Девойка, изнасилена от дядо си, написа покъртително писмо до майка си: Бях на пет годинки и имах нужда от теб, а ти ме заряза...
Един ден се случи нещо ужасяващо, което не можех да разбера, което не можех да обясня и да споделя с никого, но знаех, че не е редно. И дори сега, когато вече съм омъжена, имам три деца и работя като учител, все още не мога да намеря точните думи за това, което ме сполетя.
Когато бях на 5 години, собственият ми дядо ми отне невинността, доверието в хората и ме накара да намразя света и всичко непознато. И както всяко дете с любяща майка, аз разчитах на теб. Спомням си ясно как след случилото се, седях в банята.
Чувствах се омърсена, объркана и виновна. Не спирах да плача, но вярвах, че ти ще бъдеш до мен и ще ме защитиш. Само ти можеше да ме накараш да се почувствам по-добре, но така и не го направи. Ти просто излезе от стаята и ме заряза. Но защо?
Защото и ти, и дядо ми сте страхливци. Бях стъписана от реакцията ти, никога няма да забравя болката, която ми причини. Не можех да повярвам, че ти допусна да се случи подобно нещо с мен и че не направи нищо, за да го превъзмогна. Трябваше да се справя съвсем сама и да се помъча да забравя. Това нямаше как да стане, болката и вината се бяха загнездили дълбоко в душата ми. Като се обърна назад, виждам колко много поражения са ми нанесли те. Предизвикаха години безкрайна депресия, безнадеждност и хранителни разстройства. Преди шест години открих, че по-голямата ми братовчедка е преминала през същото. Дали някой й е помогнал? Не. Това е щяло да доведе до разваляне на имиджа на семейството. А и как да изпратят възрастния дядо в затвора? Там ли да прекара последните години от живота си? Срамувам се, че съм част от това „порядъчно“ семейство. Знаете ли какво? Щастлива съм, че дядо ми сега е мъртъв, заслужава го. Радвам се, че изстрада последните си дни, макар че беше справедливо да страда и още. Малко му беше мъчението.
Сега ти, мамо, ме питаш защо не те посещавам често и ми казваш, че ти е мъчно, че не виждаш трите си внучета. Между нас я няма връзката майка-дъщеря и къщата ми също не е достатъчно хубава според теб. Твърдиш, че кариерата ми не е успешна, че не съм стилна, че животът ми не се е развил така, както ти си искала. Обвиняваш ме за толкова много неща и не изпитваш никакъв срам от това. Истината е, че изобщо не ме познаваш и никога не си и искала да ме опознаеш, а просто аз да бъда твое копие. Мечтая за деня, в който ти ще съжаляваш и ще се извиниш, но дълбоко в себе си знам, че този ден никога няма да дойде. Много ми се иска да ми обясниш защо не ме предпази и защо не се държа като майка. За съжаление не си достатъчно смела да го направиш. Бих дала всичко, за да те накарам да усетиш болката, която изпитвам и до днес и която ти едва ли ще изтърпиш. Не си достатъчно силна. Затова искам да знаеш, че много те обичам. Виждам колко уязвима ставаш с всяка изминала година и единственото, което мога да направя, е да ти пожелая щастие до края на дните ти. Не заслужаваш да се чувстваш пълноценна, защото никога не си била такава. Благодарение на лошия ти пример, знам какво да не правя и знам, че трябва да се вслушвам във всяка дума, която децата ми казват. Ще ги обичам и ще им бъда истинска майка. Винаги ще ги защитавам, независимо какво ми коства това. Много съжалявам, че историята ни приключва така. Знам, че една прегръдка би била несравнима подкрепа и струва много повече от хиляди думи, но ти не я заслужаваш. Не мога да променя миналото...
Прочети повече на: http://woman.hotnews.bg/n/pismo-do-mama-koyato-ne-me-predpazi.47061.html
Добави Коментар