МВР слага тайни КПП-та срещу трафика на бежанци
Ключови думи:
мигранти, бежанци, трафиканти, МВР, граничари, Турция, граница, КПП-та, Георги Костов, „ФРОНТЕКС”, туристи, акция, Флагман
Само за вчера 11 групи с общо 220 нелегални мигранти са заловени на българо-турската граница от турски граничари, които оказват огромна помощ на България за справянето с бежанската криза, каза в Бургас главният секретар на МВР Георги Костов.В момента ситуацията с бежанците е критична и за това МВР слага тайни КПП-та, с които ще се борят срещу трафика на мигранти. Позициите на новите пунктове се пазят в строга тайна заради притеснението, че информацията ще достигне до трафикантите.
От началото на август двойно е нараснал броят на опиталите да преминат нелегално границата. Поради тази причина в Бургаска област са командировани близо 150 служители на жандармерията, които ще оказват подкрепа граничарите в специализирана полицейска операция.
Традиционно през лятото обстановката се изостря, защото туристопотокът затруднява работата на проверяващите. В понеделник в областта пристигат и служители по линия на „ФРОНТЕКС”, за да подадат рамо на българските си колеги.
11
Коментара по темата
11.
ей!
14.08.2016 14:58:43
Много шумотевица,много нещо! До вчера всичко беше "спокойно", ситуацията овладяна. Днес обаче настъпи една суматоха... А истината е ,че емигрантския поток не спирал от година! Но нали предстоят избори,народът трябва да види колко работа вършат управляващите!
10.
до 4
14.08.2016 14:48:13
Каква е връзката с горния материал? Или се упражняваме в писане....
9.
Бате Дич
14.08.2016 14:47:05
Георги Костов не близва алкохол.Бъчварово е суперкомпетентен министър на вътрешните работи.Калоянов не е подлога на ДПС.
8.
Еврика
13.08.2016 21:53:12
Тайни , КПП та тез дет ги трафикират да знаят. Да си приготва по 1000 евра
7.
Tall WHITES
13.08.2016 20:37:04
https://www.google.bg/search?q=us+military&oq=us+milit&aqs=chrome.1.69i57j0l3.13273j0j4&client=tablet-android-most&sourceid=chrome-mobile&ie=UTF-8#imgrc=CppF9_4lBBO0WM%3A i kubinkite to4no iraq
6.
Tall WHITES
13.08.2016 20:35:09
Аз такава униформа не бях виждал в някой гараж ли я шиха us army
5.
Европеец
13.08.2016 20:06:07
Лоши имитатори на това което правят държавите в централна европа, а ние за съжаление сме на първа "бойна" линия .... Нищо хубаво не ни чака ....
4.
druga tema
13.08.2016 19:39:13
Г. М. Димитров: Русия имаше разбойнически цели, а комунистите пребиваха до смърт жени
Разтърсващ разказ на земеделския лидер Г. М. Димитров за това, как е успял да се спаси от кървава хайка, подготвена му от българска компартия през лятото на 1945 година публикува Сайтът desebg.com.
В него той описва начина, по който е успял да се измъкне от поставената му охрана пред дома му, сред която е имало и „цивилни агенти на НКВД” и да потърси убежище при дипломатически представители на САЩ.
Разказва как съпругата му и секретарката му Мара Рачова веднага са били арестувани и подложени на изтезания до несвяст.
Г. М. Димитров посочва, че жена му е спасена, след като британският премиер Уинстън Чърчил лично се застъпва за освобождаването ѝ, с искане до комунистическото управление, „придружено с остър език по повод на грубияните, които водят война с жени”.
Земеделският лидер отбелязва със съжаление, че западната намеса не е успяла да спаси неговата секретарка Мара Рачова – „крехкото младо момиче не можа да издържи „разпита”.
Г. М. Димитров дава и общата картина на комунистическите репресии след Деветосептемврийския преврат: „25 000 български граждани са били ликвидирани и кървавото клане все още продължава”.
Той още посочва, че докато България е търсила капитулация в Кайро, с англо-американските сили Русия е обявил война на страната ни и я е окупирал без боеве, а „най-късата война, записана в историята, беше най-прозрачно в нейните [на Русия] разбойнически цели”.
Свидетелството му е публикувано, след като той се спасява на Запад, във в. „Новия водач”. Държавна сигурност го препечатва на машинопис, документ, който достига до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП. Някой от ДС е уточнил на ръка върху първата страница от документа, че вестникът е "мръсно социалдемократическо вестниче".
Редакционното мото на статията е „Бягството на един български патриот от кървавата комунистическа чистка”, а заглавието е „Американският министър стоеше с пушка в ръка”.
Г. М. Димитров описва и сблъсъка между американските и съветските представители, след като войници на последните поставят под блокада вилата, в която дипломатите на САЩ дават убежище на преследвания български политически лидер.
През 1945 г. той се превръща в мишена №1 на дошлите на власт със съветска окупация на България през септември 1944 г. комунисти заради голямото влияние, което има БЗНС.
Отстранен е чрез разцепване на земеделския съюз, а заради влошеното му здравословно състояние компартията отлага ареста му, като поставя денонощна охрана пред дома му.
Преговорите между американците и руснаците за съдбата му продължават няколко месеца, като накрая САЩ издействат той и съпругата му да напуснат безпрепятствено България.
Комунистите обаче не разрешават с тях да отпътуват двете им деца. Синът им почива на 25-годишна възраст, а на родителите не им е разрешено да пристигнат и да се простят с него. Комунистическият режим пуска при тях в Америка дъщеря им Анастасия (Мозер) четвърт век по-късно, през 60-те години на ХХ век.
В политическа емиграция Г. М. Димитров подновява дейността на създадения от него още през 1941 г. зад граница Български национален комитет, който от 1948 г. се превръща в една от големите антикомунистически български емигрантски организации.
В изгнание земеделският лидер стои в основата на политическата инициатива за създаването българската рота 4093 в НАТО през 1951 г. По-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, в който тя е пълноправен член от 2007 г.
Документът е включен в разширения документален вариант на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2014 г.
Разтърсващ разказ на земеделския лидер Г. М. Димитров за това, как е успял да се спаси от кървава хайка, подготвена му от българска компартия през лятото на 1945 година публикува Сайтът desebg.com.
В него той описва начина, по който е успял да се измъкне от поставената му охрана пред дома му, сред която е имало и „цивилни агенти на НКВД” и да потърси убежище при дипломатически представители на САЩ.
Разказва как съпругата му и секретарката му Мара Рачова веднага са били арестувани и подложени на изтезания до несвяст.
Г. М. Димитров посочва, че жена му е спасена, след като британският премиер Уинстън Чърчил лично се застъпва за освобождаването ѝ, с искане до комунистическото управление, „придружено с остър език по повод на грубияните, които водят война с жени”.
Земеделският лидер отбелязва със съжаление, че западната намеса не е успяла да спаси неговата секретарка Мара Рачова – „крехкото младо момиче не можа да издържи „разпита”.
Г. М. Димитров дава и общата картина на комунистическите репресии след Деветосептемврийския преврат: „25 000 български граждани са били ликвидирани и кървавото клане все още продължава”.
Той още посочва, че докато България е търсила капитулация в Кайро, с англо-американските сили Русия е обявил война на страната ни и я е окупирал без боеве, а „най-късата война, записана в историята, беше най-прозрачно в нейните [на Русия] разбойнически цели”.
Свидетелството му е публикувано, след като той се спасява на Запад, във в. „Новия водач”. Държавна сигурност го препечатва на машинопис, документ, който достига до нас чрез архивите на репресивния апарат на БКП. Някой от ДС е уточнил на ръка върху първата страница от документа, че вестникът е "мръсно социалдемократическо вестниче".
Редакционното мото на статията е „Бягството на един български патриот от кървавата комунистическа чистка”, а заглавието е „Американският министър стоеше с пушка в ръка”.
Г. М. Димитров описва и сблъсъка между американските и съветските представители, след като войници на последните поставят под блокада вилата, в която дипломатите на САЩ дават убежище на преследвания български политически лидер.
През 1945 г. той се превръща в мишена №1 на дошлите на власт със съветска окупация на България през септември 1944 г. комунисти заради голямото влияние, което има БЗНС.
Отстранен е чрез разцепване на земеделския съюз, а заради влошеното му здравословно състояние компартията отлага ареста му, като поставя денонощна охрана пред дома му.
Преговорите между американците и руснаците за съдбата му продължават няколко месеца, като накрая САЩ издействат той и съпругата му да напуснат безпрепятствено България.
Комунистите обаче не разрешават с тях да отпътуват двете им деца. Синът им почива на 25-годишна възраст, а на родителите не им е разрешено да пристигнат и да се простят с него. Комунистическият режим пуска при тях в Америка дъщеря им Анастасия (Мозер) четвърт век по-късно, през 60-те години на ХХ век.
В политическа емиграция Г. М. Димитров подновява дейността на създадения от него още през 1941 г. зад граница Български национален комитет, който от 1948 г. се превръща в една от големите антикомунистически български емигрантски организации.
В изгнание земеделският лидер стои в основата на политическата инициатива за създаването българската рота 4093 в НАТО през 1951 г. По-късно, като представител на Обществото на поробените народи, той символично запазва и стола на България в Европейския съюз, в който тя е пълноправен член от 2007 г.
Документът е включен в разширения документален вариант на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1989” на Комисията по досиетата, 2014 г.
3.
Селянин
13.08.2016 18:40:41
Тъпанар
2.
Жандарм
13.08.2016 18:39:43
Жандармерията става само да пази на границата.
Отпоченали неангажирани просто им се работи многа
Отпоченали неангажирани просто им се работи многа
1.
Гражданин
13.08.2016 17:53:03
Имитатори