Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Саламът на социализма срещу банана на капитализма

Появата на маслини в оня магазин беше с аромата на чудо. Чудото беше разпределено с купончета
Ключови думи: спомени от соца, бургас, спомени от миналото, 80-те години, флагман
Магазинът беше въздълго и високо помещение, а как магазинерът влизаше зад тезгяха, бе едно от чудесата на света. Или пък някаква общоселска тайна беше, защото питах големите, но те се усмихваха странно и казваха, че също не знаят, пише socbg.com. Застоявах се в магазина с подобаващо уважение към загадката. Гледах на магазинера като на вълшебник. Той можеше не само да премине от другата страна на висок колкото мен тезгях, но и да отмерва с ръка, точна като с везна. Захарта, брашното, бобът бяха насипани в една редичка сандъчета зад гърба му. Той се обръщаше, загребваше с лопатка, изсипваше в кафявата кесия и после кантарчето заспиваше на килограм.


Освен това той знаеше всичко. Ако купувачът се оплачеше, че има пърхот, той му даваше катранен сапун. Знаеше на коя точно кашлица помагат „лукчетата” и на коя нишадърът. Над главата му висеше дълъг шнур с крушка, тя пръскаше светлина над главата на магазинера, която ми приличаше на ореола от иконата, скрита зад пердето в бабината стая. Това, че имаме икона, също беше тайна. Животът беше пълен с чудеса. Едно от тях настъпваше, когато в магазина пристигаха маслини. За тях се знаеше с дни предварително. Дойдоха ли? Ще дойдат. Пристигнаха ли вече? Идат, идат. Те се появяваха в каче от другата страна на щанда, което караше магазинера да изглежда още по-вълшебен. А миризмата им, ох, миризмата им, ах, миризмата…

Омаята от тази миризма искат да ми продадат сега носталгичните реклами. Саламът от детството, сладоледът от детството, кренвиршите от детството…

И досега избирам маслини, като ги мириша. Но никои от тях не миришат на онова. На кое всъщност, попитах се веднъж. И си отговорих – на чудо. Появата на маслини в оня магазин беше с аромата на чудо. Чудото беше разпределено с купончета. Тези купончета бяха първото отрезвяващо нещо в живота ми. Тогава разбрах, че живея не във вълшебен, а в реален свят. Не, въобще не съм си помислила, че живея в тоталитарна държава, в която някой някъде решава колко пъти в годината хората имат право на вкуса на маслините. И през ум не ми мина, че има места, където можеш да си купуваш маслини всеки ден и затова животът там е може би по-добър. Нищо такова не смути душата ми. Но разбрах, че магазинерът не може да даде на когото колкото иска маслини. Той можеше да даде само толкова, колкото пише на картончето. Следователно – той не беше вълшебник. На вълшебниците не им казват какво да правят.

Ето така си отива вълшебството, че марципанът е шоколад, а „Идеал“ е най-хубавата дъвка, тъй като друга изобщо няма.


Малко по-късно  разбрах, че на едно място тезгяхът се отваря, на такава ширина колкото да мине човек, и мястото вече не изглеждаше магическо. Даже и светлината престана да е като в иконата. Беше си просто място, където можеше да си купиш газ, вакса, халва на килограм, кибрит, легенче и четка за бръснене, войнишки якички, а в сряда даже и салам.

Беше отвратителен, впрочем, като всеки евтин салам. Това, което искат да ми продадат рекламите сега, не е „саламът от нашето време“, а мечтата ми от едно време да мога да си го купувам, когато поискам, колкото поискам.

После в живота ми имаше много магазини. Унгарските магазини, до които имах често семеен повод да пътувам през седемдесетте и осемдесетте и от които носех на всички приятелки сапуни „Амо”, шампоан „Мелинда”, бикини и всички други неща, които в България липсваха. Одобрение от милицията за пътуване в Унгария даваше право да обменя 125 лева във форинти.

Ах, бирата от онова време! Ех, бирата…Обръщахме бутилката обратно и ако не се стелеше утайка, пиехме. Но рекламите не искат да ми продадат спомена за утайките и мухите в бутилките, те искат да ми припомнят пяната на други спомени.

После празните български магазини, пред които една сутрин опашката за мляко притисна мъжа ми в рамката на вратата и му пукна ребро. После битакът. Безбройните магазини за дрехи втора употреба с неповторимата миризма на препарата, с който обработваха вехториите и който продавачката наричаше с усмивка „мизерна чистота”, макар той да си беше „чиста мизерия”. И накрая мола, в който има толкова много неща, без които можеш. В който има всичко, освен вълшебство.

Не, няма да се подигравам на носталгичните реклами. Те са професионално насочени към целева група, която обича вълшебствата. Всеки от нас поотделно, но и заедно като народ ние обичаме вълшебствата. Падаме си по спасители, месии, магьосници, които раздават блага. Харесва ни благините да бъдат доставяни, пускани, регулирани. Маркетинг специалистите нямаше да са добри, ако не знаят как да ни продадат сега салам срещу някогашна мечта в магазина винаги да има салам. Нямаше да ги бива експертите по рекламата, ако не могат да изтъргуват една бира като нова, представяйки я за стара колкото спомените ни. На тях това им е работата.


На зрителите обаче няма как да не се подиграе човек. Защото те изцяло объркаха носталгията по несбъднатите мечти с носталгия по времето, в което мечти трудно се сбъдваха. Не са забравили цените от онова време, но са забравили, че срещу тези цени рядко можеше да се купи всичко. И така превърнаха салама в новия банан – както тогава се мечтаеше невъзможния банан, така сега се бленува по оня едновремешен салам.

Но най-вече си заслужават подигравка зрителите защото, когато те мислят така, изглежда нормално новата лидерка на БСП да поднася цветя на Тодор Живков и да възприема носталгичните реклами като предизборна кампания на партията си. Чак да се зачуди човек защо няма реклами на Живков и Пенчо Кубадински, да речем. Много просто: те няма как да ни липсват, защото са си тук.

16
Коментара по темата
16.
ceca
07.02.2017 09:28:57
hubavo xiv[hme prez soca wa go tyrsite ama n[ma da go namerite
15.
135
11.09.2016 22:39:56
Много хора въздишат по доброто старо време и с право! Живеехме спокойно, имаше сигурност,работа за всички, доходите ни осигуряваха приличен живот! Сега е хаос!
14.
до 13
11.09.2016 14:25:18
Баща ми беше механик , завършил механотехникума и не е бил в нефтозавода. Тоест си е работил по специалността и това е било нещо нормално, нещо с което над 80% от хората в момента не могат да се "похвалят". Тези номера не се опитвай да ги пробутваш, дори и да е бил последната година два пъти по-евтин бензина от колкото сега, но по-скъп в сравнение с другите десетилетия колко смешен и жалък мислиш че може да станеш от тук нататък? Основни стоки винаги е имало, комшията работеше в месарски магазин и в него имаше всичко, спря да ги има в началото на 90те когато ги изпокриваха за да вдигат цените и тогава хората се редяха по опашки. Както вече написах опитваш се да пробутваш периода от началото на 90те за преди това. Едно време според теб болниците е трябвало да имат смартфони и да ловят покемони, въпреки че здравеопазването беше безплатно и за всеки.Заплатата е жизнено важна, без нея 2 милиона умират или се изнасят и няма прираст, а има престъпност. Другите страни от източна и централна Европа съвсем по друг начин го направиха , не разпродаваха за 1 долар и 10% заради шльоковци като теб и да лъжат и мажат, че нищо нямало пък не можеш дори го боядиса.
13.
до 11 и 9
10.09.2016 13:46:12
до 11, Не изобщо не бъркам, бензина беше в тези граници на едно левче, и това беше вече към 86-87 година. Малко по-късно даже имаше и криза на горивата. 480 лв. може да си вземал, но това е било пак вече към 87-89-90 г. Тогава вдигнаха заплатите, защото вече нямаше как да удържат инфлацията, държавата нямаше никакви пари за нищо. Начинаещ лекар в болницата, млад специалист, както казваха другарите, започваше с толкова - 150 лв. Питай, който искаш доктор и ще видиш, че това е истината. И за кренвиршите не бъркам, нито за саламите - така ги правеха и контрол липсваше. Какво беше "славянка", например? Който е ходил на бригада там знае при какви ужасно мизерни условия се правеха консервите. Ами в "родопа" какво беше? Още по-зле даже. Точно с остатъците от закланите и транжирани животни пълнеха и кренвирши, и салами, солидно разбъркани със сол и сланина. Това е положението.
А многознайкото 9, бащати, ако е получавал таква заплата може да е бил в някое предприятие като Нефтозавода, защото да ми обясняваш как например през 1983 годни масово работници са вземали заплати по 300 лева, няма да мине номера, тарикатино. А да ти кажа, че по времето на соца. точно пъклекари, учители и т.н. бяха с най-ниски заплати, тя тази социалистическа традиция горе-долу и до днес устоява. Другарите бяха направили така, че разни неграмотни шофьори, милиционери или арматуристи, не можещи да си напишат името, вземаха по-високи заплати, отколкото млад лекар да речем. Да, при социализма имаше някои професии, които бяха по-високо платени, например миньорите или пък моряците и тираджиите, те даже имаха достъп до валута и затова бяха боготворени. Обаче истината е тази - масовата заплата беше 150-200 220 лева и вече към 88-89 г. започнаха да дават и 400 - 500 лева, ама това вече беше заради инфлацията, а то и тогава цялата идотска социалистическа система рухна. Билетчето беше 6 стотинки това е вярно, но много соновни стоки от онова време бяха по-скъпи от днешните и с по-ниско качество и най-важното НЯМАШЕ ГИ! Снимките от статията са просто реклама. Факт е, че така заредени магазини НЯМАШЕ! А щом ти не си наясно с това, е от ясно по-ясно, че не аз, а ти не си имал съзнателен живот и накъде си подскачал под някоя маса, и сега си седнал да обясняваш кое как е било. Ами ти знаеш ли, че в болниците почти до края на 80-те години се ползваха спринцовки за многократна употреба, стъклени? Не го знаеш това, нали. Имаше голяма липса на консумативи. И да ти кажа още нещо за евтиния билет. Този билет се субсидираше от държавата - вземаха се пари от други места за да се доплаща разликата в цена. Така се субсидираха много неща, дори цели предприятия, които работеха на загуба, ама плащаха заплати. Това е една от причините да колабира системата и после да се налага да се закриват баталясали заводи.
12.
До 11
10.09.2016 13:24:29
Не помниш. През 1988г. уж заради сушата бензина стана 1лев.
11.
bg До 6
10.09.2016 12:59:50
Бензина беше към 50ст. а за кремвиршите и саламите нещо бъркаш, предполагам че говориш за днешно време. Когато работих в Илия Бояджиев бях на 22г и взимах 480лв заплата.
10.
75% от смартфона на Чърчил
10.09.2016 12:38:24
Най-смешното на статии като тази, е че се опитват да оправдаят днешната мизерия с неща от преди половин век. Ами я сравнете салама на Хан Аспарух и днешният или образованието при Симеон I Велики и сегашните чалгопитешки глупости, които се блъскат в учебниците. Гати безполезните и малоумни комплексарски драсканици.
9.
до 6
10.09.2016 12:23:22
личи ти че не си имал съзнателен живот до 89 и сега праскаш тези глупости характерни за началото на 90те до 2000 и някоя. Само за справка - баща ми получваше над 300 лева и беше редовен работник, не е бил нито инженер, нито лекар. Опорните си точки и лъжите , няма да ти помогнат, има хора които още пазят билетчета от 6 стотинки, точно за опроверегаване на ей такива тъпунгери като теб.
8.
Кос
10.09.2016 12:22:27
Тодор Живков нарече социализма "недоносче" .Поне на него повярвайте.
7.
Георги
10.09.2016 12:04:08
Магазините все бяха празни. Нищо нямаше. Тия снимки с пълни витрини са били да хвалят комунизма. Помня добре какви опашки имаше за всичко.
6.
До драскача под номер 2
10.09.2016 11:43:10
Никакви истински храни не си ял, комустче, кремвиршите бяха пълни с хартия, а саламите - със сланина и карантия, което пък изобщо не отговаряше на формално високия БДС. Друг е въпроса, че нито салами имаше по магазините, нито кренвирши. Тоест имаше ги, но от дъжд на вятър и имаше опашки за тях и затова всеки гледаше да има за приятел я някой снабдител, я някой магазинер. Всичко ставаше с връзки, дори и за елементарни неща. Всички, които тогава бяха в съзнателна възраст, много добре помнят каква мизерия и недоимък беше. Пенсионерите получаваха по 50 лева пенсия, а бензина беше един лев, че и нагоре. Колбасите, пълни със сланина, тоалетна хартия и карантия, но не и месо, и на всичко отгоре ги и нямаше - бяха много по-скъпи от сегашните. Май наистина някои са забравили как се караха по опашките, че даже и до бой се стигаше за недостигащата кучешка радост? Май такива като тебе са забравили, че по магазините "плод и зеленчук" по времето на социализма, освен по някой друг плод, който беше трето качество и по правило гнил (те и плод и зеленчуците така си и миришеха - на гнили ябълки и краставици) реално нямаше нищо и масово хората си доставяха плодове и зеленчуци от селските дворчета на родителите си. А тези същите родители, които тогава бяха на по 50 - 60 години и на които комунистите им взеха земята, добитъка и инвентара ги натикаха в ТКЗС, където им плащаха дневна надница, която стигаше да си купи човек две фафли и една лимонада от селския хоремаг, който пък беше още по-отчайващо празен. Тъй, че комунистически глупако, тези неща за "имането" и "пълните магазини", и "качествените стоки" по времето на социализма можеш да ги разправяш само на кръгли идиоти, ама не и на тези, които сме го живяли. Знаем как специалист инженер или млад лекар работеха за по 120 лева, а един телевизор - и то руски или български - пълна бракма, разваляща се преди да мине и година, струваше по 5-6-8 заплати. Ако разбира се успееш някъде да намериш телевизор. Обикновен талашитен кухнески шкаф дори беше голям проблем да намериш з ада обзаведеш кухнята. Това е истината, комунистче, колкото и да разправяте, че всичко било "цветя и рози", помним пълната мизерия и беднотия на социализма.
5.
Георги
10.09.2016 11:36:51
Мой познат от Италия когато идва на гости винаги ми казва.Цял свят съм обиколил и такива скъпи банани само в България има.Като че ли ви ги доставят от луната
4.
алоо форума
10.09.2016 11:25:56
Браво бе, какви възпитани хора.
3.
До 1
10.09.2016 11:21:05
Мама ти ненормална да еба!
2.
до драскача на тия глупости
10.09.2016 10:15:12
Чудото беше в това, че ядяхме истински храни - и масло и сирене, и мляко и месо и плотове и зеленчуци, които се отглеждаха у нас в България. Какво от това, че днес има толкова много банани - могат ли всички да си купят. А там където растат бананите имат ли нашите плодове?
1.
FREE BULGARIA
10.09.2016 09:50:59
ВСИЧКО Е БОЛШЕВИШКИ ИЗМИСЛИЦИ!!ДА ЖИВЕЕ ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ!!
П.С НАСРАХ СЕ, ОТИВАМ ДА СИ МИЯ ГЪЗА!!
  Добави Коментар
Важно за шофьорите: Предлагат промени в регистрацията на коли Има нужда от облекчаване на режима по отношение на предоставяните документи Русия превзе още територия в Източна Украйна Селото е разположено на 12 км северно от Курахово 
"Пия вино от 4 бона и не знам къде се намирам" Това сподели холивудска звезда, разказвайки перипетиите си Авариен ремонт затваря пътя Царево - Резово Движението ще бъде ограничено за 3 часа
Над 1000 бегачи ще мерят сили в първия Полумаратон Бургас 2024 Надпреварата се провежда за първи път Бъдещето на автоматизацията в индустриалните работни пространства
Модерната суперхрана Просото се превърна в последен писък на модата по здравословното хранене Затварят два участъка от ул. „Св. Патриарх Евтимий“ в Бургас Спазвайте временната организация, която ще бъде въведена в района и използвайте обходни маршрути
Филм за героизма и успеха на Цанко Цанков във водите на Тихия океан може да гледате на 8 декември Зрителите ще видят всичко запомнящо се от самия маратон и трудностите, през които премина Цанков Лоша новина за пушачите – цигарите поскъпват сериозно Министерството на финансите изтегли напред графика за увеличаване на акциза
Ето кои са първите проститутки в България Мара Мерака и Любо Лагоска са сред емблематичните жрици през онова време Ако си мислиш, че си играч - стани змийски дояч Ето какво може да работи човек, ако е много смел и подготвен