Кметът Иван Алексиев откри тържествено най-новото бижу на Поморие (СНИМКИ)
Ключови думи:
иван алексиев, бившата митница, поморие, градска галерия, флагман, откриване, ден на народните будители
„Дечко Стоев” – това е името на най-новата придобивка в град Поморие – градската художествена галерия. Модерният двуетажен културен дом днес официално отвори врати, за да посрещне първите ценители на високото изкуство.Церемонията по откриването започна с празничен водосвет и приветствено слово от кмета Иван Алексиев. „Решихме откриването на галерията да бъде точно днес, в Деня на народните будители, защото за нас това не е рязане на поредната лента. С откриването на градската художествена галерия в този ден, ние целим да запазим духа и паметта българска, да я предадем на нашите деца и на нашите поколения“, каза кметът на община Поморие.
Той благодари на всички, които са допринесли за успешната реализация на проекта и припомни, че сградата е на повече от сто години, винаги е изпълнявала обществени функции и е носила удовлетворение на много хора. „Мисля, че успяхме да запазим тази традиция и поставихме още една скъпоценна перла в короната на Поморие”, допълни Иван Алексиев.
В рамките на събитието всички присъстващи имаха уникалната възможност да се докоснат до оригинални творби, създадени преди повече от 100 години от класиците в българското изобразително изкуство - Майстора, Мърквичка, Дечко Узунов и други.
Представителната изложба „Българско изкуство” ще остане в новата градска галерия до 10 декември 2016 година.
За доброто празнично настроение се погрижиха вокален ансамбъл „Фортисимо” с ръководител Милена Добрева, Градският духов оркестър с диригент Ангел Панцирков и възпитаници от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”.
Сред официалните гости на събитието бе арх. Явор Стоев - един от наследниците на художника и почетен гражданин на Поморие Дечко Стоев. Събитието уважиха още народните представители Димитър Бойчев и Румен Желев, Виолета Илиева – началник на РУ Образование – Бургас, представители на Министерството на културата, на фирмите изпълнители, общински съветници и художници.
20
Коментара по темата
20.
Общинар
06.11.2016 10:58:52
Грозната черна секретарка вече не я показваш, кмете. Не може да го лапа до гърлото, нали?
19.
помориец
03.11.2016 18:13:40
Те са застанали в такава поза защото искат да покажат че са нещо повече от другите демек простолюдието и в този моминт изглеждат смешни в очите на съгражданите си защото всички знаем кой какво представлява. Защо не показаха сградата от към морето защотото е грозно и пошло пред една галерия да се свири чалга и сервира риба и кебапчета. Това е хубава работа само че Българска и то представлявана от зам. кмета и председателя на общ.съвет на Поморие на които е заведението пред галерията -грозна картина. Съжалявам за хубавата галерея скрита от бира скара.
18.
До 16 и 17
02.11.2016 15:17:24
Градът наистина много се промени през последните няколко години. Обезлюдя, много млади и стари напуснаха пределите му, мафията окупира местната власт, вече животът не е спокоен и не е онова китно и уютно черноморско градче, каквото беше преди години. Прав си че много неща се направиха, за да бъде постигнат този резултат и кметът има водещата роля Вдигнаха местните данъци и такси, вдигнаха си заплатите, не работят, поръчват побои над журналисти, изтеглиха общински кредити, мислят само от къде какво могат да откраднат и заплашват населението със саморазправа. С всяка изминала година Поморие си посещава от все по-малко и по-бедни туристи, няма живот нито зиме, нито лете. Кметът е дискриминатор и враг на свободното слово, а прокуратурата образува досъдебно производство за безстопанственост в Общината и ги разследва. Наистина доста неща са направени за развиването и увеличаването на мафията и корупцията в Поморие.
17.
Георги Д.
02.11.2016 11:28:39
Не съм от Поморие но идвам често там и смея да твърдя, че градът се е променил доста за последните няколко години. Спомням си как изглеждаше преди, виждам го и сега и мога да кажа, че доста неща са направени.
16.
Калина
02.11.2016 11:23:32
Радваме се, че кмета Алексиев продължава да работи активно в посока развитие на Поморие. Откриването на Галерията е още една стъпка допринасяща за културното развитие на града. Убедена съм, че това няма да бъде последното нещо, което ще бъде направено и за това не съжалявам, че го подкрепих на последните избори.
15.
Анхиало
02.11.2016 11:16:32
Анхиало (на гръцки: Αγχίαλος) е античното селище, намиращо се до днешния град Поморие. В древността градът се е намирал между гръцките колонии Аполония Понтика и Месамбрия.
Според една от версиите за възникването му, Анхиало е създаден в края на V век пр. н. е. като емпория на Аполония.
Другата версия е базирана върху текста на Плиний Стари, който ни осведомява за града Меса, съществувал на същото място преди идването на гръцки колонисти. И двете версии са дискусионни.
През 80-те години на миналия век, на 2 км южно от съвременния град са открити останки от антично селище. В него са намерени много керамични фрагменти, датирани от различни фази на желязната епоха и елинистическия период.
Сведения за ранната история на града черпим от Страбон, който ни информира и за войната между Аполония и Месамбрия през началото на II век пр.н. е., при която основен момент в конфликта е било владеенето на Анхиало.
През II – I век пр.н.е. обособилият се независим град Анхиало се развива като първостепенен икономически център. Според един надпис от II век пр.н.е., открит в Поморие, там е имало храм на египетските богове Озирис и Изида. Подобен е имало в Месамбрия, но няма сведения за такъв култ в Аполония. Строежът на такъв храм в Анхиало е необясним, ако приемем, че градът е бил основан и контролиран от Аполония.
Резултатите от археологическите разкопки край Поморие през 1960-те и 1980-те години, както и информацията от многобройни исторически текстове ни дават основание да приемем, че между 1 век пр. Хр. и 4 век град Анхиало е бил по-голям от Аполония и Месамбрия, взети заедно.
През 79 година една кохорта от римската армия, предвождана от М. Лукул, остава на зимен лагер край града, от което следва, че той е бил достатъчно богат по това време. В едно писмо римският поет Овидий, се възхищава на крепостните стени на града и на неговото пристанище. По това време Анхиало е бил столица на тракийския аристократ Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в Източната част на Балканския полуостров. Поради тази причина можем да бъдем сигурни, че през късния Елинизъм Анхиало е бил тракийски град. В околностите на Поморие са намерени и много богати погребения, датирани I – III век. От надгробни надписи и археологически находки знаем няколко имена на големи земевладелци, като Авлудзен и на богата жена – Лесескепра, най-вероятно жрица. В непосредствена близост до града са намерени съкровище от сребърни египетски тетрадрахми от Птолемей IX, други монети от последните години на I в. пр.н.е., стъклени съдове и импортни предмети, както и голям брой монети, архитектурни детайли, предмети и ювелирни изделия от римската епоха.
През 270 г. Анхиало е разрушен от готите, а с реформите на император Диоклециан в края на 3 век е включен в провинция Хемимонт. Към края на 3 век, на три километра от Анхиало е била построена тракийска куполна гробница. В околностите на града са документирани повече от 100 тракийски могили. Находките от тях се отнасят към 1 – 3 век и свидетелстват за запазването на компактна група от старата тракийска аристокрация. Друго доказателства за тракийският характер на града ни дава Прокопий Кесарийски, който през 4 век пише в трактата си „За строежите“ за Анхиало като населяван от траки, с тракийски навици и обичаи.[1] При голямото нашествие на авари и славяни през 584 година начело с кан Баян Анхиало е завладян и оплячкосан, а крепостните му стени са разрушени. През 590 година градът е възстановен от император Маврикий.
Според една от версиите за възникването му, Анхиало е създаден в края на V век пр. н. е. като емпория на Аполония.
Другата версия е базирана върху текста на Плиний Стари, който ни осведомява за града Меса, съществувал на същото място преди идването на гръцки колонисти. И двете версии са дискусионни.
През 80-те години на миналия век, на 2 км южно от съвременния град са открити останки от антично селище. В него са намерени много керамични фрагменти, датирани от различни фази на желязната епоха и елинистическия период.
Сведения за ранната история на града черпим от Страбон, който ни информира и за войната между Аполония и Месамбрия през началото на II век пр.н. е., при която основен момент в конфликта е било владеенето на Анхиало.
През II – I век пр.н.е. обособилият се независим град Анхиало се развива като първостепенен икономически център. Според един надпис от II век пр.н.е., открит в Поморие, там е имало храм на египетските богове Озирис и Изида. Подобен е имало в Месамбрия, но няма сведения за такъв култ в Аполония. Строежът на такъв храм в Анхиало е необясним, ако приемем, че градът е бил основан и контролиран от Аполония.
Резултатите от археологическите разкопки край Поморие през 1960-те и 1980-те години, както и информацията от многобройни исторически текстове ни дават основание да приемем, че между 1 век пр. Хр. и 4 век град Анхиало е бил по-голям от Аполония и Месамбрия, взети заедно.
През 79 година една кохорта от римската армия, предвождана от М. Лукул, остава на зимен лагер край града, от което следва, че той е бил достатъчно богат по това време. В едно писмо римският поет Овидий, се възхищава на крепостните стени на града и на неговото пристанище. По това време Анхиало е бил столица на тракийския аристократ Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в Източната част на Балканския полуостров. Поради тази причина можем да бъдем сигурни, че през късния Елинизъм Анхиало е бил тракийски град. В околностите на Поморие са намерени и много богати погребения, датирани I – III век. От надгробни надписи и археологически находки знаем няколко имена на големи земевладелци, като Авлудзен и на богата жена – Лесескепра, най-вероятно жрица. В непосредствена близост до града са намерени съкровище от сребърни египетски тетрадрахми от Птолемей IX, други монети от последните години на I в. пр.н.е., стъклени съдове и импортни предмети, както и голям брой монети, архитектурни детайли, предмети и ювелирни изделия от римската епоха.
През 270 г. Анхиало е разрушен от готите, а с реформите на император Диоклециан в края на 3 век е включен в провинция Хемимонт. Към края на 3 век, на три километра от Анхиало е била построена тракийска куполна гробница. В околностите на града са документирани повече от 100 тракийски могили. Находките от тях се отнасят към 1 – 3 век и свидетелстват за запазването на компактна група от старата тракийска аристокрация. Друго доказателства за тракийският характер на града ни дава Прокопий Кесарийски, който през 4 век пише в трактата си „За строежите“ за Анхиало като населяван от траки, с тракийски навици и обичаи.[1] При голямото нашествие на авари и славяни през 584 година начело с кан Баян Анхиало е завладян и оплячкосан, а крепостните му стени са разрушени. През 590 година градът е възстановен от император Маврикий.
14.
И още
02.11.2016 11:11:22
Забележителности
Поморийското езеро – защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760,8 ха
Посетителски център Поморийско езеро – интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
Блатно кокиче – защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
„Стари поморийски къщи“ – архитектурен резерват
Кални бани – лечение с кал от Поморийското езеро
Църква „Преображение Господне“, XVIII век
Църква „Св. Рождество Богородично“, XIX век
Римски мавзолей – куполна гробница-хероон
Къщата на Пейо Яворов
Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)
Театри[редактиране | редактиране на кода]
В Поморие действат два театрални състава: детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и читалищен театър „Просвета“ със 110-годишна история.
Детска театрална студия „Светулка“[7] при читалище „Светлина“, град Поморие, е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър – Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , „Маугли“ (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 г. посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит първият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“. През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя „Огнивото“ по Х. К. Андерсен, и детска, която представя спектакъла „Меко Казано“ по В. Петров; проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“ с международно участие.
Театрален състав при читалище „Просвета“. От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралният състав при читалище „Просвета“ е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си „Зимните навици на зайците“, „Женско царство“, „Службогонци“, „Когато котката я няма“, „Муа у тупан“, „Бог“, „Ние врабчетата“, „Рейс“, „Ало, ало, Анхиало! (2008 г. реж. Георги Къркеланов), “Убийство на улица „Солна“ (2009 г. реж. Г. Къркеланов)
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Музей на солта – единствен музей на солта в България. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и община Поморие. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Общински исторически музей с интересни експонати от 2500-годишната история на града.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
август – Яворови дни; Дни на виното.
6 май – Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“.
юни – Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Град Поморие разполага с футболен клуб на име „Поморие“, който се състезава в „А“ областна футболна група. Тук е и най-модерният стадион в поморийска община, намиращ се в близост до „Гранд Хотел Поморие“ . Клубни върхове на ОФК „Поморие“ (Поморие) е второ място в Източна “Б" професионална футболна група и спечелена промоция за А професионална футболна група след спечелени два баража през юни 2011 г.
Освен това ОФК „Поморие“ е финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното ѝ наименование е Купа на България – 2009/10 г., а името на отбора е „Черноморец-Поморие“.
Поморийското езеро – защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760,8 ха
Посетителски център Поморийско езеро – интерактивна експозиция за природното богатство на солената лагуна
Блатно кокиче – защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
Корията – природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
„Стари поморийски къщи“ – архитектурен резерват
Кални бани – лечение с кал от Поморийското езеро
Църква „Преображение Господне“, XVIII век
Църква „Св. Рождество Богородично“, XIX век
Римски мавзолей – куполна гробница-хероон
Къщата на Пейо Яворов
Яворовите скали (едно от любимите места на Яворов, на което е творял)
Театри[редактиране | редактиране на кода]
В Поморие действат два театрални състава: детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и читалищен театър „Просвета“ със 110-годишна история.
Детска театрална студия „Светулка“[7] при читалище „Светлина“, град Поморие, е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър – Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , „Маугли“ (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 г. посещава и Гърция. На 26 септември 2008 г. в театралния салон на читалище „Светлина“ тържествено е открит първият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“. През 2009 г. съставът прераства в две театрални трупи – юношеска, с която се представя „Огнивото“ по Х. К. Андерсен, и детска, която представя спектакъла „Меко Казано“ по В. Петров; проведе се и вторият детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“ с международно участие.
Театрален състав при читалище „Просвета“. От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че театралният състав при читалище „Просвета“ е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си „Зимните навици на зайците“, „Женско царство“, „Службогонци“, „Когато котката я няма“, „Муа у тупан“, „Бог“, „Ние врабчетата“, „Рейс“, „Ало, ало, Анхиало! (2008 г. реж. Георги Къркеланов), “Убийство на улица „Солна“ (2009 г. реж. Г. Къркеланов)
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Музей на солта – единствен музей на солта в България. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и община Поморие. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Общински исторически музей с интересни експонати от 2500-годишната история на града.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
август – Яворови дни; Дни на виното.
6 май – Ден на града. Фестивал на маските (бал с маски). Детско-юношески куклено-театрален фестивал „Сцена край морето“.
юни – Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Град Поморие разполага с футболен клуб на име „Поморие“, който се състезава в „А“ областна футболна група. Тук е и най-модерният стадион в поморийска община, намиращ се в близост до „Гранд Хотел Поморие“ . Клубни върхове на ОФК „Поморие“ (Поморие) е второ място в Източна “Б" професионална футболна група и спечелена промоция за А професионална футболна група след спечелени два баража през юни 2011 г.
Освен това ОФК „Поморие“ е финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното ѝ наименование е Купа на България – 2009/10 г., а името на отбора е „Черноморец-Поморие“.
13.
Помориец
02.11.2016 11:05:04
Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 km навътре в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север – от Поморийското езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с Поморийското поле, което е част от Бургаската низина. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на 10 km на юг е днешният град Бургас, на 18 km на север е Несебър.
Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]
Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.
Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.
При Крум през 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след процеса на покръстване на България, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век анхиалският епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е прабългарското име на Поморие – Тутхон[2].[неблагонадежден източник]
Поморие (Анхиало) е бил опожаряван и разрушаван от готи, авари, пожари и природни бедствия – затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.
С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушено и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Османският вариант на името на града е „Ахиолу“.
Роденият в Анхиало константинополски (вселенски) патриарх през 1536 г. Йеремия II дава автокефалност на руската църква, тя получава патриаршешки статус. Йеремия II остава константинополски патриарх до смъртта си през 1595 г.
При създаването на Българската екзархия през 1870 година Поморие не е включено в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.[3]
След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 г.
На 30 юли 1906 г. гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
При избухването на Балканската война в 1912 г. петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина – Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.
Поморийският манастир „Св.Георги“ е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.
Манастирът „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но често започнал да му се явява насън красивият момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото, благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който, извършвайки молитва, го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис, Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество, станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.
През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17-метрова кула – камбанария (1964 г.) В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX в. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.
Поморие е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за мигриращите реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. На територията на Поморийското езеро са установени 269 вида птици. Там живеят още 87 вида висши растения, 7 вида риби, 17 вида земноводни, 31 вида бозайници и 200 таксона безгръбначни животни.[1]
Градът е основан с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване чак до началото на миналия век той е от най-важните черноморски градове по българските земи.
Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. В древния Анхиало (Поморие) християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан (284 – 305) от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.
Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време (III-IV в. сл. Хр.) е тракийската куполна гробница – хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.
През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.
При Крум през 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след процеса на покръстване на България, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. От края на XIII век анхиалският епископ е почетен със сан митрополит. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е прабългарското име на Поморие – Тутхон[2].[неблагонадежден източник]
Поморие (Анхиало) е бил опожаряван и разрушаван от готи, авари, пожари и природни бедствия – затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.
С първото нахлуване на османските турци в Тракия Анхиало вероятно бива разрушено и запустява ("История на Поморие"). Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Османският вариант на името на града е „Ахиолу“.
Роденият в Анхиало константинополски (вселенски) патриарх през 1536 г. Йеремия II дава автокефалност на руската църква, тя получава патриаршешки статус. Йеремия II остава константинополски патриарх до смъртта си през 1595 г.
При създаването на Българската екзархия през 1870 година Поморие не е включено в нейната територия, тъй като повечето православни в града са гърци.[3]
След освобождението Поморие остава в пределите на Източна Румелия до Съединението на България през 1885 г.
На 30 юли 1906 г. гръцката част на града е запалена и напълно унищожена за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
При избухването на Балканската война в 1912 г. петима жители на Анхиало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина – Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“ или „Нов град“.
Поморийският манастир „Св.Георги“ е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.
Манастирът „Св. Георги“ е действащ мъжки православен манастир. Към края на XVIII век тук се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но често започнал да му се явява насън красивият момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото, благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който, извършвайки молитва, го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис, Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество, станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.
През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17-метрова кула – камбанария (1964 г.) В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX в. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.
12.
Кварталец
02.11.2016 10:50:29
Баничар поне се скрий от публичното пространство да не дразниш хората. Всички знаят кой поръча Стоян Тончев на Ицо. Троловете ти напразно се хабят едва ли Тончев ще се занимава с коментари тук но хубавото те е разобличил в Бивол, Афера и Зад кулисите що за стока си
11.
Митракис
02.11.2016 09:55:50
Похвално е, браво !
10.
Помориец
02.11.2016 09:33:09
Проверката от ИАРА трябва да се прехвърли на рибарското пристанище. Много дпс в тоя град мутра до мутрата
9.
Хахах
02.11.2016 00:45:51
Само ройдев го оправя
На Тончев
На Тончев
8.
Екипаж от Изток
01.11.2016 23:19:51
Всички знаем Стоян Тончев - мелеза от поморие, който се яви на последните местни избори за кмет и общински съветници в гр.Поморие, със скандална Пропагираща кампания срещу кмета Алексиев. Всички знаем историята на Стоян "Мелеза", той е наркоман а някои хора твърдят, че е пасивен Гей. Броени дни след, като кметът Алексиев спечели най-много гласове в Поморие цитираният, по-горе Мелеза, беше пребит от не безизвестни хора от ъндърграунда, в следствие на което Тончев опитва да яхне вълната очаквайки недоволството на хората от проявената агресия към него и прави постоянни саботажи на кмета по най-гейски начин! Уви, това не се случва и Тончев започва да пише педерастки работи за Кмета под всяка появила се статия в интернет за него. Хората от Поморие обаче наблюдавайки ежедневно и внимателно, макар и скришно, НеБезизвестният анален проидоха, забелязват засъхнали кафеви петна по дрехите на именитият поморийски млад журналист от модерен тип. В крайна сметка долните опити на Сончев да попречи на Алексиев са осуетени и нищо не се случва, пост-фактум "Сончев" получава ежедневно анални-епилепсии, именно които са в центъра на причината за засъхналите кафеви петна по дрехите му, забелязани от острите очи на бдителлните Поморийци.
7.
Стоян
01.11.2016 22:44:32
Браво кмете!
6.
към 2. ноунейм
01.11.2016 22:42:56
Стараят се да приличат на вожда си някак...
5.
Плешива Мутра
01.11.2016 22:34:39
Алексиев е фалирал всеки един бизнес, с който се е захванал. Това я очаква и Общината. Директорът на галерията е назначен без конкурс.
4.
Ицо Ш.
01.11.2016 21:13:59
От мутра вече съм общественик и интелектуалец с турски фес.
3.
Жоро
01.11.2016 19:49:45
Наистина радостно събитие за Поморие, щастлив съм когато се случват добри неща в нашият град и лека по лека се излиза от застоя. Разбира се, критика и критикари винаги ще има, но какво може да се каже освен респект за поредното добро дело!
2.
ноунейм
01.11.2016 19:06:31
Популярната интелигенция на ГЕРБ....Обърнете внимание само каква поза са заели всичките-като охранители на "бизнесмен" от национално значение,който във всеки случай на младини е бил поредна "олимпийска надежда"....Ако видите в интернет ,или по телевизията политици от която и да е друга точка по света,те със сигурност никога няма да са заели подобни пози.Може би защото никога в миналото си не са били "олимпийски надежди".
1.
въиииииии
01.11.2016 18:45:36
олелееее Митю очите пак си върнал властта в Поморие -само,че вече е плешив с костюм и вратовръзка- много ми прилича на ......