Само във Флагман! Вижте героите, спасили децата от огнения ад в карнобатското ОУ „Христо Смирненски“
Шофьорът на училищния автобус Тодор Трашев и прислужничката Минка Николова първи разбират, че школото гори
Ключови думи:
карнобат, училище, пожар, огнена стихия, гори, пламъци, тодор трошев, минка николова, герои, училищен автобус, шофьор, прислужничка
03 Април 2016, Неделя, 07:40 ч.
Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА, снимки: АвторътЗапомнете лицата им - така изглеждат само истинските герои, казва през сълзи педагог от школото
Само няколко минути и светкавичната реакция на двама души спасили от огнения ад децата в карнобатското ОУ „Христо Смирненски“. Учител от школото се свърза с редакцията на Флагман.бг, за да разкрие всички подробности за ужаса от пожара и най-важното – да ни запознае с героите, които предотвратиха още по-голяма трагедия.
Шофьорът на училищния автобус Тодор Трошев и прислужничката Минка Николова първи разбират, че училището гори. Ето разказа за тяхната реакция.
„В 17,50 часа на злополучния за ОУ “Христо Смирненски“ 23 март Тодор Трошев, шофьор на училищния микробус, идва на работа и забелязва отдалеч необичайния пушек от покрива. Проверява в котелното помещение, но там кротко тлее пепелта на угасващ огън. Осъзнал, че се случва най-лошото, той реагира по най-бързия начин, вика прислужничката Минка Николова и двамата бият непрекъснат звънец - сигнал за евакуация при бедствия. Звънят и на пожарната. Децата са изведени по плана за евакуация, без стрес и паника. Само 10 минути след тяхното извеждане, рухва таванът на кабинета по биология. В 18,15 часа пристига първата пожарна кола, след нея и останалите. Сградата изгоря, но децата ни са живи и здрави, благодарение на навременното откриване на пожара и извеждане на учениците. Само няколко минути закъснение щяха да са фатални. С тези няколко минути двамата работници в училището изпревариха огнената стихия.
Всички думи за благодарност не са достатъчни да ги поздравим за тяхната отговорност, самообладание и светкавична реакция. Вижте тези хора и запомнете лицата им - така изглеждат само истинските герои“, каза през сълзи учителката от изгорялото ОУ „Христо Смирненски“.
Тодор пръв разбира за стихията и вдига тревога
Минка бие звънеца - сигнал за евакуация при бедствия, така децата излизат от класните стаи навреме
В категории:
Карнобат
Продадоха легендарен завод за алкохол
Правилната диета за вас
Как да направим домашен хляб
Телата на четирима мъже са открити в две реки
Тиквички със сирене и чесън: Лесна и вкусна рецепта
Мъж не е виждал 11-месечната си дъщеря заради отказ за виза
Инвестиция за милиарди евро: Румъния започна мегапроект в Черно море
Кметът на София с коментар за Джирото
Какви партньори търсят зодиите: Любовни предпочитания и съвместимост според астрологията
10/05/2026, Неделя 19:00
0
Министърът на спорта говори за Обиколката на Италия
Почина човек на културата
Кристиан Титрийски блести, на крачка е от титлата в САЩ
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.