Европейският съд спаси единствения дом на възрастно семейство от Синеморец
Ключови думи:
семейство, възрастно, новини, пенсионери, Синеморец, къща, съд, европейски, строеж, незаконен
Европейският съд по правата на човека отсъди, че разрушаването от властите на единствения дом на възрастно семейство от Синеморец е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, засягаща правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището. Случаят касае семейството на Мавруда Иванова и Иван Черкезов, които през 2005 г. се местят в село Синеморец, където възрастната жена притежава 77% от парцел с размер 625 кв. м., наследен от родителите ѝ. Без да разполага с разрешително за строеж тя ремонтира полуразрушената къща, намираща се в рамките на имота и я превръщат в масивна едноетажна тухлена къща. Оттогава пенсионерите живеят в нея.
През 2009 г. другите наследници получават съдебно решение, че притежават останалата част от парцела и къщата, построена върху него. В резултат от тяхно искане общински служители извършват проверка на къщата през 2011 г. и установяват, че тя е незаконно построена. Дирекцията за национален строителен контрол започва процедура по разрушаването ѝ. Административният съд отхвърля жалбата на Иванова за отмяна на това решение. Това постановява и Върховният административен съд с окончателно решение от март 2015 г. Никоя инстанция не взима предвид имотното или здравословното състояние на обитателите на къщата.
Пенсионерката отказва да изпълни заповедта за разрушаване и властите подготвят покана за търг, на който да бъде избрана частна фирма, която да събори къщата. Иванова и Черкезов, който е преживял два инфаркта към този момент, не разполагат с друго жилище и изпълнението на заповедта би ги оставило на улицата.
В решението си ЕСПЧ отбелязва, че по правило българските съдилища отказват да разглеждат доводи, свързани със съразмерността на подобни мерки спрямо индивидуалното положение на засегнатите от разрушаването на къщи лица, тъй като това не е от значение за законосъобразността на заповедта за разрушаване.
Това на практика означава, че българското законодателство не се интересува дали изпълнението на такава заповед ще остави засегнатите на улицата и последствията от това. ЕСПЧ подчертава, че прилагането на правилата за строителство не може да бъде абсолютно и трябва да позволява индивидуалното разглеждане на всеки отделен случай, ако българската държава иска да гарантира ефективното им изпълнение.
Случаят с възрастното семейство бе една от големите битки на омбудсмана на Бургас Таню Атанасов. След като стана ясно решението за събаряне на къщата той изпрати писмо до регионалния министър Лиляна Павлова да спре процедурата по принудително събаряне на едноетажната постройка. Според Атанасов всичко е ставало публично, пред погледите на местния кмет на селото, служителите на общинската администрация и съседите. Никой не е реагирал и спрял навреме незаконния строеж.
8
Коментара по темата
8.
Лозенски селянин
10.05.2016 15:23:37
Това са цитати от ЗУТ:
"Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.", като и чл.134 ал.4 т.2.
И какво правим сега чичко кмет ????
"Чл. 62а. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.", като и чл.134 ал.4 т.2.
И какво правим сега чичко кмет ????
7.
Предполага се, че става въпрос за Д. Рашева
08.05.2016 18:22:02
ДО
МОН - СОФИЯ
РИО - БУРГАС
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПРИМОРСКО
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Изпращам ви приложен файл с едно писмо от учителка в СОУ "Н. Вапцаров" - Приморско писано и разпространявано през 2001 г. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището - Георги Людиев Георгиев, който тогава отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект - вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с някакви публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. За повече информация можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско...
Ще очаквам Вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов!
Приемете моите почитания!
Атанас Атанасов
гр. Ямбол
МОН - СОФИЯ
РИО - БУРГАС
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ПРИМОРСКО
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Изпращам ви приложен файл с едно писмо от учителка в СОУ "Н. Вапцаров" - Приморско писано и разпространявано през 2001 г. Доста обстоятелствено учителката описва от своя гледна точка скандалното поведение на директора Стоян Налбантов, но се страхува да разкрие самоличността си. Ръкописът на писмото ми беше даден през м. януари 2001 г. от един работник в училището - Георги Людиев Георгиев, който тогава отговаряше за поддръжката в училището, продаваше закуски и имаше някакви други домакински задължения. Георги искаше от мен да набера текста на писмото на компютър и да го разпечатам на хартиен носител, за да можели после двамата с учителката да го разпращат до МОН, РИО и други инстанции. За целта ме заведе с колата си в Бургас в един компютърен клуб, където направих това, което той искаше - набрах писмото на хартиен носител и му го дадох. Георги държеше на това, името на учителката да остане в тайна, за да не загубела работата си и поради тази причина аз все още не знам коя е авторката му.
Междувременно, същият ден сутринта, преди да отидем в Бургас, се бяхме срещнали и с един родител, който искрено се възмущаваше от поведението на Налбантов и по-точно от някакъв случай, когато при среща с ученици на улицата Налбантов вместо да ги поздрави им казал: "Курец!" и децата останали много изненадани. А към едни момичета се обърнал с въпроса: "Растат ли ви циците?" Тези случаи се описват в писмото на учителката и затова предполагам, че тя е близка с този родител или най-малкото се познават. Когато набирах писмото Георги ми каза, че мога да го редактирам както аз реша, но аз отказах и оставих текста така както беше написан. Стилът и начинът на изложение на текста ми беше много чужд и много неща в него не одобрявах, затова не промених нищо. Така например, в писмото се описваше някакъв случай на изнасилване, което ми звучеше неправдоподобно. Казах на Георги, че това не може да е вярно. Познавах Налбантов и знаех, че той не действа по този груб начин. Обикновено предварително обработваше учителките като ги подлагаше на психически тормоз и умееше да им въздейства и да ги манипулира докато те постепенно се поддадат и отстъпят на атаките му. Но винаги така се получаваше и той така изкарваше нещата, че уж учителките сами идвали при него за секс.
Впоследствие Георги е разпратил писмото, но не знам дали е имало някакъв ефект - вероятно никакъв, защото беше анонимно. Около една година по-късно се случи така, че и аз започнах да изпращам писма до инспектората и МОН, които носеха мой подпис и за които поемах лична отговорност. Там описвах случки, на които аз съм бил свидетел, по-точно описвах това, което съм чувал лично от Налбантов, когато той се хвалеше пред мен и други колеги. Смятах, че не е нормално един директор на училище да си служи с такъв вулгарен и циничен език и да описва сексуалните си подвизи на всеки срещнат. За мен подобно поведение беше повече от скандално и затова считах, че е нужно институциите да вземат необходимите мерки и да отстранят Налбантов от поста му. На практика проверките не даваха никакъв резултат, защото никоя от учителките не си признаваше, че е правила секс с Налбантов. Повечето заемаха неутрална позиция и от страх да не загубят работата си отказваха да говорят против него.
През м. май 2003 г., във връзка с някакви публикации във вестници, е имало някакво брожение сред съпрузите на учителките и Георги ме предупреди да не се мяркам в Приморско, защото ме търсели и искали да отмъщават. Неговите думи бяха буквално следните: "Много те търсят. Внимавай да не ти направят някой кюляф!" Съветваше ме да спра, докато утихнели нещата.
Нещо подобно ми каза и учителката по химия Диана Янева (м. август 2004 г.). Чудеше се, как се разкарвам свободно по улиците, защото мъжете на учителките ме търсели. Веднага потърсих съдействие от полицията, след което, доколкото ми е известно, Янева е била привиквана в РУП и разпитвана за повече информация за заплахите срещу мен.
Впоследствие Георги напусна училището и вече не разполагах с информация за това, което се случваше там.
Имам основания да предполагам, че учителката, която е писала писмото от м. януари 2001 г. вече е напуснала училището и поради това, че вече не е заплашена от нищо, най-малкото от Налбантов, е възможно да иска да разкрие самоличността си. За целта трябва да се отнесете до Георги Георгиев, който да ви даде повече информация по въпроса и най-вече да каже коя е тя. За повече информация можете да го потърсите на адреса му в гр. Приморско...
Ще очаквам Вашите по-нататъшни действия по разследването на скандалните случаи с директора Стоян Налбантов!
Приемете моите почитания!
Атанас Атанасов
гр. Ямбол
6.
До 5
02.05.2016 18:35:19
Чии права? На тези, които строят незаконно или на останалите собственици, които са лишени от имота си?
5.
Европейски съд
02.05.2016 16:49:36
Добре че е европейският съд защото тук в Булгаристан правата на човека не се зачитат.Само Който е във властта може да прави каквото си по иска.
4.
раньр
02.05.2016 13:46:30
..всичко е ставало публично пред погледите на местния кмет на селото и т.н...Ами може и публично да си умреш..пред погледите на цяло село!Никой не го и.е!!!
3.
?
02.05.2016 13:10:52
А Таню Атанасов ли ще обезщети, собствениците на останалите 23 % от имота? А сега и аз отивам да си построя една къща на морето, че нямам друга!
2.
mathur
02.05.2016 12:41:05
Браво на митко николов.....90% от жилищата в кв.Победа едва ли са законни...аа това са техните избиратели и за тях може....
1.
1111
02.05.2016 12:32:47
БРАВО НА ЕВРОПА!
ДАНО НЯКОЙ ДЕН ВЛЕЗЕМ В ЕВРОПА,ЗАЩОТО СЕГА СМЕ САМО НА КНИГА ТАМ!!!
ДАНО НЯКОЙ ДЕН ВЛЕЗЕМ В ЕВРОПА,ЗАЩОТО СЕГА СМЕ САМО НА КНИГА ТАМ!!!