Търговец върна чанта с хиляди долари и евро
„Чуждо не ми трябва на мене. Ние си имаме достатъчно. Цял живот сме блъскали и знам, че лесни пари лесно отиват, крадени пък беля ти носят на главата. Хубаво, пишете за историята, ма да не забравите да кажете, че сме роми. Да се знае, че честни хора има от всички етноси. Стига все ромите да са лошите и за всяко нещо те да го отнасят”, съгласява се Стелиан Михайлов (56 г.).
Стельо, както го знаят в околията, държи търговски обекти на автогарата в Омуртаг. Там почнал още преди близо 26 години със сандвичи. После разширил дейността и продава закуски от собствен цех, прави скара и дюнери. Има си търговийка и в близкото село Беломорци. Бизнесът въртят той и жена му, имат и четирима работници. Стават по тъмно и откарват и до полунощ. На автогарата срещат много хора и истории. Така някъде към края на юни – началото на юли, една ранна сутрин, намерили забравена кожена чанта до щанда им. Прибрали я вътре преди да изчезне. Имали много клиенти и дори не я отворили. След час-два Стельо се сетил и надникнал вътре. Ахнал. Била натъпкана с банкноти от долари и новички евро. Били разделени в други две чантички, но не ги броил. Имало и торбичка, в която лъскал метал – златни накити. Документи нямало, но имало телефон с меню на турски език. Нямало как да звънят. „Извадих една пачка и я показах на жената. Тя се намръщи и вика да ги прибирам парите веднага и да търся на кого са. Показах й друга, а тя хич не ми обърна внимание вече. Страшна е моята жена, чуждо не би и погледнала”, хвали булката си Стельо.
Излязъл той и почнал да се оглежда, да търси чия е изгубената вещ. Видял непознат мъж, който обикалял наоколо и оглеждал всеки метър. Личало му, че е паникьосан. Сетил се дюнерджията, че това ще е собственикът на парите и размахал пред него чантата. Онзи веднага хукнал и я грабнал. Дори не погледнал парите вътре, сякаш усетил, че не са пипани. Ненадейно извадил пет долара и ги сложил на плота, пред слисаните очи на булката търговка. „Човекът беше толкова ошашавен, че не се сети да благодари и да се запознаем. Подразбрах, че май е изселник и си бил дошъл къща да купува. След време минал пак през закусвалнята и тогава благодарил на жена ми. Казал, че парите били към 50 000 лева”, разказва историята Стельо.
Всичко се разиграло толкова бързо, че не се наложило да търсят дори полиция. Автогарата, разбираемо, е място за новини и тази за чантата се разнесла наоколо. От съседна банка взели да се шегуват с търговеца, че го чакат да си отвори валутна сметка за онези пет долара. „Ма ,това не го пиши, че ми се смеят хората. Ни стотинка не искам аз от никого. Сам си вадя хляба и имам предостатъчно. За чуждо не ламтя, ма и моето не давам”, казва мъжът зад скарата. Признава, че доста хора го поздравили за направеното, но имало и не малко, които му се чудели на акъла, че върнал парите, дето му паднали от небето.
„Смятат, че като сме от етноса и сме крадливи. Не са познали. Имам два апартамента и две къщи. Имоти имам и в Беломорци. Всичко ми е направено по конец. Децата ми и те си хванаха пътя и се оправят добре. Имам две дъщери в Германия с по двама внуци. Зетьовете работят и живеят добре. И син имам там. При нас остана само малкият Адриян (13г.). Учи се добре и волейболист ще става”, разказва за семейните дела главата на фамилията.
Той самият е от Омуртагския край. Завършил средно и дори искал да учи полувисше за жепеец, но баща му не го пуснал. Начесал си крастата да се качи в локомотива в казармата, където бил в школа в Горна Оряховица. После карал такси и автобус. След 1990 година подхванал търговията на автогарата. Вървял им бизнесът, доволни са с жена му. Тя обаче не иска ни да се снима, ни да се пише за нея. Приема стореното за най-нормалното нещо на света. Двамата са мюсюлмани и вярват, че има кой да вижда и отчита кое е добро и кое зло. Така учели и децата си. Преди няколко години малкият му син намерил друга чанта с пари – около 2600 лв. По документите издирили шофьора, на когото била, и му я върнали. Тази била втората. Не само че не се поблазнили да скрият намереното, но и решили хаир да сторят, както повелява религията, пък и тяхното разбиране.
„Така е редно. Като имаш да дадеш. По Байрама и беден да си, все нещо трябва да ти се откъсне от сърцето. Аз пък съм намислил да направя кът за пътуващите. Имам едно място от 4 дка край пътя към Попово. Ще го заградим. Кладенец има там, ще сложим беседка, място за децата да играят, барбекю и за курбани. Викат ми хората, че щяло да отиде това 20 000 лв. Нищо, да отидат. Намислил съм го и ще го направя един ден”, зарича се Стельо.
Благодарен е на живота, няма от какво да се оплаче. Моли се най-вече близките му да са живи и здрави и да успеят. Само го е яд още на големия му син, че се отказал от ученето. Бил приет във Великотърновския университет. После се прехвърлил в Шумен, но на втората година решил, че не му е интересно и си губи времето. „Глезеше се той тогава. Документите му още са там. По едно време му дойде ума и вика пак щял да се връща, ма накрая замина за Германия. Там е шофьор. Добре се справя. Пет внуци имам в чужбина, четиримата там са родени, да си ми живи и здрави”, казва Стелиан. Когато разказал на децата си за ценната находка, те се смели. Никой не си помислил, че можели да я задържат, допълва той и пак се връща на темата за нарочените роми. Спомня си, че много се ядосал на упреците, отправени към събратята му, когато било наводнението в Аспарухово. Гледал телевизионно предаване, в която зрителите се включвали и обвинявали ромите, че изсекли гората и предизвикали катастрофата. Не издържал и се включил и той.
„Стига вече. Има роми и роми. Българи и турци също има недобри хора. Навсякъде всякакви има. Всичко е до човека. Не е речено, че като си от ромски произход, задължително си крадлив, мързелив, не учиш и не работиш. Аз цял живот работя. Сутрин ставам към 4-4,30 часа. Вечер откарам и до полунощ. Неделя, като си остана у дома, се чувствам виновен, сякаш някой ще ми се скара, че не съм отворил обектите. Така съм свикнал – да работя, да не седя на едно място и сам да си оправям нещата”, отсича Стелиан. И се надява хората да не слагат, ей така, етикети, а да съдят за всеки човек според делата му. Добави Коментар