В Странджа се крие българският Стоунхендж
Половината от маршрута е съвсем стандартен асфалтиран път. Малко след това обаче започва интересното. В Малко Търново ни предложиха два варианта за придвижване дотам – единият беше с високопроходим джип, другият със стара уазка. Естествено, че предпочетохме уазката, можехме ли да се лишим от това удоволствие? Тя предвидливо беше оборудвана с кожени дръжки и омекотен таван, ако случайно при някое минаване през дупка подскочим и си ударим главите в него. Пътят беше черен, трудно се разминаваха два автомобила.
В самия край на Малко Търново в Балкана се намира тракийската гробница в местността Мишкова нива. Някои наблюдателни пътешественици бързат да я накичат с титлата „Българският Стоунхендж“ и признанието с радост се приема от гида, който ни разказваше за това място.
Мишкова нива е гробница светилище. Тя е част от много по-мащабен археологически комплекс, който включва укрепена сграда, могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. За съжаление разкопките са спрели поради липса на средства, но дори и това, което е разкрито, е впечатляващо.
Култовата сграда в местността Мишкова нива е била гробница на тракийски племенен вожд жрец и герой. Първоначално светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно е доизградено и развито монументалното светилище мавзолей – място за отдаване на почит на митичния прародител херой, а също и храм на бог Аполон-Аулариок. Паметникът датира от V-III в. пр. Хр., а крайната датировка е до II-III в. сл. Хр.
Разкопките, които разкриват археологическия комплекс, се намират на такова разстояние една от друга, че задължително някой трябва да ви заведе до тях. Моят съвет е да ангажирате някой гид, който да ви съпроводи, за да успеете да „видите камъните“ от друг, исторически, ъгъл.
На връщане решихме да разгледаме и част от Малко Търново – малко китно градче. Докато чакахме уредничката на музея, си почивахме в близката градинка. От другата страна на малкия парк имаше съвсем обикновена сграда със съвсем необикновени гостенки. Местни жени се бяха събрали в читалището, за да споделят общата си страст към пеенето. От дългите ни разходки из Странджа вече останах с усещането, че всички странджанки се раждат с онзи дълбок и мощен глас, който сякаш им е даден от Бога. Имах чувството, че пеят за „Добро утро” и навсякъде, където им се прииска. Ей така, просто за настроение. И тук присъствахме на импровизиран концерт с отбрана публика, сякаш бяхме на първия ред, но изпълнителките дори и не подозираха за присъствието ни. Това беше още по-очарователно – всичко беше така неподправено и чисто, че ни се искаше да продължи поне още малко.
Този миг безвремие продължи десетина минути. След това отново се гмурнахме в миналото на Балкана. Димитрина Забирова ни разказа, че тази част на Странджа е осеяна с тракийски гробни съоръжения, които представляват големи каменни блокове и са прототип на гробниците.
Освен в местността Мишкова нива има още два такива комплекса. Некрополът в местността Пропада пази гробни съоръжения от различни епохи – куполна гробница от IV в. пр. Хр., гробове от плочи, гробница, градена от камъни и тухли, и гробници от римската епоха. Траките били изкусни рудари и скотовъди. Те вярвали в безсмъртието и били убедени, че духът преминава в отвъдното на това свещено място.
Запазено е и тракийското светилище в местността Камъка. В скалата има изпъкнали и вдлъбнати кръгове и басейнчета с кръгла форма. На това орфическо светилище траките са почитали Сина-Слънце на Великата богиня-майка-Космос. В западния край на комплекса има природен феномен с формата на гъба, на върха има басейнче, а в основата – провиралище за пречистване на греховете. Според поверието всеки, който успее да премине през скалния процеп, си гарантира щастие и здраве през цялата година.
Музеят в Малко Търново е разположен в цели 4 къщи, като три от тях са били чорбаджийски на фамилията Дяковци. Те били търговци на дървен материал, разполагали с дюкяни и много животни. В къщите са показани археологически и етнографски експозиции. Интересна е експозицията на втория етаж в едната от къщите, в която са подредени икони на местни майстори. Те изобразявали светците под влиянието на тревненски майстори, но все пак успели да втъкат и странджанска нишка. В иконите преобладава наситеното зелено и се изобразяват почитаните в този район светци. Св. Стилиян например бил на почит тук, той е покровител на малките деца и особено след войната местните се молели пред иконата му да се раждат повече момчета. Понеже районът е скотовъден, на почит е и св. Модест, който е изобразяван с животни около себе си.
Интересна особено за децата е една от къщите, в която е показано биоразнообразието на Странджа. С различни игри малчуганите могат да разучат флората и фауната, да чуят животните, да влязат в гората чрез специално оборудвана тъмна стаичка, в която се чуват звуци на птици и животни от гората и се вижда небето.
Нематериалното културно наследство на Странджа е експозирано в отделна зала. Магичните нестинари, белият кукер и пролетният обичай Филек са пресъздадени със снимков материал и различни носии.
На финала ще ви разкажа една от многото истории, които чух за това място, което успява да омагьоса хората. Преди време руски турист дошъл да разгледа местността Мишкова нива, но като слязъл от джипа, бил толкова запленен от планината, че решил да се събуе бос, за да усети енергията на земята. На прибиране от разходката бил толкова впечатлен, че обещал да се върне отново. И наистина го направил, но като горд собственик на къща в Странджа. Добави Коментар