Честваме Деня на народните будители
България чества Деня на народните будители. На този ден отдаваме почит на просветителите, книжовниците и революционерите, които са изградили и съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите.
За пръв път в Пловдив през 1909 г. 1-ви ноември да стане Ден на народните будители е предложение на Стоян Омарчевски - министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски.
Идеята е този ден да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията.
През 1921 г. министърът на народното просвещение Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина.
Това е ден на почит пред онези родолюбци, които са пробуждали народа чрез слово и оръжие, воювали са за вярата, езика и свободата на България..
Сред будителите са и десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България. Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Между тях са и създателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. (БАН от 2011 г.). Първият председател на БКД проф. Марин Дринов пише: "...Ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите, и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега."
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Така 1 ноември е обявен за официален народен празник в чест и памет на заслужилите българи. За пръв път в столицата празникът е честван на 1 ноември 1922 г. Да добавим само, че самият Омарчевски след преврата през 1923 г. е арестуван и натикан в затвора заедно с другите земеделски министри.
От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. Празникът се възстановява през 1990 г. по идея на сдружение "Мати Болгария" Добави Коментар