Заради глобалното затопляне: Може да имаме остров Несебър и плажовете в Слънчев бряг да изчезнат
Това показва визуализация на прогнозите за развиване на климатичната криза в следващите повече от 100 години
Още в края на това десетилетие може Несебър да се превърне в остров, Слънчев бряг да изгуби почти целия си сегашен плаж, а Бургас и Варна да се окажат с потопени от морето ключови пътища и инфраструктура.
Това показва визуализация на прогнозите за развиване на климатичната криза в следващите повече от 100 години. Тя е изработена на базата на картите на "Гугъл" и данните са от доминиращият в момента консенсус в научните среди за най-вероятния сценарий. А има и по-лоши сценарии, както и такива, които са наистина плашещи, но шансът да се реализират е под въпрос, пише dnevnik.bg.
Авторите са Climate Central - базирана в Принстън група учени и специалисти по обясняване на достъпен език на заключенията и хипотезите в науката, особено тези, стъпващи на големи бази данни. Организацията им е неправителствена, с идеална цел и не е политически обвързана.
Ето няколко кадъра от Европа и България, които предупреждават какво предстои като риск от наводнения от приливни вълни откъм морето не някъде далеч в бъдещето, а в съвременността:
5 неща, които мъжете силно искат
Бременна ли е тази фолк певица
Никога не пръскайте парфюм върху косата си
Чеснови дунапренки – откакто ги правя, никой не поглежда хляба!
Българите никога не са се пазарили колко ще платят за Прогреса. Но сега този процес е спрян и на нас ни е посочено мястото: Вие не сте за модернизация. Вие ще бъдете обслужващ персонал, България ще бъде глобално сметище, българите са много добри в наркотрафика, българските жени са чудесни. Идеята е, че на българите тази модернизация им е много и че не са я заслужили... Как смеят тези балкански варвари да се пъхат при хората?! Това аз го усещам непрекъснато от Запад към нас, и то назад и в историята, и в географията. Българите се бориха, бориха, загубиха войната и затова плащат всякакви репарации - морални, психологически, физически, финансови, икономически, културни - всякакви.
То беше започнало да се случва... Забелязвате ли как носителите на системата днес започват и завършват с едно и също внушение. Кога казано с ясни думи, кога имплицитно предположено, но внушението е: Това е, Пенке, положението! или Реалността е реална!Може да не сме били много прави, много чисти, много морални, но сме на власт! А ти, гадино, ще си натискаш парцалите! Т.е. днешните носители на властта говорят за себе си безалтернативно. Те не са готови да обсъждат никакви алтернативи дори в миналото. Защото се знае, че с алтернативност в мисълта за миналото ти допускаш алтернативното мислене и в погледа към бъдещето. Разбира се, всяка власт се държи така. Властта не обича алтернативи, различни от себе си.
Китайската комунистическа партия, която беше носител на всички болести и пороци на българската комунистическа партия, заяви в един момент на милиардния китайски народ: Вие искате частна собственост?! Значи ще направим частна инициатива. Искате да бъдем капиталисти? Значи ставате капиталисти! Но! Има особености, които произтичат от нашата национална културно-историческа специфика. Затова всеки, който иска да стане частен собственик, ще стане такъв. Държавата ще му даде нисколихвени или безлихвени кредити. Второ, държавата ще ви защитава вас, новите частни собственици. Ако дойде някой бандит да ви рекетира, кажете ни и ние ще го убием. Ако дойде някой партиен или държавен функционер да ви рекетира, кажете ни, ние и него ще убием! Ако вие посмеете да пипате държавната собственост, ние вас ще убием! Просто правете частна собственост, правете каквото искате, само не смейте да крадете от държавата! А в България стана точно обратното. Никакъв капитализъм, никакви реформи, просто разграбиха държавната собственост. Грабителите днес се разхождат с горди физиономии и като го питаш: Ти какъв си бе? Той отговаря: Как какъв?! Капиталист!И няма как да им обясниш, че това не е капитализъм.Това ли е представата на българите за капитализъм? Не, аз ви уверявам, че същите явления ги има на много места по света. Идеята да разграбиш нещо и после да се обявиш за нещо, което не си, е много стара идея. Нашите по-скоро културно, манталитетно, психоисторически са мародери и пирати. Награбили се и вечер си приказват приказки край огъня. На победилата демокрация.
Но вижте, когато властта е пиратска, когато е компрадорска и грабителска, тя започва да разлага народа си, обществото си. Още Платон пише за тази особеност на олигархията. Компрадорът произвежда лумпени. Ако на единия край на обществото е компрадорът на власт, на другия край се множат лумпените. Не може народът да е чист и носител на морални стандарти, когато го управлява компрадор. Това е очевидно. Ако тялото се покрие с гнойни циреи, следва сепсис. Компрадорът е зараза със самото си съществуване, обществото ни е заплашено от морален сепсис. Народът ни е тежко деморализиран. Вече не може да се говори и за народ, а една маса от около 5 милиона шашардисано население. Но те продължават да са ми близки. Аз съм един от тях. Лошото е, че в такива случаи е безсмислено да се очаква народът да направи каквото и да било. Аз сега разбирам много добре Левски, който пише: Народе!Не е ли това въздишка на отчаяние? Той е вярвал в народа... Какъв народ, бате?! Отиваш сам да те бесят! Разбирам и гнева на Ботев. Той е мечтал за национална държава, за суверенитет, за справедливост, има дори някакви комунистически забежки при него. А знаете ли как са живели българите през годините на Ботев? Хубаво и щастливо са живели, с надежда за мирна оправия. Свободата като суверенитет им миришела на авантюра, а те са яли гювечи на Силистра-Йолу, имало е надежда и животът да се оправи чорбаджиите да забогатеят още повече, а бедните хора да отидат в Европата. И ето, идва някакъв хулиган - Ботев, който твърди, че трябвало да има битка за суверенитет.Какъв суверенитет? Трябва да се яде преди всичко! Големите промени в историята винаги са дело на свръхмотивирани малцинства. Които обаче усещат отговорност за Цялото, а не мислят само за себе си. Когато едно свръхмотивирано малцинство поеме бремето, отговорността или ужаса на своята дейност по пътя към целите си и започне да чувства отговорност за цялото, за народа си, това вече е елит. А българският елит е тежко деградирал, нравствено срутен.
Римляните, които са разбирали тези работи, са казали: Горко на победените! За победителите няма съд, за победените няма правда! Какво се прави в такива случаи? Борим се, създаваме нови структури. Мислим за смисъла на живота си. Чертаем бъдещето си, мечтаем за суверенитета си. Организираме се по градове, села, места и квартали. Отбираме между журналистите тези, на които можем да вярваме, ненавиждаме колаборационистите, възпитаваме децата си в свобода... Създаваме нови, действителни, представителни, автентични и отговорни форми на политически живот. Вместо идиотското евро-атлантическо самодоволство на днешния, с извинение, български елит утвърждаваме съзнанието на бореща се нация - нация, която води национална и едновременно социално-освободителна духовна битка. Обществото е в тежка социална криза, то е заплашено от културно-исторически разпад. Обществото е и в национална криза, тъй като нали разбираме, че за национална сигурност не може и да се говори сериозно, докато българският външен министър изпълнява заповеди от някъде другаде, например от Израел, а и не само от там.
Имаше българско общество, скъпо платило за успехите си. Но беше и успешно. И настъпи катастрофа. И тъй като ние се връщаме назад, доброволно отвътре и зорлем отвън, ние се демодернизираме. Как да се появят класи? Компрадорщина и лумпениат плюс интелигенция, която се бои и гнуси от народа си... Мое познато интелигентско семейство говори с двегодишното си момиченце само на английски, за да го опази от грозното звукоизвержение, наричано български език...В България ще има оскотели съсловия, озверели махали. Те могат да започнат и да се въоръжават. Елитът на страната вече наистина е крайно амортизиран, объркан, непредставителен и неплодовит. Той не може да ражда вече нови политически форми на живот. И големият проблем е как да се подмени този елит. От това зависи бъдещето на всички нас. Какво се случва със смоковницата, която не дава плод? Налага се да си спомним. Проблемът не е кой сваля тия горе, дори не е важно кой ще дойде след тях. Проблемът е има ли начин да се промени компрадорският български политически елит? Според мен начин има, има и шансове, но това е съвсем друг разговор.
Какао бийч е тематично име
Като онзи виц....щял съм бил да е.а
Щели да се стопят ледниците и да вдигнат нивото на световния океан--- ха ха ха, това само недоучени екотерористи могат да го измислят, дори Архимед им се смее на тъпотията :))))))
Според "учените" още в края на 20-ти век щеше да настъпи потоп, но нещо се отложи, сега нови дати прогнозират, гледайки кристалното кълбо и лапайки грантовете на Сорос!