Цветанов се опълчи на Борисов – защити депутатката Коцева от натиск да подаде оставка
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов на практика се опълчи срещу лидера на партията Бойко Борисов заради скандала с депутатката Ирена Коцева.
Както изглежда, премиерът е притиснал Коцева да подаде оставка заради разследването на Нова тв за проблемна обществена поръчка, спечелена от съпруга й. Става въпрос за скандал, свързан с изграждането на спирки на градския транспорт в София.
По-рано Цветан Цветанов каза, че Ирена Коцева е готова да подаде оставка и предстои разговор с нея.
Впоследствие двамата направиха изявление пред журналисти в Народното събрание, като стана ясно, че засега оставка няма да има. Във вторник се очаква извънредно събиране на парламентарната група на ГЕРБ, на което въпросът ще бъде обсъден, обясни Цветан Цветанов.
Той упрекна индиректно премиера, като припомни случая със здравния министър Петър Москов. Бойко Борисов застана зад Москов въпреки скандала с турските ваксини.
„За всяка една публикация, която излиза в публичното пространство – трябва ли всеки един да си заминава и да излиза от парламента или от изпълнителната власт? По тази логика всички тези твърдения, които бяха за ваксините? Ние какво направихме”, попита Цветанов.
Ирена Коцева коментира от своя страна: „За мен е изключително труден момент. Аз съм готова да подам оставка само когато срещу мен има и най-малкото съмнение, че с мои действия бих уронила авторитета на партията и на парламентарната група, в която работя.”
Депутатката каза, че „ние сме хора, имаме семейства” и че медиите трябвало да проверяват нещата, преди да публикуват нещо. Според нея няма нищо нередно в конкретната обществена поръчка. Ако обаче контролните органи хванат и най-малкото нарушение, тя щяла да подаде оставка.
Ирена Коцева и Цветан Цветанов бяха попитани неколкократно дали премиерът е поискал оставката на депутатката. И двамата обаче отказваха да отговорят и променяха темата, като така стана ясно, че най-вероятно това се е случило.
По неофициална информация на "Флагман" Бойко Борисов е звъннал на Коцева и директно й е казал да подава оставка.
„Ще подам оставка единствено ако парламентарната група я поиска от мен с цел да не уронваме авторитета на партията. Ще изчакам решението на парламентарната група”, заяви пред журналистите Коцева.
Цветан Цветанов показа, че владее парламентарната си група и че премиерът не може да се меси така директно.
Той похвали колегите си. „Имаме невероятна парламентарна група”, отсече Цветан Цветанов и обяви, че ако я няма действащата дисциплина в ГЕРБ, парламентът нямало да функционира нормално
.
„С какво Ирена Коцева е участвала в корупционна схема”, попита Цветанов. Той даде пример със себе си – как е имало огромен натиск срещу него да напусне политиката, но в крайна сметка нищо не се доказало.
Междувременно стана ясно, че зам.-кметът по транспорта в Община София Любомир Христов е подал оставка. Той също бе замесен в скандала с обществената поръчка.
Ирена Коцева призна, че семейно били в приятелски отношения от 20 години.
5
Коментара по темата
5.
ЧРД
22.04.2016 18:47:44
ПРОФ. Д-Р ПЕТКО ЧОБАНОВ – РЕКТОР НА БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
4.
do 3
22.04.2016 17:36:24
Подкрепям с две ръце - не се наситиха ейййй....
Не гласувайте за ГРОБ - НИКОГА !
Не гласувайте за ГРОБ - НИКОГА !
3.
GO40
22.04.2016 16:36:33
МАЙКА ВИ КРАДЛИВА И НЕ НАСИТНА...БЯЛ ДЕН ДА НЕ ВИДИТЕ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО....ЩЕ СЕ ГЪРЧИТЕ КАТО ГЪСЕНИЦИ...В СОБСТВЕНИТЕ СИ ЛАЙНА...ДА СИ КУПИТЕ СВЕЩИ ....МРЪСНИ БОКЛУЦИ..ДА СЕ ЗАДАВИТЕ ДАНО.....ЗА ВСИЧКИ ПОЛИТИЦИ И ТЕХНИТЕ ПОДЛОГИ.....ЧЕНГЕТА...ПЛАСЬОРИ....ДРАСКАЧИ...КМЕТОВЕ..Ии т.н.
2.
Любопитен
22.04.2016 15:27:54
А нещо за изграждането на новите грозни бургаски спирки ??????????
1.
БСУ
22.04.2016 14:51:46
Статията за ректора Петко Чобанов е пълен ташак. Нищо общо с действителността.
Отключете я, да се изкажат хората!
Ректора е приятел на Стоян Налбантов от Приморско. И двамата са родени в с. Кирово, общ. Средец... Останалото го знаем - преразказано от Налбантов и други хора.
Всъщност няма много за казване, освен това което Налбантов говореше за ректора - как по цял ден чукал студентките.
Отключете я, да се изкажат хората!
Ректора е приятел на Стоян Налбантов от Приморско. И двамата са родени в с. Кирово, общ. Средец... Останалото го знаем - преразказано от Налбантов и други хора.
Всъщност няма много за казване, освен това което Налбантов говореше за ректора - как по цял ден чукал студентките.