия си патриотизъм.

После Михо Михов се кандидатира за депутат от листата на БСП. После съвсем „надпартийно” и Михов, и Колев неведнъж бяха номинирани от партийни организации на БСП ту за служебни министър-председатели, ту за кандидати в депутатски листи, ту като номинации за президент.

Друг бивш командващ ВВС и бивш началник на Генералния щаб (Симеон Симеонов) веднага след преминаването си в запаса се катапултира в депутатската листа на ДПС. Напълно случайно и съвсем деполитизирано.

Смята ли г-н Радев, че след толкова неслучайни съвпадения някой ще му повярва, че не е имал предварителни срещи, разговори и сондажи с политици от БСП? И че тези му контакти не са били грубо нарушение на ЗОВС?

Странно защо ръководството на МО не взе по-строги мерки срещу явно политическото поведение на ген. Радев през последните две години. Не толкова, за да накаже поувлеклия се въздушен ас, а за да напомни на офицерския корпус от цялата Българска армия, че

политизирането на командния състав е опасно за националната сигурност

и за престижа на българското войнство пред обърканото и разединено общество, което често пъти е търсило и все още търси в лицето на българския офицер опора срещу вътрешна ерозия и срещу външна агресия.

Какъв пример даде ген. Радев на младия български лейтенант, капитан или наскоро произведения бригаден генерал?

Накрая по ред, но не и по значение, няколко думи за морала. Азбучна истина е, че когато някой изявява желание да заеме поста на държавен глава, тоест, да стане политически и морален лидер на нацията, би следвало да притежава безукорна честност и морална чистота. Като офицери и граждани не проявяваме интерес към интимните тайни и към бельото на политика и гражданина Румен Радев. Но г-н Радев лъже обществото за важни страни от личния си живот. Което не е без значение. Защото излъжеш ли в малкото, все някога ще излъжеш и в голямото.

Близо две години ген.-майор Р. Радев поддържа интимни отношения със служителка в пряко подчиненото му звено за връзки с обществеността (ПиАр). След което въпросната дама става негова законна съпруга. Конфликтът на интереси обаче остава. Две години ген. Радев служи и живее в нарушение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), на принципи и стандарти на НАТО. В Закона изрично е записано, че лица, които са в семейни, интимни или роднински отношения, нямат право да заемат дължности на съподчинение в командвания, щабове и формирования на Въоръжените сили на българската държава.

Едва когато е заснет от папараци и запитан от жълти медии какво е семейното му положение, г-н Радев започва да обяснява с кого се бил женил, с кого се бил развел и колко държал на бившата си съпруга.

И последно: предизборните маневри на т. нар. левица и на политическия новобранец г-н Радев

напомнят за „хуманизма” на канибали и пирании.

Те не се посвениха да тропосат начело на „инициативния комитет”, който тепърва ще издига кандидатурата на Румен Радев за президент, болния и в напреднала възраст проф. Стефан Данаилов, любим актьор на няколко поколения български зрители. За да изцедят още няколко процента от обичта към популярния екранен образ, кукловодите на червената президентска кампания издърпаха в президиума човек с влошено здраве и в депресия след загубата на скъпи хора, вместо да го оставят да предава магията на творчеството си и да вае утрешните дарования на българската сцена.

С такива ли морални стожери ще постигаме идеалите и въжделенията на модерна, цивилизована, все по-мъдра и по-хуманна Европа?

ЮВИГИ КАНЕ БОЙКО БОРИСОВ НАКЪДЕ НИ ВОДИШ

Народе ??? Не се срами да се самоопределиш българофил с № 17 !

- Народе ??? Нима мислите, че ако не гласувате с № 17 за България , утре тези срещу които се борим от 27 години, не са ви подготвили изселване от България ? Гласувайте с № 17 за да я има България - за Вашите родители , за Вас , за децата Ви , за внуците Ви !
- Народе ??? Нима си мислите, че ако не гласувате с № 17, ще може да спрете ордите искащи разруха за земята ни , да ограничите сектите и ислямския фундаментализъм ,и да изгоните ченгетата от Българската православна църква? Гласувайте с № 17, за да не станете духовни и физически поданици на империите на злото !
- Народе ???Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има млади хора и семейства , които няма да излетят през Терминал 2, както и конкурентно способни българи в спорта , икономиката , правораздаването, здравеопазването ? Гласувайте с № 17 за успешните българи у нас и по света.
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17, ще има образование , култура и изкуство , което да не е подчинено на историческия и диалектическия материализъм , на марксистко - ленинската идеология и демократическия централизъм ? Гласувайте с № 17 за културно - образователната система в България , изградена по европейски и световни стандарти !
- Народе ??? Нима си мислите , че ако не гласувате с № 17 ще продължат започнатите , реформи в съд , прокуратура , силови ведомства, държавни и общински администрации ? Гласувайте с № 17 за да започне подготовката за лустрация , продължаването борбата с корупцията , отпадането на давност за комунистическите престъпления и подготовка за приемане на нова Конституция !

Вече е готов да направи всичко.Жалък си Бокич,мача свърши.

Това е управлението на БСП:
Малкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.

Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.

Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.

Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и

Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.

Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура

Спрете се, комунисти! Това е вашият отчаян ход да пишете във Форума на флагман! Там сте силни, защо не дойдохте да видите какво силно представяне имаха ГЕРБ тази вечер! А да – защото и един кмет нямате в бургаските общини, защото сте отчаяни и единствено злобата, излята пред компютъра ви остана.
Правителството на Орешарски го видяхме през 2014 година, прибра парите на националните компании. Това навремето го правеше Луканов.
Това правят БСП - декапитализират дружествата и вкарват ги в несъстоятелност – да харчат парите им и да ги докарат до фалит.

В шах-мата се казва цунг-цванг.

Нe дpyг, a oлигapxът oт Лoвeч Гpишa Гaнчeв щe финaнcиpa нoвoтo нaчинaниe нa шoyмeнa и личнo тoй гo e пoдтиĸнaл дa ce цaни зa бъдeщ политик. Heщo пoвeчe – Гpишa Гaнчeв и зaбeлeжeтe… нeгoвият opтaĸ Цвeтaн Bacилeв, cмятaт дa пoмoгнaт нa Cлaви Tpифoнoв дa ocнoвe пapтия. Bъпpocнaтa щe бъдe изцялo пoдĸpeпeнa и финaнcиpaнa oт тяx и paзбиpa ce, тe щe дъpпaт ĸoнцитe зa вcичĸo, cлyчвaщo ce в нeя, пpoдължaвa c шoĸиpaщитe cи paзĸpития пoлитиĸът.

„Πpoeĸтът зa пapтиятa нa Cлaви Tpифoнoв щe ce финaнcиpa oт милиoнитe, ĸoитo Цвeтaн Bacилeв изтoчи oт злoщacтнaтa бaнĸa KTБ. Bcичĸo щe тpъгнe oт пpexвaлeния ĸoнцepт, ĸoйтo cлyжи пpocтo зa зapибявĸa и нaбиpaнe нa eдин нaиcтинa cepиoзeн eлeĸтopaт зa избopитe.


Oлигapxът ocнoвaвa и пapтия нa Cлaви Tpифoнoв
Teзи нeoчaĸвaни и пoтpecaвaщи paзĸpития oщe пoвeчe paзбyниxa дyxoвeтe, ĸoитo и бeз тoвa ce „взpивиxa“ oт нoвинaтa, чe изoбщo Cлaви Tpифoнoв възнaмepявa дa ce вĸлючи в пoлитиĸaтa и дa диĸтyвa бъдeщeтo нa cтpaнaтa ни.

13

Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.

Директно, брутално и без никакви заобиколки.

Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.

Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.

С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.

Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?

За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.

На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.

Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.

Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.

Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!

Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.

Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?

Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.

Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!

И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!

Всички са едно цяло и ви правят на маймуни, щото сте тъпи. И кви ги говори тоя,че едва ли не олигархията не е в парламента или властта!?!? аре стига тъпизми... още дълги години ще сме най-тъпи и бедни!!!

Елементарен лъжец.......

Не им копирай статии на тия. Те 2 реда няма да прочетът. Зомбирани са още при зачеването

Абе Бойко Борисов,че те куфарите пак вървят,ох че си ми един сладуууурррр.

Уважаеми! Вчера бях в Бургас! Видях всички реформи, бързи линии, вело-пешеходни алейки,кръговото на трапезна майонеЗа щот много се мачкате там и пасарелките видях,никой не минава по тях,но имате автомивки ,най-добрите и докато се съветвах с Лиляно Моме оставих Toyotkata за освежаване,апнааме риба с копчета и им рекнах ,язе сам до тук спасявайте се иде Генерала

Бухам ти го в човката...............ща иба и психоаналитика.......пелтека исках да кажа!

Това, че си прост, не е заболяване, а бреме, което предаваш на поколенията. Май беше цитирал,, който е роден да пълзи, не може да лети,, Това комунистическо потискане е с цел Ти да си останеш на дъното, където си и в момента. Съвременното общество твърди точно обратното, който иска, има сили ще полети. За съжаление българския манталитет е с години назад. Успех мой бедни ми приятелю. Живей си все така В Заблуда и се чувствай важен тук във порно форума на флагман

Последната му жертва е от вчера, мъжът е на около 45-50 години, прилично облечен, дебне около автобусните спирки


Опасен престъпник напада и ограбва жени в Бургас.
"Вече има цяла серия с един и същи почерк. От МВР не смеят да подадат снимка и данни за него, защото все още не са убедени, че са идентифицирали човека. Градът е пълен с цивилни полицаи, които бдят зорко, но явно си имат работа с професионалист", съобщи източник на Флагман.
Има заподозрян, който се наблюдава. Той е изпечен рецидивист, с дебело криминално досие. Наскоро е излязъл от затвора. Описанието на нападателя е за мъж на около 45-50 години, прилично облечен, с нормални движения, на външен вид даже изглежда приятно.
Последната му жертва е от снощи, 30-годишна бургазлийка. Около 20,20 ч. тя си е тръгнала от мол „Галерия”, вървяла е по тротоара на новия надлез към бул. „Струга” - в посока „Елкабел”. На около 150 метра преди кръговото на „Трапезица” е застигната в гръб от непознат мъж, който я нападнал, съборил я на земята, удрял я, задигнал чантата й със сумата от 400 лв.

Работата по случая е поверена на служители на Второ РУП-Бургас. Идентични случаи има и на територията на Пето РУП.

Много си наивен.....и прост моето момче.....или момиче.......такива рибки като теб ги хапвам за закуска.............Н Е ЗАБРАВЯЙ........В МРЕЖАТА няма ограничения .............затова се казва ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ.......а какви ник-name използвам..............не е на магарето работа........и всичко е една огромна илюзия.............много има да се учиш.......желая ти успехи в МРЕЖАТА...............Добре дошъл в 21 век.

Искам да чакам 20г за руска кола, искам да ми подарят панелка и да ме назначат на работа в някой завод, аз да се правя, че работя, а те да се правят, че ми плащат. Искам банани само по дядо Мразово време да пускат, само в един магазин. Искам да се издигам, не защото съм кадърен, ами защото хубаво свиря на шефа и топя колегите. Искам само една телевизия, една банка, една бира т.н . Тъпанари ще си умрете глупави и ограничени. Поогледайте се малко, помислите, вижте, интересувайте се как е навсякъде. Вече няма чужбина, има цивилизация и 3ти свят. Вие къде искате да сте в глобалното Село?

С войводите ?!? Много извъртяха ддд-тоооо ? И те бегат от Герберите ! Мишките бягат като потъва кораба ! Само капитана брани и си признава грешката в курса :)))₽

То стана малко като:

Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

Кандидата на ГЕРБ е бисер между мъниста , а Радка пиратка е фашист със униформа, военна диктатура - путковник от запаса, мирно ,равнис, строй се и преброй се ! Излезе Радка малката пиратка да си подруса униформата пред хората , само да те гепна Радке дънките ще ти цепна...

Ей HTCхема, идиот хвърли нящо на прасето, че коледа иде. Нидей ля мозък. Как е в село Винарско, Общ. Камено. Дойде ли 21 век. Ай Честито. Комунизма НЯМА да възкръсне. Понел товарищ

Точно и ясно :)
Браво и на Флагман за заглавието - много точен акцент

Аз другари в неделя пак ще гласувам за Митьо Пищова!??!А?Ко?...

Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.

Директно, брутално и без никакви заобиколки.

Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.

Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.

С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.

Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?

За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.

На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.

Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.

Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.

Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!

Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.

Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?

Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.

Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!

И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!

Армия от анонимни виртуални профили е мобилизирана да атакува с коментари и “мнения” интернет пространството в полза на БСП, писа вчера сайтът "Бивол".

Активното мероприятие било организирано от отдела за медийна комуникация на БСП. От пръв поглед прави впечатление, че става въпрос за типични интернет “тролове” – профили зад които не стои реална личност, а са създадени с цел да имитират обществена подкрепа и да прокарват поръчкови директиви, посочва изданието.


Пред bTV oт „Бивол” обясниха, че става дума за над 10 000 профила. Кампанията била много добре организирана - специална агенция се занимава с тези неща и води точен отчет. Ставало дума за целева атака на над 50 медии, сред които и bTV.

Троловете се активизирали по актуални теми – проекта АБВ, имунитета на Волен Сидеров, отношенията на БСП с ДПС и т.н. Подобни акции организирали и други партии, но тази поразявала със своята мащабност. Според Антон Кутев от БСП обаче троловете пишели по убеждение.

Той заключи: "Властта не е никакво удоволствие, не носи никакво удовлетворение. Дори на Слави Трифонов колите са в пъти по-хубави от колите на НСО." "Снощи до късно се карах на доста от кметовете, на дейците от ГЕРБ - на две места, които плашат "Като не е ГЕРБ, колко лошо ще стане." Не е нужно да се плашат хората", настоя министър-председателят....................Много сте интересни такива индивиди,като Бойко.....Станишев....Доган Р.Овч. и т.н.....може и да пропусна още много...........ами като не Ви отърва подайте си оставката не само да се оплаквате като деца...........и чуйте.......нито света ще свърши без вас или мен...........ВЪПРОСА е принципен.....просто бъдете мъже и си ходете където си искате................на хората им омръзнахте........като сте много изморени от политиката.............СТАНЕТЕ ШОФЬОРИ.........БОЯДЖИИ.............СТРОИТЕЛИ и т.н.,ама надали защото Вие цял живот сигурно и 1 пирон не сте забили собственоръчно ................НО един слънчев ден.........не някой друг а МЛАДЕЖТА ЩЕ ВИ ИЗРИНЕ.....от лицето на политиката,че може и по-зле да стане........тъй,че е време да си ходите и да дадете ПЪТ на по-кадърните от вас !

Кандидатът за президент Румен Радев е извършил грубо нарушение като командващ на Военно-въздушните сили, назначавайки любовницата си Десислава Генчева за пиарка, разкрива пред ПИК читател, изпратил документи по скандалния случай на редакционната ни поща. Бившият летец, който напусна армията, за да скочи в политиката, скри скандално истината около делата му с фаталната дама, по времето когато са били шеф и подчинен.

В армията, а дори и в държавните институции, подобни лични отношения са напълно недопустими и са грубо уставно нарушение, тъй като са конфликт на интереси. Радев сам разкри, че отдавна има връзка с Десислава и така призна, че е изневерил не само на съпругата си Гинка и семейството, но и на армията, тъй като е погазил грубо устава като военен и главнокомандващ.

Подкрепеният от инициативен комитет на БСП генерал се опита да замаже очите на избирателите си с обяснението, че Генчева е била назначена от предишното ръководство. Документите, които се получиха на редакционната ни поща обаче разкриват друго.

47-годишната Десислава постъпва във ВВС през октомври 2011 г. като старши експерт в сектор „Финанси” като цивилен гражданин. Тя има ценз за длъжността, защото е с висше икономическо образование.

Рязък обрат в кариерата й обаче настъпва през 2014 г. месеци, след като Румен Радев поема ВВС и от зам.-командир става командир на мястото на издигнатия като началник на отбраната Константин Попов. Изненадващо икономическата експертка Деси, която по това време вече е близка на сърцето на Радев, е уредена на втора длъжност именно от него, от интимния си приятел, който по-късно става неин съпруг.

Шефът прави любовницата си пиарка на ВВС, назначавайки я на втори щат с допълнително възнаграждение, става ясно още от документите. Допълнителното споразумение към трудовия й договор е от ноември 2014 г. и е подписано лично от генерала.

С него в разрез с всякаква логика и правила Генчева заема пост, който по устав е за военнослужещ и преди това е бил заеман от офицер – „съгласно длъжностната характеристика за длъжността на военнослужещ „Старши експерт” в канцеларията на командира на ВВС“. Така Генчева е приютена в кабинета на любовника си Румен Радев, без да е военнослужеща. Не по-малко скандален е фактът, че тя няма и ценз за въпросния щат „Връзки с обществеността”, който е твърде далеч от образованието, което има.

Господин Борисов,истината е,че тази шайка крадци с вас ,ходеща ,минаха границата и хората им писна ,заплати по 400-500 лева и говорите за стабилност,това е цинизъм ,а вие нагъл или пр...? Нахранете се с тези пари Вие!

На мазния барман бойчев, кого плаши ? Суверена ли дет му носи риби кинти и кво ли не на крака? Bad choice !!!! Аз лично колата си няма да дам той да я измие това магаре

Големи бързаци сте!
С наслада да слушаш, как си признава измислени грешки.
А за БТВ - без коментар. След като 2 дена при цветето Ризова се примъкнаха най върлите министри, да казват каква глупуст е оставката на Цар слънце, днес самия Той тушира българския народ с откровеност и пряма глупост! БТВ не е телевизия на герб, не не е. Да не се обърка някой, след предизборния дебат на Радев и Цачева! :)