Левски е светец за хората, защото е в сърцата ни, а свободата трябва да се отстоява всеки ден
-На 18 юли се навършват 179 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Като негова родственица как и къде ще отбележите този ден?
-Ще си бъда в София – на работа съм. Но ще си отделя време за „разговор“ с него. Това често го правя, не само в дните, в които отбелязваме рождението или гибелта му. Ще отида до паметника да поднеса цветя през деня. Ще се чуя и с моите братовчедки – това е наша традиция и ако не можем да се срещнем в Карлово на този ден, чуваме се поне по телефона.
-На среща с бургазлии в първия ден на март казахте, че Левски е жив в сърцата ни. Затова и не е нужно да търсим гроба му. Болката обаче е превзела сърцата на много от нашите сънародници и заради бедността и мизерията те са избягали на хиляди километри, но когато чуят за Левски, се вълнуват така, както когато им се говори за Исус. Защо според вас Дяконът не е признат за светец?
-Той е светец за хората. Фактът, че името, образът, идеите и делата му и до днес будят вълнение, възхищение и преклонение, при това съвсем искрено, без да е искано или налагано отвън, доказва точно това. Според мен, това е най-висшето признание, което човек може да получи – да бъде в сърцата на милиони по начина, по който Левски е, независимо от време, конюнктура, обстоятелства и т.н. А дали институцията църква ще официализира това, което е истина за хората, е проблем на самата църква. Не е на Левски, нито пък на хората, които го носят в сърцата си. Тя има своите аргументи, своите представи и разбирания по въпроса, съответно би следвало да носи отговорността си за своите решения по тази или други теми.
-Община Бургас организира ритуал по отдаване на военни почести и полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски в Морската градина в понеделник от 11 часа. Какво бихте казала на българите, които ще се преклонят пред делото и саможертвата на Апостола?
-От Левски научих, че животът е свещен и единен. Че важен е изборът, защото винаги можем да избираме и тъкмо той ни прави човеци. Свободата ни – лична или национална – се определя именно от способността ни да правим избори и да ги отстояваме независимо от цената. Защото, както и Левски дълбоко е вярвал, е по-добре човек да умре прав, отколкото да живее на колене – в дребнотемие, в страх и неудовлетвореност, с усещане, че е сломен.
-А на политиците какво бихте им казала?
-Левски го е казал: „Играем си с живота на 7 милиона българи, трябва много да внимаваме!“
-Наскоро станахте жертва на крадци, а в дома си пазите като семейна реликва кичур от косата на Левски. Не се ли страхувате, че някой може да посегне дори и на него?
-Не. Престъпниците имат друго мислене, за тях няма нищо свято, ценно – тях такива неща не ги интересуват. В моя, а и в други случаи, за които знам, крадците не пипат книги, например. Човек, за когото смисъл в живота е идеята да открадне нещо, създадено от друг, да нападне друго човешко същество, да нарани или убие, е нещо изключително долно и мерзко. Няма обстоятелство, което да оправдава такова поведение. Не знам, тъжно е, че престъпността се шири в такива размери. Ние си решихме проблема – в апартамента ни от години ползваме СОТ, а сега инсталирахме система за охрана и видеонаблюдение на къщата, в която почиваме и в която всъщност бе проникнато и бе ограбена. Проблемът остава за хората, които нямат възможност да направят това. Ето, например, в селото (б.а. Пещерна), където е въпросната къща, това са възрастни хора, повечето са сами, а голяма част от къщите са празни. Те живеят в страх. И това е толкова дълбоко несправедливо. Хора, които цял живот са се трудили, създавали са блага, отгледали и възпитавали са деца, а те сега на свой ред работят, грижат се за дом и семейство, са принудени да се стряскат от най-малкия шум, да се затварят и заключват в къщите си щом започне да се мръква, да не могат да спят, да не могат да мислят за нищо друго… И проблемът е, че това е масово в българските села. От всички хора, които познавам – а те не са малко, няма нито един, който да не е бил ограбван поне веднъж по един или друг начин.
-Полицията свърши ли си работата? Заловени ли са крадците?
-Има заподозрян, той беше даже в следствения арест за 24 часа, но сега, доколкото знам, е на свобода. Вървят, уж, някакви следствени действия, но …
-В страната, за която Апостола е мечтал да е чистата и правова република, днес българинът е дискриминиран. Безнаказаната етническа престъпност е най-големият бич. Свободни са престъпниците, защото законите ги пазят. Ако стойността на щетите е по-ниска от минималната работна заплата, престъплението не се разследва. Българите живеят в страх, но ако решат да се защитават сами и убият или ранят някого, влизат в затвора, а престъпниците в повечето случаи се измъкват. Вярвате ли, че това ще се промени и България ще стане по-добро място за живеене?
-Не знам какво да кажа. По-скоро вярвам, че България може да стане по-добро място за живеене. Разбира се, това няма как да се случи от само себе си, а изисква усилия от страна на всеки един от нас. От една страна е съществено колкото се може повече да живеят отговорно и със съзнанието, че има по-големи неща, едно от които е България. Не може да минаваме през живота сякаш всичко започва и свършва с нас самите. От друга страна, политиците следва да започнат да си вършат работата, а тя е да организират дейността на институциите по такъв начин, че хората да имат сигурност за живота и имуществото си, да получават качествено образование и здравеопазване, да имат адекватни условия на труд... И най-вече е крайно време да спрем да се държим като щрауси със заровени в пясъка глави и да започнем да наричаме нещата с истинските им имена, да изискваме, но и да даваме. Нищо няма да ни се случи, ако не си го постигнем сами. И пак ще се върна към Левски. Един от най-значимите му завети се състои точно в това. Преди 150 години той е осъзнал, че свободата и просперитетът ни няма да дойдат свише или с помощ отвън, а със собствени усилия, решителност и последователност в действията.
-Какво бихте пожелала на българите в този свят за мнозина от нас ден?
-Всичко, което Левски прави през живота си, е за правото да бъдем българи – той го жертва, за да живеем ние свободно в „чиста и права република“. Затова нека живеем достойно и да не забравяме, че свободата изисква да се отстоява всеки ден! Нека бъдем отговорни в делата си, да вярваме в българите, българщината и България! Нека вървим по пътя на благоденствието и да не допускаме да бъдем сломени от трудности, препятствия, несправедливости! Нека превърнем страната си в по-добро място за живеене!