Майка ридае вече 1 г: Камелия имаше мечти, но ми я върнаха в ковчег. Кой е виновен за потопа? (ВИДЕО)

Автор: Емел МАХМУД, снимки: авторът, видео: Радостина ГЕОРГИЕВА

Датата е 6-ти септември 2014 година. Малко след 01,00 часа през нощта обилните валежи причиняват потоп в Бургас. Река Отманлийска излиза от коритото си и залива пътя Бургас-Созопол. По това време оттам минават автомобили, които са отнесени от приливната вълна. В един от автомобилите е и младата бургазлийка Камелия Желязкова, заедно с трима свои приятели. По чудо и благодарение на спасителите тримата оцеляват, но Камелия остава там..завинаги на 21 години. Във водния ад загина и 69-годишната бургазлийка Недялка Толева.

Камелия няма да може да се дипломира като психолог и специалист по социална педагогика, нито ще може да помага на нуждаещи се деца, каквато е била мечтата й. Бъдещето й остава неизживяно. Вместо усмивки и гордост от постигнатите успехи, нейните родители оттук нататък ще изпитват огромна болка и празнота. Единствено десетките снимки по стените на семейното жилище и в албумите сгряват сърцето на почернената майка. Защото момичето й вече го няма, отнесено от водната стихия край парк Росенец.

Силната майка, погребала единственото си дете

Почернената майка Ганка Желязкова не поиска да застане пред нашата камера, тъй като тя не търси медийна известност. Единственото, което желае, е обществото да не забрави тази трагедия и да се предприемат мерки, за да няма повече нелепо загинали хора. Пред Флагман.Бг тя разказва покъртителната история, която почерни семейство Желязкови.

Връзката между нея и майка й е много силна. Освен родител, Ганка е и най-добра приятелка на Камелия, която споделя с нея всичко – преживявания, тъга, щастие... всички свои вълнения като млад, амбициозен и пълен с мечти човек.

Трагичната вест за смъртта на момичето идва при Ганка часове след инцидента. Малко след 06,00 часа сутринта на 6-ти септември приятелката Мартина, която била в колата с Камелия, пристига в дома на Желязкови, за да съобщи, че момичето им е в неизвестност.

Майката и бащата веднага тръгват на място, за да се включат в акцията по издирване. Нито за минута не допускат, че ще я открият мъртва, надеждата им умира последна. Те са убедени, че дъщеря им ги чака някъде в гористата местност за помощ и ще бъде спасена.

Около 08,00 часа сутринта започва издирването. В него се включват и приятели на Камелия. Няколко часа след това откриват тялото на нелепо загиналата в дерето край спортната площадка на парк „Росенец“. С това животът на семейството се преобръща. Бащата на Камелия не издържа при вида на мъртвата си дъщеря и буквално се срива на земята. Майката Ганка едва се крепи, но трябва да бъде и емоционална подкрепа на съпруга си. Дошлата на място линейка оказва и първа помощ на родителите, за да могат да се съвземат от шока.

„Аз съм силната майка на силното момиче! Боря се заради нея, защото знам, че тя това иска. Чувствата ги изливам на хартия, пиша стихове, спомени, описвам най-емоционалните ни моменти. Те бушуват в мен. Пиша неща, които са в сърцето ми. Това ми помага да си излея душата“, казва със сълзи на очи Ганка /ВИЖ ПОДРОБНОСТИ ВЪВ ВИДЕОМАТЕРИАЛА/ и после признава: 

„От момента на трагедията до сега никой от нашите управници не се е свързал мен. И искам да питам – когато послучай годишнината от потопа на Ченгене скеле се раздаваше курбан, някой спомни ли си за момичето, което загина? Някой сети ли се, че в този момент близките страдат? Защо нямаше никой да преклони глава пред плочата на моето дете, да постави едно цвете?“. Тя осъзнава, че въпросите й са риторични, но все пак иска да намери обяснение, отговор.

Разследването

Разследването е започнало чак 6 месеца след трагедията,  разказва майката. Процедурата се задвижила едва, след като тя отишла в следствието със съпруга си, за да разбере дали се работи по него.

„Съвсем отговорно заявявам - започна работа по разследването, когато аз се появих в следствието. Попитах следователя Велчо Велков какво са свършили до момента и защо ние не сме уведомени и потърсени до момента. Попитах защо децата, които оцеляха и са преки свидетели на инцидента, също не са потърсени. Отговорът, който получих, не ме удовлетвори. Но тогава започна разследването, започнаха разпити, включително и на мен. Едва тогава бяха разпитани и приятелите й от колата. До момента няма официално заключение.

Пред Флагман.Бг Велков обясни, че се чакат резултатите от тройната експертиза, която трябва да установи има ли виновни за водната стихия, погубила два човешки живота. Очаква се те да бъдат готови в началото на октомври. Едва тогава ще стане ясно каква е причината за приливната вълна.

Майката е убедена, че официално виновни няма да бъдат открити.

„Аз не съм специалист и не обвинявам никого. Аз съм една майка, която погреба детето си. Не мисля, че ще има виновни по документи, но може би пред собствената си съвест – да!“, добави тя.


Камелия – от палаво и непокорно дете до стойностен човек, намерил своя път с професията си


Изключително лъчезарен човек – така я описват приятелите на Камелия. Тя винаги била в центъра на вниманието, където и да е. Привличала хората с позитивизма си. Освен това била и много напориста – винаги следвала мечтите си, независимо какво ще й коства това.

„Камелия беше доста своенравно дете, отстояваща своите позиции, в същото време тя беше един прекрасен човек. Изграждаше се с времето, преминавайки през различни етапи от своя живот – от палавото и непокорно дете, през бунтара тийнейджър, докато стигна до един стойностен човек и намери своя път със своята професия.

Камелия е била студентка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методой“, специалност „Социална педагогика и психология. И тя както всеки млад човек имала своите мечти и планове за бъдещето.


Последният подарък на Камелия за майка й по случай 8-ми март

„Искаше да бъде човекът, който да бъде в помощ на нуждаещите се деца. Доброволно работеше в един център за деца с увреждания. След смъртта й те получиха нейни вещи като подарък от нея. Аз осъществих тази инициатива, защото бях сигурна, че ще бъде удовлетворена от своята постъпка“, разказва почернената майка, гледайки снимките на дъщеря си – спомените, които са останали след нея. Тя е направила албум след смъртта й, на който са залепени фотоси от най-силните и забавни моменти на Камелия.


Навсякъде в апартамента има спомени от Камелия

В стаята й пък се е настанил котаракът й Томас. От една година той е тъжен, търси навсякъде стопанката си, чака я да се върне. В деня на погребението той е застанал на прага на стаята й и плачел.


Котаракът на Камелия е постоянно в нейната стая

„За първи път видях животно да плаче със сълзи. Винаги са ми разказвали подобни истории, но никога не съм си мислила, че е вярно. Видях го с очите си – той тъгуваше за нея, плачеше“, добави емоционалната майка.


Изключително емоционален текст, който Камелия написала за майка си месеци преди трагедията


Сега Камелия е във вечен покой. От Общината са предоставили парцел във ВИП местата на гробищата в Бургас. Мястото, където тя спи вечния си сън, е потопено с  цветя и свещи. До него майката на Камелия е засадила и цветето с нейното име, което й е било любимото.
На гроба й е изписано част от стихотворението, написано специално за нея от Дейзи Патън – българка от Стара Загора, която от години живее в Южна Африка. Историята за нелепата смърт на Камелия докоснала сърцето на поетесата, която загубила сина си по нелеп начин.

Година по-късно трагедията е забравена от обществото, но не и от близките, които всеки ден отиват до гроба на младото момиче, за да оставят цвете, да запалят свещичка и да се молят за нея.