Пишман майстор подпали заведение в Приморско

Знаеш ли къде ти е проблема? Не си постоянен в злобата си! Ще лаеш малко и ще млъкнеш, даже те мързи да пишеш! Ами то акъл се иска за тая работа, а ти го нямаш...

ДО
МОН - СОФИЯ
РИО - БУРГАС
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПРИМОРСКО

УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Изпращам ви приложен файл с едно писмо от учителка в СОУ "Н. Вапцаров" - Приморско писано и разпространявано през 2001 г. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището - Георги Людиев Георгиев, който тогава отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект - вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с някакви публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. За повече информация можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско...
Ще очаквам Вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов!
Приемете моите почитания!

Атанас Атанасов
гр. Ямбол
_____________________
_______________________________________________

(писмото е писано през м. януари 2001 г.)

ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
Копие
ДО МЕДИИТЕ

Г-Н МИНИСТЪР, Г-ДА ЖУРНАЛИСТИ,
Пише Ви една учителка от СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско. Желая да Ви уведомя относно аморалните деяния на директора на училището ни Стоян Налбантов.
Г-н Министър, начело на нашето училище в продължение на пет години имаме директор с много нисък морал, със скандално държание на обществени места, човек употребяващ всекидневно алкохол по време на работа. За съжаление всичко това не остава скрито от учениците ни и нашата общественост. Много от родителите задават въпроса докога ще търпим този човек.
Г-н Министър, най-отговорно Ви заявявам, че от страна на директора Стоян Налбантов върху мен беше оказан сексуален и психически тормоз. Същият тормоз беше оказан и на голяма част от моите колежки, но повечето го приеха като нещо неизбежно, докато при мен това ми нанесе голяма психична
травма и аз няма да се примиря независимо колко голям връзкар е директора. В много от колегите ми битува мнението, че директорът е човек с много големи връзки в министерството и че него никой не може да го помръдне, но това е само един мит създаден от директора като защитна мярка против тези, които не искат да се принизят до неговия стандарт на мислене. Но има служители в инспектората в Бургас, които силно го подкрепят. От встъпването му в длъжност до сега в инспектората са изпратени множество жалби против директора, касаещи низкия морал и лекото му поведение, но и до ден днешен няма никакво решение. Някои от моите колеги са говорили лично със служители от инспектората, но от там им е казано "Налбантов е човек с много големи връзки в министерството и не можем да направим нищо". Налбантов нееднократно е разказвал случая пред някои от колегите ми, когато по негови думи "Чукал шефката на инспектората Парзулова цели 3 часа през работно време в кабинета и и никой от служителите не смеел да ги безпокои,
защото той големият Директор бил с нея". Изобщо по негови думи всички служители в инспектората треперят от него и едва ли не му са подчинени.
Всъщност тук трябва да Ви кажа, че директора ни е човек с много ниско сексуално възпитание, ако мога така да се изразя. Той е човек, който изобщо не
прикрива сексуалните си мераци към ученички и учителки. Миналата година при мен дойде една ученичка, разплака се и ми каза "Госпожо, не мога повече така, ще напусна това училище. Когато имаме час при директора той постоянно ме опипва по гърдите пред всичките ми съученици". Аз не бях учудена, това не бе единственият такъв случай, но за съжаление момичето се премести в друго училище. Беше добра ученичка, а аз нищо не можех да направя. Дълго време се коментира случая преди 2 години, когато директора задиряше една ученичка от училището, в която по негови думи бил влюбен - и боя който отнесе от приятеля и затова, че я натискал и се опитвал да я целува в центъра на града.
Приморско е малко градче и хората много добре се познават, нищо не може да се скрие. Ако все пак дойдете някога в Приморско попитайте първия срещнат човек да Ви каже нещо за Стоян Налбантов директора на училището. Всички ще Ви кажат едно: той е голям женкар. В града ни той е известен като човек, който през летните месеци е в непрекъснат контакт с момичета чужденки и най вече рускини. Носи се слух, че се занимава със сутеньорство. Напълно е вероятно да е така, тъй като през летните месеци той се премества да живее в
училището и две рускини занимаващи се с проституция живеят цяло лято в директорския кабинет. Така училището се превръща в бардак през лятото. Наскоро се разбра, че директорът е ходил да търси клиентела на двете рускини в някои от хотелите в Китен и Созопол, но явно всичко казано до тук на никой не му прави впечатление.
Ако се вгледаме по-добре в личностните качества на директора ще видим, че той е властолюбив човек, злопаметен и много отмъстителен. Ето как действа той ако не сте съгласни с това, което той казва или имате друго виждане по даден проблем. Държи се винаги в ролята на силния като непрекъснато демонстрира своето господство. Умишлено създава напрежение в учителския колектив, защото не е свикнал да живее сред хармония. Всъщност той не търпи чуждо мнение. В голямата си част много проблеми и въпроси той решава еднолично. Когато има поправителна сесия винаги се опитва да внушава кой ученик каква оценка да получи. Звучи парадоксално, но наистина е така. Една моя колежка беше бита от директора, защото тя като председател на поправителна сесия не е помогнала на посочен от него ученик да изкара тройка. Скривайки се под маската "в името на работата" директора умело използва служебното си положение за постигане на користните си цели. И ето какво прави той с колежките ми. - Намира ти някакъв недостатък в работата ти,
нещо в което си сгрешила и след този момент в продължение на месеци той непрекъснато изтъква пред целия колектив, че не си гледаш работата и че здраво си я загазил. Опитва се да те накара да се почувстваш виновна и едва ли не, че живота ти зависи от него и когато усети , че ти пcихически си се поддала на атаките му, тогава той започва да те манипулира. С мен постъпи по същия начин. Тъй като беше ми предложил да спа с него, но аз в продължение на много време упорито му отказвах, тогава той започна да търси недостатъци в работата ми. Вървеше постоянно след мен критикуваше ме пред колегите ми, проверяваше ме непрестанно и непрекъснато ми повтаряше, че не ставам за учителка и всичко това в продължение на месеци. До този момент от живота ми аз никога не подозирах какво се крие зад думите психически тормоз, но тогава го усетих с пълна сила. Бях на границата на пълно отчаяние - решила бях да напускам. Но възползвайки се от това ми състояние директорът ме извика един ден при себе си в кабинета. Заключи вратата и напълно против волята ми се опита да ме изнасили. Не искам да разказвам в подробности за тази сцена, неприятно ми е да си спомням за нея, случилото се беше толкова гнусно и
отвратително. Постоянно се мъча да го забравя, но чувствам че не мога - от този ден нататък нещо в мен се преобърна и остави дълбока следа в съзнанието ми. Успоредно с всичко казано до тук смея да твърдя, че директорът ни е човек с психични отклонения, ето два примера разказани от ученици.
Група ученици вървят по главната улица на града и срещат директора, казват му "добър ден господин директор", а той в отговор им казва "курец". Втори пример: Ученички от пети и шести клас се движат по улицата и срещат директора, кимат му с глава и го поздравяват. Той нищо не им отговаря, само
изкарва езика си и с бавни движения облизва устните си. След което се усмихва и им казва "растат ли ви циците".
Случаи като тези са стотици, като се има предвид, че всичко това се случва на улицата, да не говорим какво става в неговите часове. Часовете в които той преподава се превръщат в часове по мръсни вицове и малко самоподготовка
по учебника. При него вулгарният израз е издигнат в култ, но явно всичко това много му харесва, защото почти винаги ставаме свидетели на видимото удоволствие, което той изпитва употребявайки в речника си вулгарни и неприлични думи. Но всички тези прояви на директора с течение на времето не останаха скрити от обществеността ни в града. И във връзка с това преди около две години група родители бяха решили да не пращат децата си на училище. Тогава се чуваха репликите "не искаме този човек да ни учи децата". След това от тяхна страна бяха изпратени множество жалби до инспектората, на които разбира се никой не получи отговор, след което голяма част от родителите се oтказаха от всичко това. Останаха само няколко, които мислеха че все още могат да направят нещо. И тогава директорът успя с няколко умели манипулации напълно да потуши надигналия се скандал.
Не бих искала да пропусна да Ви разкажа и за една друга страст на нашия директор - страстта му към алкохола. Въпреки че е само на 42 години той е вече пристрастен към алкохола. Жалка гледка е да го видиш, когато не е пил - лицето му има съвсем друго изражение, става нервен и сприхав, не може да се концентрира. Първото му дело, когато дойде сутрин на работа и влезе в любимия си кабинет е да си налее едно малко концентрирано алкохолно питие. И този акт се повтаря многократно през целия ден. В края на работния ден може да го видите в особено състояние, движенията му са леко забавени, а настроението му или приповдигнато емоционално, или умопомрачено. Много от колегите ми са наясно с проблема алкохолизъм и разбират какво се случва с
човека. Но от друга страна не сме длъжни да вдишваме неприятната миризма от алкохол, когато контактуваме от близко разстояние с него. Много е унизително да чуеш от учениците си "Директорът пак мирише на алкохол". Много от учениците вече му се подиграват зад гърба му.
Господин Министър, може би когато четете редовете на това писмо многократно ще си зададете въпроса, може ли всичко това да е истина и аз бързам да Ви уверя, че всичко това е точно така както съм го описала, за което мога да го потвърдя аз, колеги, родители и ученици, но имайки горчивия опит от подобни отправени жалби в миналото - аз и моите колежки, които умишлено не съм споменала, желаем да останем в анонимност. Ако се получи някакво развитие на поставените от мен проблеми ще открия самоличността си. Но не мога да го направя преди това, тъй като се нуждая от тази работа и много обичам професията си.
В заключение бих искала да кажа, че за нас директорът на училището Стоян Налбантов е най-скандалната личност в образователната система. Той е срам и позор за учителската ни професия и няма моралното право да бъде учител.
Господин Министър, моля Ви да организирате анкетна комисия, която да провери на място въпросите свързани със скандалното поведение на директора на училището ни Стоян Налбантов.

Ей смотан утре може това да е увас , тъй че си трай и се завирай в мишата дупка!!!!!

Да ти се запали шибаната колиба ти пожелавам, да ги видиш тогава как работят.

Малейййй,кЪк мЪ заболя фарЪ,веднага го местя на другия борд!