Все по-малко знаем кой взема решенията в този кабинет, призна депутатът от ГЕРБ Тома Биков
От самото начало искахме отговорностите да бъдат ясно обозначени, за да е ясно кой в какво участва и кой за какво отговаря, но колегите от ПП-ДБ предложиха тази иновация, каза Тома Биков
Конфликтите и търканията са симптом, те не са причината за това, че правителството изглежда слабо. Това каза пред БНР депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС Тома Биков, председател на парламентарната комисия по култура и медии.
"Все по-малко ние, които подкрепяме правителството знаем кой взема решенията и кой носи отговорност. От ГЕРБ от самото начало искахме отговорностите да бъдат ясно обозначени, за да е ясно кой в какво участва и кой за какво отговаря, но колегите от ПП-ДБ предложиха тази иновация. Вчера Слушах Кирил Петков, че и това вече стига до този извод, че е по-добре да има яснота по тези въпроси. Да е ясно, че този министър е излъчен от определена политическа формация и тя носи отговорност за него. И да има ясни механизми за вземане на решения в тази коалиция", коментира той.
По думите на Биков управлението се осъществява от коалиция, но не е осъществена по ясни политически правила, а е опитано да се направи нещо, което не съществувало никъде по света.
"Да станеш министър и да не си политик - това е оксиморон. Няма такова нещо, ти си политик от първия ден, но уточнението е, че не си подготвен. ... Това е абсурда, до който стигнахме", добави той.
В органите на ГЕРБ никога не е обсъждана идея Бойко Борисов да бъде премиер при ротацията, така Тома Биков коментира изказано мнение на друг депутат от ГЕРБ - Радомир Чолаков, като уточни, че това е лично разсъждение, изразено от колегата му.
Биков заяви, че не са приключили преговорите за механизмите, по които ще се избират регулаторите: "Добро решение е да бъде договорен в цялост този процес, а не на парче. Трябва да има някакъв общ принцип".
Проклятие ли тегне над бургаския футбол? "Черноморец 1919" изпадна в Трета лига
Той е готов да утеши двете дами, изоставени от ергена Алек
ГАЛЯ от посолството е ВНУКА на БСП героя Съби Димитров от Сливен.На БКП бай Съби е кръстена шивашката фабрика в Сливен
Щом Галя е ВИП БКП внука значи е 2-ен агент и е ухо на ВКР(Воено Контра Разузнаване) по СОЦа в Сливен от 5човека 3ма са били военни или висши военни
Галя е Мата Хари в тила на "врага" в лицето на "омразния"американски капитализъм
Сливанлийки са много патенгни и секса е 2то им АЗ
Не случайно във Брюксел има над 20 топ банкери белгйици и евреи женени за млади мургави сливанлийки(бивши труженички от прочутия площад ВанДам)
Мъжа на Галя us citizen от правилен библейски произход но ТЯ като истинска патриотка събила инфо от 1ръка
Коледен шегаджия ли си ти или объркан гербосектант?
След герберската шайка България излезе като най-бедната страна,с най-болно и бързо застаряващо население,с обезлюдяваща територия.
Едвам сега родината започна да се съвзема,а ти ме караш да плача за оная мутра,чието място е в затвора.
В случая кой е пендел?
Не подкрепям никого
Както и да го въртите, промяната е само за тези, които я финансираха!
Трябва да си тотален малоумник, или храненик на ПП-ДБ, за да не си направиш сравнението за живота преди и след промяната!
Ще плачете за Бойко, но вече е късно, Радевите пъцули Киро и Кокорко потрошиха България!
Честити венци и златни арки, светлината да е с Вас :)))))
Мярнах Мишо бирата надолу, много ми е странно, мишо бирата бойко, аникой не спомена кой поръча на бойко да се грижи за мишо бирата
там хич няма корупция, ама хич
Катарзисът - начини на употреба (eзикова справка)
08 юли 2013 в 18:35
Катедра по класическа филология към СУ „Св. Климент Охридски“
В настъпилите смутни времена на управленска криза покрай всичко останало за нов живот бе събудена и една старогръцка дума. В обращение я пусна виден потомствен апаратчик, който никога през живота си не е работил друго освен демагогия и кадруване и виртуозно владее изкуството да говори нелепици, без да му мигне окото. Катарзисът, който Сергей Станишев приписа на колегата си Делян Пеевски, предизвика вълна от употреби, преупотреби, реплики и тълкования на тази дума. Специалистите по старогръцки език рядко се появяваме в публичното пространство с коментар по наболели злободневни въпроси, поне през последните две хилядолетия. Но сега имаме удобен случай да изясним произхода и значението на понятието „катарзис“, което е с дълга история и е изиграло съществена роля в европейската култура през вековете.
На старогръцки съществителното catharsis (κάθαρσις, приблизително произнасяно „кàтарсис“ с ударение върху „а“) произлиза от глагола cathairo (καθαίρω), „чистя, почиствам“. То означава буквално „очистване, изчистване“. От същия корен е и прилагателното catharos (καθαρός), „чист“ - с него през Средните векове са се самоназовавали еретиците катари, тоест „чистите“.
През Античността катарзисът може да означава много неща. Той може да е съвсем буквален, медицински и физически - например взимане на очистително (пургатив). По-общо Хипократовото учение е основано на специфичната идея за очистване на тялото от определени елементи. Подобно на традиционната китайска и аюрведическата, гръцката медицина приема съществуването на няколко основни телесни течности, чийто баланс е жизненоважен за човешкото здраве. Запазването на този баланс понякога изисква изхвърляне на даден елемент, който е започнал да се натрупва в повече и да предизвиква разболяване. Същата представа, между другото, е в основата и на четирите класически психологически типа - сангвиник, холерик, флегматик, меланхолик. От нея тръгва и продължилата чак до Новото време практика на лечението чрез кръвопускане.
Catharsis може да е не само медицинско, но и ритуално и религиозно очистване. Най-често то се осъществява чрез умиване с вода, кадене на сяра или благовония в зависимост от случая и кръвно жертвоприножение. В някои случаи, като при посвещаването в мистерии, очистването включва и сексуално въздържание и отказ от определени храни.
Най-важната употреба на тази дума обаче е свързана с един пасаж от съчинението на Аристотел „За поетическото изкуство“, по-известно като „Поетика“. Главна тема на „Поетиката“ е как да се съчиняват добри трагедии. Преди да започне със съветите, Аристотел се заема да дефинира какво е трагедията. Ето прочутото му определение в българския превод на Александър Ничев: „И тъй, трагедията е подражание на действие сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание с действие, не с разказ, чрез състрадание и страх извършва очистване (catharsis)от тези чувства.“ Тоест, според Аристотел основната цел на ужасяващите трагически събития е да предизвикат у зрителя интензивни емоции на страх и състрадание и така да го пречистят и освободят. Тези думи звучат странно за съвременния театрален зрител, чиито нагласа и отношение към ставащото на сцената са доста различни. Особено проблематичен е моментът с освобождаването от състрадание: на нас днес, когато европейската цивилизация вече от две хилядолетия е християнска и състраданието към ближния е основополагща ценност, това ни се струва неприемливо. По тази причина Аристотеловата дефиниция на трагедията и мястото на катарзиса в нея продължават да раждат нови и нови интерпретации.
Във всеки случай, както и да разбираме думите на големия философ, в тях едно остава недвусмислено. Катарзисът е пречистване чрез преживяване на силни негативни емоции. В античния театър, разбира се, такова пречистване е колективно. От края на 19. в. насам психоанализата и психотерапията го пренасят в сферата на индивидуалното. И Фройд, и другите психолози от онази епоха са били по класически образовани и Аристотеловото понятие „катарзис“ е здраво залегнало в културата им. В повечето психоаналитични школи се развива идеята за повторно „разиграване“ на травматични изживявания и пречистващ нов поглед върху тях. Тази идея за катарзиса намира място и в повечето популярни през последните десетилетия психотерапевтични техники: от регресивната хипноза през т.нар. „първичен писък“ до холотропното дишане.
Така че лидерът на БСП и ПЕС описа медийния магнат Пеевски като съзнателно подложил се на публично унижение и вътрешно прероден в следствие от негативното преживяване. Ние изпитваме сериозното подозрение, че Пеевски всъщност отдавна е преживял катарзис в Аристотеловия смисъл и е напълно освободен и пречистен от състрадание към другите. От страх обаче - едва ли. Страхът е една от основните движещи сили за подобни политически и икономически субекти. А за думите на Сергей Станишев и Т. Биков в нашето културно пространство има един по-точен технически термин и той е „гьонсуратлък“.
Свине безродни от пълни пендели и проДАй България!
Тома Биков през 2013: Борисов трябва да лежи в затвора
Ето и пълният текст на материала:
В последната година на управлението на Бойко Борисов България се тресе от гладни бунтове и скандали. Така завършва мандатът на човека, който през 2009 г. дойде на власт с обещанието да приключи прехода, да накаже виновните за провала му и да направи така, че в края на управленския мандат доходите на българите да бъдат близки до средните за Европа. Последното обещание беше записано в управленската програма на ГЕРБ. Днес в България има гладни бунтове. Първите от 1997 година насам.
На улицата са излезли хора, които са изправени пред дилемата дали да си платят тока или да си купят храна. Покрай скандалите и престъпленията на сегашното правителство загубихме чувството си за нормалност. Приехме, че влошаването на икономическото положение в страната с всеки изминал ден е най-нормалното нещо на света. Че бедността е част от нас и никога няма да си отиде.
Заблуда е, че протестите от последните дни са срещу цените на тока.
Те са антиправителствени и са последната реакция срещу бедността и безпътицата, до която са доведени стотици хиляди българи. Протестите са резултат от една сбъркана политика, която в началото звучеше атрактивно, но последиците от нея са пагубни. Дойде време да платим сметката за цирка, който ни осигури Бойко Борисов през последните четири години. Да съберем плодовете от „гениалната” икономическа политика на Симеон Дянков, който в края на 2009 година обикаляше телевизионните студия и се хвалеше, че е спрял да се разплаща с фирмите. Тогава този измислен човек, който близките до властта медии наричаха „експерт” ни разказваше, колко много пари е спестил на държавата, като е прецакал фирмите на „тройната коалиция”.
Само, че фирмите, които пострадаха от Дянковата политика не бяха на „тройната коалиция”. Повечето от тях бяха на хора, които работят по 12 часа на ден в опит да спасят бизнеса си от кризата. По всяка вероятност повечето от тези фирми щяха да се справят и да запазят работните места на служителите си, но Дянков се оказа по-голямо бедствие от световната финансова криза. Така заради политиката на „експерта” и неговия премиер за последните четири години в България фалираха над 100 000 малки и средни фирми, а заради това над 300 000 души останаха без работа. Не фалира нито един монополист и олигарх и нито един обръч от фирми на БСП и ДПС.
С тях разплащането продължава и в момента при това на цени далеч над пазарните.
Именно масовите фалити са в основата на замразените пенсии и заплати и на бедственото положение, в което се намираме в момента. Днес Дянков вече не е министър и вицепремиер. Новината за оставката му беше разпратена до медиите със скромно съобщение, написано от пресцентъра на Министерски съвет. Вероятно скоро няма да чуем пискливия му глас, защото „финансовият гений”, който през последните четири години пет пъти ни лъга, че сме излезли от кризата, вече е в САЩ и повярвайте ми скоро няма да се върне в България. Новината за оставката му затъмни другата новина около него. Тази, че и последният му бюджет се е продънил и то още на втория месец на годината. Сега вече теглим поредния заем, за да запушваме дупките. Заемът е за 800 млн. лева. От няколко дни не съм чувал гласа на премиера Борисов.
Този, който от 12 години не е слязъл от телевизора се е изпокрил и никой не е в състояние да го намери.
Вече ми минава през ум, че може да е избрал съдбата на бившите си колеги братя Галеви и скоропостижно да се е преселил на някой екзотичен остров. По всичко изглежда, че управлението на Борисов ще влезе в графата „тежки обществени гафове”, в която вече го чакат управленията на Андрей Луканов и Жан Виденов. Борисов ще остави след себе си напълно унищожено здравеопазване, фалирала пенсионна система, държавна администрация напълнена с некадърници, чието единство качество е, че са партийни членове на ГЕРБ, разсипано земеделие и всемогъщи монополи. С него ще си отиде илюзията, че един човек с твърда ръка е способен да „оправи“ държавата.
Тази илюзия днес издъхва под тежестта на уличните протести и пред вида на изплашения министър-председател.
„Твърдата ръка” започва да трепери и да изглежда немощна. Все по-често ще се сещаме за „Буда” и ще осъзнаваме, че страната ни се управлява от второразреден бандит, а не от изключителен талант, както се опитват да ни внушат някои медии и социолози. Все по-често ще ни хваща срам, че сме допуснали това, което живяхме през последните четири години. Борисов трябва да лежи в затвора. Не за да изкупи вината си за бедността и безпътицата, до която доведе страната, а защото всеки политик трябва да знае, че не е недосегаем, когато нарушава закона. Само за записите от „Мишо Бирата”, на Борисов се полагат 5 години затвор за търговия с влияние. България все някога ще стане нормална страна, но трябва да се започне от някъде. Защо не от един справедлив процес срещу премиер, който е извършил престъпления докато е бил във властта?