Бонусът от 2 хил. лв. за бебе остава в Созопол, въпреки харчовете за „Мерцедес” и обеди на кмета Рейзи
Бонусите за новородени деца в Созопол остават непокътнати през 2012 година, въпреки разточително пилеене на средства за екстри на общинската администрация, начело с кмета Панайот Рейзи.. За разлика от съседната Община Приморско, където родителите ще получават вече едва по 500 лева, созополските млади семейства ще се радват на 2 хил. лева. Цифрата е заложена и в новия бюджет на морската община, която се проведе днес. Еднократната помощ за ветерани от войните в размер на 1000 лева също остава. Това са хубави новини за местните жители след гласуването на общинските пари, които бяха подкрепени от всички 17 съветници. Като цяло обаче общата рамка в размер на 22 млн. 500 хил. лева не беше гласувана от представителите на БСП Росен Деспов и Тихомир Янакиев, които се явяват крехка опозиция в местния парламент, тотално доминиран от съмишленици на градоначалника.
Покрай социалните ангажименти на общината безпроблемно беше прието да се заделят средства и за някои луксозни покупки на кмета Рейзи, сред които чисто нов „Мерцедес” за неговите нужди, тъй като старият му е от 4 години и вече е остарял. Самият Рейзи заяви в кулоарите на заседателната зала, че няма нищо против новото возило да бъде снимано след като бъде паркирано пред общината. Никой от опозицията не повдигна темата за новата лимузина на градоначалника, въпреки че тя беше широко коментирана преди заседанието, когато беше обсъждана на срещи с общинските съветници след завръщането на Рейзи от екзотичното му пътешествие до Маями. Закупуването на новата придобивка не беше подкрепено отново от Янакиев и Деспов, те не гласуваха и парите за посрещане на гости и даване на обеди за 100 хил. лева, предоставени на кмета Рейзи. За същата цел кмета шефката на Общинския съвет Красимира Германова ще получи пет пъти по-малко, а кметът на Черноморец Добри Добрев – 4 хил. лева.
На въпрос защо никъде в бюджета не са предвидени средства за здравеопазване, кметът Рейзи каза, че намеренията на общината са бъде построена поликлиника, как обаче това ще стане – било в процес на уточняване. За момента се водили разговори с инвеститор за отстъпването на право на строеж върху общински терен. Отделно банка и болница „Токуда” проявявали интерес към строеж на здравно заведение в морската община. Кметът обеща най-късно през есента първата копка на новата поликлиника да е вече факт.
Рейзи умело отклони въпроса за отпускането на повече пари за ремонт на улици в селата Крушевец, Росен и Зидарово, които са много оживени, там често минават коли, а пътищата са в окаяно състояние. За да избегне искането за поправка в предварително написаните цифри градоначалникът каза, че там трябва да бъде направен водопровод и и затова ремонтът на улиците е отложен за догодина.
Много важна информация от АПИ за пътуващите по АМ "Тракия"!
Университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Черноморският институт със съвместна инициатива
При тази криза подобен развой бе лесно предвидим, нещо, за което "7 дни спорт" алармира отдавна. Никой обаче не реагира. Общинските клубове си живееха все така блажено под задаващото се финансово цунами и дори не направиха крачка встрани, за да оцелеят. Не я правят и сега. Просто сядат и започват да реват като вдовици за кметска милостиня.
А такава няма откъде да дойде. А и няма защо да идва. Какъв е смисълът от Калиакра в "А" група? Общо взето никакъв. Миналия сезон клубът опука 3 милиона лева общинска пара. За какво? Футболист ли произведе, в тройката ли влезе? По 5000 ли го гледаха? Играеше посред нощите пред 600 души, когато в Каварна вятърът минава със скоростта на гладен циганин, гонещ кокошка. Общо взето с тази скорост каварненци опукаха и общинската пара. И сега щели да обявяват фалит. Не днес, този фалит е заложен още когато Калиакра влезе в "А" група, а кризата пристигна у нас. По целия свят при подобни черезвичайни обстоятелства предприемат рестриктивни мерки. В Каварна няма такова нещо. В момента според клубния сайт на заплата са 24 футболисти! Като добавим треньори, методисти и т.н. 40 човека харчат общинска пара заради мерака на Цонко да го дават по телевизията
Не просто пара, харчат милиони. Ей на това му се вика на гол тумбак чифте пищови. При това пищови със златни дръжки. Защото в цялата криза с Калиакра подписа Джордж Уеа младши.
Това не е сериозно. Несериозно е въобще кметовете да си мислят, че могат да издържат професионален футболен клуб. Всъщност могат, но само ако стратегията не им е от местните до парламентарните избори. Винаги ще давам пример с шведския шампион Халмстад, който през 1998 срещна Литекс в Европа. Тогава в състава, който подобно на Калиакра е общински, играеше най-голямата надежда на местния футбол Фреди Люнгберг. Та това същото момче, което по-късно стана мегазвезда на Арсенал, тогава работеше в общината като куриер. Е щом Фреди Люнгберг може да работи като куриер в Халмстад и да играе футбол като аматьор, защо Джуйнет Яшар да не раздава пенсиите на бабите в Каварна? За голям футбол се видя, че не става. Първо Левски го освободи, след това ЦСКА го купи, ама за малко. И пак го върна като ресто на Цонко по други схеми. Ако някога не толкова младия Джуйнет стане сериозен футболист като младия Фреди, да отиде някъде да играе за много пари. Но докато не стане, ще играе за малко пари в Каварна.
И ще работи допълнително, ако иска да има добър стандарт
Проблемът обаче си има и друга страна. И без да звучи като заяждане, тя се казва ЦСКА. Заради червените днес е объркан бюджетът на ОСК Черноморец. През лятото кметът Димитър Николов и Митко Събев, които държат по 50 процента от клуба, са заложили в бюджета чаканите около милион от ЦСКА борчове по трансфера на Платини. При това борчове, гарантирани с подписите на поне трима измамници от Армията. И когато тези пари не идват, се стига до положение като настоящото. А представете си, щом солидна община като Бургас няма свободни пари да извади милион, за да покрие измамата на ЦСКА, откъде ще ги вземат в Каварна например? То там има само вятър и роми. Така фалира и Сливен. Призна го самият Дуци Симонович, когато беше там. Той разкри, че в клуба се чакат парите от четиримата играчи в Борисовата градина. Ако дойдат - футбол ще има. Ако не дойдат - кой откъде е.
Е, епидемията се разрасна. Днес половин дузина общински клубове са пред табелата "Кой откъде е".
Проблемът е, че са тръгнали към майната си. В което също май си има и добра страна. Поне като стигнат там, накъдето вървят, може да преосмислят доста неща. И да осъзнаят, че в Монтана например, където безработицата е сред най-солидните в страната, няма как да има професионален спорт, дотиран от общината. Тогава и "А" група най-накрая ще се върне към естествения си вид от 8-10 отбора. Толкова са онези, пред които има някакво сигурно утре. Без да ги е страх от местен импийчмънт.
При тази криза подобен развой бе лесно предвидим, нещо, за което "7 дни спорт" алармира отдавна. Никой обаче не реагира. Общинските клубове си живееха все така блажено под задаващото се финансово цунами и дори не направиха крачка встрани, за да оцелеят. Не я правят и сега. Просто сядат и започват да реват като вдовици за кметска милостиня.
А такава няма откъде да дойде. А и няма защо да идва. Какъв е смисълът от Калиакра в "А" група? Общо взето никакъв. Миналия сезон клубът опука 3 милиона лева общинска пара. За какво? Футболист ли произведе, в тройката ли влезе? По 5000 ли го гледаха? Играеше посред нощите пред 600 души, когато в Каварна вятърът минава със скоростта на гладен циганин, гонещ кокошка. Общо взето с тази скорост каварненци опукаха и общинската пара. И сега щели да обявяват фалит. Не днес, този фалит е заложен още когато Калиакра влезе в "А" група, а кризата пристигна у нас. По целия свят при подобни черезвичайни обстоятелства предприемат рестриктивни мерки. В Каварна няма такова нещо. В момента според клубния сайт на заплата са 24 футболисти! Като добавим треньори, методисти и т.н. 40 човека харчат общинска пара заради мерака на Цонко да го дават по телевизията
Не просто пара, харчат милиони. Ей на това му се вика на гол тумбак чифте пищови. При това пищови със златни дръжки. Защото в цялата криза с Калиакра подписа Джордж Уеа младши.
Това не е сериозно. Несериозно е въобще кметовете да си мислят, че могат да издържат професионален футболен клуб. Всъщност могат, но само ако стратегията не им е от местните до парламентарните избори. Винаги ще давам пример с шведския шампион Халмстад, който през 1998 срещна Литекс в Европа. Тогава в състава, който подобно на Калиакра е общински, играеше най-голямата надежда на местния футбол Фреди Люнгберг. Та това същото момче, което по-късно стана мегазвезда на Арсенал, тогава работеше в общината като куриер. Е щом Фреди Люнгберг може да работи като куриер в Халмстад и да играе футбол като аматьор, защо Джуйнет Яшар да не раздава пенсиите на бабите в Каварна? За голям футбол се видя, че не става. Първо Левски го освободи, след това ЦСКА го купи, ама за малко. И пак го върна като ресто на Цонко по други схеми. Ако някога не толкова младия Джуйнет стане сериозен футболист като младия Фреди, да отиде някъде да играе за много пари. Но докато не стане, ще играе за малко пари в Каварна.
И ще работи допълнително, ако иска да има добър стандарт
Проблемът обаче си има и друга страна. И без да звучи като заяждане, тя се казва ЦСКА. Заради червените днес е объркан бюджетът на ОСК Черноморец. През лятото кметът Димитър Николов и Митко Събев, които държат по 50 процента от клуба, са заложили в бюджета чаканите около милион от ЦСКА борчове по трансфера на Платини. При това борчове, гарантирани с подписите на поне трима измамници от Армията. И когато тези пари не идват, се стига до положение като настоящото. А представете си, щом солидна община като Бургас няма свободни пари да извади милион, за да покрие измамата на ЦСКА, откъде ще ги вземат в Каварна например? То там има само вятър и роми. Така фалира и Сливен. Призна го самият Дуци Симонович, когато беше там. Той разкри, че в клуба се чакат парите от четиримата играчи в Борисовата градина. Ако дойдат - футбол ще има. Ако не дойдат - кой откъде е.
Е, епидемията се разрасна. Днес половин дузина общински клубове са пред табелата "Кой откъде е".
Проблемът е, че са тръгнали към майната си. В което също май си има и добра страна. Поне като стигнат там, накъдето вървят, може да преосмислят доста неща. И да осъзнаят, че в Монтана например, където безработицата е сред най-солидните в страната, няма как да има професионален спорт, дотиран от общината. Тогава и "А" група най-накрая ще се върне към естествения си вид от 8-10 отбора. Толкова са онези, пред които има някакво сигурно утре. Без да ги е страх от местен импийчмънт.
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.
9.
Ритнитопковец
23.02.2012 06:54
Рейтинг:
1
Еуфорията от влизането на държавата в отбори като Берое и от подкрепата на национални фирми като "Асарел Медет" към ЦСКА отмина. Задава се отрезвяване, продиктувано от свития бюджет на общините. В тази криза вече се очертава като невиждан лукс за всеки кмет да инвестира дори стотинка в спорта. В Каварна вече изпищяха. Общинският съвет спря издръжката на всички свои "ведомствени" отбори. В Сливен на практика е така, откакто Йордан Лечков започна да подготвя абдикацията си. В Монтана също има проблеми. Общинският проект Черноморец пък е докаран до там, че сега дължи пари на над 200 бивши и настоящи служители, а нападжии конфискуват де що видят из "Лазур"
При тази криза подобен развой бе лесно предвидим, нещо, за което "7 дни спорт" алармира отдавна. Никой обаче не реагира. Общинските клубове си живееха все така блажено под задаващото се финансово цунами и дори не направиха крачка встрани, за да оцелеят. Не я правят и сега. Просто сядат и започват да реват като вдовици за кметска милостиня.
А такава няма откъде да дойде. А и няма защо да идва. Какъв е смисълът от Калиакра в "А" група? Общо взето никакъв. Миналия сезон клубът опука 3 милиона лева общинска пара. За какво? Футболист ли произведе, в тройката ли влезе? По 5000 ли го гледаха? Играеше посред нощите пред 600 души, когато в Каварна вятърът минава със скоростта на гладен циганин, гонещ кокошка. Общо взето с тази скорост каварненци опукаха и общинската пара. И сега щели да обявяват фалит. Не днес, този фалит е заложен още когато Калиакра влезе в "А" група, а кризата пристигна у нас. По целия свят при подобни черезвичайни обстоятелства предприемат рестриктивни мерки. В Каварна няма такова нещо. В момента според клубния сайт на заплата са 24 футболисти! Като добавим треньори, методисти и т.н. 40 човека харчат общинска пара заради мерака на Цонко да го дават по телевизията
Не просто пара, харчат милиони. Ей на това му се вика на гол тумбак чифте пищови. При това пищови със златни дръжки. Защото в цялата криза с Калиакра подписа Джордж Уеа младши.
Това не е сериозно. Несериозно е въобще кметовете да си мислят, че могат да издържат професионален футболен клуб. Всъщност могат, но само ако стратегията не им е от местните до парламентарните избори. Винаги ще давам пример с шведския шампион Халмстад, който през 1998 срещна Литекс в Европа. Тогава в състава, който подобно на Калиакра е общински, играеше най-голямата надежда на местния футбол Фреди Люнгберг. Та това същото момче, което по-късно стана мегазвезда на Арсенал, тогава работеше в общината като куриер. Е щом Фреди Люнгберг може да работи като куриер в Халмстад и да играе футбол като аматьор, защо Джуйнет Яшар да не раздава пенсиите на бабите в Каварна? За голям футбол се видя, че не става. Първо Левски го освободи, след това ЦСКА го купи, ама за малко. И пак го върна като ресто на Цонко по други схеми. Ако някога не толкова младия Джуйнет стане сериозен футболист като младия Фреди, да отиде някъде да играе за много пари. Но докато не стане, ще играе за малко пари в Каварна.
И ще работи допълнително, ако иска да има добър стандарт
Проблемът обаче си има и друга страна. И без да звучи като заяждане, тя се казва ЦСКА. Заради червените днес е объркан бюджетът на ОСК Черноморец. През лятото кметът Димитър Николов и Митко Събев, които държат по 50 процента от клуба, са заложили в бюджета чаканите около милион от ЦСКА борчове по трансфера на Платини. При това борчове, гарантирани с подписите на поне трима измамници от Армията. И когато тези пари не идват, се стига до положение като настоящото. А представете си, щом солидна община като Бургас няма свободни пари да извади милион, за да покрие измамата на ЦСКА, откъде ще ги вземат в Каварна например? То там има само вятър и роми. Така фалира и Сливен. Призна го самият Дуци Симонович, когато беше там. Той разкри, че в клуба се чакат парите от четиримата играчи в Борисовата градина. Ако дойдат - футбол ще има. Ако не дойдат - кой откъде е.
Е, епидемията се разрасна. Днес половин дузина общински клубове са пред табелата "Кой откъде е".
Проблемът е, че са тръгнали към майната си. В което също май си има и добра страна. Поне като стигнат там, накъдето вървят, може да преосмислят доста неща. И да осъзнаят, че в Монтана например, където безработицата е сред най-солидните в страната, няма как да има професионален спорт, дотиран от общината. Тогава и "А" група най-накрая ще се върне към естествения си вид от 8-10 отбора. Толкова са онези, пред които има някакво сигурно утре. Без да ги е страх от местен импийчмънт.
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.
9.
Ритнитопковец
23.02.2012 06:54
Рейтинг:
1
Еуфорията от влизането на държавата в отбори като Берое и от подкрепата на национални фирми като "Асарел Медет" към ЦСКА отмина. Задава се отрезвяване, продиктувано от свития бюджет на общините. В тази криза вече се очертава като невиждан лукс за всеки кмет да инвестира дори стотинка в спорта. В Каварна вече изпищяха. Общинският съвет спря издръжката на всички свои "ведомствени" отбори. В Сливен на практика е така, откакто Йордан Лечков започна да подготвя абдикацията си. В Монтана също има проблеми. Общинският проект Черноморец пък е докаран до там, че сега дължи пари на над 200 бивши и настоящи служители, а нападжии конфискуват де що видят из "Лазур"
При тази криза подобен развой бе лесно предвидим, нещо, за което "7 дни спорт" алармира отдавна. Никой обаче не реагира. Общинските клубове си живееха все така блажено под задаващото се финансово цунами и дори не направиха крачка встрани, за да оцелеят. Не я правят и сега. Просто сядат и започват да реват като вдовици за кметска милостиня.
А такава няма откъде да дойде. А и няма защо да идва. Какъв е смисълът от Калиакра в "А" група? Общо взето никакъв. Миналия сезон клубът опука 3 милиона лева общинска пара. За какво? Футболист ли произведе, в тройката ли влезе? По 5000 ли го гледаха? Играеше посред нощите пред 600 души, когато в Каварна вятърът минава със скоростта на гладен циганин, гонещ кокошка. Общо взето с тази скорост каварненци опукаха и общинската пара. И сега щели да обявяват фалит. Не днес, този фалит е заложен още когато Калиакра влезе в "А" група, а кризата пристигна у нас. По целия свят при подобни черезвичайни обстоятелства предприемат рестриктивни мерки. В Каварна няма такова нещо. В момента според клубния сайт на заплата са 24 футболисти! Като добавим треньори, методисти и т.н. 40 човека харчат общинска пара заради мерака на Цонко да го дават по телевизията
Не просто пара, харчат милиони. Ей на това му се вика на гол тумбак чифте пищови. При това пищови със златни дръжки. Защото в цялата криза с Калиакра подписа Джордж Уеа младши.
Това не е сериозно. Несериозно е въобще кметовете да си мислят, че могат да издържат професионален футболен клуб. Всъщност могат, но само ако стратегията не им е от местните до парламентарните избори. Винаги ще давам пример с шведския шампион Халмстад, който през 1998 срещна Литекс в Европа. Тогава в състава, който подобно на Калиакра е общински, играеше най-голямата надежда на местния футбол Фреди Люнгберг. Та това същото момче, което по-късно стана мегазвезда на Арсенал, тогава работеше в общината като куриер. Е щом Фреди Люнгберг може да работи като куриер в Халмстад и да играе футбол като аматьор, защо Джуйнет Яшар да не раздава пенсиите на бабите в Каварна? За голям футбол се видя, че не става. Първо Левски го освободи, след това ЦСКА го купи, ама за малко. И пак го върна като ресто на Цонко по други схеми. Ако някога не толкова младия Джуйнет стане сериозен футболист като младия Фреди, да отиде някъде да играе за много пари. Но докато не стане, ще играе за малко пари в Каварна.
И ще работи допълнително, ако иска да има добър стандарт
Проблемът обаче си има и друга страна. И без да звучи като заяждане, тя се казва ЦСКА. Заради червените днес е объркан бюджетът на ОСК Черноморец. През лятото кметът Димитър Николов и Митко Събев, които държат по 50 процента от клуба, са заложили в бюджета чаканите около милион от ЦСКА борчове по трансфера на Платини. При това борчове, гарантирани с подписите на поне трима измамници от Армията. И когато тези пари не идват, се стига до положение като настоящото. А представете си, щом солидна община като Бургас няма свободни пари да извади милион, за да покрие измамата на ЦСКА, откъде ще ги вземат в Каварна например? То там има само вятър и роми. Така фалира и Сливен. Призна го самият Дуци Симонович, когато беше там. Той разкри, че в клуба се чакат парите от четиримата играчи в Борисовата градина. Ако дойдат - футбол ще има. Ако не дойдат - кой откъде е.
Е, епидемията се разрасна. Днес половин дузина общински клубове са пред табелата "Кой откъде е".
Проблемът е, че са тръгнали към майната си. В което също май си има и добра страна. Поне като стигнат там, накъдето вървят, може да преосмислят доста неща. И да осъзнаят, че в Монтана например, където безработицата е сред най-солидните в страната, няма как да има професионален спорт, дотиран от общината. Тогава и "А" група най-накрая ще се върне към естествения си вид от 8-10 отбора. Толкова са онези, пред които има някакво сигурно утре. Без да ги е страх от местен импийчмънт.
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.
При тази криза подобен развой бе лесно предвидим, нещо, за което "7 дни спорт" алармира отдавна. Никой обаче не реагира. Общинските клубове си живееха все така блажено под задаващото се финансово цунами и дори не направиха крачка встрани, за да оцелеят. Не я правят и сега. Просто сядат и започват да реват като вдовици за кметска милостиня.
А такава няма откъде да дойде. А и няма защо да идва. Какъв е смисълът от Калиакра в "А" група? Общо взето никакъв. Миналия сезон клубът опука 3 милиона лева общинска пара. За какво? Футболист ли произведе, в тройката ли влезе? По 5000 ли го гледаха? Играеше посред нощите пред 600 души, когато в Каварна вятърът минава със скоростта на гладен циганин, гонещ кокошка. Общо взето с тази скорост каварненци опукаха и общинската пара. И сега щели да обявяват фалит. Не днес, този фалит е заложен още когато Калиакра влезе в "А" група, а кризата пристигна у нас. По целия свят при подобни черезвичайни обстоятелства предприемат рестриктивни мерки. В Каварна няма такова нещо. В момента според клубния сайт на заплата са 24 футболисти! Като добавим треньори, методисти и т.н. 40 човека харчат общинска пара заради мерака на Цонко да го дават по телевизията
Не просто пара, харчат милиони. Ей на това му се вика на гол тумбак чифте пищови. При това пищови със златни дръжки. Защото в цялата криза с Калиакра подписа Джордж Уеа младши.
Това не е сериозно. Несериозно е въобще кметовете да си мислят, че могат да издържат професионален футболен клуб. Всъщност могат, но само ако стратегията не им е от местните до парламентарните избори. Винаги ще давам пример с шведския шампион Халмстад, който през 1998 срещна Литекс в Европа. Тогава в състава, който подобно на Калиакра е общински, играеше най-голямата надежда на местния футбол Фреди Люнгберг. Та това същото момче, което по-късно стана мегазвезда на Арсенал, тогава работеше в общината като куриер. Е щом Фреди Люнгберг може да работи като куриер в Халмстад и да играе футбол като аматьор, защо Джуйнет Яшар да не раздава пенсиите на бабите в Каварна? За голям футбол се видя, че не става. Първо Левски го освободи, след това ЦСКА го купи, ама за малко. И пак го върна като ресто на Цонко по други схеми. Ако някога не толкова младия Джуйнет стане сериозен футболист като младия Фреди, да отиде някъде да играе за много пари. Но докато не стане, ще играе за малко пари в Каварна.
И ще работи допълнително, ако иска да има добър стандарт
Проблемът обаче си има и друга страна. И без да звучи като заяждане, тя се казва ЦСКА. Заради червените днес е объркан бюджетът на ОСК Черноморец. През лятото кметът Димитър Николов и Митко Събев, които държат по 50 процента от клуба, са заложили в бюджета чаканите около милион от ЦСКА борчове по трансфера на Платини. При това борчове, гарантирани с подписите на поне трима измамници от Армията. И когато тези пари не идват, се стига до положение като настоящото. А представете си, щом солидна община като Бургас няма свободни пари да извади милион, за да покрие измамата на ЦСКА, откъде ще ги вземат в Каварна например? То там има само вятър и роми. Така фалира и Сливен. Призна го самият Дуци Симонович, когато беше там. Той разкри, че в клуба се чакат парите от четиримата играчи в Борисовата градина. Ако дойдат - футбол ще има. Ако не дойдат - кой откъде е.
Е, епидемията се разрасна. Днес половин дузина общински клубове са пред табелата "Кой откъде е".
Проблемът е, че са тръгнали към майната си. В което също май си има и добра страна. Поне като стигнат там, накъдето вървят, може да преосмислят доста неща. И да осъзнаят, че в Монтана например, където безработицата е сред най-солидните в страната, няма как да има професионален спорт, дотиран от общината. Тогава и "А" група най-накрая ще се върне към естествения си вид от 8-10 отбора. Толкова са онези, пред които има някакво сигурно утре. Без да ги е страх от местен импийчмънт.