Византийски император се лекувал в Несебър и това помага на Аспарух да образува българската държава
Ключови думи:
Несебър, император, Константин IV Погонат, мощи, Апостол Андрей, Апостол Вартоломей, Св. Теодор Стратилат, Деспот Димитър Палеолог,
Император Константин IV Погонат се е лекувал в Несебър от подагра и това помага на Аспарух да разгроми войските му и да образува българската държава. Това каза пред камерата на БНТ уредникът на музея „Старинен Несебър“ Стоянка Димова.
От 3 000 години пътищата на човешката цивилизация са превърнали това място в един от най-ценните градове на света. Християнството се е появило там едва 50 години след Христос.
Константин IV Погонат решил да се лекува и тръгнал към Несебър, а това помогнало на българите да разгромят войските му. Императорът или е избягал, или е подценил войните ни. Поведението му обърнало историята на Балканите.
„Тук Константин IV Погонат се е лекувал от подагра. Неговите войници били деморализирани и избягали панически. Били са преследвани от българските войски.
Това е изиграло важна роля за образуването на българската държава“, обяснява Димова.
Сградата, в която императорът се лекувал, била помпозна с високи 7-метрови колони на входа, а красив мрамор имало навсякъде.
В църквата „Света София“ пък са пазени безценни за християнството мощи, но през 1257 г. градът е бил превзет от войските на венецианския пълководец Джакомо Доро.
Завоевателите взели със себе си мощите на Св. Теодор Стратилат – един от покровителите на Венеция във визнатийския период, както и на Апостол Андрей и Апостол Вартоломей. Това доказва, че Несебър е световна люлка на Християнството. Само десетилетия след смъртта на Спасителя, в земите на древния град са започнали християнските проповеди. Мощите на първоапостолите, взети от Несебър, са съхранени във Венеция. Апостол Андрей през 55 г. основава първата църковна община тук, в Месембрия, добавя Стоянка Димова. В рубриката „България - земя на вечност и легенди“ бе разказана и история за една красива любов между императорски брат и красива българка, наследница на Асеневци.
„Деспот Димитър Палеолог е брат на последния византийски император. През 1440 г. се преселва в Месембрия и владее града и околностите му като деспот на Черно море. Преселил се е тук заради любовта си към дъщерята на управителя на Константинопол – Павел – Асен, произхождащи от династията на Асеневци“, обяснява Димова.
Деспотът се влюбил в красивата Теодора. Срещу тази любов се опълчило императорското семейство. Димитър обаче постъпил като истински мъж и застанал зад любимата си. Цената била висока. Той трябвало да напусне Константинопол. Това не сломило аристократа и той предпочел Теодора пред трона. Двамата отплавали към Несебър и така този град се превърнал в дом на една любов, която надживяла вековете. Историята им е като тази на Ромео и Жулиета, разказва журналистът Йордан Димитров.
Деспотът сключил брак с Теодора. Имали са дъщеря, която носи името Теодора, добавя Димова.
Земите на деспота обаче са били погълнати от османците. След време смелото му сърце било укротено от старостта и той се оттеглил в манастир, но това не заличило болката от загубата на Теодора. Земите му били стъпкани от нашествениците, родът му бил прободен в сърцето от болестта на войната, а красотата и живота на Теодора били откраднати от чумата.
Деспотът на Черно море се отдал на молитви, а Несебър помни смелостта му и любовта му с българката. Добави Коментар