Спомен за Бургас, морето и неговите забележителности от 80-те (СНИМКИ)
Ключови думи:
море, солниците, морската градина, крайбрежна алея, спомени, минало, машина на времето, лято, плаж, гъбката, мостика, Тройката, Бургас, Флагман
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.
Из “През стъкло от лято” на Петя Дубарова
Колко много се е променило усещането за лято през годините. Вярвате ли в машините на времето?Не тези, които ни описват фантастичните романи, а тези, които са в нас.Там, където в малки пъстри чекмеджета колекционираме спомени – топли, мили и ухаещи на ванилов сладолед и прохладен бриз. Хайде, тогава, заповядайте на пътешествие. Дестинацията е колкото близка, толкова и далечна. Колкото позната, толкова и трудно достижима. Машината на времето ни чака да се телепортираме в края на 80-те. Да, точно тогава. Някъде в средата, между две запомнящи се епохи.
Имах щастието да се родя и живея във вълшебния и вдъхновяващ Бургас.
То затова, лятото неминуемо беше свързано с морски емоции. Ех!
Още помня копнежа за игри и свобода, който ме будеше към 6,30 ч. сутринта. Излизах на неостъклената ни тераса, надигах се на пръсти и гледах небето и менящите се цветове на зората, проследявах хората, които отиваха на работа и си мислех за игрите, които ме чакаха през деня – на воля, под усмихващото се слънце и в компанията на още много деца.
На масата в кухнята ни винаги имаше оставени стотинки, за през деня. С тях си купувахме сок от сифон, а това, поне за мен, беше най-доброто средство за разхлаждане в горещите летни дни. Представете си един бар плот, на който са подредени големи стъклени буркани с различни на цвят и вкус концентрирани сиропи. Във всеки буркан имаше мерителна лъжичка и рецептата беше елементарна. Обичах да наблюдавам движенията на човека зад барплота – те бяха бързи, отработени и за секунди се получаваше нужният резултат. Лъжичка сироп, силна и студена струя от сифона и пиеш до дъно, на крак. Въздъхваш блажено и се чудиш кой от другите аромати да опиташ.
Другото което се харчеше доста добре, беше ескимото, онова с пингвинчето на опаковката. Имаше само един вид от него и вкусът му ни караше да примижаваме от удоволствие.
Обикновено във фурната ни чакаше обядът. Приготвен с любов от мама. Дните ни се струваха страааашно дълги, а игрите продължаваха чак до тъмно, пред входа на блока, заедно с още поне десетина дечурлига.
Тогава ключът ми беше закачен на жълта панделка, която носех на врата. Отвреме-навреме проверявах дали е там и веднага след това се връщах към игрите. Тичахме, карахме велосипеди, играехме на федербал, на ластик, на криеница, на магазин, на „Дама”, на „Царьо-Портальо”.
Подметките на сандалите ни вечно бяха изтъркани и как няма като не се прибирахме по цял ден. Събуждаш се, протягаш се, надникваш през прозореца и излиташ като волна лястовичка. Волна, малка, щастлива лястовичка.
На бюрото в детската ми стая имаше една купчинка с книги, които записвах в един списък на прочетени книги през лятото. Обаче това бяха мигове на удоволствие, а не на тегнещо задължение – нещо като награда за деня, изпълнен с игри и весели забавления. Ах, как ги обичах тези моменти.
Брояхме си морските бани и си сравнявахме тена от тях. Обикновено в края на лятото приличахме на препечени филийки с изсветлели от слънцето коси и изпръхнали от морската вода бузи. Бризът, слънцето, езикът на вълните и писъците на гларусите бяха наши приятели. А ние се гмурвахме в бургаското лято и дните и нощите се хващаха за ръце и ни завъртаха като шарено лятно вретено. Като онова, за което сме чели в приказките. То предеше ли, предеше летните спомени, а ние ги сплитахме в дълга черга от спомени.
Помня Бургас от онези дни, така все едно е било миналата година. Тогава не го възприемах просто като град, а като вселена, такава около която се върти всичко. Аз малка, а Бургас – голям. Тръгнех ли по улиците му, започвах да пътешествам и да откривам.
Солниците
От терасата ни се виждаха Бургаските солници и тънката линия, която ги отделяше от Черно море. Обичах да се разхождам там със сестра ми и баща ми. Той ни показваше птиците и ни разказваше по нещо за всяка от тях. Гледахме хоризонта и се чудехме какво ли има зад него. Тогава моят баща ни сочеше с пръст посоките и ни казваше накъде води всяка от тях. Оттогава са първите ми познания за четирите посоки на света. Чувахме единствено птичите крясъци, жуженето на насекомите и тихичкото шушнене на водата.
„Алеята на Здравето” в Крайморския парк
Всяка семейна разходка започваше с началото на тази алея, която така се е запечатала в моите спомени, че не бих си представила тези разходки без нея. Отново спокойствие, зеленина и мириса на морето. Вървяхме, хванати за ръце, и споделяхме впечатления. Аз и сестра ми отвреме-навреме тичахме напред, но обръщахме постоянно глави назад, за да видим дали родителите ни са там.
Дългата алея ни водеше към плажа и морето.
Крайбрежна алея и Морска градина
През тези години Крайбрежната алея беше широка-широка и заведенията по нея се брояха на пръстите на едната ми ръка. От едната страна бяха зелените алеи, а от другата морето ни зовеше с припляскващ шум – като шума от страниците на книги, които прелистваме бързо. Събирахме мидички и ходихме боси точно там, където вълните се разбиваха на брега. Сядахме на пясъка, за да послушаме виковете на гларусите.
Когато слънцето започваше да пече неумолимо, се скривахме като малки мишлета в Морската градина. Дългите прохладни алеи ни приютяваха, лекият бриз, който галеше листата на дърветата се завърташе около нас и тогава се гонехме около дърветата и бягахме около въртящите се пръскачки, които ръсеха с вода жадните поляни.
Сега на нейно място има голяма детска площадка с много забавления. Преди години там беше само прословутата стена, върху нея бяха изобразени сцени от приказките, с които израснахме. Щом се озовавахме до това любимо място, се спускахме във весела гонитба – криехме се зад стената, надничахме, назовахме на глас героите от изобразените приказки и докосвахме с ръце релефните изображения все едно са живи.
Моста (Мостика)
Дългият мост, по който се разхождахме и току надниквахме към морските дълбини и в момента, в който забележехме медуза, рибка, корморан или друго създание, надавахме вик и се скупчвахме на парапета в очакване на някакво морско чудо.
Някой може би ще ме поправи, че видите ли, това не е мост, а мостик, но за нас си беше „Моста” и продължава да е. Даже и днес, когато правим тегели от единия край до другия, тичайки след нашите деца и показвайки им всичко, което е вълнувало и нас.
Гъбката
Ами няма лъжа, няма измама, ама там продаваха най-вкусният сок от сифон, който е съществувал някога. Броиш жълтите стотинки в шепата, топли-топли от силно стискане, за да не се загубят някъде. Подаваш ги на продавача и той пред очите ти приготвя вкусна лятна свежест. С дъх на виолетка, мента, лимон, шоколад или какво ти се прииска в този момент.
Лятото беше с точно такъв вкус, с герданче от газирани балончета и нетърпение да изпиеш на един дъх чашата.
Площад Тройката
Тогава домът на гълъбите беше един и се казваше „Тройката”. В момента, в който се озовавахме на площада и подавахме знак, че носим храна, на „сигнала” се озоваваха стотици пернати приятели. Размахваха крила над главите ни и издаваха тихи звуци от нетърпение. Кълвяха трошичките и завихряха въздуха около с нас с размаха на крилата си.
Тези места са една малка частичка от пъзела на нашето детство.
За нас лятото тогава беше цвърченето на лястовиците привечер, луничките по бузите на някой приятел, семейните почивки (обикновено някъде на планина, за която копнееха морските ни души) и писъците на гларусите рано сутрин. Тогава си мислех, че те така поздравяват утрото и му разказват нещо, което само те си знаят.
Много искам и децата ни някой ден да имат такива спомени – по детски чисти, но непреходни и незаменими.
Източник: peika.bg
28
Коментара по темата
28.
Бургазлия
11.07.2016 17:03:33
Не знам откъде сте всички пишещи - включително и статията - и трите снимки са от три различни десетилетия - изобщо не са от едно и също време /десетилетие/.... повече няма да коментирам.Който е от Бургас - ще проумее какво казвам
27.
prokuror
11.07.2016 15:05:19
virusa kasabova oshte ne beshe dokopal burgas na tiq snimki, shok I ujas, eksluzivno!
26.
?
11.07.2016 14:13:00
На колко си години и как си спомняш какво е било тогава? Може би по спомени от сливенски или ямболските ти роднини, дето идваха да видят как изглежда град понякога за празниците?! Сега е осеян със селяндури, батки и дрога! В така наречените "ресторанти" по точти бараки облечени с фазер плюскате цаца и картофи от незнайно потекло и се кефите на факта, че и вие сте дошли на морето!
25.
спомено
11.07.2016 12:35:09
и друго имаше десетина ресторанта за цел град ,три четири капанчета по морето с опашки опашки ,магазини полупразни по града и опашки опашки за дефицитни стоки като боб червено пиперче и други стокици,снимките са отдалече
24.
Изгрев
11.07.2016 12:16:08
Ако оставим настрана романтизма по евтината лимонада, действително децата растяха по-безгрижно, но ги възпита улицата. Мит е,че имаше ред. Имаше банди от непълнолетни престъпници във всеки комплекс - обираха, крадяха и тормозеха по-малките деца.
23.
оня
11.07.2016 11:01:16
Много ми е смешно като чета как се карат мост ли било, мостик ли било, а то е нито едното, нито другото. Това си е съвсем обикновен кей.
22.
ЛЕЛЕ
10.07.2016 20:51:29
”Идиот нещастен; смешен; прост” ..... какво невероятно комунистическо възпитание .....
21.
Нищо лично
10.07.2016 20:26:16
Просто си смешен.
И най вероятно много прост.
Та не си струва въобще да си споделуш мнението бе илитепате.То тука не се говори за злоба,ами за нисък интелект
И най вероятно много прост.
Та не си струва въобще да си споделуш мнението бе илитепате.То тука не се говори за злоба,ами за нисък интелект
20.
Моряк
10.07.2016 20:13:13
Обиждате и кълнете като циганки. Останете си с клетвите и злобата.
19.
Нищо лично
10.07.2016 19:51:11
Кажете му го това на този илетерат и невежя морячето.
Беше прекрасно,без насилие.
Имало наркотици.
Само в неговото болно съзнание.Идиот нещастен
Беше прекрасно,без насилие.
Имало наркотици.
Само в неговото болно съзнание.Идиот нещастен
18.
80
10.07.2016 19:41:07
Много хубаво си беше
17.
SS
10.07.2016 18:53:47
Ако трябва да избирам най-доброто десетилетие за живеене, това ще са безспорно 80-те години. Прекрасни години, макар че все още имаше единици, които да си бършат задниците с вестници, както личи от коментарите по-долу :)).
В допълнение към статията да спомена и за култовите тийнейджъски заведения в Морската градина - Капута и Плочата. Не ни трябваха смартфони за да се намерим. всички бяхме ако не на едното, на другото място. Днешните тийнейджъри не могат да си представят толкова много момичета и момчета на едно място вечер след вечер цяло лято.
В допълнение към статията да спомена и за култовите тийнейджъски заведения в Морската градина - Капута и Плочата. Не ни трябваха смартфони за да се намерим. всички бяхме ако не на едното, на другото място. Днешните тийнейджъри не могат да си представят толкова много момичета и момчета на едно място вечер след вечер цяло лято.
16.
не ми пука за 80-те
10.07.2016 17:10:05
И от Флагман ще остане само един мил спомен, ако продължават с тази политика на контролиран достъп до сайта.
15.
Моряк
10.07.2016 15:11:48
До нищо лично. Наркотици имаше и при соца но ти не знаеш. А твоето пожелание да се получи при теб.
14.
Нищо лично
10.07.2016 15:01:55
Моряче..моряче....О неразумний юроде.Ти пожелавам да продадеш желязо за 2лева.
На път за хлебарницата са те ограбят гаменчета с ножове.
На дъщеряти да не са и давали заплата три месеца и да почне да заработва.Синът ти от марихуана да мине на херойн.
На път за хлебарницата са те ограбят гаменчета с ножове.
На дъщеряти да не са и давали заплата три месеца и да почне да заработва.Синът ти от марихуана да мине на херойн.
13.
Весо
10.07.2016 14:36:31
Мостът винаги си е бил "Моста". И старият и новият мост са си "Моста". Тоз мостик си го измислиха небургазлиите.
12.
Моряк
10.07.2016 14:21:08
А колко беше хубаво като си бършехме задниците с вестници. А жените бяха щастливи ако си намерят памук в аптеките, защото дамски превръзки нямаше. Ех прекрасни години.
11.
Моряк
10.07.2016 14:21:08
А колко беше хубаво като си бършехме задниците с вестници. А жените бяха щастливи ако си намерят памук в аптеките, защото дамски превръзки нямаше. Ех прекрасни години.
10.
Dqdq Ivan
10.07.2016 13:23:43
По добре при соца.
Сега какво е наркомани,клошари и порнография.
Насилие на всеки ъгъл.
Юрий,Не трогай дядя Ваня.
Хохоль токой.
Сега какво е наркомани,клошари и порнография.
Насилие на всеки ъгъл.
Юрий,Не трогай дядя Ваня.
Хохоль токой.
9.
АЛЬОШОмие
10.07.2016 11:36:12
.
8.
Васил
10.07.2016 11:21:08
А помните ли едни малки павилиончета по плажа където се продаваха сандвичи.Филии намазани с масло и с кашкавал или салам отгоре.Съвсем обикновени,а така вкузни ни бяха.И какви опашки имаше само
7.
Юрий
10.07.2016 10:55:14
Яд ме става като гледам тея квадратни градини на Тройката ше кажеш няма архитекти, и тоя прост символ ка окупацията Альоша какво е вдигнал ръка да еба изчисления комуно пейзан, заради тях сега сме имигранти по чужбина!
6.
Кмета
10.07.2016 10:52:48
Единствено ми липсва спирането на тока всяка вечер, и черно бялата телевизия която имаше само 2 канала. Доволен съм че вече тази рубрика не я наричате соц ами нищо, защото наистина беше нищо за прогреса ни, ами беше застояване и спирала надолу към хиперинфлацията на 1989
5.
Кмета
10.07.2016 10:49:16
Сега е много по весело на плажа, има избор и свобода. Има от пиле мляко. И няма кореком!!!!!!
4.
Az
10.07.2016 10:41:13
Мда, рубриката соц—уикенд е приятна, прииска ми се да се върне бай Тошо
3.
deni
10.07.2016 10:34:47
най после една хубава и чиста статия
2.
eeee ubihte me
10.07.2016 10:06:19
kuv e toq mostik be hora v chas li ste tamun mislihbche q bqhte zabraili taq prostotiq
1.
Гайда
10.07.2016 10:05:46
Като гледам много много няма промяна освен в нова настилка, нискокачествена водеща до безкрайни ремонти. Извод:за 36-37 години не сме мръднали явно кой знае колко.