Вижте вълнуващата история на бургаския индустриалец Аврам Чальовски - един голям българин*

Началника на пожарната в бургаска област Василев е на хранилка в "Пожарна сигурност". Постоянно ги пробутва навсякъде!!!Аман от корупция!

Какъв бургаски индустриалец е Чальовски,бе Флегми?Нито е раждан в Бургас,нито е живял тука.Квартал Захарна фабрика е кръстен така заради софийската му фабрика,а една от наследничките му е оная дропла Джуджи

Основоположникът на родната шоколадена индустрия Велизар Пеев е роден на 21 май 1859 г. в Чирпан. Отначало учи в Пловдив, а по-късно - във Военното училище в София. В най-елитното за времето си заведение той се научава на дисциплина, да степенува целите си и ръководи подчинените. От науките особено го привлича химията. С нея той свързва по-късно бъдещето си. През 1884 г. е изпратен в Русия - в известния Тулски оръжеен завод. Войните не го отминават - участва в Сръбско-българската и Балканската. Велизар Пеев напуска войската през 1897 г. Първият му опит да се включи в стопанския живот на България е като предприемач по строежа на пътища и мостове - тук му помагат познанията по фортификация, но усеща, че призванието му е другаде, и се отказва.

Пеев прави след ващата стъпка в живота си този път в правилна насока. Интуицията му подсказва, че производството на захарни изделия и на шоколад има голямо бъдеще. До този момент обичайните сладкарски изделия за българина са бозата, салепът, баклавата и шекерът. Те обаче се правят примитивно, в домашни условия. Едва през 1897-1898 г. в София по пътя за Банкя заработва първата захарна фабрика за преработка на цвекло, създадена по инициатива на брюкселския барон Вандерстрат Солове. Велизар Пеев избира друг път - създаването на индустрия, насочена към купувачите. Липсват му обаче както подготовката, така и знанията в тази област. Така през 1900 г. той заминава във Франция и започва работа във фабриката на Сави Жеан-Жеан. Там работи една година. След завръщането му в България започва ходенето по мъките - производството е непознато, трудно е да получи кредити от банките, хората не познават и не са свикнали с какаото и шоколада. Наистина има известен внос, но консумацията им се смята за прекален лукс. Пречките постепенно се преодоляват и в София започва строежът на малка работилница за захарни изделия. Тя е оборудвана с австрийски машини, доведен е от Франция майстор, който обучава десетината наети работници. Вносните шоколади са с високо качество, с изящна опаковка и поставят високи изисквания към родното производство. Пеев обаче бързо израства като професионалист - зачестяват пътуванията му в Европа, където изучава новите технологии, оборудване и рецепти. Довежда и майстори-специалисти. Пеев работи наравно с останалите. През 1922 г. Велизар Пеев закупува в Своге място със стара сграда за захарни изделия, която преоборудва. Построява и водна електроцентрала, осигуряваща електричество както за предприятието, така и за целия район около гарата. През 1924 г. фирмата на Велизар Пеев се преобразува в акционерно дружеството, в което влизат синовете и дъщерите му. Започва да разширява и дейността в София - сградата на тогавашната улица "Ломско шосе" № 14 е четириетажна, производството се модернизира и разнообразява. На пазара вече се налагат с високото си качество и българските захарни и шоколадови изделия. Следващата стъпка е рекламата - нашумелият по онова време певец Алберто Пинкас - един от бащите на родната естрада, запява: Целувка ще получиш ти от мене за един само шоколад. Аз те обичам, мили, без съмнен'е, но обичам също шоколад. Добре подготвената кампания е свързана и с откриването на представителни магазини в София на площада срещу двореца, на ул. "Екзарх Йосиф" срещу страничния вход на Централните хали откъм трамвайната линия. Следва решаващ ход - през 30-те години се пускат малки шоколадчета със серия от картинки, представящи националните флагове. Наградата за събралия цялата серия е килограм шоколад, но това не е лесно: най-рядката - флагът на Канада, е в малък тираж. Децата като луди купуват шоколадчетата, разменят картинките и неусетно научават знамената. По това време се засилва и конкуренцията - фабрики за шоколад и захарни изделия откриват Аврам Чальовски и синовете му Манол и Евстати, Стефан и Антон Ст. Балъкчиеви, Георги и Наум Гиондови, Арон Р. Бераха и братята му Емил и Нисим, но "Пеев" си е Пеев! Предприятието преуспява - бащата е помислил за всичко и е дал необходимото образование на децата си. В ръководството постепенно навлиза второто поколение Пееви. Главен директор става единият син - Велизар Велизаров Пеев. Той е инженер и отговаря за обновяването на технологиите, занимава се и с търговската дейност. Другият син - юристът Боян В. Пеев, поема административната част, а бащата Велизар Пеев е председател на акционерното дружество. Велизар Велизаров по семейна традиция учи в Пловдив - във френския колеж, а по-късно завършва машинно инженерство. Той проектира, построява и ръководи фабриките със спомагателно производство. Негова е идеята за производство на карбамид - там се оползотворява електрическата енергия, която е в излишък нощно време. Следват съпътстващите фабрики - за нишесте и гликоза, за ацетон, масла и катран. Стремежът е всички остатъци от основното производство да се използват до край. Предприятието укрепва - към 1929 г. работниците са около 250 а производството - на стойност около 40 млн. лв. Увеличава се и износът на шоколадови изделия. Естествено идват и наградите от международните панаири в Берн, Париж, Виена... На празненството за 25-годишнината на предприятието "Индустрия за шоколад и захарни изделия В. Пеев" АД основателят й - 67-годишният Велизар Пеев, не присъства, защото е болен. Не прозвучават думите, които обича да повтаря непрекъснато на децата си: "Борех се с много трудности, а особено с вкуса на консуматора и превратното разбиране, че шоколадът не е храна, Графика на трите трасета по които алпийците ще карат в Кицбюел, а лукс. Най-после дойдоха и желаните резултати." През 1938 г. Велизар Пеев почива и ръководството преминава в ръцете на вече доказалия се Велизар Велизаров Пеев. По-късно той е избран и за председател на Съюза на индустриалците, председател на Института за стопанска рационализация, подпредседател на Върховната стопанска камара (1947 г.) Той е роден през 1921 г. Завършва машинно инженерство в Дрезден - градът е известен с производството на машини за шоколадови и захарни изделия. Веднага след завръщането си започва работа като технически ръководител, но идва национализацията и е принуден да работи като шофьор и строител. Властта го преследва като бивш фабрикант. А предприятието на Пееви започва да произвежда марципан.
Димитър Ведър

През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.[2] Бургаската компания „Победа АД“ стартира през 1929 година като частно предприятие, след като Аврам Чальовски основава своята „Индустриална къща за производство на захарни изделия...” в Бургас.

Ами на мен е разказвал един доста възрастен човек, как дъщерята на господин Чальовски е ходила на училище на кон, воден от лакей....та за скромен живот... не знам.... Факт е обаче, че дори да са живели в лукс, това е било благодарение на пари спечелени с труд и предприемачество. Думи, които 70% от съвременните "бизнесмени" не познават.

Поклон. Голям българин с голямо сърце. За съжаление в съвременната ни историята са все по-малко.