Децата в Приморско рисуват Ботев и Левски за Деня на будителите
Честването на Деня на будителите в Приморско започна от днес в салона на читалище "Самообразование"
29 Октомври 2012, Понеделник, 16:21 ч.
С изложби,
концерти и мултимедийна презентация отбелязват празника
С изложби, концерти и мултимедийна презентация ще бъде отбелязан Деня на народните будители- 1 ноември в Приморско. Образите на Христо Ботев и Васил Левски са пресъздадени от малките таланти от СОУ „Н. Й. Вапцаров” в изложба на детски рисунки, която можете да видите още от днес в салона на читалище „Самообразование”. Стихове на поета-революционер Христо Ботев допълват патриотичната експозиция.
Утре, 30 октомври, от 10:30 часа в класната стая VII а клас на училище „Н. Вапцаров” учители ще представят мултимедийна презентация и изложба на тема „Ден на народните будители”, подготвена от учениците.
В категории:
Приморско
Жените от тези зодии привличат токсични мъже
01/06/2024, Събота 22:00
0
Признаци на мъжа, който ще ви донесе само проблеми и главоболия
01/06/2024, Събота 21:40
0
Пазете се! Тези 12 неща в къщата неусетно разрушават психиката ни
Откакто научих рецептата за тази сладоледена торта с бишкоти, друг десерт през лятото не правя! (ВИДЕО)
4 качества на хората, които умеят да избягват провалите
01/06/2024, Събота 20:40
1
Как да защитим парите и данните си, ако ни откраднат телефона
01/06/2024, Събота 20:20
0
Габровска с номинация „Порнозвезда на годината“
Чистачки лъскат апартамента за 500 лева
01/06/2024, Събота 19:40
0
Вежди Рашидов вае Ламбо за 100 000 лева!
Кой е бил най-големият страх на Мария Бакалова преди пробива в Холивуд
Варненци пропищяха от змии
Има надежда! Лекарство на Pfizer срещу вид рак на белия дроб показва добри резултати
01/06/2024, Събота 18:20
5
Здравко от "Биг Брадър" е записал на касета сексподвизите си с учителката от Приморско Диана Янева, твърди македонски Интернет-сайт. Порнокасетата била пожектирана на клиентите в ресторант "Лилия" към хотела на Морския. Действието в нея се развивало през 2002 г. - две години преди участието на Здравко в риалити-шоуто. На 23 ноември 2004 г. в късното нецензурирано издание на "Биг Брадър" Здравко сподели пред съквартирантите си, че имал навика да запечатва на лента креватните си подвизи. Той скривал нависоко камерата, за да не я видят жените, които вкарвал между чаршафите. Съграждани на Гларуса доверяват, че набедената дама е преподавателка по химия в местното школо. Тя изпаднала в шок, когато научила за Интернет-дискусията, взела си отпуск и не смеела да напусне дома си.
МАКЕДОНСКИ САЙТ ВАДИ СЕКСКОМПРОМАТ ЗА ГЕРОЙ ОТ "БИГ БРАДЪР"
Здравко бил запечатан на порнолента с учителка от Приморско, твърди публикация у комшиите
- Красимир Крумов
Името на Здравко Василев от "Биг Брадър" беше замесено в неочакван сексскандал във форумите в Интернет с източник сайт в Република Македония. В компроматът на адрес www.makedonija.com се твърди, че ученици търсели изобличаващи факти за своята учителка Диана Янева и в момента хит била видеолента, на която въпросната даскалица била заснета по време на секс. Касетата била пускана в приморския ресторант "Лилия" по желание на клиентите. Пак по твърдения на македонския сайт партньор на учителката бил самият Здравко от "Биг Брадър".
Здравко действително е управител на ресторант "Лилия" и хотелите "Лилия-1" и "Лилия-2", установи проверка на "Монитор".......
Възможно е намесването на секскомпромата да е изкуствен скандал, който да повдигне още повече интереса към шоуто или към самия Здравко, коментираха вчера интернавти.
КРАСИМИРА ПЕТКОВА - учител по англ. език
______________
Всички знаят, че Петкова е любовница на Налбантов. Двамата не крият връзката си и много често я демонстрират. Обикновено, когато говори за Петкова, Налбантов говори и за Прокопова и постоянно сравнява едната с другата. Прокопова се е наложила като неоспорван лидер в качеството си на любовница - тя била много по-нахална от Петкова и се вреждала по-често. Петкова била по-стеснителна и трудно си искала. За разлика от случая с Петкова Налбантов е принуден да прикрива връзката си с Прокопова, защото тя е семейна. Независимо, че не демонстрират близостта си, срещите на Налбантов с Прокопова са много по-интензивни и чести. Обикновено Петкова е безразлична към връзките на Налбантов с други жени, но по отношение на Прокопова тя изпитва ревност, защото заради нея остава на втори план. Веднъж Петкова дори обвинила Налбантов, че не било честно от негова страна - тя му била правила услуги, а той я пренебрегвал и ходел с разни селянки като Прокопова.
Много пъти Налбантов е повтарял, че използвал Прокопова, защото "много хубаво се ебяла", а Красито (т. е. Петкова) - защото "правела хубави минети", т. е. дори и в секса той бил въвел някакво разделение на труда - всеки трябвало да си знае работата. Впрочем Налбантов много често е повтарял на учителите, че всеки трябвало да си върши работата, за която му се плаща. Ако всеки си вършел работата както трябва, всичко в училището щяло да бъде наред. Учители били съгласни с това негово мнение, но е явно, че някои от учителките са били взели нещата много насериозно и се престаравали.
За Петкова Налбантов казва, че правела много "мазни" минети и много хубаво лижела - лижела му дори тестисите и задника. Била много изкусна в това отношение и той винаги се възползвал от тази екстра. За разлика от нея Прокопова не можела да прави хубави минети. Когато му лапала пениса била много възбудена и започвала да го хапе с всичка сила. Така му причинявала силна болка и затова Налбантов бил забранил на Прокопова да му духа.
Отвреме навреме за разнообразие Налбантов и Петкова правели и обикновен секс. Това ставало в дирекцията на дивана, на крилото откъм вратата. Много пъти, когато се хвалел на други хора, той нагледно е демонстрирал в дирекцията в каква поза бил легнал той, как била застанала тя, какви движения правела, какви звуци издавала. В повечето случаи по време на секса той бил лежал по гръб, а тя била отгоре му и го яздела. В такива моменти Петкова била много възбудена и издавала силни звуци на възклицание и екстаз, гърдите й се мятали наляво и надясно. Крещяла като че ли от болка:"Ааа! Оох? Ааа! Ооох!" Налбантов много често имитирал тези нейни изблици с много характерен писклив глас в много висок регистър. Въобще било му много забавно да я имитира.
Всъщност Петкова се срамувала от дългите си гърди и от външния си вид - задникът й бил много голям и въобще имала някакъв комплекс заради наднорменото си тегло. Това е била и главната причина тя да предпочита минетите, защото тогава нямало нужда да се съблича и да показва тялото си.
Понякога правела минети на Налбантов в колата му. Много пъти Налбантов я изпращал с колата си до Китен и още по пътя в движение тя му посягала и започвала да разкопчава панталоните му. Той отбивал с колата и спирал някъде край пътя, където тя довършвала минета. Била толкова страстна, че накрая по време на празненето му гълтала и спермата. Налбантов коментирал подобни случки така:"Чиста работа! Няма тикане, няма хамалогия, и тя - доволна, и аз съм освежен!"
Друга една съществена разлика, която отличава Петкова от Прокопова била тази, че половите органи на Петкова миришели на нещо неприятно. Когато я лижел Налбантов усещал разликата - Прокопова ухаела на нещо свежо и чисто, а Петкова излъчвала някаква неприятна миризма. Това е давало повод на Налбантов да се отдава на философски и сантиментални размисли на тема, защо жените се различават толкова много:"Защо така бе? - питал той, - Уж и едната - жена, и другата - жена, и едната има путка, и другата има путка, а пък путките им миришат различно! На какво ли се дължи тази разлика?..." Подобни размисли и гениални прозрения винаги са били неотменна част от характера и поведението на Налбантов. Въобще той много обичал да се отдава на всевъзможни метафизични размишления и полети на мисълта, примерно, за смисъла на живота или за необятността на Вселената, ще разберем ли някога защо живеем на този свят... В контекста на подобни размишления би трябвало да се разглеждат и въпросните му главоблъсканици за това, защо жените били толкова различни и защо така, защо интимните им части миришат различно. Това било много важно да се разбере...
Налбантов няма никакви тайни от Петкова и споделя с нея всичко, с коя жена бил спал, какво са правели по време на секса и т. н. Веднъж в училището била дошла една дистрибуторка на козметика и предлагала на учителите стоките си. Накрая Налбантов я извикал в дирекцията и направо й предложил да правят секс срещу пари. Жената веднага се съгласила на една свирка. По време на свирката той бил седял на дивана, а тя била коленичела пред него и през цялото време докато духала наблюдавала реакциите на лицето му. Налбантов преразказал целия този случай на Петкова и други колеги в дирекцията - показвал нагледно къде точно бил седял той, в каква поза бил и в каква - жената. Петкова после му направила забележка, че не хубаво да бъде толкова откровен пред всеки, защото хора - всякакви.
Веднъж училището било посетено от една американска делегация - учители и преподаватели в университети и колежи. Тогава Налбантов се хвалел, че бил правил секс с една от американските учителки. Някои учители се смеели и попитали Петкова за достоверна информация: "Какви ги говори тоя? Верни ли са тия работи?" Петкова им отговорила:"Абе, оставете го, нека си говори!" и направила знак, че е откачен.
Много пъти Петкова е уреждала Налбантов със свои приятелки. Веднъж му препоръчала една нейна позната - София Кънчева, детска учителка в Китен. Петкова много я хвалела, била я видяла гола на плажа, имала страхотно тяло, нежна кожа и нямала нито едно петънце по тялото. На Налбантов очите му буквално светели и лигите му течали докато слушал тези подробности. Петкова ги запознала. Впоследствие Налбантов случайно срещнал Кънчева в Приморско, заговорил я и директно започнал да й се предлага. Канел я в дирекцията на училището. Тя се колебаела, казала, че е семейна. Тогава той й казал, че бил голям любовник и че много хубаво лижел - ама много щяло да й хареса. Кънчева много се смутила и според Налбантов това било сигурен знак, че тя се колебаела, дали да приеме или да не приеме. По-късно тя споделяла пред свои познати възмущението си от Налбантов. Казала, че този човек не е в ред, как не го било срам да й говори такива глупости.
За Петкова не е проблем да отсъства от работа, когато си пожелае, предвид връзките си с директора. За целта тя се старае да му угажда по всякакъв начин. Носи му всевъзможни подаръци: предимно алкохол, цигари, сладкиши, вещи, украшения, дрехи. В тази връзка Налбантов постоянно се хвали на други колеги:"Виж какво ми подари пак Красито! Много ме обича тя, защото съм голям ебач! Който ебе, така му носят подаръци!"
Честите отсъствия на Петкова от работа са обект на коментарии от страна на учениците. В тази връзка веднъж Петкова е влязла в конфликт с един ученик - Стойко Стефанов, който постоянно се подигравал на Петкова и по време на час я разпитвал, къде толкова ходела, какво правела, с кого се срещала. Веднъж Петкова много му се ядосала и започнала да му крещи:"Кой си ти, че да ми държиш сметка къде ходя и какво правя?" и т. н. Това според Петкова станало причина Стойко да бъде изключен от училището. Но учениците твърдят друго. Когато двамата с Петкова се скарали, Стойко й заявил, че тя имала много големи гърди и че човек спокойно можел да си направи една "турска чикия" между гърдите й.
В местният чат-канал някои момичета влизат като си избират ник с името на Петкова и чакат момчетата да се хванат на въдицата. Момчетата, които влизат във връзка и чатят с такова момиче обикновено започват да коментират гърдите му, колко са големи, дали стават за "турска чикия" и т. н. Момчетата, които избират никове с името на Налбантов обикновено се хвалят колко много учителки са изчукали, канят момичетата в дирекцията, голям секс щели да му дръпнат там и т. н. Много често в чат-канала се внедряват ботове с имена на учители. Доскоро в канала съществуваше и един бот с ник Химичката и когато някой влезе във връзка с него му се отговаря с предварително набрани текстове, които представляват цинизми, предложения за секс и всякакви мръсотии.
Случаи като този са показателни за това, какво мислят учениците за Налбантов, учителките и въобще за цялото училище. Според тях всичко е пълна порнография.
1. Радостина Иванова (от с. Ясна поляна) - изобразително изкуство
2. Диана Янева (Царево) бивш зам. директор - химия
3. Красимира Петкова (Китен) - английски език
4. Донка Прокопова (Царево) - бълг. език и литература
5. Дочка Минчева (Приморско) - биология
6. Райна Стоянова (Приморско) - музика
7. Калинка Фанева (Приморско) - бълг. език и литература
8. Йорданка Сивева (Приморско) - начална учителка
9. Цвета Зарева (Китен) - начална учителка
10. Красимира Добрева (Приморско) - начална учителка
11. Мара Петрова (Приморско) - начална учителка
12. Дора Върбанова (Царево) - секретарка
13. Елка Богданова (Приморско) - чистачка
________________________________
Ние- учениците от девети клас, заявяваме, че днес - 6
март, изгорихме дневника си в знак на протест срещу
директора Налбантов.
НЕ ИСКАМЕ ТОЗИ ПРОСТАК ДА НИ БЪДЕ ДИРЕКТОР!!!!
Настояваме Налбантов да бъде уволнен за просташкото си
и ненормално поведение. Ще продължим да горим и други
дневници, ако исканията ни не бъдат изпълнени.
9 - и клас, общообразователна паралелка -
класен р-л Марияна Антонова
Който иска да види останките от дневника, да отиде на плажа срещу "Понса" .
И щом си на психо-вълна, прочети пак какво е писал №10 за някакъв "БАГАЖ НА НАЛБАНТОВ". Какво ли е искал да каже човекът? Помисли върху този въпрос и пак ми се обади!
А, щях да забравя, взимай редовно хапчетата!!!
1. Валдес - учителят по литература, е наркоман и откачалка отвсякъде. Вземал си дозата и влизал в час и като го хванат наркоманските бесове стряска децата и те бягат в паника навън.
2. София Вълчева - курва и половина, шетала повече из ММЦ и Китен и прелъстявала чуждите мъже, за което не веднъж яла бой от ревниви съпруги... Аборти и пр., това са подробности.
3. Красимира Петкова - ако кажа за нея, че е курва, малко ще й е. Редовно правела свирки на шефа си, и други работи правела, че той не можел да не се похвали - как му лижела ташаците и задника. Бе, шемет изтърван, правили сте каквото сте правили, трай си там! Кой те кара да се хвалиш и да излагаш така жената? Не виждаш ли, че сега хората на тебе се смеят и си вадят заключения за багажа ти и за нивото на училището, което ръководиш?
4. Донка Прокопова...
5. Диана Янева...
Уморих се да повтарям все едни и същи неща, щото думи като "курви", "пачаври" и "измет" ще са много слаби и неизразителни...
6...
7...
8...
и т. н. и т. н.
Хора, това ли са ви учителите-будители! На такива хора ли сте поверили децата си?!
Алоооу! Къде ги видя тези образовани млади хора, дето влизали във ВУЗ? (То оставаше и да не са млади, щото и старите имат нужда от образование)Да нямаш нещо халюцинации и да описваш тук виденията си?! Не виждаш ли каква е славата на училището ви - там учителите са само наркомани, курви и перверзници начело с директора ви, който по цял ден освен за секс и перверзии за друго не говори. И ти чакай тия хора да дадат знания на децата ти и да ги направят хора!... Мечтател безумен! Нещастник!
Що се отнася писаниците т.е. ГЛУПОСТИТЕ в коментарите по-долу, са стара история и не бива да им обръщат внимание и не е необходимо инспектората да прави проверка, тъй като е правена такава въз основа на същите порнографски глупости.
Те са писани от човек с доказана диагноза за психични отклонения!
Дерек Бок
_____________
В ЦДГ – Китен се устройват боксови срещи между учителите и директорката, където директорката е неизменен победител.
София Вълчева вече е предоставила цялата документация по тоя въпрос на медиите и КНСБ и се вижда, че нещата наистина са много сериозни. Затова и в КНСБ (все още тайно) наистина се готви процедура за "импийчмънт" на въпросната директорка, която раздава юмруци наляво и надясно. Но не знаем защо някой някъде е решил да не се разлайват кучетата и всичко да мине мирно и тихо без хората да разберат подробности за боксовите мачове с главен герой и победител в крайното класиране - директорката на ЦДГ "Пролет" гр. Китен. Това е всеизвестно и вече никой не го крие. Имало било междуличностни търкания - пълни глупости! Вижте част от кореспонденцията на София Вълчева с друг синдикален лидер от Приморско - Росица Бъчварова - учител по история в местното СОУ. Защо Вълчева моли Бъчварова да й помогне да я преместят в Приморско? - За да не я бият повече - това е!
___________
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Здравей! Имаме си големи проблеми с нашата директорка и се оплакахме на Янков. Той каза да опишем всичко в жалба и местата до които да я пратим. Една от тези, на които каза, си ти и затова утре с препоръчено писмо, ще ти пратим писмо до училището. Обади се на Янков, когато го получиш, защото той каза, че веднага ще дойде. Трябва да се действа бързо, защото ако разбере за писмото, директорката ни е способна и на физическа разправа. Ще станем за резил, на стари години и децата да ни се смеят, че учителките се сбили. Нетърпима е. Изобщо не иска и да чуе за нашите предложения. Каза, че щом кмета не подписал, тя да не е по-глупава, да подписва и всъщност дори не е разбрала за какво става въпрос. Не ни дава думата за нищо. Ни отчети за бюджета, ни колегиалност!
Налбантов, пасти да яде, пред тази. В Янков само ни е надеждата, защото всички останали, само си прехвърлят топката от един на друг. Приятна вечер, Роси! Гледай да не се разгласява още.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
тел. 0878****** -Коцето КНСБ
(тук се има предвид Константин Янков - председател на Синдиката на българските учители към КНСБ - Бургас)
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Добре, но защо не влезеш в чата
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Получи ли съобщението?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Да.
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Защото имам работи и гости, правя вечеря. Ще вляза по-нататък.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
ок
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Обади ми се!
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Напиши ми номера си, че съм го изгубила. Моят е 0898******
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Всичко при вас наред ли е? Дадоха ли нещо за празника?
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
Нито стотинка, Роси. Има икономии, но не дава. Нито клас, нищо. И Янков уж, туй щеше да направи, онуй, а и той нищо. Ако се освободи място в Приморско, веднага ми се обади. Моля те!
РОСИЦА БЪЧВАРОВА:
Утре ще и се обадя на тая директорка. Дай ми
служебния номер.
СОФИЯ ВЪЛЧЕВА:
0550/3****
Тя е днес цял ден на работа, а утре е втора смяна.
Защо публикуваш тези глупости?
Да компрометираш Налбантов и учителите ли?
Да четат възпитаниците на едно от водещите училища в област Бургас ли?
Да избиваш комплекса си за малоценност, да покажеш писателски способности, това ли е?
Какво целиш? Не мислиш ли, че по-този начин бетонираш Налбантов на поста директор? Това ли е нивото ти на интелигентност?
Какво очакваш, родителите на учениците да те поздравят за порнографията която публикуваш ли?
Аман от БОКЛУЦИ като теб!!!
______________
Налбантов живее в състояние на постоянен страх – мания за преследване или нещо подобно. Той е крайно подозрителен към учителите. Смята, че те са неговите главни врагове. Това били хората, които му желаели злото и постоянно мислели как да го свалят от директорския пост. Във всяко тяхно действие той съзира някаква скрита заплаха за себе си. Затова постоянно следи учителите и иска да разкрие “скритите им замисли” и “коварни планове”, които те крояли против него.
В тази връзка Налбантов не търпи чуждото мнение. Иска всичко да е под негов контрол, да е предварително съгласувано с него. Затова не понася, когато по време на събрания някои учители изкажат някакво собствено, независимо или критично мнение. Това се възприема от него много болезнено, като предателство, едва ли не като покушение срещу живота му. Как можело някои си сульовци-пульовци да си изказват мнението!? Кои са те че да му дават акъл на него – НА САМИЯТ ДИРЕКТОР!? Цял ден Налбантов не е на себе си. В такива моменти се затваря в дирекцията и подтиска мъката си като се налива с алкохол. Обикновено това става в присъствието на определен кръг негови хора, които го успокояват. Основната тема за разговор е поведението на “заговорниците”. Как не ги било срам, кои са те, че да имат претенции, що не си налягат парцалите. Налбантов е направо разярен и дава пълна воля на чувствата си: “Ще ги унищожа бе! Ще ги убия бе! Направо ще ги смачкам тия боклуци! Ще запомнят те кой е Стоян Налбантов! Тия хора трябва да разберат – аз съм директора в това училище и каквото кажа аз това ще става!…Какво повече искат тия хора бе!? Работа им давам, заплата им давам. Ако не съм аз ще умрат от глад. Толкова много съм направил за тях! Как може да са толкова неблагодарни?!” Учителите, за които става въпрос и които Налбантов възприема като заговорници и негови лични врагове са З. Гайкова, Н. Тодорова, П. Пеева, Р. Бъчварова, П. Пеев, Д. Рашева (последната вече не работи в училището) и др. Обикновено в такива случаи “заговорниците” не разбират какви големи мъки са причинили на директора. Те просто са изказали някакво свое собствено мнение без да влагат в това някакви лоши мисли към когото и да е – най-малкото към Налбантов и затова не могат да предположат, че са направили нещо нередно.
В тази връзка много комичен е случаят с Петя Пеева. Нея Налбантов я мрази, само защото му сядала на стола в учителската стая – става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. “Коя е тя, че да ми сяда на стола бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
Явно е, че при Налбантов са налице симтомите на т. нар. “директорска болест”. Според някои мнения това не е болест, а един вид професионална деформация, но повечето специалисти са на мнение, че “директорската болест” си е чиста проба шизофрения и то в една от нейните тежки форми. Болестта се проявява рано или късно при хората на ръководни длъжности. Всеки, който е общувал с директори е забелязвал, че в определен момент тези хора започват да издишат и да превъртат – нещо им става. Обикновено първите симптоми се проявяват до два-три месеца след като лицето е било назначено на ръководния пост. Именно през този период познатите на болния констатират, че той много се е променил и вече не е същият човек както преди. Това е в резултат на някакви трансформации в мозъчната кора на болния, които го карат да загуби способността си за логически разсъждения и адекватно чувство за реалността около него. Болният започва да живее в някакъв илюзорен свят, който няма нищо общо с реалността. По цял ден прекарва времето си като се възхищава от себе си и се самовъзвеличава: “Как може да съм толкова гениален! Как може да съм толкова велик! Ако не съм аз светът ще пропадне!” Иначе болният е сериозно загрижен за съдбата на околните. Той най-искрено се чуди: ”Какво щяха да правят другите, ако мене ме нямаше! Добре, че съм аз, иначе без менe са заникъде!” Най-искрено той споделя с подчинените си какъв голям късмет са имали с такъв способен шеф като него. И най-важното, той си вярва, че е така. Непрестанно мисли по този въпрос – как можело неговите подчинени да са такива големи късметлии… Болният изцяло загубва способността си за водене на нормален разговор, за диалогичност, за водене на спор с излагането на необходимите доказателства и аргументи. Той е абсолютен монологист, признава само собственото си мнение, собствените си доводи и аргументи, а другите хора… те трябва само да го слушат и да изпълняват. И ако някой се осмели по непредпазливост да му противоречи, става нещо страшно. Тогава болният загубва контрол върху себе си и изпада в някакъв необуздан и първичен бяс. Започва да крещи, да вика, да заплашва. Държи се като малко дете, на което са му взели играчката. В такива случаи трябва да му се извиниш, да му върнеш “играчката” и да кажеш, че повече няма да правиш така – иначе тежко ти, с тебе е свършено… Последиците от тази болест са много тежки. Постепенно болният изцяло загубва човешкия си облик. Той вече не може да изпитва нормални човешки чувства, защото целият му живот е подчинен на една болезнена фикс-идея – как да се задържи на власт, как да властва над другите. Нищо друго не го интересува, защото ако не е на власт животът му загубва всякакъв смисъл… За съжаление тази болест е нелечима, или поне, не е известно някой досега да се е излекувал от нея. Възможно е един ден науката да измисли лекарство против рака, но против “директорската болест” едва ли ще измисли нещо.
От ден наден рейтинга на съвременния учител спада прогересивно, съжалявам но е факт.
Пет години бях сред тази общност.... нагледах се на абсолютни простотии.
Дори имах честта да имам за директор една объркана и инфантилна "личност", която междувпрочем ми помогна да не съжалявам за отдръпването ми от тази по начало хуманна професия.
Как мислите допустимо ли е директора ДА НЕ ЗНАЕ с колко двойки може да премине ученик в по-горен клас в началния етап?!?!!??!
Допустимо ли е директора да всява интриги сред колектива, да създава проблеми вместо да помага за тяхното решаване?!?!
Допустимо ли е директора да ЗАДЪЛЖАВА учителите да търсят спонсори за 50 лв. със заканата, че ако не намерят трябва лично от заплатата си да направят спонсорство?!!?/( това е вид рекет)
Допустимо ли е след това директора да инсценира кражба и да прибере парите в джоба си?!?!?!
Допустимо ли е да се съкращават квалифицирани учители и на тяхно место да се поставят хора от приятелското обкръжение на директора!?!?!?!
Допустимо ли е учител ( пенсионер на 65г.) да ходи на работа след като е закусил с три чаши вино?!?!?!
Друг е проблема,че когато се подаде сигнал с регионния инспекторат всичко се потулва, жалбите потъват някъде (в някой кош за боклук)и така до безкрай.....
Българското образование така няма да напредне, корупцията е в максимална степен, няма подбор на млади и работоспособни кадри, все повече навлизат и псевдоучители с "висше-платено" образование.
Мисля, че за да бъде един човек учител трябва да обича децата, хората, да има правилна ценностна система, да бъде добронамерен, благороден и ЧИСТ.....
Жалкото обаче е, че днес тези качества не се срещат в съвременните учители..... срещат се други качества които е срамно дори да споменаваме.
ЖАЛКО ЗА ДЕЦАТА НИ!
"...статията е за нещо хубаво,не става въпрос за Налбантов. НА НЕГО МУ ЗНАЕМ БАГАЖА. Но не пиши повече простотии..."
Някой ще обясни ли за какъв "багаж на Налбантов" става дума? И защо досега не се намери и един човек да каже една добра дума за него!? Странно наистина!
______________
ПЕНЬО ПЕЕВ (учител по фикултура)
Пеев се ползва с неоспорим авторитет сред учителите, учениците и обществеността на Приморско. Благодарение на него училищният отбор по волейбол е спечелил много награди и титли на републикански първенства. Много често Пеев получава похвали и признание за работата си от общината и от много други инстанции с изключение на… директора на училището. Налбантов завижда на Пеев, защото последният го засенчва с популярността си и с успехите, които е постигнал. Налбантов не може да понася и независимото му поведение. Пеев въобще не се страхува от директора и не му се подмазва както някои други учители – държи се свободно и свободно си изказва мнението било на събрания в училището, било на други места.
Самият Налбантов не обича да говори за успехите на волейболния отбор, защото няма никакъв принос за тях. По-скоро той се стреми да омаловажи дейността на Пеев: че какво толкова станало, какво толкова го хвалели тоя. Вместо да подкрепя Пеев, Налбантов се стреми всячески да саботира дейността му и фактически пречи на отбора на училището да провежда нормално тренировките си. Благодарение на Налбантов постоянно възникват проблеми с физкултурния салон – понякога салонът е заключен, понякога осветлението в него е изключено, салонът не се почиства. И всичко това се върши от Налбантов планомерно и целенасочено само и само за да се възпрепятства работата на Пеев. Възникват скандални ситуации, вследствие на което Налбантов бива привикван в общината и му се държи сметка за проблемите, които създава. Но така или иначе впоследствие проблемите с ползването на физкултурния салон продължават да възникват. Налбантов продължава да си измисля всякакви поводи за да пречи на работата на Пеев. Така например, обяснява на кмета, че в салона влизали чужди хора, които не били ученици. Той бил директор и не можел да позволи такива своеволия, откъде накъде чистачките на училището трябвало да почистват салона след като там са играли хора, които нямали нищо общо с училището. В края на краищата кметът разрешава спора в полза на Пеев. Той се разпорежда Налбантов да предаде ключовете за салона на Пеев и му поставя ултиматум да не се меси повече в работата му. Аргументите на кмета са следните: училището в т. ч. и физкултурният салон са били общинска собственост. В този смисъл салонът принадлежал не на Налбантов, а на всички граждани на Приморско и можел да се ползва от тях.
Налбантов отстъпва пред кмета и предава на Пеев ключовете за салона, но отново продължава да му създава проблеми и да се меси в работата му. На ден по няколко пъти той влиза в салона за да прави уж някакви проверки. Там Налбантов смущава трениращите с присъствието си като постоянно им прави някакви забележки, че трябвало да внимават, трябало да пазят оборудването, да не вдигали много шум, да затваряли врати, прозорци и пр. и пр. С една дума стреми се да напомни на всеки, който влиза в салона, че той командва тук – той е директорът и трябва да се съобразяват само с него, а не с Пеев.
Независимо, че ключовете за салона са вече в Пеев, Налбантов разполага с още едно средство, с което може да саботира мероприятията в салона и той много умело се възползва от това средство. Понякога уж съвсем случайно Налбантов изключва електричеството на салона и с това проваля всички мероприятия, които трябва да се провеждат там. В подобни ситуации Налбантов се оправдава с това, че уж никой не бил му казал, не бил знаел и затова изгасил осветлението. Всъщност осветлението за салона се контролира от сградата на училището, където Пеев няма достъп. А дори и да има достъп, той няма ключ за ел. таблото, което е в подземието в едно помещение, което също е заключено. Разбира се Налбантов прави всичките тези саботажи съвсем планомерно и целенасочено, след като дълго време ги е обмислял. Много пъти той е дърпал шалтера в присъствието на някоя от чистачките или на други хора, негови познати, и съвсем определено е изразявал задоволството си, протривал е доволно ръце и е злорадствал по адрес на Пеев: “Сега ще ги видя аз какви тренировки ще провеждат!” Впоследствие се налага Пеев да търси Налбантов за да дойде в училището и да пусне осветлението. Налбантов се опитва да прехвърли цялата вина за случилото се върху Пеев – защо не го бил предупредил, че ще използват салона. Казва, че по принцип, той нямал нищо против тренировките в салона, нека да тренират децата, ама трябвало да го предупреждават предварително за да знаел и той, нали затова бил директор. Общо взето Налбантов се прави на ударен, а всъщност той разиграва един дълго обмислян от самият него театър. Неговата цел е да постави Пеев в унизителното положение да му се моли. Впоследствие в по-тесен кръг Налбантов коментира създадената от него абсурдната ситуация по следния начин: “Разбира се, че няма да му откажа, разбира се, че ще му пусна тока в салона, но за тая работа си има ред, има си правила на играта, които Пеев задължително трябва да спазва. Той трябва лично да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска. Пеев трябва винаги да има едно наум, че в това училище аз съм директорът и че без мене той не може да направи и една крачка.”
Понякога Налбантов освобождава чистачките по-рано и физкултурният салон остава непочистен. Това той прави умишлено с цел да затрудни провеждането на часовете по физкултура на следващия ден. Всъщност главната цел на Налбантов е друга – той отново иска да постави Пеев в унизителното положение да го търси и да му се моли. При създаденото положение Пеев задължително го търси и го моли да изпрати някоя чистачка в салона. И тук неизменно действа схемата: “Този човек трябва да дойде при мен, да си коленичи както му е реда и чак тогава ще получи каквото иска!” От друга страна чрез подобни случаи Налбантов сам си създава поводи да държи сметка на Пеев, защо например било толкова мръсно в салона, защо Пеев не държал сметка на присъстващите, които го замърсявали и т. н. Т. е. Налбантов не пропуска случая да постави Пеев в неудобно и унизително положение, кара го да се чувства виновен за нещо, за което той няма никаква вина. Всъщност това е част от тактиката на Налбантов да държи хората си в страх и подчинение – с методична последователност, планомерно и целенасочено той всячески се стреми да култивира в подчинените си чувство на вина и страх от директора. Именно по този начин той превръща подчинените си в послушни същества, които после лесно се манипулират и управляват.
Разбира се Пеев не се поддава на манипулации и гледа с насмешка на всичките тези простотии, които Налбантов върши. Защо да му обръща внимание, той, директорът не бил виновен – просто акълът му бил толкоз.
Веднъж във връзка с успехите на волейболния отбор Пеев е бил награден от общината с някаква парична сума. Всичките документи за това били оформени, сумата била вписана в някаква ведомост, но кой знае защо на един от тези документи трябвало да присъства и подписът на директора на училището. Вероятно ставало въпрос за някаква бюрократична формалност. Налбантов естествено прави всичко възможно да попречи на Пеев да получи парите. За целта си търси всякакви поводи да протака подписването на документа – щял да го подпише на другия ден, сега нямал време, после си измисля други поводи и т. н. Случаят започва да прераства в скандал. Хората от общината негодуват и недоумяват защо директорът не подписва документа. Налбантов отново уверява всички, че щял да подпише документа, външно си дава вид, че уж нямал нищо против Пеев, дори много го уважавал… Но вътрешно в себе си Налбантов е бесен. Той не може да понесе мисълта, че всичко това е ставало зад гърба му. “Откъде накъде ще го награждават? Питал ли ме е някой?” – коментира той в по-тесен кръг. – “Който е решил да му дава пари, да му ги дава! Защо ще искат и моя подпис? Какво общо имам аз с тая работа?” Така се получава една абсурдна ситуация – от една страна Налбантов твърди, че щял да подпише, защото много уважавал Пеев, а от друга страна кой знае защо не подписва. Излиза, че и самият той не знае какво иска… Разбира се в крайна сметка Пеев получава парите, но всичко това става с голямо закъснение след поредната порция простотии извършени от Налбантов.
Покрай омразата си към Пеев Налбантове е намразил и цялото му семейство вкл. и съпругата му Петя Пеева, която преподава в същото училище. По негови признания, едно от нещата, за които той най-много мрази Петя Пеева е било това, че тя му сядала на стола в учителската стая. Става въпрос за стола на председателското място, откъдето Налбантов ръководи педагогическите съвети и другите мероприятия в учителската стая. През междучасията и въобще през останалото време, когато няма събрания, на този стол обикновено сяда Пеева. Това се възприема от Налбантов като провокация и предизвикателство срещу него и властта му. Така Пеева му се била подигравала, смята той. Когато той остане насаме в дирекцията със свои хора-подмазвачи и нагаждачи се отпуска и дава воля на злобата си срещу Пеева: “Коя е тя, че да ми сяда на стола, бе!? Как може да има такава наглост, да сяда на стола на директора – НА САМИЯ ДИРЕКТОР!?… О неее, тя ще разбере с кого си има работа! Направо ще я унищожа! Тия хора трябва да разберат – един директор има в това училище и тоя директор се казва Стоян Налбантов!”… Но Пеева не знае какви “големи” недоразумения е предизвикала и продължава да си сяда на въпросния стол. Проблемът идва и от това, че няма кой да й каже да не го прави.
В омразата си към семейство Пееви Налбантов не се спира пред нищо. Накрая, както той сам признава, най-после успял да им натрие носа, като хванал сина им да преписва на един изпит, вследствие на което го наказал и му анулирал изпита (вероятно става въпрос за зрелостен изпит). Независимо, че става за смях, той се изживява като победител след този случай и се хвали наляво и надясно: "Най-после им натрих носа на тия мръсници! Нека помнят кой е директора Стоян Налбантов!"
________________
ДАНИЕЛА РАШЕВА
(от Царево - учител по руски език, напуснала през 2000 г.)
По всеобщото мнение Рашева е една от най-сексапилните учителки. В часовете по руски момчетата постоянно я оглеждат и впоследствие коментират физическите й данни – ама какви крака имала само, какво тяло, какъв сексапил, направо върха. Преди много години Налбантов се опитвал да флиртува с нея, но така и не успял да я свали. Рашева директно му казала да се разкара. Всъщност Рашева е малко цапната в устата и не й пука от нищо, говори открито срещу директора без да я е страх от последствията. Пред колегите си в учителската стая тя коментирала съвсем открито как Налбантов правел опити да я свали. Била възмутена: “Откъде накъде ще му давам? Да не съм си намерила путката на пътя! Ай да си гледа работата!” Но Налбантов както е известно е крайно отмъстителен и злобен, той не прощава подобно непокорно поведение и прави всичко възможно да й отрови живота. Започва да й прави ежедневни проверки, прави й забележки, че не си вършела работата, следи я на всяка крачка и въобще я подлага на един своеобразен психологически тормоз. Тя естествено не се стряска и постоянно му отвръща. Казва му да не знаел много, защото и той не си гледал работата както трябва. Години наред Налбантов и Рашева са едва ли не в състояние на война. Много колеги съветват Рашева да не говори против него, защото имало доносници, които носели на Налбантов всяка нейна дума, но тя така и не се съобразява с тези съвети. Така Рашева се превръща в един от основните врагове на Налбантов. А когато Налбантов намрази някого той започва да го преследва, да го тормози и да трови живота му по всякакъв начин. В такива моменти всичките му мисли и желания са насочени само към едно – да унищожи врага си, да му направи някаква мръсотия, да измисли някакъв начин, с който да го унижи или злепостави. За Налбантов основната тема за разговор става Рашева – как не си вършела работата и как щял да я уволнява. От своя страна хората, които са приближени на Налбантов се опитват да му се подмазват и затова му пригласят и подлагат Рашева на тотално оплюване: била такава и такава, защо не напуснела като не й оттървало, докога щял да я търпи директорът и пр. Много често от нея се оплаква учителката по английски Красимира Петкова. Казва на Налбантов, че Рашева не си била вземала часовете, отпускала учениците, държала се с тях много свободно, не им пишела отсъствия и с това разваляла дисциплината. “Тя съвсем я кара през просото! Що не вземеш да я стегнеш?” – съветва тя Налбантов. Чрез една друга учителка – Донка Прокопова, Налбантов научава какво е говорила Рашева за него. И Прокопова, и Рашева са от Царево и по принцип поддържат много близки връзки. Затова Налбантов изисква от Прокопова всеки ден да му докладва какво е било поведението на Рашева, какво била казала, например, докато пътували за Царево, дали говорела нещо против него и пр.
Един от начините, които Налбантов използва за разправа с Рашева е да съчинява и разпространява най-различни измислици и компромати по неин адрес. Говори наляво и надясно, че тя пътувала всеки ден на автостоп до Царево със случайни шофьори и по пътя правела секс с тях. Разбира се всичко това той го казва уж в кръга на майтапа като се подиграва с други учителки от Царево, които всеки ден чакали на автогарата и не били толкова оправни. Казва им, че трябвало да се учат от колежката си, трябвало да застанат на шосето, да оголят крак и така да спират колите. На Рашева естествено не й пука какво говори Налбантов за нея.
Впоследствие Налбантов измисля друга тактика. Започва да разпространява слуха, че уж Рашева искала да ходи с него, ама той не искал, защото тя била заразена. “Не ми трябва беля на главата, – казва Налбантов. – Толкоз много мъже са минали през нея, че ще вземе да ми натресе някоя болест.” Веднъж по време на някакъв изпит по руски език възникнал проблем – липсвали необходимите формуляри или образци на изпитните протоколи. Тогава Рашева влязла в дирекцията и попитала Налбантов “Какво ще правим сега?”, като явно имала предвид дали ще могат да отстранят проблема с липсващите формуляри. Но Налбантов изтълкувал това нейно обръщение иначе. Въпросът й “Какво ще правим сега?” означавал “Хайде да се изчукаме!” Налбантов разказва, че останал много озадачен от това нейно директно предложение, но не можел да си позволи лукса да прави секс с нея, защото... измислял си там някаква причина подобно на "лисицата и гроздето". Разбира се никой от учителите не вярва, че Рашева е заразена. Всички знаят, че това са измислици на Налбантов. Той просто търсел някакво отмъщение и затова съчинявал истории за нея. След като вижда, че никой не му вярва Налбантов започва да измисля нови и нови доводи, с които да докаже че Рашева е болна от някаква кожна болест. Казва че бил забелязал някакво червено петно на ръката й, което тя се била опитвала да прикрие с една превръзка. Впоследствие натоварил Прокопова с "извънредната мисия" да разузнае и да научи коя е причината за това петно. Прокопова попитала Рашева и тя й казала, че петното на ръката й било в резултат от използването на някакъв перилен препарат. По принцип кожата й била алергична към този перилен препарат и винаги се възпалявала по време на пране. Така Налбантов започва да разпространява версията, че Рашева имала екзема и съветва мъжкото съсловие да си нямат много много работа с нея. Дори съветва тези, които не вярват да отидат при Рашева и да разгледат по-внимателно ръката й, за да се уверят че там имало някакво червено петно. Случаят е показателен за това, че в желанието си да отмъщава Налбантов не се спира пред нищо, той е готов на всякакъв род гадости и мръсотии – измисля всевъзможни истории и компромати за да злепостави и унижи противниците си. Но така или иначе, отново никой не вярва на Налбантов, за тях той е човек с развинтена фантазия, който плещи наляво и надясно глупости.
Така Налбантов се решава на следващата стъпка. Той решава да отстрани Рашева от училището като постепенно започва да й отнема от часовете по руски и да я оставя без необходимия норматив. При изработването на норматива за часовете през учебната 1999/2000 г. той разпределя часовете така, че петите класове да не изучават руски език. Неговото оправдание е, че вече никой не искал да учи руски. За да компенсира липсващите часове по руски от норматива на Рашева той й дава часове по философия. Това е част от тактиката, която Налбантов прилага, когато трябва да се разправи с неудобните за него учители – дава им часове по други предмети, които не са тяхна специалност и за които те не са толкова подготвени. Става ясно, че през следващите учебни години часовете по руски за Рашева ще намаляват все повече и повече. И всичко това принуждава Рашева да напусне. През 2000 г. тя се премества в училището в Царево, където за разлика от Приморско й предлагат пълен норматив часове по руски.
По принцип всички са наясно, че Рашева е изгонена. Учениците негодуват и се възмущават: как можело такова нещо, имало един свестен учител и тоз идиот я изгонил! Версията, която учениците коментират е, че Налбантов искал да чука Рашева, но тя не му дала и затова той я е изгонил.
Напускането на Рашева кара Налбантов да се изживява като победител. Той празнува победата над един от враговете си: “Най-после успях да се оттърва от тая кучка! Тя така и не можа да разбере най-главното: АЗ СЪМ ДИРЕКТОРЪТ В ТОВА УЧИЛИЩЕ И КАКВОТО КАЖА АЗ ТУЙ ЩЕ СТАВА! Който не го е разбрал трябва да си ходи!”
_________
Проф. МИЛЧО ЛАЛКОВ – доктор по история, специалист по балканистика, носител на Хердерова награда
_________
Проф. Лалков също е бил един от покровителите на Стоян Налбантов. Когато е в затруднено положение Налбантов винаги звъни до София на Андрей Пантев и Милчо Лалков за да му помагат, постоянно иска съвети от тях. В такива случаи казва: ”Трябва да питаме батковците в София. Те най-добре знаят какво трябва да се прави.” (Тук се има предвид времето, когато проф. Лалков е бил все още жив).
На 05.03.1999 г. в Бургас проф. Лалков представял новата си книга пред учители-историци от областа. Книгата представлявала един своеобразен преглед на историята на Югославия за времето след Първата световна война до 1992 г. Мероприятието по представянето на книгата се провеждало в конферентната зала на хотел “Приморец”. Там присъствал и Михаил Арнаудов от Кърджали – учител по история, един от ръководителите на Отечествената партия на труда и бивш народен предствавител от Великото народно събрание. Той също представял там една своя книга на педагогическа тематика. Налбантов не познавал Арнаудов лично, но определено му завиждал, защото бил известна и публична личност. Затова не можел да го понася и постоянно търсел повод да го оплюва и да злорадства по негов адрес: “Какво толкова ми се праска тоя, – казвал Налбантов за него. – Той е само един учител по история, нищо повече.” В подобни ситуации в Налбантов се проявявал комплекса на простия и ограничен човек – той завиждал на интелигентните хора и не можел да ги понася. По природа Налбантов е един невеж и неграмотен човек. Самият той има проблеми с четенето и фактически през целият си живот не е прочел и една книга. Въз основа на “научните” си трудове, които са изцяло плод на плагиатство и най-вече благодарение на познанството си с професорите Андрей Пантев и Милчо Лалков той е успял да придобие някакви научни степени и впоследствие да стане директор на училището в Приморско. Налбантов смята, че това е напълно достатъчно за да изпъкне над останалите. Всъщност той не може да изпъкне със знания и интелект и затова избива комплексите си на прост човек като постоянно търси повод да се самоизтъква и да се величае – аз съм такъв и такъв, аз съм голяма работа! АЗ… АЗ… АЗ! А когато стане въпрос за някой друг: “Кой е тоя бе!? Какво толкова ми се праска, какво толкова ми се пъчи!? Той няма моите титли, няма моите звания – в сравнение с мене той е едно нищо.” Така по цял ден Налбантов прекарва времето си в разсъждения за това колко велик бил той и какви нищожества били останалите.
От Приморско освен Налбантов на мероприятието в Бургас присъствала и Руска Бъчварова – учител по история. Накрая присъстващите си купували книгата на проф. Лалков и отивали при него за автограф. Налбантов разказва, че Лалков най-демонстративно отказал да даде автограф на г-жа Бъчварова, само защото тя била конкурент на Налбантов за директорския пост. Лалков бил направил така, защото знаел че Бъчварова и Налбантов са врагове и по този начин искал да помогне на приятеля си в борбата му срещу враговете и потенциалните кандидати за поста му. Разбира се всичко това са измислици на Налбантов, защото Бъчварова твърди точно обратното. Когато отишла при проф. Лалков той й дал автограф и се отнесъл с нея много културно и вежливо. Явно Налбантов има някакви психически проблеми – мания за преследване или нещо такова и затова живее в състояние на постоянен страх като смята, че е заобиколен от врагове, които му желаят злото и постоянно мислят как да го свалят от директорския пост.
На въпросното мероприятие в хотел “Приморец” присъствала и Т. К. – експерт по история в РИО – Бургас. Присъствието на Т. К. дава повод на Налбантов да се подиграва с проф. Лалков, защото последният бил имал любовна връзка с нея. Пита го: “Я разправяй, успя ли да я изчукаш? Как е, бива ли я в леглото?...” Впоследствие Налбантов разгласява за връзката на Лалков с инспекторката на всеки срещнат: “Лалков ми се похвали, че чукал Т. К... Ма голяма работа била!… Ма много доволен останал от нея! Била направо върха!… Ама да не земиш да кажиш на някой, щот’ тая кат’ разбере, направо ще ма убий!” Тези, на които разказвал тази история обещавали, че няма да кажат на никой и от своя страна разгласявали историята на други като ги предупреждавали и те да не казват на никой. Така днес тази история се знае от всички и едновременно с това всички я пазят в тайна.
На организираната по повод на представянето на книгата пресконференция учителите задавали на проф. Лалков най-различни въпроси. Лалков се опитал да флиртува с една млада учителка, която задала някакъв въпрос. Казал й, че много бил поласкан, за това че такава млада и хубава колежка се интересувала от книгата му. След пресконференцията в същата зала бил организиран коктейл с блок-маси, музика и танци. “Младата и хубава колежка” била неизменно в компанията на проф. Лалков – двамата постоянно танцували, дискутирали нещо и въобще прекарвали си весело. Налбантов не пропуснал случая да коментира пред познати “новото завоевание” на проф. Лалков. “Гледаш ли к’во става? Тая мацка ще яде тая нощ дебелата пръчка. Професорът няма да я остави да си отиде празна – при него празно няма.”
На следващият ден – 6 март 1999 г., Налбантов имал уговорени две срещи в Бургас. Едната била с някаква стара негова любовница на застаряваща възраст. Нея Налбантов искал да разкара, за да може да се срещне спокойно с друга една мадама, с която били още в процес на зарибяване. Тя била много по-млада и по-красива от другата и на нея той особено много държал. Със първата Налбантов се срещнал на уговорена от тях среща в едно от заведенията към хотел “България”. Казал й, че бързал за някакво мероприятие и нямало да може да й отдели необходимото време. Между другото споделил с нея, какво е правил предния ден – как е бил в хотел “Приморец”, където Милчо Лалков представял книгата си, как там били поканени много видни хора в т. ч. и кмета Йоан Костадинов, но последният не бил дошъл. Когато станало въпрос за кмета жената започнала да го обсъжда много оживено – Йоанчо бил такъв и такъв, Йоанчо правил така и така, Йоанчо така, Йоанчо иначе, въобще говорила за кмета като за някакъв много близък приятел. Впоследствие по повод на този разговор Налбантов споделя със свои познати: “На тая кучка Йоан сто на сто й е цепил сливата. Отде накъде ще го нарича Йоанчо, а не Йоан. Ясно е, че тук има нещо!… Той, кмета, е голям коцкар ще знайш, падне ли му не прощава!… Нека ве, нека! Нали затова е кмет! Сега ако не си отебе – кога друг път?”
Преди да се срещне с другата жена Налбантов се отбил в един парфюмериен магазин и й купил подарък – някакъв много скъп френски парфюм. Всъщност той е вманиачен на тема козметика. У него има някаква много силно изразена страст към парфюми, дезодоранти и одеколони. Голяма част от времето му в Бургас минава по магазините за козметика – по цял ден той ги обикаля и разглежда какво има в тях. Там Налбантов прекарва времето си като мирише различните дезодоранти и парфюми и си дава “експертната” оценка – този дезодорант бил такъв и такъв за разлика от другия, долавял такава и такава миризма, такива и такива нотки, такива и такива скрити нюанси, които не бил долавял в другия. Така той седи с часове по щандовете на тези магазини и ангажира продавачките, които трябва да са постоянно около него и да му дават да мирише стоката им. Всички продавачки в парфюмерийните магазини в Бургас го познават и когато го видят да се задава се подбутват и си казват една на друга: “Оня откаченият пак идва!”
След като купил въпросния френски парфюм Налбантов срещнал един свой колега на ъгъла на “Александровска” и “Кирил и Методий”. Това бил един учител по история от Бургас, който предишния ден също е бил на мероприятието в хотел “Приморец”. Колегата му се учудил като видял Налбантов, че е още в Бургас: “Какво правиш още тука ве? Ей голям чукач си значи! Ами спри се малко де!” Но на Налбантов не му било до майтапи. Тревожела го мисълта дали парфюмът ще се хареса на мацката. Споделил, че имал среща и че е купил парфюм и затова помолил колегата да помирише парфюма и да си каже мнението. За целта му тикнал парфюма в носа. Оня направил някаква изкривена физиономия и казал: “Мммм, много на хубаво мирише, мирише ми на путка! Даааа!” Но Налбантов не бил настроен за шеги и настоявал: “Айде, моля ти се, кажи сериозно, на какво ти мирише?” Но другият бил непреклонен: “Ами нали ти казах, на путка ми мирише.” След това потупал Налбантов по рамото и го насърчил да действа по въпроса. Впоследствие този колега коментирал Налбантов по следния начин: “Ама голям ебач е тоз човек! Скъса ги путките от ебане! Как ги прави тез работи, направо няма стигане!”
Същият ден Налбантов срещал и други свои познати и ги карал и тях да миришат парфюма. Хората миришели парфюма и казвали, че миришел на нещо хубаво, но по принцип е ясно, че те не били големи познавачи и са го казвали просто така от учтивост. Общо взето всички недоумявали защо Налбантов толкоз държи на този парфюм и какво значение имала чак толкоз миризмата му. Така той прекарал още няколко часа по “Александровска” като се мъчил да разреши неразрешимия за него проблем. Отново и отново срещал познати и задължително ги карал да му миришат парфюма…
Нататък не е ясно какво се е случило. Обикновено Налбантов се хвали, когато свали някоя мадама, но по този въпрос той упорито мълчи. Затова е много вероятно срещата им да не се е състояла.
____________________
Проф. д-р АНДРЕЙ ПАНТЕВ – историк, преподавател в Софийски университет "Кл. Охридски"
Андрей Пантев и Стоян Налбантов се познават от много години, вероятно от времето, когато Налбантов е следвал във ВТУ, но истинското им приятелство започва в началото на 90-те години, когато двамата се засичат в ММЦ-Приморско по време на "общи акции за сваляне на мадами". Двамата много си допадат поради голямото сходство в характерите, общите интереси и начин на живот – и двамата били бохеми, любители на развлеченията, гуляите, алкохола, жените. Това са били и постоянните им теми за разговор – секс, разврат, алкохол, жени... Споделяли помежду си впечатленията си от тая или оная, с която били преспали и т. н.
Веднъж Налбантов усетил, че Пантев бил хлътнал здраво по една негова мацка – някаква млада рускиня. Пантев не скривал възхищението си от момичето и завиждал на Налбантов: "Бе как успя да я свалиш тая! Басси и мадамата! Направо върха!" Тогава Налбантов решил да му я пусне, като предварително подготвил нещата – успял да уговори момичето да се пусне на Пантев и да му вземе акъла от секс. Казал и на Пантев, че всичко е уговорено и че вече може да й се пусне. Нещата станали според уговорката и Пантев бил възхитен от случилото се. Още в началото по време на флирта, когато останали сами в стаята, мацката му се нахвърлила страстно и започнала да му сваля панталоните. После му извадила оная работа и започнала да му прави фелацио. Сексът продължил и с други варианти, като момичето се вживявало и се правело на много страстно и всеотдайно, въобще държала се така сякаш професорът бил единственият и най-желан мъж в живота й. Пантев бил възхитен, даже потресен от случилото се и говорел на Налбантов:"Какво направи бе, как успя да я накараш?! Ми тя направо ме разби, направо ми взе акъла! Басси путката!"
От този момент Пантев решил да се отблагодари на Налбантов, говорел му:"Да знаеш, направо ще те позлатя! Ще видиш, че аз не съм неблагодарен и умея да ценя услугите." Тогава Налбантов не му обърнал особено внимание и впоследствие забравил, че Пантев щял да му се отблагодарява. След известно време, около 1 година след това, Пантев се върнал от Италия и донесъл на Налбантов подарък – някакво скъпо марково палто от камилска вълна. Изрично казал, че това е подаръкът, който му бил обещал заради услугата, която Налбантов му бил направил. Налбантов бил вече забравил за случая с рускинята и му е било нужно известно време докато Пантев му припомни за какво точно става въпрос. От своя страна Налбантов бил много изненадан, че за такива дреболии могат да се правят такива скъпи подаръци. Това, че му бил пуснал някаква рускиня си е било в реда на нещата, толкова путки са били минали през него, защо да не му услужи с някоя или друга. Явно е, че Пантев бил взел нещата много насериозно.
Оттогава приятелството между двамата се задълбочава. Впоследствие Пантев става кръстник на Налбантов и семейството му. Двамата поддържат постоянна връзка, ходят си на гости в София и Приморско. Междувременно с помощта на проф. Пантев Налбантов защитава дисертационни трудове и придобива последователно през 1994 г. научна степен "кандидат на историческите науки", а през 1999 г. - "доктор на историческите науки". Дисертациите нямат никаква научна стойност, но това едва ли има някакво значение – никой досега не ги е прочел включително и комисията, пред която се е провела защитата. Най-важна в случая е била подкрепата на Пантев – щом той е гарантирал за човека, значи всичко било наред.
Интересното е, че когато става въпрос за проф. Пантев Налбантов не споменава нищо за неговите научни постижения, научни трудове, оригинални научни разработки и пр. За него проф. Пантев е само едно средство за успех, човек с големи връзки и влияние в София, който много му е помагал и на когото много дължи за кариерата си. И най-вече, разговорите касаещи личността на проф. Пантев са свързани изключително със секс, алкохол, развлечения, гуляи, разврат и пр.
Така например веднъж Пантев почивал в ММЦ-то в хотел "Нептун" заедно с любовницата си, някаква негова студентка. Заедно с тях в същият хотел имало и друга двойка техни приятели – един друг професор, който също бил с любовницата си. Казвал се Димитър Бочев. Този професор бил много известен философ и писател на разкази и есета. Бил близък приятел на д-р Желю Желев. През 60-те години Ж. Желев му бил преподавател в университета. В края на 60-те години г-н Бочев избягал в Зап. Германия, където живял около 20 години и след промените отново се завърнал в България.
По време на престоя си в Приморско двете двойки (Пантев, Бочев и любовниците им) прекарвали голяма част от времето си заедно, като към тях се присъединявал от време на време и Налбантов. Веднъж Налбантов и Пантев били заедно в кафе-сладкарницата на хотела и чакали останалите да дойдат при тях. Дошло само момичето на Пантев, но било много разтреперано и уплашено. После разказало какво му се било случило. Била отишла да извика другите двама, но заварила в стаята само проф. Бочев. Той я поканил да влезе, след което заключил вратата и скрил ключа. Момичето много се уплашило, защото мислела, че професора ще я изнасили. Той започнал да си разкопчава панталона, като й казвал да не се страхува, нямало да й направи нищо лошо. После си извадил пениса и започнал да мастурбира пред очите й. През цялото това време професорът наблюдавал реакциите на момичето, която очевидно е била много изненадана и стъписана. Явно е, че тези нейни реакции го възбуждали, но така или иначе той не й посегнал. След като свършил професорът отключил стаята и пуснал момичето да си ходи.
Докато разказвала какво се било случило Пантев и Налбантов буквално се превивали и тресяли от смях. После Налбантов се подигравал на проф. Бочев:"Бе какво си направил ти бе?! Кви са тия сеанси, кви са тия нестандартни изпълнения? Ми внимавай малко! Много си го изплашил това момиче!"
Пантев обаче се скарал на колегата си:"Как не те е срам бе? Ми ти по тоя начин се подиграваш на момичето, унижаваш му човешкото достойнство..." Казал и други такива умни мисли и прозрения, каквито само Пантев бил способен да измисли. Въобще Пантев много мразел да лицемери и открито споделял мнението си, показвал грешките и недостатъците на околните, независимо от неудобното положение, в което ги поставял.
Явно е, че пребиваването на двамата професори в Приморско не било лишено от емоции и случки от всякакъв род. На Пантев му се отдала възможност да си го върне на проф. Бочев, но се случило така, че се възползвал само Налбантов. Веднъж когато цялата компания била в кафе-сладкарницата на хотела, проф. Бочев станал и се запилял нанякъде като дал да се разбере, че скоро няма да се върне. След това станали и момичетата за да се приберат в хотела. Любовницата на Бочев казала, че ще си вземе един душ, на което Налбантов веднага отговорил, че щял да дойде и той под душа. Последвал разговор в тази насока уж на майтап, но Налбантов усетил, че мацката му се слага. В разговора от време на време се включвал и Пантев – започнали да говорят за групови изпълнения, тройки и пр. Когато момичето си тръгнало Налбантов и Пантев започнали да обсъждат положението, как да подходят, как да я свалят, кой да е първи, кой втори като през цялото време Налбантов убеждавал Пантев: "Чуй ми думата, тая е силно вътре! Веднага я усетих. Не видя ли как сама се предлага...Направо ще я скъсаме от ебане!" Като по-млад Налбантов отстъпил на Пантев привилегията да е първи. Пантев тръгнал към стаята на момичето, но много скоро се върнал. „Не мога бе, Стояне, не им става пишката. Я по-добре отивай ти! Ти си младо момче и по- ти прилягат такива авантюри." Налбантов само това и чакал. Изстрелял се в стаята на момичето, влязъл при нея в банята и останалото било ясно – див и необуздан секс под душа.
Веднъж, когато били на някакъв исторически семинар или симпозиум в Русе, Налбантов и Пантев били настанени в един апартамент на някакъв хотел. Тогава докато Пантев правел секс с някаква мадама, Налбантов, който бил в другата стая чувал реакциите му. Пантев бил възмутен, че жената се преструвала на влюбена и страстна и имитирала оргазъм и й се разкрещял:"Какво ми ахкаш и охкаш! Не виждаш ли, че хуя ми е мек и никаква работа не върши? Толкова ли за прост ме вземаш?" Въобще Пантев мразел да го лъжат и лицемерят, ценял откритите и точни взаимоотношения и затова винаги казвал истината в очите на хората.
През август 1999 Пантев дошъл на гости на Налбантов в Приморско и той го настанил в дневната на училището – това е едно помещение до учителската стая, където учителите отсядат през междучасията предимно за да пушат цигари или ако имат повод – за да пият алкохол. Пантев спял на дивана, който за целта бил разтегнат като спалня и застлан с бельо от прислужничката на училището. На вторият или третият ден Пантев поръчал на Налбантов да му намери някоя жена за секс. Налбантов веднага се свързал с някаква местна мутра, който трябвало да докара проститутката. Човекът само попитал каква да бъде – българка, рускиня или гъркиня. Пантев предпочел българка. Когато докарал жената в училището сводникът се държал много грубо с нея и й казал, че професорът трябвало да остане много доволен. Ако нещо се оплачел от нея, щял да я скъса от бой. Преди секса, за да се настроят гледали известно време един порно канал на местната кабелна телевизия. (Телевизорът на училището се намирал в самата дневна, където било и леглото на Пантев). После започнали да правят секс на дивана, като през цялото това време Налбантов седял на няколко метра от тях на един стол и ги гледал.
Пантев бил известен с нетрадиционното си и разкрепостено поведение, постоянно скандализирал околните с изказванията си и с непредсказуемото си и скандално поведение. Налбантов много често е разказвал за един случай когато интервюирали Пантев и той започнал да говори цинизми. Тогава първо взели интервю от един професор, който започнал да обяснява нещо в следният стил:"Пък аз още от малък много обичам историята и реших като порастна да стана историк...". После интервюирали Пантев и той имитирайки предишния професор започнал да говори със същия старчески, флегматичен и изморен глас:"Пък аз още като бях малък... много обичах да еба... и реших като порастна да стана голям ебач." Всички присъстващи се стреснали, камерите веднага били изключени и интервюто спряно. През пролетта на 1999 по време на Косовската криза отношенията на Пантев с управляващите стават много обтегнати. Тогава той открито обвинява правителството за проамериканската му позиция и прави изказвания в подкрепа на сръбската кауза. Някъде по това време се засилва и кампанията на управляващите срещу Пантев с цел да бъде изгонен от апартамента на БОДК, където той живее от много години. Тогава президентът Петър Стоянов стоял настрана от този конфликт и се опитвал да поддържа приятелски отношения с Пантев. На един коктейл двамата се срещнали и президентът се опитал да заговори Пантев като явно искал да демонстрира, че е приятелски настроен към него. Но Пантев само го изгледал подигравателно и започнал да си изтърсва пепелта от пурата в джоба на сакото на президента и му казал:"Пешо, Пешоо, аз с физкултурници не разговарям." (т. е. не си на моето ниво за да разговаряш с мен. Бягай и се скрий някъде).
Пантев гледал на света около себе си като на някакъв голям абсурд, нещо като един безкраен карнавал и тържество на човешката глупост. Постоянно давал потвърждения за това. Оценявал тежкото положение на България и помощите на Запада по следния начин:"Стояне, ами тези хора ни хранят бе! Ний само мързелуваме, лъжем ги че умираме от глад и те ни вярват и работят вместо нас. После изяждаме помощите им и пак ги лъжем, че сме много зле и те пак ни обещават нови траншове и пак работят заради нас за да могат пак да ни нахранят. ТОЛКОВА ЛИ СА ПРОСТИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ УСЕТЯТ КАК ГИ МАМИМ?"
И каква беше интригата около жената на кмета? Защо точно за нея се хванахте? Нещо нередно ли е направила, че сега други хора трябва да я защитават?
Който има информация да каже за какво става въпрос.
Как не ви е срам, бе, и на жената на Германов посегнахте!
___________________
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ - бивш министър на образованието и науката – 1997-1999 г.
Налбантов и Веселин Методиев са лични приятели. Налбантов постоянно парадирал и се хвалел с това приятелство. Понякога карал Методиев, когато имал да му съобщи нещо лично, да го направи чрез Инспектората в Бургас. Тогава Методиев се обаждал на тогавашната началничка на РИО Снежана Пренерова и я карал да предаде на Налбантов някаква лична информация – примерно, че щял да идва в Приморско и искал да се види с Налбантов или Налбантов да дойдел в София за да си поговорят. Винаги, когато по някакъв повод говорел с Пренерова, Методиев я питал: “Как е Налбантов? Какво прави?” Карал я да му предаде много поздрави и т. н. С това Налбантов искал да натрие носа на Пренерова – тя трябвало да разбере, че фактически не тя командвала, а той. Пренерова от своя страна умирала от яд, че Налбантов имал такива големи връзки и много се страхувала той да не я измести от поста й.
Налбантов винаги е подчертавал, че министрите са били все негови стари приятели, на които винаги можел да разчита. Специално с В. Методиев отношенията им са били толкова близки, че заедно са сваляли мадами. Много често е разправял за един случай, когато двамата сваляли две студентки и за целта били наели хотелска стая в един хотел в Китен. Тогава министърът бил с едното момиче на едното легло, а Налбантов с другото момиче - в другото легло.
Общо взето Налбантов не останал доволен от министъра, защото бил много вързан и не можел да сваля мацки - така цялата организация на мероприятието се паднала на него. Този случай Налбантов коментирал така:
"Е как може да е толкова вързан бе, станал цял министър, а не може да наебе една путка!? Ох, докога ще съм жив да ги оправям тези некадърници, докога ще ги нося на гърба си!?..."
Той ако бил министър, какви чудеса щял да направи...
Налбантов поддържа приятелски връзки и с Румен Вълчев – бивш зам. министър на образованието (1997 – 1999 г.). Румен Вълчев открито демонстрира неприязненото си отношение към министър Веселин Методиев, казва за него, че бил много прост, за нищо не ставал. През лятото на 1999 г. Румен Вълчев напуска министерството. Казал на Налбантов, че повече не можел да работи с прости хора. Налбантов се съгласил с него – В. Методиев наистина за нищо не ставал - не можел да сваля мацки: “Как може да е толкова вързан бе?! Станал цял министър, а не може да наебе една путка! Аз, ако бях на негово място какви чудеса щях да направя!” и т. н. и т. н. И двамата си попаднали на любимата тема и плюели министъра…
________________
ПРОФ. Д-Р П. Ч. – РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТ В БУРГАС
Директорът на училището в Приморско Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Ч. (Понастоящем проф. П. Ч. носи друга титла, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. S., a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
През периода 1997-2000 г. е отговаряла за образованието в Областната управа в Бургас. За кратко време /от 2000 до 2001 г./ е била началник на Инспектората. През пролетта на 2001 г. след поредица от скандали е сменена от Мария Жекова. През периода 1998-1999 г. преподава във филиала на бившия Славянски университет в Приморско, който се помещава в сградата на училището. По това време тя е постоянен гост в дирекцията на училището, където директорът я посреща с отворени обятия. Възможно е връзката им да е била много по-стара. Поради честите присъствия на М. П. в кабинета му директорът е принуден да я представя като проверяваща от Областната управа. След подобни "проверки" той се хвалел на някои колеги: "Аз я наебах и тя си отиде" и други неща от този род, т. е. благодарение на него "проверката" минала успешно и тя си отишла доволна от свършената работа и най-вече от секса. В подобни случаи директорът се хвалел: "При мен проблеми няма, бе! Аз инспекторките като дойдат ги наебавам и така решавам всичките проблеми - и те са доволни, и аз съм доволен, и работата върви, какво повече искаш от това?" Но много скоро тази жена започнала да му омръзва. Както е известно директорът е имал много претоварена програма. Освен М. П. той е трябвало да посреща в дирекцията и други жени, предимно две учителки - едната по български, другата по английски, които правели секс с него почти ежедневно. Налагало се да се крие от М. П. Когато тя го посещавала той я отпращал като си измислял поводи, че уж заминавал по важна работа в общината или че някъде другаде го викали по спешност. Но тя била неуморима и постоянно го преследвала. Директорът вече се чудел как да се отърве от нея. Много често, когато М. П. идвала в дирекцията с явното намерение да правят секс, директорът излизал и викал на помощ някои от колегите си учители: "Ох, елате да спасявате положението! Тази пак ми се натресе и иска да я еба." В такива случаи той вкарвал колегите си в дирекцията уж по работа и ги задържал като ги карал да пият алкохол, за да останат по дълго докато М. П. си отидела. Когато тя си отивала директорът въздъхвал с облегчение и казвал на колегите си с поучителен тон като човек, който много е живял и препатил, че нямало нищо по-страшно от това да те преследва разгонена жена.